През царуването на безчестния и жесток цар Диоклетиан, преследването на Христовата църква било голямо и страшно - по онова време заради Христовото име навсякъде хвърляли християните в тъмница и ги умъртвявали. Тогава пострадали Христовите раби - епископ Теопемпт и Теона, който бил влъхв, и четирима царски сановници: Вас, Евсевий, Евтихий и Василид, под чиято стража бил поверен свети мъченик Петър, постелникът на Диоклетиан; заедно с тях положили душите си за Господа и жените на тези сановници, които, приемайки светата вяра, останали непоколебими при изповядването на Христовото име. След смъртта на тези мъченици, техните домашни - всичките им слуги, роби и свободни, - като се размислили помежду си, единодушно рекли:

- Ето как нашите господари, които ни владееха в този свят, заради светата вяра в Христа презряха временния живот, намериха небесното царство и заради презрението на земното се наслаждават на небесните блага. Защо и ние да не последваме господарите си? Ще отидем при цар Диоклетиан и ще му кажем: “Ние сме християни и искаме заедно с нашите господари, които ни притежаваха в този живот, да получим в бъдещия живот нетленен венец.”

Като взели помежду си такова решение и всички охотно се съгласили с него, те се преброили и се оказало, че заедно с жените и децата са хиляда и трима души.

Отишли всичките и застанали пред безчестния мъчител Диоклетиан. Единодушно започнали да викат:

- И ние сме християни - ще последваме нашите бащи и господари, които проляха кръвта си за Христа. На бесовете няма да се подчиняваме, на слепите, глухи, неми и бездушни идоли няма да се поклоним!

Царят, като ги видял толкова много, се преизпълнил с гняв. Но отначало се престорил на кротък и започнал да ги подмамва с ласкави слова. Казал:

- Защо постъпвате толкова неразумно и сами доброволно се излагате на гибел? По-добре ме послушайте, като баща, който ви желае само доброто, и принесете жертва на боговете. Така ще избегнете безумието, от което бяха прелъстени Евсевий и приятелите му, заради което умряха от страшна смърт. Послушайте ме, принесете жертва на безсмъртните богове и вие ще бъдете удостоени от нас с големи почести и дарове и по нашата милост ще бъдете обогатени с всичко.

Светиите отвърнали на мъчителя:

- Ние нито искаме даровете ти, нито се боим от твоите заплахи, а ще принесем жертва и хвала на Живия Истинен Бог. Ти прави каквото искаш с нас, и то по-скоро - нищо по-скъпо от Христа нямаме.

Диоклетиан, като чул думите на светите мъченици, виждайки с какво дръзновение защитават вярата си в Христа, се изплашил да не би сред народа да се надигне някакъв смут. Веднага издал заповед воините с извадено оръжие да обкръжат цялото християнско събрание; а сред тях имало и много малки деца, които майките държали на ръце; едни от тях били по на година, други - по на два-три месеца.

Когато въоръженото воинство заобиколило християните, царят им казал:

- Сега послушайте съвета ми и обявете, че сте съгласни да принесете жертва на боговете и да им се поклоните. Веднага ще се върнете по домовете си здрави и невредими; пощадете себе си и тези ваши младенци, така както аз ви щадя, за да не погинете поради безумието си и вие, и децата ви; защото, ако не ме послушате, то и вашият Христос с нищо няма да ви помогне.

Тогава светиите му отвърнали:

- Ние сме научени да се покланяме единствено на Бога, Който живее на небесата, и на Неговия Единороден Син и Слово, нашия Господ Иисус Христос, чрез Когото всичко е станало, и на Неговия Дух Свети; затова не ни подмамвай с никакви обещания за твоята празна милост. Няма да ни привлечеш нито с благата, нито със заплахите си ще ни сплашиш. Няма да отпаднем от вярата си в Христос, нашия Господ, и да се поклоним на бездушните идоли, които ти почиташ. Нищо не може да бъде по-скъпо и по-жадувано от Христос, Който живее навеки.

Тогава Диоклетиан се разярил и отново дал заповед на войниците веднага да посекат всички. А те като едни диви зверове се нахвърлили от всички страни на християните и посекли светите Христови мъченици; не пощадили никого - дори децата, кърмени от майките си. От хиляда и тримата никой не останал жив.

Така светите Христови мъченици завършили страдалческия си подвиг чрез истинско изповядване на Христа през месеца, наричан от египтяните Мехир, на 13-ия ден - а по нашему на 7 февруари, - в Никомидия, митрополия на Витинийска област, при царуването на Диоклетиан. Над нас тогава царуваше, както сега и навеки царува и ще царува Иисус Христос, Истинният Бог и наш Спасител, на Когото да бъде слава и хвала, с Бог-Отец и със Светия, Благ и Животворящ Дух, във вечните времена. Амин.