При царуването на Лъв Велики в Константинопол живеел богатият и знатен сановник Евтропий със съпругата си Теодора. Той имал трима сина, двама от които били на царска служба и вече били достигнали големи чинове, а третият, най-младият, на име Иоан, се обучавал в различни науки. Още когато бил на дванадесет години, той се отличавал значително от връстниците си и дори учителите се удивлявали на неговите способности и необикновеното за възрастта му развитие. Той преуспявал не само в светското, но и в духовното любомъдрие. Под благодатното действие на Светия Дух, той растял кротък, незлобив и скромен. След края на уроците той прекарвал времето си не в игри, присъщи на детската възраст, а в четене на свети боговдъхновени книги и усърдно посещавал църковните богослужения. Сърцето му било стоплено от любов към Бога и огънят на тази любов започнал да се разгаря в душата му със силен пламък.

Веднъж един монах влязъл в дома, в който се учел блаженият Иоан. Като го видял, юношата попитал:

- Откъде си, отче, и къде отиваш?

- Аз съм от обителта на Незаспиващите - отговорил монахът - и отивам в Иерусалим, за да се поклоня на светите места.

Сърцето на Иоан се развълнувало и той започнал да го разпитва за монашеския живот, за молитвата и поста, за непрекъснатото пение и други подвизи и трудове. Като видял благочестието и разсъдителността на момчето, монахът подробно му разказал за обичаите и устава на своя манастир.

А той го изслушал внимателно и казал:

- Отче, ще се завърнеш ли отново в манастира си, или ще останеш в Иерусалим?

- Моят игумен ми заповяда - отговорил той - да се завърна и ако бъде угодно на Бога, като се поклоня на светите места, веднага ще се върна обратно.

Тогава юношата го уловил за ръката и казал:

- Отче, искам да ти кажа нещо тайно.

После го отвел настрани и заговорил:

- Окажи ми милост и ме послушай. Силно желая да оставя суетния свят и да служа на Христа. Но родителите ми искат друго за мене. Те ме обичат повече от братята ми и се надяват да ми осигурят някаква високопоставена длъжност и да ме оженят. А аз, като слушах често в светата църква Божието слово и като четях свети книги, разбрах, че всичко светско е суетно и че е полезно само едно - да се отрека от света и да служа на Христа в монашески образ. Заклинам те в Бога, Който иска нашето спасение, когато се завърнеш, да ме вземеш в твоя манастир.

От думите му монахът почувствал, че Сам Бог призовава юношата при Себе Си. Той обещал да го вземе в манастира си и те се разделили.

А блаженият Иоан, който желаел да живее според евангелските заповеди, започнал да умолява родителите си да му намерят Евангелие, за да се учи по него на Христовите слова и да се научи да върши делата, угодни на Христа. Родителите много се радвали, като виждали това усърдие на сина си към Божественото Писание. Те веднага наели един изкусен писар, за да изготви красив препис на Евангелието. После го обковали със злато и го украсили със скъпоценни камъни, та синът им да бъде привлечен към усърдното четене не само от сладостта на Христовите думи, но и от външната красота на книгата. Те я подарили на сина си, а той я приел с радост и започнал усърдно да чете. Сърцето му се услаждало от Христовите думи и разгаряйки се от ден на ден с все по-голяма любов към Бога, той с нетърпение очаквал завръщането на монаха, на когото разкрил тайната на сърцето си.

Изминало много време и монахът се върнал. Иоан го посрещнал с голяма радост.

- Ето, сине мой, върнах се, както обещах - казал монахът, - и ако искаш, ще те взема в своя манастир.

Блаженият Иоан отговорил:

- Благодаря на Бога, Който те върна в добро здраве и ме удостои отново да те видя. Готов съм за път. Но какво да правя, ако родителите ми не поискат да ме пуснат? Майка ми има много чувствително сърце и когато научи, че искам да ги оставя, ще започне да плаче, да ме удържа и така ще ми попречи да изпълня желанието си. Умолявам те, отче, нека тръгнем тайно, та никой от роднините и познатите ми да не знае нищо за мен, нито закъде съм тръгнал.

