Житие и страдание на светия мъченик Мамант

Житие и страдание на светия мъченик Мамант

Светият мъченик Мамант се родил в Пафлагония. Родителите му, Теодот и Руфина, били знатни хора: и двамата произхождали от рода на патрициите, били почитани, богати и сияели с благочестие. Те не могли да скриват дълго своята вяра в Христа и горещата си любов към Него, и открито пред всички изповядали своето благочестие и мнозина обърнали към Христа. Затова за тях донесли на Александър, наместник на град Гангра. На този наместник била дадена заповед от царя - по всякакъв начин да разпространява и утвърждава почитането на езическите богове, а християните и всички, които не се подчиняват на тази царска заповед, да измъчва и убива.Като повикал Теодот на съд, Александър започнал да го принуждава да принесе жертва на идолите.

Но Теодот даже не искал да слуша това, което му говорел наместникът. Александър, макар и да бил готов веднага да предаде на мъчение непокорния, се въздържал поради знатния произход на Теодот: защото нямал право да безчести и измъчва потомците на патрициите без изричното разрешение на царя. Затова Александър изпратил Теодот в Кесария Кападокийска при управителя Фавст. Този управител колкото бил усърден в своето безбожно нечестие, толкова бил жесток по отношение на християните. Като видял Теодот, Фавст веднага го затворил в тъмница. Последвала мъжа си и жената на Теодот, блажената Руфина, макар и по това време да била бременна: тя отишла в тъмницата заедно с него и тук търпяла страдания за Христа. Теодот знаел немощта на тялото си и виждал неистовата жестокост на мъчителя, но желаел по-добре да умре, отколкото да съгреши в нещо против благочестието.

Боейки се, че няма да му стигнат сили да понесе предстоящите тежки мъчения, той се обърнал с усърдна молитва към Господа.- Господи, Боже на силите - молел се Теодот, - Отец на възлюбения Твой Син! Благославям Те и Те прославям за това, че си ме удостоил да бъда хвърлен в тази тъмница за Твоето име. Но Те моля, Господи: Ти знаеш моята немощ - приеми духа ми в тази тъмница, за да не се похвали врагът ми заради мене.Бог, Който “е създал сърцата и вниква във всичките техни дела”, чул Своя верен раб и скоро му изпратил блажена кончина; извеждайки душата му от тъмницата на тялото, Той я вселил в светлите небесни обители. Жената на Теодот, блажената Руфина, претърпявайки в тъмницата лишения и страдания и обзета от голяма скръб по мъжа си, преждевременно родила син. Гледайки новороденото дете и бездиханното тяло на мъжа си, тя със съкрушение и сълзи се молела на Бога:- Боже, Който си създал човека и от реброто му си сътворил жената, заповядай и аз да отида по същия път, по който е отишъл мъжът ми, и като ме освободиш от този краткотраен живот, ме приеми във вечните Ти обители! Родения младенец Сам Ти възпитай, както знаеш! Бъди за него баща и майка, и пазител на живота му!Викайки към Бога в своята печал, тази честна и свята жена била чута от Него и освободена от тялото, и отишла във вечната свобода, предавайки душата си в ръцете на Господа. А младенецът останал жив сред мъртвите си родители.

Тогава Господ, Който “пази младенците”, благоволил да открие случилото се на една знатна и благочестива жена на име Амия, живееща в Кесария. В сънно видение чрез Своя Ангел ѝ наредил да измоли от управителя телата на светците, преставили се в тъмницата, и да ги погребе с чест; а младенеца да вземе при себе си и да го възпитава като свой син. Като се събудила, Амия побързала да изпълни това, което ѝ заповядал Господ, и измолила от управителя разрешение да вземе от тъмницата телата на починалите затворници. Бог склонил към милост жестокото сърце на управителя и той не възпрепятствал желанието на благочестивата жена. И ето, Амия, влизайки в тъмницата, намерила телата на двамата затворници, лежащи един до друг, а сред тях - красивия и радостен младенец. Тя взела телата на светците и с чест ги погребала в градината си, а младенеца взела със себе си. Амия била бездетна вдовица и водела целомъдрен живот. Тя обикнала младенеца като свой син и започнала да го възпитава по християнски.Младенецът растял, но до петата си година нищо не говорел. Първата дума, която казал на Амия, станала негова втора майка, била “мама” и от тази дума бил наречен Мамант. Амия го дала да се учи да чете и пише, и той скоро надминал всичките си връстници, и всички се удивлявали на разума му.Тогава в Рим царувал нечестивият Аврелиан.

