В дните на великия Московски княз Василий Иоанович в село Виделебие, Псковска област, живеел един човек, на име Филип. Той водел богоугоден живот; благочестива била и съпругата му Анастасия. Най-големият им син, Арсений, като виждал постоянно пред себе си добрия пример на родителите си, оставил светската суета и приел монашеско пострижение. В това благочестиво семейство се родил и преподобният Никандър Пустинножител, в света Никон.

Никон се родил през 1507 г. и от детска възраст проявявал стремеж към велики подвизи. Бащата на Никон скоро починал и момчето останало под грижите на майка си. Той се стремял да се научи на четмо и писмо, за да чете Божественото Писание. Често посещавал своята селска църква, издигната в чест на Божия угодник Николай, архиепископ Мирликийски, и като слушал за чудесата на великия светител и чудотворец, желаел да се уподоби на него в житието си. Не обичал детските игри, не се прелъстявал от красивите дрехи, задоволявал се с една вехта дрипа и мислел само за това, как да се спаси. Никон много харесвал тихия монашески живот, посветен на труда и молитвата. Благочестивият момък бил привлечен към подвижническия живот от примерите на преподобните Евфросин и Сава, които малко преди това били просияли със своите подвизи и чудеса в Псковската земя. Когато Никон навършил седемнадесет години, той започнал да моли майка си тя да се оттегли от суетния свят. Анастасия послушала съвета на сина си; част от имота си раздала на бедните, част пожертвала в църквата Божия и приела пострижение в един женски манастир. Скоро тя починала. Никон пожелал да се поклони на нетленните мощи на Псковските чудотворци и да посети местата, където са се подвизавали. Тогава той се отправил към град Псков, посетил всички църкви и обиколил също околните обители и накрая изпълнил желанието си - достигнал местата, ознаменувани с подвизите на светите Евфросин и Сава, и се поклонил на мощите на Божиите угодници. Още по-силно се разгорял у него стремежът да подражава на подвизите им.

Когато Никон се върнал в Псков, в дома си го приел търговецът Филип, който обикнал юношата заради необичайното му смирение и търпение.

Виждайки огромното желание на Никон да се научи да чете и да пише, Филип го дал да се учи при един дякон. Господ просветил разума на младия подвижник. Скоро свети Никон се научил да чете и да пише, и четял Божествените книги, така че всички се чудели на бързите му успехи. Но помислите му били заети само с едно - със стремежа да угоди на Господа и да спаси душата си.

Той отдавна бил чул за някакакво пустинно място, отдалечено от градове и села, между Псков и Порхов, сред диви гори и непроходими блата, обраснали с мъх. Но Никон не познавал човек, който би му посочил това място. Помнейки словата на свети пророк и цар Давид: “далеч бих се отстранил и бих останал в пустинята; побързал бих да се скрия от вятъра и бурята”, смиреният подвижник усърдно се молел на Господ да го удостои да види пустинята, да изпрати човек, който би могъл да му посочи това уединено място. Молитвата на светеца била чута и Господ му пратил човек, на име Теодор, по прякор Ситник, който познавал пустинното място. Като отишъл при Теодор, преподобният започнал да го моли:

- От ранна възраст съм слушал за това пустинно място, но нямаше човек, който да ми го покаже. На теб то ти е известно; моля те - покажи ми го; за това и самият ти ще получиш награда от Господа, и на моята грешна душа ще станеш наставник към спасението.

Виждайки това силно желание на Никон, благочестивият Теодор тайно от другите го отвел в пустинята. Като построили неголяма колиба, те и двамата се поселили тук и започнали да се подвизават в трудове и молитви. След известно време, когато преподобният отишъл в Псков, за да изслуша, според обичая си, Божествената литургия в църквата, съградена в чест на светото и славно Богоявление, в този храм се чул глас към Никон от олтара:

- Никоне, Никоне, рабе Мой, иди в пустинята, посочена ти от благочестивия мъж Теодор, и там ще намериш покой за себе си; след теб това място ще се прослави и мнозина ще се спасят в него.

