Преподобният наш отец Варлаам се родил в Новгород от благочестиви и благоверни родители. Той бил възпитан в страх Божий и научен на четмо и писмо. Светият отрок често и с голямо желание четял божествените книги и особено боговдъхновените псалми на цар и пророк Давид. От най-ранна възраст той избягвал детските игри, отказвал се от всякакви светски удоволствия и бил избран съсъд на Светия Дух. Често той размишлявал така:

- Наистина нашият живот е кратък и непостоянен. В него всичко се изменя, всичко се върти в кръг. Той е подобен на сън.

Светият се отрекъл от света и от всичко, което е в него, и се уединил в едно пустинно място. Последвали го Прокопий Малишевич, който по-късно приел пострижение под името Порфирий, неговият брат Теодор и други жители на Новгород, които желаели да се подвизават в тишина и безмълвие. Свети Варлаам приел монашеско пострижение от един иеромонах. Той си построил неголяма килийка, където непрестанно ден и нощ възнасял молитви към Господа. Светият се подвизавал ревностно в пост и различни трудове: сам режел и цепел дърва, орял земята, и изпълнявал думите на Свещеното Писание: “който не иска да се труди, не бива и да яде”. Всяка нощ той бодърствал и с молитва прогонвал бесовете. Нечистите духове ту сами се опитвали да смутят светия мъж, ту подбуждали някого от човеците да притеснява блажения. Пазен и подкрепян от Божията десница, светият търпеливо понасял всички нападения. Славата на неговите подвизи започнала да се разпространява по всички земи. Мнозина се стичали при него: князе, боляри, богати и бедни. Преподобният Варлаам неуморно поучавал всички, които идвали при него:

- Чеда, пазете се от всяка неправда, не завиждайте, не клеветете. Въздържайте се от гняв, не давайте пари на заем с лихва. Пазете се от това да съдите несправедливо. Не се кълнете лъжливо, а като дадете клетва, я изпълнявайте. Не се предавайте на телесните страсти. Бъдете всякога кротки и към всички се отнасяйте с любов. Тази добродетел е начало и корен на всяко добро.

Така блаженият поучавал всеки ден тези, които идвали при него, а сам все по-усърдно се молел и все повече умъртвявал плътта си. След известно време той построил неголяма църква в чест на Преображението на нашия Господ Иисус Христос. От това време там възникнал манастир. Числото на братята все повече растяло. Сам светият водел строг живот, както преди. Хранел се с варива или плодове и то - в съвсем малко количество. Също такъв строг живот водели и останалите монаси.

Веднъж в килията на блажения дошъл князът и го помолил за неговата благословия. Приветствайки го, светият го поздравил с раждането на сина му. Князът се учудил на това. И действително, докато князът отсъствал от дома си, му се родил син, чийто възприемник в светото Кръщение станал самият свети Варлаам.

Един човек, който имал силна вяра в светия мъж, се запътил при преподобния заедно с единствения си болен син. Той искал светият да се помоли за изцеляването на сина му. По пътя болният умрял. Но свети Варлаам се помолил и момчето отново станало, напълно оздравяло.

Веднъж в навечерието на великия празник на Възкресението на Господа Иисуса Христа светият изпратил да наловят риба за празника. Уловът бил необикновено богат. Рибарите уловили много есетра, но по внушение на дявола я скрили, а в манастира донесли само останалата риба. Свети Варлаам разгледал донесената риба и казал:

- Деца, донесли сте малките риби. А къде са големите?

Рибарите, поразени от прозорливостта на преподобния, паднали на колене пред него, покаяли се за своето прегрешение и върнали скритата от тях риба.

По Божия воля при преподобния дошъл от Константинопол неговият връстник Антоний. Блаженият много се зарадвал на завръщането на своя приятел. Той предал управлението на манастира на Антоний, като му казал:

- Възлюбени мой брате! Божието благоволение почива над тази обител. Сега предавам в твои ръце този манастир. Пази го и се грижи за него. Наближава часът, когато ще отида при Небесния Цар. Но не се смущавай от това: с тялото си аз ще ви напусна, но с духа си винаги ще бъда с вас.

След като наставил своите братя, заповядал им да пазят православната вяра и постоянно да пребъдват в смирение, свети Варлаам предал душата си на Господа. Новгородският владика предал на погребение неговото честно тяло с подобаващо благолепие, под съпровода на духовни песнопения. А преподобни Варлаам блажено починал на 6 ноември 1192 година. Сега той заедно с ликовете на праведните прославя Отца и Сина и Светия Дух. Амин.