- Сине мой, ще направим така, както искаш - казал монахът, - и нека Бог изпълни желанието на сърцето ти.

Те отишли на пристана, намерили кораб и започнали да молят собственика да ги откара в обителта на Незаспиващите. Но той им поискал много злато и заплащане за обратния път, защото се надявал, че корабът ще бъде нает за голям товар.

Иоан го попитал:

- Колко струва доставката на голям товар с кораба ти?

- Сто жълтици - отговорил собственикът.

- Изчакай три дни - помолил той - и аз ще го наема.

После Иоан и монахът си отишли, а когато останали насаме, юношата казал:

- Искат за превоза скъпо, но за мен е по-важно да замина тайно от родителите си. Затова ще ида при тях и ще ги помоля да ми дадат злато за някои нужди.

- Иди, сине мой - отговорил монахът, - и Господ да изпълни намерението ти, както Му е угодно.

Иоан отишъл вкъщи и казал на майка си:

- Майко, искам да те помоля за една милост, но не смея.

- Моли за каквото искаш, сине мой - отговорила тя.

- Всички мои другари в учението - продължил Иоан - много пъти ме канят на гости, а аз нито веднъж не съм ги поканил при себе си и не съм отвърнал на гостоприемството им. Срамувам се от тях и вече не мога да ходя на училище. Затова ви моля, дайте ми толкова пари, колкото ще са нужни, за да нагостя приятелите си.

- Почакай до сутринта - отговорила майката, - ще кажа на баща ти и той ще ти даде каквото искаш.

Тя предала молбата на съпруга си и от любов към сина си той му дал сто жълтици. Това станало по Божия промисъл, за да се изпълни доброто намерение на младежа.

Като дал на сина си злато, бащата го поверил на надзора на един верен слуга и му заповядал да проследи момчето да не харчи без нужда. Иоан отишъл с него на брега и казал:

- Нека да потърсим и да купим хубава риба.

Когато наближили кораба, той пратил слугата в училището с думите:

- Иди и виж дали са се събрали другарите ми, а после се върни при мене.

Слугата тръгнал, а Иоан с монаха се качили на кораба, дали на собственика парите и отплавали от брега. Юношата взел със себе си Евангелието, подарено от родителите, и се утешавал по пътя с четене.

Слугата се върнал от училището, дълго търсел Иоан на брега, но като не го намерил, решил, че той се е върнал вкъщи. Тогава отишъл при господарите си и запитал за момчето. Веднага започнали да го търсят навсякъде, но не го намерили, макар че обиколили Цариград и околностите му. В дома на Евтропий плачели горчиво за възлюбения син. Междувременно Бог явно помагал на Иоан по пътя: Той пратил на кораба попътен вятър и скоро пътешествениците стигнали до обителта на Незаспиващите. Монахът разказал на игумена Маркел и братята всичко, което знаел за момчето, а също и с каква вяра и ревностно усърдие той се стреми да приеме монашески образ и да служи на Господа.

Игуменът видял, че Иоан е много млад, и му казал:

- Сине мой! Няма да имаш сили да носиш монашеските подвизи и да пазиш строгите пости, защото си още млад. Освен това ние имаме обичая да не приемаме веднага всеки, който се стреми към монашеското звание, а чак след като дълго изпитваме искреността на намерението му и усърдието му в подвизите на благочестието. Затова, ако искаш да преминеш монашеското служение, трябва първо да поживееш с нас без пострижение, да опознаеш нашия живот и да изпиташ дали ще имаш сили за такива трудове.