Преподобният веднага с духовна радост излязъл от храма и се отправил към мястото, посочено му от Самия Господ. По пътя свети Никон се срещнал с блажения Николай Псковски; той предрекъл, че в пустинята го очакват различни изкушения от бесовете и нападения от зли хора; но нищо не можело да удържи Никон; преподобният с ликуване се върнал в своята пустиня и се подвизавал тук петнадесет години в трудове, молитва, пост, четене на Божественото Писание, постоянно бдение. Той претърпял много беди от бесове и от зли хора, но за всичко благодарял на Бога.

Междувременно се разпространил слух за подвизите на пустинника и околните жители започнали да се стичат при него, просейки молитвите и наставленията му. Тежка била хорската слава за смирения подвижник; той не я искал и се боял от нея. Затова оставил своето уединение и отново се отправил към Псков. Тук го приел в дома си същият Филип, при когото живял по време на своето учение. Като узнал, че Никон твърдо е решил да се посвети на Бога, той отвел блажения в Крипецкия манастир “Свети Иоан Богослов”, основан от преподобния Сава. Като видял иконата на свети Сава и като паднал пред раката с мощите му, Никон се помолил така:

- Преподобни угодниче Божий, Сава, помоли се на Владиката Христос да ме сподоби да последвам твоето житие и да ме причисли към стадото, избрано от теб.

Със смирение и сълзи Никон умолявал игумена на Крипецката обител да го удостои с монашеско пострижение и да го приеме в числото на братята. А игуменът го спирал:

- Манастирът ни е беден. Няма да понесеш скърбите и теснотата на това място.

Но Никон настойчиво повтарял молбата си. Виждайки неудържимото желание на подвижника да приеме монашески образ, игуменът отстъпил пред молбите му и заповядал на един от свещениците да постриже Никон, при което му било дадено име Никандър.

Тогава преподобният с нова сила се устремил към подвизи - целият се отдал на Бога, напълно се отказал от своята воля и във всичко се подчинявал на волята на игумена и на братята. Той постоянно се укрепвал с такива благочестиви размишления: “Монашеското житие е подобно на пшенична нива, то изисква чест слъзен дъжд и огромно трудолюбие. Ако искаш да родиш обилен плод, а не тръни, бодърствай с ума си и се труди; старай се да бъдеш добра земя, а не камениста почва, така че посятото свише в сърцето ти да може да даде плодове и да не изсъхва от зноя на унинието и нехайството”. Хранейки с такива спасителни размисли душата си, той доставял духовна наслада с молитви: прекарвал нощите си в молитвено бдение, като прогонвал сънната тежест. Изнурявал плътта си с въздържание и с пост, помнейки словата на Давид: “Погледни моето страдание и моето безсилие и прости всичките ми грехове”. Времето, свободно от молитва, преподобният Никандър прекарвал в ръкоделие. Игуменът и братята се удивлявали на сподвижника си, на неговото благонравие, смирение и покорност, на бодростта и силата му в подвизите и прославяли Бога. Двамата споменати мъже - Филип и Теодор Ситник, последвали примера на светеца и приели пострижение в същата обител; първият бил наречен Филарет, а вторият - Теодосий. И двамата завършили житието си в манастира на преподобния Сава Крипецки.

Междувременно преподобният Никандър, бягайки отново от хорската слава и тъгувайки за предишния си отшелнически живот, се отправил към пустинята си и преживял там няколко години, при което се хранел само с едно растение, наричано уж. В дивата пустиня дори и животът на подвижника нерядко бил подложен на опасност. Веднъж разбойници нападнали сиромашката колиба на светеца, взели оскъдната му покъщнина, отнели му и последното утешение - светите икони и книгите, а самият него силно ранили с копие в ребрата и го оставили едва жив. Светецът не се разгневил, а започнал да се моли за злодейците, гледайки към образа на Спасителя:

- Господи Боже мой! Ти, Безгрешният, доброволно си приел страдания, заради нашето спасение; а аз, многогрешният, напълно справедливо претърпях всичко това, заради безбройните си грехове.

