Във Витиния живеел един благочестив човек на име Евгений. Жена му също била богобоязлива и имала страх Божий в сърцето си. Те имали една дъщеря - Мария. Когато майката умряла, Евгений възпитал дъщеря си в Господните заповеди. Тя пораснала и баща  казал:

- Възлюбена дъще, завещавам ти цялото си имущество, а аз ще ида в манастир да спасявам душата си.

Тя възразила:

- Татко, ти сам искаш да се спасиш, нима не те е грижа за моето спасение? Ти знаеш, че Господ е казал в Евангелието: “добрият пастир полага душата си за овците”, защото който спасява душата на някого, сякаш я съзижда.

Като чул тия думи, Евгений много се зарадвал, че дъщеря му е така благочестива. А младата Мария, докато говорела с баща си, плачела.

- Любезна дъще - казал Евгений, - не зная какво да правя. Та ти си жена, а аз отивам в мъжки манастир. Как можеш да останеш заедно с мене? Дяволът може да вкара в грях някого чрез теб.

Девицата казала:

- Татко, няма да вляза в мъжки манастир в образа на жена. Ще острижа косите си, ще облека мъжки дрехи, заедно с теб ще ида в манастира и никой няма да научи, че съм жена.

Блаженият се зарадвал още повече, раздал на бедните, сираците и вдовиците цялото си имущество, остригал дъщеря си, дал  мъжки дрехи и я нарекъл Марин, вместо Мария.

- Дъще - казал  той, - ти трябва да пазиш себе си и да скриваш пола си. Знаеш, че жени не влизат в манастира, сред мъжете ще бъдеш като сред огън, затова пази девството си. И ако ние изпълним обещанието си, ще се сподобим да бъдем наследници на Царството Небесно.

После се помолили на Бога и Евгений с дъщеря си, облечена в мъжки дрехи, постъпил в манастир. Двамата започнали да се подвизават сред останалите монаси. Дъщеря му от ден на ден все повече преуспявала в добродетелния живот. Тя се отличавала с послушание и смирение и винаги се стремяла към още по-големи подвизи. Изминали няколко години. Монасите я смятали за евнух, защото нямала мустаци и брада и гласът ? бил тънък. Други пък мислели, че гласът на Марин е такъв заради големите му подвизи и пост, защото вкусвал съвсем малко храна, и то през ден.

След известно време преподобният Евгений се преставил в Бога в монашески чин, така че дъщеря му Мария останала сираче. Оттогава тя започнала да се подвизава още повече, умъртвявайки тялото си с много трудове и въздържание. С Божията благодат преуспяла толкова в добродетелите, че получила власт над духовете на злобата. При светата често довеждали страдащи от нечисти духове, тя възлагала ръце върху тях и с молитвата си прогонвала бесовете, а хората напълно оздравявали.

В манастира имало 40 братя, преукрасени с всякакви добродетели и духовна мъдрост. Всеки месец четирима от тях били изпращани да работят в градините за нуждите на обителта, защото тя притежавала села, които били доста отдалечени от нея. По средата на пътя между манастира и градините му се намирала гостилница, където братята спирали за отдих. Стопанинът се отнасял с любов към монасите, дал им отделно помещение и се грижел за тях. Врагът на човешкия род не изтърпял добродетелния живот на младата девица в мъжки образ, нейната любов към Бога, усърдието в трудовете, монашеските подвизи и неуморното  търпение и въстанал против нея. Той поискал да попречи на подвига  и да я опозори. С хитрото си коварство направил следното. Веднъж игуменът на манастира повикал монаха Марин и му казал:

- Брате Марине, познавам добродетелния ти живот, зная, че се подвизаваш в послушание, затова не отказвай да идеш на манастирските работи. На някои монаси им е неприятно, че постоянно стоиш тук и никога не работиш в градината за нуждите на нашата обител. Иди там, чедо, и ще получиш въздаяние от преблагия Бог, защото и Той не се е погнусил да послужи на учениците Си.

Марин паднал по очи пред игумена и казал:

- Благослови ме, честни отче: ще ида там, където заповядаш.