Блаженият Иоан паднал в нозете на игумена и горчиво заплакал:

- Умолявам те, отче, да ме сподобиш с пострижение веднага. Гледай не младостта, а усърдието ми, защото с цялото си сърце се стремя да се удостоя да приема ангелския образ. Не отхвърляй молбата ми и заради Пресвета Единосъщна и Животворяща Троица ме приеми като монах в твоята обител.

Трогнат от усърдието и сълзите на младежа, живо усещайки благодатта на пребиваващия в него Свети Дух, игуменът се съгласил да го приеме и да му даде пострижение, а после му заповядал да премине всички степени на монашеското послушание и да се учи от опитните старци.

Желанието на Иоан най-сетне се изпълнило и той с ревност и смирение изпълнявал всичко, което му заповядвали. Преуспявайки постепенно в подвизите, скоро достигнал такова съвършенство в добродетелта, че надминал и онези, които приели монашество преди него, за всички станал пример за непрестанна молитва, кротко послушание и търпеливо понасяне и на най-строгия пост. Често пъти много дни той не вкусвал нищо, освен когато се причастявал с пречистите и животворящи Христови Тайни, и така поддържал тялото си. Учудвал се и самият игумен и му казвал:

- Сине мой! Защо толкова млад поемаш такива подвизи? Гледай от неумерен пост съвсем да не изгубиш телесни сили, да не повредиш здравето си и така да станеш неспособен за по-нататъшни подвизи и служение за слава на Христа.

Покланяйки се според обичая си със смирение на игумена, блаженият отговорил:

- Свети отче, прости на негодния раб и се помоли за мене, ленивия и малодушния, та Господ да ме укрепи за подвизи и да помогне на моята слабост.

В такива трудове блаженият живял в обителта шест години. И ето че против него въстанал врагът и ненавистникът на всяко добро - дяволът. За да отслаби силата му за по-нататъшни подвизи, за да затрудни и възпрепятства доблестното му преуспяване в изпълнението на Господните заповеди, той събудил у него мисъл за родителите му и накарал сърцето му да се мъчи от жалост и от спомените за голямата родителска обич. Дяволът започнал да му внушава такива мисли: “Какво ли правят родителите ти без теб? Как ли скърбят, тъгуват и плачат, защото напусна дома, без да им кажеш. Плаче баща ти, ридае майка ти, скърбят братята ти, тъгуват за тебе роднини и познати, в скръб пребивава цялата ти бащина къща.” Лукавият му припомнял богатството и славата на родителите му, почестите, на които се радват братята му, и други суетни земни блага. Той го смущавал с такива мисли денем и нощем, така че накрая телесните сили на Иоан отслабнали прекомерно и той бил едва жив. От голямото въздържание, от монашеските подвизи и от вътрешните мъчителни мисли тялото му изсъхнало като чиреп, и плътта му станала като тръстика, люлеена от вятъра.

Игуменът виждал, че Иоан слабее с всеки изминат ден и накрая му казал:

- Не ти ли казвах, сине мой, че Бог не търси от рабите Си неумерен труд, а иска всеки да служи за слава на Неговото свято име според силите си. Тогава ти не ме послуша и ето те сега изнемогнал от неумерен пост и непосилни трудове.

- Не постът ме изсуши, отче - отговорил Иоан, - и не трудовете ме изнуриха, а мислите, внушавани от лукавия, които вече дълго време ме измъчват ден и нощ.

И той изповядал пред него помислите за родителите и дома си.

Игуменът казал:

- Чедо, не ти ли казах преди, че монашеските подвизи са тежки, че ние понасяме и трудове, и вражески нападения и неописуеми изкушения?

После игуменът се просълзил и дълго плакал за Иоан. А Бог, Който всичко обръща за полза, с особено тайно въздействие върху сърцето на игумена му внушил да не възпира Иоан да отиде при родителите си, за да направи по-късно в него дивни Своите желания. Игуменът благословил Иоан да върви където иска, но го увещавал внимателно да избягва мрежите на врага и да пази непорочността си.