А за оскърбителите си се помолил така:

- Не им зачитай този грах, понеже не знаят какво вършат!

Бързият на помощ Господ по чудесен начин дарувал изцерение на смирения Си раб; а разбойниците били наказани. На разстояние половин верста от килията на светеца се намирало Демяново езеро, където се влива река Демянка; по Божие допущение на брега на това езеро разбойниците се загубили; три дни се лутали, като напразно се стараели да намерят пътя и много страдали от глад. Двама от тях изпаднали в крайно отчаяние и започнали да хулят светеца:

- И самия себе си не може да защити.

Господ наказал неразкаяните; преминавайки река Демянка, те паднали от моста и се удавили. Останалите двама се уплашили и се разкаяли. Те намерили пътя към колибата на Никандър и върнали на преподобния всичко взето от него. С горчив плач и сълзи те го молели да им прости и да се помоли за тях на Господа. Преподобният Никандър приел с бащинска любов разкаялите се, простил им, нахранил ги и ги помолил да оставят лошия си занаят - кражбата, разбойничеството и оскърбяването на хората, и ги пуснал с мир. Като се върнали по домовете си, разбойниците разказали на всички за станалото и прославили Божия угодник преподобни Никандър. Като узнали за нападението на разбойниците над подвижника, околните жители с усърдие му донасяли икони, хляб и дрехи.

Но преподобният не се боял толкова от разбойниците, колкото от хорската похвала. Затова той отново оставил пустинята и за втори път се отправил към Крипецкия манастир, където по-рано бил приел монашество. Като пристигнал в обителта, светецът продължил строгия си подвижнически живот; хранел се с ръжен хляб и с вода; не вкусвал нито вино, нито риба; само понякога в събота и в неделя си разрешавал малко сочиво, сварявайки го от едно растение. Подвижникът превъзхождал всички в обителта със своя добродетелен и строг живот - с трудолюбието, смирението и послушанието си. Той служел на всички: носел вода, сечал в гората дърва и ги донасял в манастира. Нощите преподобният прекарвал в постоянно бдение, понякога излизал в гората и като разголвал своето тяло, го оставял на комарите и на осите да го жилят, така че то се покривало със струи кръв, при което той седял неподвижно, занимавайки се с ръкоделие и пеейки псалмите на Давид. А с настъпването на утрото, преподобният се връщал в манастира, бързал да влезе първи в църквата, където стоял прав през цялата служба, без да мръдне от мястото си, и излизал последен от храма. Чудейки се на неговите подвизи, братята го поставили за клисар. Освен това на светеца било възложено трудно и тежко послушание: да пече просфори. Но преподобни Никандър започнал с радост да изпълнява тази работа, размишлявайки:

“Ако нашият Господ Иисус Христос назовал Свое Тяло хляба, приготвен за Тайната вечеря, то аз трябва да се радвам, че Бог ме сподоби да приготвям такива хлябове, върху които се извършва велика и страшна тайна: по чуден и непостижим начин те се превръщат в свято Тяло Христово”.

И Божият подвижник продължавал непрестанно да се труди. Монасите, виждайки неговото нарастващо усърдие и като го обикнали заради смирението и кротостта му, помолили игумена да направи Никандър келар. Игуменът изпълнил молбата на братята. При това повишение светецът не променил предишния си живот, а изпълнявал новата длъжност със смиреномъдрие и усърдие, като че било дело, възложено му от Самия Господ. Той не се превъзнасял от дадената му власт, помнейки словата на Писанието: “който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга”. Като получил власт в манастира, преподобни Никандър се държал като най-младши, отивайки на работа най-рано от всички. Но той не бил дълго келар: не можал да понесе суетата, с която било съпроводено келарството; тежко му било постоянното общуване с хората; той се стремял към предишния отшелнически живот, към безмълвие, затова и решил отново, този път завинаги, да напусне обителта. Като излязъл от Крипецкия манастир, той се поселил на един остров, който се намирал на четири версти от него. Тук светецът построил колиба, отново се предал на своите обичайни подвизи и живял по този начин три години и половина. Славата на отшелника привлякла към него много посетители, които търсели при преподобния слово за назидание. Междувременно врагът и завистникът на хората внушил на игумена и братята на Крипецкия манастир мисълта, че привличайки народа към себе си, Никандър намалява манастирските доходи. Затова те отишли при преподобния и поискали от него да се отдалечи от това място. Светецът с най-голямо смирение изпълнил искането им: той отново се отправил към своята пустиня, към мястото, посочено му от Бога.

