Светият праведник Финеес, син на иудейския първосвещеник Елеазар и внук на първосвещеника Аарон, първоначално бил свещеник на иудейския народ.

Финеес бил достоен служител на Бога на Израил. През целия си живот той бил ревностен защитник и пазител на истинното богопочитание. Неговата дейност като Божий служител била насочена: от една страна - към прославянето на славното име на Иехова, Бога на Израиля, а от друга - към изкореняването на всички пороци и отстъпления от Божия закон, които се явявали сред иудейския народ.

Веднъж моавитяните, които живеели в съседство с израилтяните и които се отличавали със своето нечестие, въвлекли израилтяните в нечестиво и мерзко служение на техния бог Ваал-Фегор. Като се разгневил от това голямо беззаконие, Господ строго наказал нечестивите отстъпници: те на мига били поразени с мор, от който умрели много хиляди израилтяни. Освен това Бог заповядал на Моисей да умъртви (чрез обесване) тези измежду началниците на народа, които се предавали на нечестивото идолопоклонство. Много от израилтяните, като видели Божия гняв, оставили беззаконието, разкаяли се и се събрали пред входа на скинията, та целият народ да принесе покаяние пред Господа.

В това време някой си Замврий, началник на Симеоновото коляно, пред очите на Моисей и на цялото общество, довел в еврейския стан една мадиамка и я въвел в шатрата си. Тогава Финеес, като се изпълнил с гняв и негодувание срещу този началник - съблазнител на народа, влязъл в шатрата му и пробол с копието си него и мадиамката.

Тази постъпка на мъжествения Финеес, в която се показала неговата гореща ревност по Бога, отвърнала Божия гняв от Израилския народ. В същия миг морът сред Израилевите синове престанал.

След това Бог казал на Моисей:

- Финеес, синът на първосвещеника Елеазар, отвърна яростта Ми от синовете Израилеви, като показа ревност за Моето име. Поради това му кажи: ето, Аз му давам Моя завет на мира. Аз му давам - на него и на потомството му след него - завет на вечно свещенство.

След известно време, по заповед от Бога, израилтяните започнали да събират войска срещу мадиамците, за да ги накажат за тяхното нечестие. Събрали се всичко дванадесет хиляди израилтяни (по хиляда от всяко коляно). За предводител на войската бил избран Финеес, който и сега се показал като точен изпълнител на Божиите повели.

Освен това Финеес се проявил като мъдър ръководител на своя народ в случаите, когато възниквали някакви смутове и безредици. Той примирявал тези, които враждували помежду си, и умело прекратявал и отстранявал техните спорове и неразбирателства.

За всичките си заслуги Финеес, след смъртта на своя баща, бил единодушно избран за първосвещеник. Първосвещенството на Финеес, съгласно Божието обещание (Числ. 25:13), продължило в неговото потомство и само понякога временно преминавало в рода на Итамар.

Свети Финеес умрял в дълбока старост, около 1500 г. пр. Хр., и бил погребан на планината при Ефремовото коляно (Ис. Нав. 24:33).