Свети Картерий живял по времето на Диоклетиан и бил свещеник и учител на Христовата вяра в Кесария Кападокийска при прокуратора Урван. Той построил Божий храм, събрал многобройно паство, което поучавал да почита Христа с Отца и Светия Дух, като Един Истинен Бог. Срещу ревностния Христов служител бил изпратен донос до прокуратора. Тогава блаженият се скрил, за да избегне преследването. Но му се явил Господ и му казал:

- Иди, Картерий, и се яви пред прокуратора. Аз ще бъда с теб. Ти трябва да пострадаш много заради Името Ми и чрез теб мнозина ще повярват и ще се спасят.

Светецът се изпълнил с голяма радост, благодарил на Господа и съобщил на управника за своето местонахождение, след което бил затворен в тъмница. Когато извели свети Картерий, прокураторът му заповядал да принесе жертва на Серапис. По молитвата на светеца идолът на лъжливия бог паднал на земята. Тогава прокураторът заповядал шестнадесет войници да бият с пръчки Христовия изповедник, а други четирима слуги го проснали на земята. После мъчителите го закачили на едно дърво, изрязали с бръснач ноктите на ръцете и краката му и с железни куки драли тялото му.

Ангел Господен се явил на светия мъченик и облекчил страданията му, и така Христовият воин се запазил невредим от тежките изтезания.

Свалили го от дървото и по заповед на мъчителя приковали ходилата му към железни пръти, поставили върху гърдите му нажежен палешник, сложили го да седне върху нажежен железен стол и с нажежените железни пръти опъвали нозете му. После пак хвърлили блажения страдалец в тъмницата.

Вечерта Господ Иисус Христос се явил на Своя доблестен мъченик, свалил му оковите и го извел от тъмницата. Тогава мнозина, като видели светия мъченик изцелен от раните, които му били нанесли гонителите, приели свето Кръщение и получили изцеление от болестите, от които страдали.

Мъчителите го хванали отново и го подложили на нови изтезания: окачили на ръцете и краката му тежки камъни, а палачите го били по корема, горили с огън, поливали със сяра и смола зейналите му рани, надянали на главата му нажежен до бяло шлем. Накрая го хвърлили в огън. С благодарствени песни към Господа свети Картерий излязъл невредим от пламъците.

Тогава един евреин, който присъствувал на мъченията, изпаднал в ярост, сграбчил едно копие и нанесъл смъртоносен удар в ребрата на светия мъченик. От раната изтекла толкова вода, че заляла огъня. Сетне потекла кръв и Христовият страдалец предал на Бога своята свята душа.