Той принуждавал всички да се покланят на идолите, и не само възрастните мъже и жени, но и малките деца, при което на децата обръщал особено внимание, надявайки се, че те, като малолетни и неразумни, лесно могат да бъдат прелъстени и насочени към всяко зло дело. Освен това нечестивият цар мислел, че децата, свикнали от малки да ядат идоложертвено месо, на старини ще бъдат още по-усърдни идолопоклонници. Затова с различни ласкателства той ги привеждал към своето нечестие. Много от децата, дори и юношите, наистина се поддавали на измамата и се подчинявали на царската воля. Но тези, които били другари на Мамант от училище, следвайки наставленията му, не изпълнявали царските заповеди. Защото Мамант, имащ от младини “мъдрост, която е седина за людете, и безпорочен живот, който е възраст на старостта”, доказвал на другарите си нищожеството на езическите богове, бездушни и безсилни, и ги поучавал в познаването на Единия истинен Бог - Когото почитал сам - и да Му принасят духовна жертва - съкрушен дух и смирено сърце.По това време на мястото на Фавст в Кесария бил изпратен от царя друг управител, на име Демокрит.

Той бил голям ревнител на своята нечестива и безбожна вяра и дишал гонения и убийства срещу християните. Донесли му за Мамант, че той не само сам не се покланя на боговете, но и другите момчета, учещи с него, развращава и учи на християнската вяра. Тогава блаженият юноша бил на петнадесет години. Той бил отново сирак, тъй като неговата втора майка - Амия, оставяйки голямо имущество на своя приемен син - свети Мамант, като на единствен наследник, отишла при небесното богатство, приготвено за обичащите Бога.Като чул за светия, Демокрит изпратил хора за него и, когато го довели, най-напред го попитал християнин ли е и истина ли е това, че той не само не се покланя на боговете, но и развращава другарите си, учейки ги да не се подчиняват на царската заповед.Блаженият юноша, като съвършен и зрял мъж, без страх отговорил:- Аз съм същият този, който не смята за нищо вашата мъдрост. Вие сте се отклонили от правия път и блуждаете в такава тъмнина, че даже не можете да гледате към светлината на истината; оставяйки истинния и жив Бог, вие сте пристъпили към бесовете и се кланяте на бездушни и глухи идоли. А аз никога няма да отстъпя от моя Христос, и доколкото мога, се старая всички да обръщам към Него.Изумен от дръзновения отговор на свети Мамант, Демокрит се разгневил и заповядал незабавно да го отведат в храма на техния скверен бог Серапис, и там насила да го заставят да принесе жертва на идола.

А Мамант, без ни най-малко да се бои от гнева на управителя, спокойно му възразил:- Не бива да ме оскърбяваш: аз съм син на родители, произхождащи от знатен сенаторски род.Тогава Демокрит попитал стоящите наоколо за произхода на светия и като узнал, че той е родом от древните римски сановници, и че Амия, знатна и богата жена, го е възпитала и го е направила наследник на своето богато имущество, не се решил да го предаде на мъки, защото в действителност нямал право на това. Затова като го оковал в железни вериги, го изпратил при цар Аврелиан, който тогава бил в град Еги, и в писмо му обяснил всичко, отнасящо се до Мамант.Царят, като получил писмото на Демокрит и го прочел, веднага заповядал да доведат юношата при него. Когато мъченикът застанал пред него, царят започнал по всякакъв начин да го скланя към своето нечестие, ту със заплахи, ту с ласкателство, обещавайки му дарове и почести, и казвал:- Прекрасни юноша, ако ти пристъпиш към великия Серапис и му принесеш жертва, ще живееш с нас в двореца, ще бъдеш възпитан като цар, и всички ще те почитат и възхваляват, и ще бъдеш щастлив; а ако не ме послушаш, жестоко ще погинеш.

Но младият Мамант мъжествено му отговорил:- О, царю! Да не бъде това - да се поклоня на бездушните идоли, които вие почитате като богове.