По време на пътешествието си преподобният Никандър пристигнал в едно село - Локота; вече се свечерявало и светецът се отбил да пренощува при един селянин. Това се случило в понеделник на Сирната седмица, когато светецът, според обичая си, спазвал пост. Селянинът започнал да предлага на Никандър храна, но блаженият отказал да я приеме. А врагът на човешкото спасение намислил да поругае светеца: малко преди пристигането му в селото, дяволът внушил на някои зли хора мисълта да разграбят дома на един от жителите на това село; така и направили: нападнали къщата, ограбили я и я запалили. Затова и селянинът, който приел светеца, като се обидил от отказа на преподобния, започнал да говори на съседите:

- Вероятно и този човек не ни мисли доброто и затова не иска нито да пие, нито да яде при нас.

Селяните повярвали на тези безразсъдни думи, събрали се и започнали безмилостно да бият светеца с тояги. Но Господ не допуснал той да се мъчи дълго и да загине от бесовската клевета, и скоро го избавил от мъчителите: стенанията на свети Никандър и виковете на биещите го били чути от минаващи наблизо хора, и те започнали да уговарят безумците:

- Този старец не ви е причинил никакво зло; за какво искате да предадете на смърт невинния човек?

Биещите се засрамили и го помолили да им прости; предложили му хляб. Той не отказал да хапне от него и започнал да се моли за своите мъчители:

- Господи Иисусе Христе, Сине Божий, не им вменявай това за грях: те не знаят какво вършат.

Като простил от цялото си сърце на селяните, които в незнанието си му нанесли побой, преподобни Никандър се отправил на път.

Веднъж по време на своето по-нататъшно пътешествие, като се уморил, той полегнал и започнал да се унася в дрямка; изведнъж видял, че два огромни вълка били готови да се нахвърлят върху него. Като станал, светецът се осенил с кръстното знамение, ударил с тоягата си в земята и рекъл:

“- Махнете се от мене всички, които вършите беззаконие”.

И зверовете в същия миг изчезнали.

Като пристигнал в своята пустиня, светецът отново се предал на подвизи и живял там като отшелник до самата си блажена кончина в продължение на 32 години и 2 месеца. Петнадесет години от тях той прекарал, без да види човешко лице, така че и хората не знаели за мястото на неговите подвизи. Господ по чудесен начин открил Своя угодник на света. Някой си Петър, по прозвище Есюков, живеещ на дванадесет версти от колибата на светеца, силно скърбял, че няма деца. И ето, веднъж един лос притичал до самия двор на Петър. И това не станало случайно, а по Божията воля: както в древността Господ чрез елен довел свети Евстатий до кръщение, така Господ посочил и преподобния Никандър чрез лос. Като възседнал коня си, Петър заедно със своите хора се втурнал след животното; спътниците му малко по малко започнали да изостават, така че накрая той останал сам. Петър дълго преследвал животното и като навлязъл в тъмната гора, в глухите и непреходими дебри, го загубил от погледа си. Тогава той забелязал неголяма колиба, заградена от ограда от колове - жилището на преподобния Никандър. Петър почукал на вратата с молитва, но отговор нямало; той се помолил и втори, и трети път, но никой не се отзовавал. Но той не си тръгвал от килията на подвижника. Накрая вратата се отворила и отшелникът посрещнал посетителя, когото никога по-рано не бил виждал, с думите:

- Петре, сине мой, иди до дъба, аз ей сега ще дойда там.