- Макар и да ида при родителите си - отговорил Иоан - с Божията помощ и вашите молитви, там ще съкруша главата на моя враг и ще покажа безсилието му.

После отишъл в килията си, за да се приготви за път. А подготовката била само сълзи, сърдечни въздишки и коленопреклонни молитви Господ да не даде на врага да възтържествува, а както Сам знае и иска да насочи пътя му по Своята блага и всесъвършена воля. На следващата сутрин той отишъл при игумена, паднал в нозете му и започнал да го умолява да не се гневи, задето напуска манастира, а да го напътства с отческата си благословия и със свети молитви.

Игуменът събрал всички братя и като обявил, че Иоан иска да ги напусне, им заповядал да се молят за него. Сбогувайки се с братята, блаженият казал:

- Зная, че дяволът иска да ме накара да напусна съвсем това свято място под предлог, че желая да видя родителите си. Но се надявам на Бога и на вашите свети молитви, че и родителите си ще видя, и с дявола ще се преборя, като победя неговото прелъстяване.

После всички отишли в църквата и там със сълзи се помолили за него. Игуменът го благословил и казал:

- Иди, сине мой, в името на Отца и Сина и Светия Дух, и нека нашият Господ Иисус Христос те съпътства и насочва пътя ти по Своя воля.

Благословили го и останалите отци, а Иоан целувал всички и казвал:

- Да ви спаси Господ, отци и братя, да спаси вашата благословена дружина от добри подвижници. Вие ме приехте с любов, а аз поради недостойнството си се лишавам от съжителството с такива богоугодни мъже.

С тези думи напуснал манастира и тръгнал на път.

Когато се отдалечил на около един стадий, той се обърнал, погледнал манастира и горчиво заплакал, паднал на колене и обливайки земята със сълзи, се молел на Бога. След това станал и се отправил на път, поверявайки се на Бога и възлагайки надеждите си на Неговия промисъл и покровителство. По пътя той срещнал един дрипав просяк, спрял го и казал:

- Брате, виждам, че дрехите ти са много вехти и скъсани. Моля те, дай ми ги, а ти вземи моите, те се по-добри.

Просякът се зарадвал, свалил вретището си и го дал на Иоан, а той му дал своите дрехи.

Когато наближил Цариград, преподобният видял отдалеч дома на своите родители, паднал по очи и започнал да се моли:

- Господи Иисусе Христе, не ме оставяй!

Било вечер и той останал да чака настъпването на нощта. В полунощ приближил портите на родителския дом, отново паднал на земята и се помолил:

- Господи Иисусе Христе! Ето дома на моя баща, който толкова копнеех да видя. Не ме лишавай заради него от Твоята благодат. Моля те, Владико, дарувай ми свише помощ и сила да победя дяволското изкушение, не допускай врагът да тържествува над мене и моето падение, но ми помогни доблестно да завърша на това място живота си.

Така се молел до разсъмване. На сутринта вратите се отворили и излязъл управителят на дома. Като видял дрипавия просяк, той попитал:

- Кой си ти и как се осмели да дойдеш тук? Върви си по-скоро, защото сега ще излязат господарите ми.

- Както виждаш - кротко му отговорил Иоан, - аз съм просяк и няма къде да се подслоня. Затова те моля, господине, съжали ме и не ме прогонвай, а позволи да остана в тоя ъгъл. На никого няма да сторя зло, а ти ще получиш милост от Бога, ако ме съжалиш и ми позволиш да остана.

Управителят се съжалил над клетника и го оставил. След малко излезли от къщата и родителите на Иоан и тръгнали към царския дворец. Като ги видял, блаженият заплакал и си казал наум:

- Желанието ми най-сетне се сбъдна - аз виждам родителите си. Но няма да се радваш, дяволе, защото по благодатта на моя Господ смятам за нищо огнените стрели, които си обърнал против мене.

И отново от цялата си душа викнал към Бога:

- Господи Иисусе Христе, не ме оставяй до края!