Колко безумни сте вие, покланяйки се на дърво и бездушен камък, а не на Живия Бог! Престани да ме прелъстяваш с лукави думи, защото, когато мислиш, че ми оказваш благодеяния, в действителност ме измъчваш, а когато ме измъчваш, с това ми оказваш благодеяние. Знай, че всички обещани ми от тебе благодеяния, дарове и почести за мене биха се оказали тежки мъки, ако бих ги обикнал вместо Христа, а тежките мъки, на които обещаваш да ме предадеш за Христовото име, ще бъдат за мене голямо благодеяние, защото смъртта за моя Христос за мене е по-скъпа от всякакви почести и богатства.Така безстрашно говорел пред царя свети Мамант, имайки в юношеско тяло разум и сърце на съвършен мъж: защото Божията сила може и малкото момче да покаже като непобедим Голиат, “от устата на младенци и кърмачета” да си стъкми похвала и толкова да умъдри малолетното дете, че то да разбира по-добре от старците. Всичко това се изпълнило при младия Мамант: не го убедили думите на беззаконния цар, не го прелъстили даровете, не го изплашили мъченията, които приел с по-голяма радост, отколкото големи почести.Разгневеният мъчител веднага заповядал да го бият безпощадно.

Но свети Мамант понасял мъченията с такова търпение, като че не чувствал никаква болка.Царят му казвал:- Само обещай, че ще принесеш жертва на боговете, и веднага ще бъдеш освободен от мъченията.Мъченикът отговорил:- Нито със сърцето си, нито с устата си няма да се отрека от моя Бог и Цар - Иисус Христос, дори и десет хиляди пъти повече рани да ми бъдат нанесени; тези рани ме съединяват с моя възлюбен Господ и аз желая ръцете на моите мъчители да не се уморяват, защото колкото повече ме бият, толкова повече блага ми доставят от Подвигоположника Христа.Аврелиан, виждайки, че Мамант ни най-малко не се страхува от страданията, заповядал да горят тялото му със свещи. Но огънят, сякаш срамувайки се от тялото на мъченика, не се докоснал до него, а се обърнал срещу лицата на мъчителите. И царят се разпалил от гняв и се възпламенил от ярост по-силно, отколкото Христовият мъченик от веществения огън: защото колкото мъченикът не обръщал внимание на страданията, толкова сърцето на мъчителя се възпламенявало. Царят заповядал да бият свети Мамант с камъни. Но това страдание за мъченика, преизпълнен с любов към Христа, било толкова приятно, като че някой го обсипвал с благовонни цветя. Тогава царят, виждайки, че по никакъв начин не може да постигне успех, осъдил мъченика на смърт и заповядал да го хвърлят в морето. Като завързали за шията му оловна тежест, слугите го повели към морето. Но и тук Господ не оставил Своя раб, а “заповядал на Ангелите Си да го опазят”.

По пътя към морето му се явил Ангел Господен, блестящ като мълния. Като го видели, слугите оставили свети Мамант и със страх побегнали назад. А Ангелът взел мъченика, отвързал оловната тежест и като го отвел на една висока планина в пустинята, близо до Кесария, му заповядал да живее там.Живота си в пустинята свети Мамант започнал с пост. На тази планина той постил четиридесет дни и четиридесет нощи и се явил като втори Моисей, в чиито ръце бил даден нов закон: защото към него слязъл глас от небето и жезъл. Приемайки този жезъл, Мамант, по повеление свише, ударил с него в земята, и начаса от утробата на земята се появило Евангелие. След това той устроил неголяма църква и се молел в нея, четейки светото Евангелие. По Божие повеление при свети Мамант се събирали зверовете от тази пустиня, като овци при пастир, и като разумни същества го слушали и му се покорявали. За храна му служело млякото на дивите зверове, от което правел сирене - и не само за себе си, но и за бедните: защото, след като направел много сирене, той го носел в град Кесария и го раздавал на бедните.Скоро из цяла Кесария се разпространил слух за Мамант. Тогава Александър - не този, за когото се спомена по-горе, а друг, - поставен по същото време за наместник в Кападокия, човек жесток и много зъл, узнавайки всичко за светия, го помислил за вълшебник и изпратил войници на коне да го намерят в пустинята и да го доведат при него. Слизайки от планината, свети Мамант сам срещнал конниците и ги попитал кого търсят. Те, мислейки го за овчар, пасящ овцете си на планината, отговорили:- Търсим Мамант, който живее някъде в тази пустиня; не знаеш ли къде е сега?- Защо го търсите? - попитал ги блаженият.Войниците отговорили:- За него са донесли на наместника, че е вълшебник, и ето, наместникът ни изпрати да го хванем и да го доведем за мъчения.Тогава той им казал:- Приятели, ще ви разкажа за него, но преди това влезте в колибата ми и като си починете от труда, подкрепете се с храна.Войниците тръгнали с него към жилището му и той им предложил сирене. Когато те започнали да ядат, при тях дошли сърни и диви кози, които били свикнали да ги дои подвижникът. Мамант издоил мляко и предложил на войниците да пият, а сам застанал на молитва.