Заедно с други трима монаси той отишъл в манастирските градини. По пътя те отседнали в споменатата гостилница. Стопанинът имал дъщеря, вече пълнолетна. Един воин, който отседнал в гостилницата, я съблазнил и тя заченала. Той я подучил да каже на родителите си, че за падението  е виновен Марин. Когато родителите започнали да я разпитват кой я е прелъстил, тя посочила него. Баща  много се огорчил. Той отишъл в манастира и с гняв започнал да вика:

- Къде е този лукав и престорен християнин, който нарича себе си монах?

Дошъл манастирският ключар и попитал:

- Добре си дошъл, но защо си така печален и защо се гневиш? Успокой се, моля те.

Гостилничарят отвърнал:

- Проклет да е часът, когато станах близък с вашия манастир. Горко ми! Какво нещастие ми се случи! Не зная какво да сторя.

Като чул за това, игуменът поканил човека при себе си и започнал да го разпитва какво се е случило, защо е толкова огорчен и какво желае.

- Какво желая ли? - възкликнал гостилничарят. - Бих желал никога вече да не видя монах и да не говоря с него.

Игуменът запитал защо говори така, а той отвърнал:

- Имах една-единствена дъщеря. Мислех, че ще ми носи радост на старини, а ето какво направи с нея Марин, когото вие почитате за добър и благонравен християнин! Той обезчести дъщеря ми и тя зачена.

Игуменът се изумил и казал:

- Какво да правя: Марин не е в манастира, защото още не се е върнал от работа. Когато се върне, ще го изгоня веднага.

Скоро Марин и другите трима монаси се завърнали в обителта. Игуменът веднага го повикал и му казал:

- Такова ли е твоето житие, брате, такъв ли е твоят подвиг: ти си съблазнил дъщерята на гостилничаря и сега тя е непразна. Баща  беше тук и ни хулеше заради тебе.

А Марин паднал в нозете му и казал:

- Отче, прости на мене, грешника, прости ми заради Бога, защото съгреших като човек.

Игуменът много се разгневил и с безчестие го прогонил от манастира.

Невинният Марин останал да седи пред портите на обителта, търпеливо понасяйки студ и зной. Идващите в манастира го питали:

- Отче, защо седиш тук и търпиш тези лишения?

- Съгреших - отвръщал им той - и затова съм прогонен.

Междувременно дъщерята на гостилничаря родила момче. Баща  взел детето, отишъл в манастира и като видял пред портите Марин, оставил му го и си отишъл. Монахът го взел и с ридание казал:

- Уви за мене, окаяния и отхвърления. Наистина аз, скверният, приемам възмездие заради делата си, но защо трябва да страда и да умре при мене това бедно дете?

Той помолил пастирите да му дават мляко и с него хранел детето като истински баща. Освен това понасял непрестанно зной и мраз, насмешки и оскъдица във всичко, дори грижата за детето му създавала много трудове и притеснения. Често детето цапало дрехите му, но преподобният понасял всичко безропотно три години, благодарейки на Бога. Тогава братята започнали да го съжаляват, събрали се, отишли при игумена и казали:

- Честни отче, Марин се покая достатъчно. Ние те молим да го приемеш в манастира, защото се разкая и пред всички разказа за падението си.

Но игуменът не искал да послуша молбата им и да приеме отново брата. Монасите продължавали да го молят и казали:

- Ако не приемеш брат Марин, ние всички ще оставим манастира. Та как можем да молим Господа да прости нашите съгрешения, когато сами не ги прощаваме на брата, който вече три години страда без покрив над главата си пред портите на нашата обител.

Тогава игуменът им отвърнал:

- Наистина, заради греха, който стори, Марин е недостоен да влезе тук, но заради вашата любов и молбата ви ще го приема.

Той го повикал и пред всички братя му казал:

- Заради своя грях си недостоен да заемаш предишното място сред братята. Но заради любовта, с която те се застъпиха за тебе, ти давам последното място в манастира и ще бъдеш последен между монасите.

