Свети Ювеналий заел престола на Иерусалимската патриаршия при царуването на благочестивия император Теодосий Младши. По време на неговото патриаршество в Палестина се подвизавали велики светилници: светите отци Евтимий, Теодосий, Герасим Иордански, на когото служел лъв, и много други. Впрочем по това време в Църквата имало смутове, предизвиквани от еретиците. Тогава възникнала несторианската ерес, изричаща хули срещу Пречистата Дева Богородица, и в град Ефес бил свикан Третият Вселенски събор на светите отци, на който Ювеналий заедно със свети Кирил, патриарх Александрийски, и други свети отци предал на проклятие Несторий и неговата ерес. След смъртта на Теодосий, когато на престола се възкачил Маркиан с Пулхерия, възникнала нова ерес - на Диоскор и Евтихий, богохулно лъжеща, че в Христос има само едно естество. Тогава в град Халкидон се състоял Четвъртият Вселенски събор на светите отци, и свети Ювеналий блестял на този събор с благочестие сред отците, като денница сред звезди, разпръсвайки тъмата на еретическото зловерие. Когато след края на събора Ювеналий се връщал на своята патриаршеска катедра в Палестина, с вид на монах пристигнал един еретик на име Теодосий, придържащ се към евтихианското нечестие, човек с коварен нрав. Той порицавал светия Халкидонски събор за това, че на него уж бил отхвърлен догматът на православната вяра и било възобновено учението на Несторий, и изричал още много лъжи срещу Църквата. Този еретик, както разказва Евагрий, бидейки изгонен заради неверието си и злите си дела от своя манастир в Александрия, се присъединил към нечестивия Диоскор. Но за своето коварство и злоба Теодосий бил наказан с жестоки побои, а по-късно, като бунтовник, бил качен на камила и преведен из целия град с поругание. Като дошъл след това в Палестина, той започнал да внася смут в Църквата, насаждайки богохулна ерес. Тогава в Палестина се намирала императрица Евдокия, съпруга на благочестивия император Теодосий Младши, която след смъртта на мъжа си отишла на поклонение по светите места. Този еретик Теодосий склонил императрица Евдокия към отричане на Халкидонския събор, а след това със своята ерес причинил вреда и на много неопитни монаси, правейки ги свои съмишленици. С множество прелъстени от него монаси той предизвикал бунт срещу патриарх Ювеналий, изисквайки патриархът да изкаже порицание срещу Халкидонския събор. Но тъй като Ювеналий не се съгласил на това, бил свален от престола и се отдалечил в Константинопол при император Маркиан. Междувременно еретикът Теодосий, имайки за съучастница императрица Евдокия и опирайки се на заслепените от ереста монаси, заел патриаршеския престол и причинил много беди на православните. Едни от епископите и клириците, нежелаещи да бъдат в общение с него, низвергвал, а други предавал на мъчения и смърт, разграбвайки имуществото им и опустошавайки домовете им.

Така постъпил със Скитополския епископ Севериан, непожелал да приеме неговото еретическо учение. Теодосий свалил Севериан от престола и го предал на смърт.

Вследствие на това цяла Палестина се намирала в страшен смут, а светият град Иерусалим бил завладян и опустошен от варварите. Тогава светите палестински отци, скърбейки за гонението и разорението на Църквата, освен това, боейки се от ръцете на мъчителя, се скрили в отдалечени пустинни места, молейки се със сълзи на Бога за изкореняване на ереста и скорошно настъпване на църковен мир.

Тогава в клира на Иерусалимската църква имало един твърде изкусен в словото и ревностен в благочестието дякон на име Атанасий. Виждайки, че в Църквата на патриаршеското място стои като “на свето място “мерзостта на запустението” еретикът лъжепатриарх Теодосий, Атанасий отишъл при него и с гръмък глас извикал:

- Престани, Теодосий, да преизпълваш светия град с безчислени убийства! Престани да повдигаш борба срещу Христа и разбойнически да изгонваш Неговото стадо от божествената ограда!

Още щом Атанасий казал тези думи, начаса бил хванат от оръженосците на Теодосий, извлечен от Църквата и след множество мъчения и побои завършил живота си, бидейки умъртвен със секира. Тялото му било влачено из целия град, завързано с въже за нозете, и накрая било хвърлено на кучетата.

Междувременно воеводата Доротей, поставен от императора да управлява Палестина, не бил в Иерусалим, тъй като водел война срещу моавитците. Като узнал за всичко, което ставало в светия град, Доротей побързал да се върне с войските си в Иерусалим. Но оръженосците на лъжепатриарха Теодосий и на императрица Евдокия по заповед на Теодосий затворили градските порти пред войводата, не позволявайки му да влезе в града; пуснали го едва след като дал обещание за единомислие във вярата с тях. Така този лъжепатриарх Теодосий, смущавайки Църквата, прекарал на Иерусалимския патриаршески престол двадесет месеца, докато от императора не дошла заповед до военачалника да го хванат и като метежник и убиец да го изпратят на съд в Константинопол. Но узнал предварително за тази заповед на императора, Теодосий тайно избягал на Синайската планина, където се криел в неизвестност.

Тогава светейшият патриарх Ювеналий, ползващ се с голямо уважение в Константинопол от император Маркиан, Пулхерия и светейшия Константинополски патриарх заради добродетелите си, с разрешение на императора отишъл в Иерусалим, отново получил патриаршеския престол и започнал да привежда в ред и да изправя всичко разстроено. Като узнали за завръщането му, пустинните отци се изпълнили с голяма радост и всеки се върнал в своята обител. А императрица Евдокия, прелъстена от Теодосий в евтихианската ерес, се колебаела в ума си, незнаейки към кое изповедание да се придържа. Тогава тя изпратила човек в Антиохия при преподобни Симеон Стълпник, искайки от него полезен съвет и наставление. Последният написал писмо до императрицата, съветвайки я да се помири със светейшия православен патриарх Ювеналий и да последва неговото благочестиво учение. Императрицата веднага постъпила така и всенародно отричайки се от ереста, се присъединила към вселенската Църква. Виждайки това, по примера на императрицата, към Православието се обърнали множество народ, миряни и монаси, които преди били прелъстени от еретика Теодосий.

След това свети Ювеналий прекарал останалото време от живота си в мир, украсявайки светата Църква със слово, живот и пастирска бдителност. В пролога за него е написано следното:

Когато Маркиан и Пулхерия построили във Влахерна църква на името на Пречистата Дева Богородица, те писали на свети Ювеналий, питайки го дали знае къде е било положено тялото на Божията Майка. Патриархът отговорил, че не знае, но припомнил древното предание за това, как то е било погребано, как светите апостоли в продължение на три дни слушали ангелско пеене и как след три дни отворили гроба заради един ученик, който не бил на погребението, при което не открили тялото на Божията Майка, а само погребални повивки.

Като изслушали това, императорът и императрицата отново писали до патриарха да им изпрати, в краен случай, запечатаната гробница на Божията Майка с погребалните повивки, което патриархът изпълнил.

Свети Ювеналий, след като се потрудил в свещен сан тридесет и осем години, починал в мир и сега предстои с небесните иерарси пред престола на славата на великия Архиерей, нашия Господ Иисус Христос, на Когото се отдава слава во веки. Амин.