И започнали да се събират още повече зверове. Като ги видели, войниците се изплашили, хвърлили храната и дошли при блажения. Той ги успокоил, а след това им казал, че той е същият Мамант, когото търсят. Тогава те му казали:- Ако сам желаеш да отидеш при наместника, върви с нас; а ако не искаш, пусни ни сами, защото ние не смеем да те водим. Но те молим, направи така, че зверовете да не ни сторят зло.Свети Мамант успокоил войниците и им наредил да вървят напред.- Вървете - казал той - първо вие, а след това и аз ще отида сам.Като се отдалечили, войниците очаквали идването на Мамант при градските врати, защото без съмнение вярвали на думите на този дивен мъж и даже не смеели да си помислят нещо лошо за него. А Мамант, вземайки със себе си един лъв, тръгнал след войниците. Когато влязъл през градските врати, лъвът останал с тях; а войниците повели Мамант и го представили на наместника Александър.Като видял светеца, наместникът веднага започнал да го разпитва:- Ти ли си този вълшебник, за когото съм слушал?Светецът отговорил:- Аз съм раб на Иисуса Христа, Който изпраща спасение на всички вярващи в Него и изпълняващи Неговата воля, а влъхвите и магьосниците предава на вечен огън. Кажи ми: защо ме повика при себе си?- Затова, че не зная - отговорил наместникът - с какви вълшебства и магии ти дотолкова си укротил дивите и люти зверове, че живееш сред тях и, както съм чувал, заповядваш им като на разумни същества.На това свети Мамант казал:- Който служи на Единия, Жив и Истинен Бог, никак няма да се съгласи да живее с идолопоклонници и злодеи.

Затова и аз пожелах по-добре да живея със зверовете в пустинята, отколкото с вас в селищата на грешниците. Защото зверовете се укротяват и ми се подчиняват съвсем не с вълшебство, както ти мислиш - аз даже не зная в какво се състои вълшебството, - но те, макар и да са неразумни същества, умеят да се боят от Бога и да почитат Неговите раби. А вие сте много по-неразумни от зверовете, защото не почитате истинния Бог и безчестите Неговите раби, като немилосърдно ги мъчите и убивате.Като чул тези думи, наместникът се разярил и веднага заповядал да закачат светия мъченик, да го бият и да стържат тялото му с железни остриета. Но мъченикът, макар и да бил много нараняван, понасял всичко това с такова мъжество, сякаш не чувствал никакво страдание: той нито извикал, нито простенал, а само с умиление издигал очи към небето, откъдето очаквал помощ, каквато наистина получил: защото внезапно чул глас от небето, който му казал:- Дръж се и бъди мъжествен, Мамант!Този глас чули и много от вярващите, които стояли наблизо и още повече се утвърдили във вярата. А свети Мамант, напълно укрепен от него, никак не мислел за мъките. Дълго измъчвали светеца, стържейки тялото му; накрая го хвърлили в тъмница, докато приготвят пещта, в която наместникът замислил да го изгори. В тъмницата седели до четиридесет други затворници. Когато те изнемогнали от глад и жажда, свети Мамант се помолил - и ето, през прозорчето долетял гълъб, държащ в устата си храна, светла като бисер и по-сладка от мед; като я сложил пред свети Мамант, гълъбът отлетял.