Блаженият Иоан останал да лежи в ъгъла пред портите като Лазар или като Иов на гноището. Баща му видял, че пред дома им има един просяк и започвал да му праща храна от своята трапеза, като казвал:

- Голямо е търпението на този човек, останал без подслон, той понася студ и зной, сняг и дъжд. Наистина, такива наследяват Царството Небесно. Заради него Бог може би ще спаси и нас и затова го е пратил, та като му оказваме милост, и ние да се удостоим да бъдем помилвани от Господа. Кой знае, може би същата нищета понася сега и нашият възлюбен син Иоан, а ние дори не знаем къде е. Ние правим за този просяк това, което бихме желали други да правят за сина ни.

Веднъж майката на Иоан излязла от къщата и видяла просяка да лежи в купчина тор, загърнат в дрипите си. Това ѝ се сторило толкова отвратително, че казала на слугите:

- Махнете този гнусен човек, защото не мога да минавам и да го гледам как лежи тук.

Слугите веднага го повлекли и го оставили на друго място. Сега блаженият можел само отдалеч да гледа портите на бащиния дом. Веднъж той видял управителя да излиза, повикал го и казал:

- Умолявам те, господине мой, както от самото начало беше милостив към мене, така и сега ме съжали и ми направи малка колиба, за да не ме вижда господарката и да имам поне някакво убежище от студа.

Управителят изпълнил молбата му и скоро построил една колиба, в която светият се заселил, прекарвайки цялото си време в молитва към Бога. Веки ден баща му изпращал храна от своята трапеза. Иоан я приемал с благодарност, но я раздавал на другите просяци, а сам винаги понасял глад и жажда и от това безмерно въздържание и пост толкова отслабнал, че се броели ставите и костите му.

Цели три години той търпеливо понасял такъв живот, скривайки от родителите си, че е техният син. След три години преблагият и човеколюбив наш Господ Иисус Христос, виждайки смирението и търпението на Своя раб, отредил да сложи край на бедствията и трудовете му. Той му се явил във видение и казал:

- Радвай се, Иоане, задето се уподоби на Моя възлюбен ученик Иоан и като него остави всичко и Ме последва в чисто девство. Ето, вече наближава краят на живота ти и свършват твоите големи страдания: след три дни ще дойдеш при Мене и ще наследиш покоя на праведниците.

След като дошъл на себе си, Иоан започнал със сълзи да се моли на Господа и казал така:

- Благодаря ти, Господи Боже мой, че искаш да даруваш на мене, недостойния, покоя на праведниците. Моля те, Владико, спомни си и за моите родители, помилвай ги по Своята велика милост и очисти греховете им, защото само Ти си благ и многомилостив.

После повикал управителя на дома на своите родители и му казал:

- Господине, от самото начало досега ти беше милостив към мене, бъди милостив и до края. Моля те за едно - иди и кажи на господарката си така: просякът, когото заповяда да прогонят от портите, те умолява да не се гнусиш от него и заради Владиката Христа да благоволиш да дойдеш при него, защото трябва нещо да ти каже.

Слугата предал на господарката си неговите думи, а тя казала:

- Какво има да говори с мене? Не мога дори да го погледна, а той иска да беседваме.

Тя казала за това на мъжа си, а той започнал да я убеждава:

- Иди, жено, не се гнуси от нищите, защото Сам Бог ги е избрал.

Но тя не го послушала и не пожелала да отиде. Преподобният Иоан отново пратил да предадат:

- След три дни ще умра и ако не дойдеш да се видиш и да говориш с мене, после ще съжаляваш много.