Когато преподобният се приближил, Петър му се поклонил и поискал благословение.

- Чедо Петре - отговорил старецът на молбата му, - благословението Господне да бъде над теб и над съпругата ти.

А Петър си помислил:

“Наистина виждам, че това е свят човек и е изпълнен с Дух Светий, понеже, без да ме е виждал нито веднъж, той знае и името ми, и това, че съм женен”.

Петър го попитал, как се казва и от колко време живее в пустинята.

- Грешният Никандър е моето име, а за годините на моето пребиваване тук, не питай: това само Бог знае - смирено отговорил старецът.

Тогава Петър, като паднал на колене пред светеца, започнал горчиво да се оплаква от нещастието си:

- Ето, вече съм стар, а нямам деца.

Преподобният Никандър му отговорил:

- Чедо, стани и се върни у дома си; по молитвите на Пресвета Богородица ще ви се роди син.

И действително предсказанието на светеца се изпълнило. Оттогава Петър често идвал при преподобния и се насищал от душеполезните му наставления.

Веднъж Божият угодник му казал:

- След заминаването ми от този сеутен свят това място ще се прослави; над гроба ми ще се въздигне църква в чест на славното Благовещение на Пресветата наша Владичица Богородица.

Господ удостоил Своя угодник с дар на прозорливост. Веднъж при свети Никандър дошъл един от местните жители, Симеон, желаейки да получи от светеца благословение и наставление. А преподобният като прозрял, че Симеон скоро ще почине, рекъл:

- Сине мой, Симеоне, времето на живота ти привършва - и като му подал ножица, продължил: - Постъпи в манастира, който ти посочи Господ, и се пострижи с тези ножици, защото наближава краят на живота ти.

Симеон се отправил към един от манастирите, приел там пострижение и скоро, като се причастил с Христовите Тайни, с мир се преставил в Господа.

Междувременно хората като чули за подвижническия живот на преподобни Никандър, започнали все по-често и по-често да идват при него. Когато се приближавали тихо до килията му, те чували как светецът се моли, как плаче и често прави земни поклони. Веднага щом светецът забелязвал идването им, той си давал вид, че уж спи. Когато идващият почуквал на вратата му с думите: “Благослови, отче”, Никандър мълчал; той не отговарял и на втория път; едва след третия път, уж че ставал от сън, светецът отговарял:

- Нашият Господ Иисус Христос да те благослови, чедо.

Светецът прекарвал всичките си дни и нощи в такива подвизи; блаженият никога не лягал да спи, а ако сънят го надвивал, той се унасял в дрямка седнал и само за кратко време, а после отново започвал да се моли; в своето пренебрежение към плътта Никандър стигнал до там, че умивал с вода само ръцете и лицето си; хранел се предимно с растения; а когато благочестиви хора му донасяли хляб, преподобният приемал донесеното с благодарност, оставял хляба да изсъхне и в такъв вид го ядял; пиел само вода. Въпреки че водел толкова суров живот, лицето му никога не можело да бъде видяно намръщено, но винаги светело от радост и спокойствие; в продължение на цялата Велика Четиридесетница светецът хапвал само един път в седмицата, а в петък на Връбната седмица (преди Лазаровден) той отивал в Демяновския манастир и като се причастявал там със страшните и животворящи Христови Тайни, отново се връщал в пустинята. Подвижникът отивал в манастира не през Страстната седмица, когато братята се причастявали със Светите Тайни, за да се причасти заедно с тях, а по-рано, за да пристъпи към Светите Тайни отделно от монасите, тъй като считал себе си за недостоен, не достигнал предела на трудовете им.