Тази храна се умножила за всички затворници, както някога се умножили в пустинята малкото хлябове за множество народ. Като вкусили от тази чудесна храна, затворниците се подкрепили. И отново, по молитвите на свети Мамант, в полунощ вратите на тъмницата се отворили и всички затворници излезли; останал само свети Мамант. Когато пещта се разпалила добре, мъченикът бил изведен от тъмницата и хвърлен в нея. Но Бог, Който някога оросил Вавилонската пещ за тримата отроци, направил същото и за Мамант, и сред горящия пламък изпратил прохлада на Своя раб. Мъченикът, възпявайки и славейки Бога в пещта, прекарал в нея три дни, докато огънят угаснал напълно и въглените станали на пепел. След три дена наместникът, като видял, че Мамант е още жив, се изумил и казал:- Толкова ли е голяма силата на този вълшебник, че даже огънят не може да се докосне до него?Мнозина от народа, като видели, че огънят ни най-малко не се докоснал до светеца и не му причинил вреда, познали истинния Бог и приписвайки на Него Единия това чудо, прославяли силата Му.А безумният наместник не поискал да познае силата на всемогъщия Бог, но като извел мъченика от пещта и видял, че огънят не му е навредил, приписал това на вълшебството и изрекъл много хули срещу истината. Накрая осъдил мъченика да бъде изяден от зверове. Довели светеца в цирка и пуснали срещу него гладна мечка; но тя, като се приближила, се поклонила на светеца и лежала в нозете му, прегръщайки стъпалата му. След това пуснали леопард, но и той с кротост обгърнал шията му, целувал лицето му и облизвал потта от челото му. В това време притичал към него и един лъв - същият, който дошъл със светеца от пустинята, и като изскочил от цирка, проговорил на светеца с човешки глас (защото Бог, за да яви Своята всемогъща сила, отворил устата на звяра, както някога на Валаамовата ослица), и му казал:- Ти си моят пастир, който ме пасе в планината!И като изрекъл това, в същия миг се нахвърлил върху множеството народ, сред който имало и елини, и иудеи, и възрастни, и деца.

И по Божия воля вратите на цирка се затворили сами, а звярът разкъсал множество народ, така че и самият наместник едва се спасил: малцина от онези, които били в цирка, успели да избегнат яростта на лъва, който в свирепостта си хващал и разкъсвал всички. Но светецът укротил лъва и го отпратил в пустинята. Наместникът отново хванал светеца и като го въвел повторно в цирка, пуснал срещу него най-свирепия лъв. Но и този лъв за миг станал кротък и легнал в нозете на светеца. Виждайки това, народът гневно скърцал със зъби срещу светеца и викал на наместника:- Отведи лъва, а ние ще убием с камъни този вълшебник!И започнали да хвърлят камъни по мъченика. Един от езическите жреци, по заповед на мъчителя, силно ударил светеца с тризъбец в корема и го разсякъл, така че всичките му вътрешности се изсипали. Свети Мамант ги взел и като ги държал със собствените си ръце, излязъл от града. Една от вярващите жени събирала в съсъд кръвта му, изтичаща като вода. Като извървял 200 сажена, свети Мамант намерил пещера в една каменна скала и заспал в нея. Тук чул глас от небето, призоваващ го в небесните обители и с радост предал духа си в ръцете на Господа, за Когото усърдно пострадал.Така свети Мамант приел мъченически венец. Светите му мощи били погребани от вярващите на мястото, на което завършил живота си и там ставали много изцеления и чудеса, както става ясно от думите на свети Василий Велики, който в своята проповед към народа в памет на мъченик Мамант казал:“Споменавайте светия мъченик - тези, които са го видели във видение, които от живеещите на това място го имат за свой помощник, на когото от призоваващите неговото име е помогнал на дело, когото от заблудените в живота е поучил, които е изцелил от недъзи, чиито деца, вече умрели, отново е върнал към живот, чийто живот е продължил - всички, събрали се заедно, принасяйте хвала на мъченика”.Когато Юлиан Отстъпник, по това време още млад и желаещ да остави след себе си паметник на благочестието (макар че още тогава бил вълк в овча кожа), започнал да строи над гробницата на свети Мамант великолепна църква в негова чест (правейки това не от благочестие, а от тщеславие и лицемерие), тогава наистина могло да се види преславно чудо.

Защото това, което се построявало през деня, през нощта се разрушавало: поставените стълбове се превръщали в купчина развалини; едни от камъните не успявали да се задържат в стената, други ставали твърди, така че било невъзможно да се дялат; трети се разпадали на прах; всяка сутрин намирали цимента и тухлите разпилени от вятъра и ответи от мястото си. И това било за изобличение на зловерието на Юлиан, и знамение за бъдещото му гонение срещу Църквата Божия. Такова чудо се извършило на гроба на светеца: той не желаел в негова чест да бъде построена църква за тези, на които в скоро време предстояло гонение за истинската вяра.По молитвите на Твоя мъченик Мамант, Господи, покажи ни личби за добро и ни избави от гонещите ни, за да Те славим заедно с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
 
 
Тропар:
 
Със своя жезъл, свети, даден ти от Бога, паси твоите люде на живоносните пасбища; съкруши видимите и невидими зверове под нозете на възпяващите те: защото всички, които са в беда, те имат за топъл застъпник, Маманте.

Всички жития за месец Септември »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