Тя започнала да се колебае дали да отиде, но не толкова за да изпълни желанието му, колкото от любопитство, и победила нерешителността си едва когато чула, че смъртта му наближава. Тогава излязла от дома и заповядала на слугите си да донесат и положат нищия пред нея, защото преподобният Иоан вече не можел да ходи. За да не го познае, той закрил лицето си и заговорил:

- Госпожо, скоро ще престана да се нуждая от приюта и помощта, която ми оказвате, а за вас е приготвена награда заради милостинята, по словото на Господа в евангелието: “доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили”. Поради бедността си аз нямам никакво имущество и искам да ти оставя благословията си. Но преди това те моля да се закълнеш, че ще изпълниш каквото ти кажа и тогава ще получиш благословията ми.

Тя дала дума да изпълни всичко каквото пожелае. Тогава преподобният Иоан казал:

- Моля те да се разпоредиш след смъртта ми да ме погребат на същото това място, където стои колибата ми. Не позволявай да ме покрият с никакви други одежди, освен с тия дрипи, които нося сега, защото не заслужавам по-почетно място и по-хубави дрехи.

После извадил от пазвата си Евангелието, подал ѝ го и казал:

- Нека това бъде утешение в този живот и добър път към вечността за тебе и твоя мъж, моя господин.

Тя взела Евангелието и започнала да го разглежда, да го обръща от всички страни, като си мислела: “Колко прилича на онова Евангелие, което мъжът ми направи за нашия син!”

После отишла и го показала на мъжа си. Той го познал и възкликнал:

- Това наистина е Евангелието, което подарихме на възлюбения ни син. Нека да отидем и да го попитаме откъде го има и дали не знае нещо за нашия син Иоан!

Родителите отишли при преподобния и започнали да го разпитват:

- Заклинаме те в Света и Живоначална Троица, кажи ни откъде имаш това Евангелие и къде е синът ни Иоан?

А той повече нямал сили да скрива мъката на сърцето си и да сдържа сълзите си и казал:

- Аз съм вашият син Иоан и това е същото Евангелие, което ми подарихте. Виновен съм за вашата скръб, но това Евангелие ме научи да обичам Христа и търпеливо да нося благото Му иго.

Като чули това, те паднали пред постелята му, прегръщали го и дълго плакали. Сърцата им били преизпълнени от радост, задето най-после са намерили любимия си син и се съкрушавали от това, че го виждат в такава нищета и бедност, че не са го познали, докато лежал пред портите им. Всички съседи, приятели и познати се събрали в дома им. Слухът за завръщането на Иоан се разнесъл из целия град и всички прославяли Бога и се учудвали на станалото. А преподобният предал духа си в Божиите ръце. На Бог било угодно животът на блажения Иоан и при самата му кончина да остане неосквернен от светски почести и несвързан с родителската любов. Господ именно затова побързал да го вземе при Себе си, за да влезе той в небесното жилище чужд от света и светските привързаности. Майка му забравила клетвата си, свалила вретището му и го облякла в златоткани дрехи. Но неочаквано веднага паднала разслабена и опасно се разболяла. Евтропий казал на жена си:

- Трябва да изпълним волята на сина си, защото той не иска да го погребваме в скъпи одежди.

Свалили скъпите дрехи от тялото на преподобния и облекли дрипите му. Теодора, майката на Иоан, веднага се изцелила и отново станала здрава. Родителите му погребали честните и свети мощи в колибата, в която живял. Над гроба му по-късно те направили църква и голяма странноприемница, а цялото си имущество пожертвали за прехрана и грижи за странници и нищи. Скоро след това и те починали в мир и били погребани в църквата, която построили над гроба на сина си.

Такъв бил животът на светия и преподобен Иоан Колибар, такива били подвизите и трудовете, които поел заради Христа, и неговата борба с дявола, когото победил и се увенчал с пречестния небесен венец в Църквата на тържествуващите, по благодатта на нашия Господ Иисус Христос, на Когото слава во веки. Амин.

 

 

Възлюбил некрадомата нищета, премъдри, си възненавидял богатството на своите родители, и държейки Евангелието в ръце, си последвал Христа Бога, Иоане, молейки се непрестанно за всички нас.