Марин със сълзи отговорил:

- Честнейши отче, за мен е много и това, че ми позволяваш да вляза в обителта, където мога да послужа на всички братя.

Игуменът го приел и му заповядал да изпълнява най-трудните и последни манастирски работи. Светият се трудел с голямо старание, със сърдечно съкрушение и с пълно смирение. Заедно с него било и момчето, което постоянно го следвало, наричало го свой баща и искало храна от него. Преподобният се грижел за възпитанието на детето. Когато пораснало, по молитвите на мнимия си баща то започнало да преуспява в смирението и молитвата. Всички обичали юношата заради добродетелта му и той приел монашески сан. Но това станало вече след кончината на свети Марин, която настъпила така.

Христос виждал вярата и търпението на Своята невеста, която се потрудила за Неговото име в мъжки образ и понесла толкова големи беди и злострадания. Господ пожелал да я утеши в скърбите и да  даде успокоение след многото трудове, като я всели в райските обители. По Божия промисъл тя се преставила в килията си и никой не разбрал за това. Като видял, че Марин вече три дни не идва в църквата и на манастирските работи, игуменът попитал братята:

- Вече три дни не виждам Марин. Той винаги идва пръв за началото на богослужението, а сега го няма. Идете в килията му и вижте да не е болен.

Братята отишли и видели, че той е предал душата си на Господа, а до него седял плачещият му син. Те съобщили на игумена, че Марин се е преставил, а той се удивил и казал:

- Душата му остави тялото, какъв ли отговор ще даде той пред Господа за своите съгрешения?

След това заповядал да приготвят според обичая тялото за погребение. Тогава монасите видели, че братът бил жена, ужасили се и в един глас завикали:

- Господи, помилуй!

Игуменът чул възгласите им и учуден попитал:

- Какво има?

А те му отвърнали:

- Нашият брат Марин по естество е жена.

Игуменът се приближил към преподобната, видял тази дивна и неочаквана истина, паднал на земята и докосвайки нозете на светицата, призовал:

- Прости ми, Господи Иисусе Христе, че в неведението си съгреших и толкова много наскърбих Твоята чиста и света невеста.

И отново, прегръщайки нозете на светата, викал:

- Ще умра тук, при честните ти нозе, или ще зова, докато не получа прошка за съгрешенията си, с които те оскърбих.

Той дълго плакал и ридаел. Изведнъж от небето се чул глас:

- Ако знаеше какво правиш, нямаше да има прошка за тебе, но ти съгреши в неведение, затова ти се прощават греховете.

Тогава игуменът се изправил и заръчал да предадат на гостилничаря да дойде веднага в манастира, защото има нещо да му каже. Когато човекът дошъл, той му съобщил:

- Брат Марин почина.

Гостилничарят отвърнал:

- Бог да му прости греха!

Но игуменът го прекъснал:

- Покай се, брате, защото ти съгреши пред Господа, прелъсти ме с думите си и аз съгреших заради теб. Марин е жена!

Гостилничарят се изумил и дълго мълчал като онемял. Игуменът го взел за ръка, завел го при тялото и му казал, че напразно е обвинявал Марин за греха на дъщеря си. Като видял дивното чудо, човекът започнал да плаче и да се разкайва за озлоблението, което имал към светата. А игуменът и всички братя с надгробни песнопения положили чистото девствено тяло на непорочната Христова невеста в едно честно място в манастира. Тук дошла и дъщерята на гостилничаря, която била измъчвана от нечист дух. Тя разказала истината пред всички. Когато я завели на гроба на светата, нечистият дух веднага излязъл и тя напълно оздравяла. Всички, които видели това чудо, прославили премилостивия Бог и Неговата света угодница Мария, която до смъртта си пазела тайната си и претърпяла много заради Царството Небесно .

Нека и ние, братя, да подражаваме на нейното мъченичество, твърдост и търпение. Тогава в бъдещия живот и ние ще се сподобим с благодатта на нашия великия Бог и Спасител Иисус Христос, на Когото слава и власт заедно с Отца и Светия Дух сега и винаги и во веки веков. Амин.