Но само Един Бог знае трудовете и подвизите, които свети Никандър понесъл в пустинята. Често се явявали зли духове и даже му нанасяли рани, както ставало и със свети Антоний Египетски. Подкрепяйки Своя подвижник, Господ му изпратил във видение преподобния Александър Свирски; Божият угодник ободрил свети Никандър в битката с невидимите врагове. В Евангелието е казано, че този род се изгонва само с молитва и пост, с това оръжие и преподобни Никандър удържал победа над княза на тъмнината. Но му се наложило дълго да се бори с духовете на злобата: всеки път, когато Никандър искал да отдъхне от трудовете си, около килията му се вдигал такъв шум, все едно че преминавали множество колесници или пък свирели тимпани и пищялки. Тогава преподобният започвал да чете Давидови псалми и шумът преставал. Така злите духове дълго време денем и нощем не позволявали на светеца да отдъхне, докато накрая с Божията благодат той не ги победил. Веднъж една голяма мечка дошла до колибата на светеца и започнала да се чеше в нея с такава сила, че тя започнала да се тресе и била готова да падне. Като прекръстил прозорчето на колибата и осенил себе си с кръстния знак, светецът погледнал навън и видял голям звяр, който стоял до жилището му. Тогава преподобният се прекръстил още веднъж, излязъл от килията и прекръстил звяра. Сякаш поразена от някаква невидима сила, мечката паднала пред светеца и започнала кротко да ближе честните му нозе, а после се скрила в гората. И друг път му се явил преподобният Александър Свирски; укрепвайки го за подвизите, той рекъл:

- Не бой се, брате мой, Никандре; от този момент Господ те избавя от всички вражески мрежи.

Оттогава светецът придобил такава власт над бесовете, че те даже не се осмелявали да пристъпят до килията му.

Един човек, на име Назарий, живеещ недалеч от пустинята на преподобни Никандър, заболял от тежък недъг: цялото му тяло се покрило с червеи, а особено голяма рана се отворила на гърдите му, така че можело да се видят вътрешностите му; болният не можел да се помръдне, без да изпита страшна болка; и Назарий страдал от този недъг година и шест месеца. Домашните, виждайки, че той се е разболял от неизлечима болест и лежи неподвижно, плачели, като не знаели, с какво да облекчат мъченията на болния. А Назарий, като призовал мислено на помощ свети Никандър, накрая наредил на домашните си да го отнесат при преподобния. Те го занесли и го положили пред килията на отшелника. Когато свети Никандър излязъл от жилището си, Назарий, като събрал всичките си сили, започнал да прегръща и да оросява със сълзи нозете на светеца и да моли блажения да се моли за него на Господа. А преподобният отговорил:

- Назарий, пусни нозете ми.

Болният се удивил от това, че преподобният знаел името му, макар че никога преди това не го бил виждал и затова още по-усърдно започнал да моли светеца:

- Отче, ако ме оставиш - казал Назарий, - аз няма да тръгна от това място и ще умра пред теб. Виж, вече жив съм изяден от червеите!

Тогава преподобният заповядал да отнесат Назарий в килията за странници и му казал да се постарае да заспи. Но болният отговорил:

- Отче свети, през цялото време на боледуването ми аз нито веднъж не можах да затворя очите си, а ти как искаш да заспя сега?

Свети Никандър рекъл:

- Аз затоплих килията, очаквайки идването ти. Заспи в топлата килия, а преди това открий раните си.

Назарий желаел още сега да открие раната си, но не можел, тъй като ризата му била залепнала за тялото и било невъзможно да се отдели от него. Светецът прекръстил раната и пратил Назарий в стаята за гости, където той скоро заспал здрав сън. А преподобният, като се затворил в килията си, през цялата нощ усърдно молил Господа да подаде Той, Единственият Изцелител на всички страдащи, здраве на болния. Господ, Който бързо помага на всички, които с вяра призовават святото Му име, чул молитвата на Своя раб: като се събудил на сутринта, Назарий се почувствал съвършено здрав; веднага се изправил на крака; струпеят заедно с ризата се отделил от тялото като люспа. Тогава той започнал горещо да благодари на Бога, Който му дарувал изцерение и да прославя Неговия угодник свети Никандър. А преподобният като не желаел за себе си слава от хората, му забранил да разказва за станалото - “за да не се случи с теб нещо по-лошо” - добавил той.

Друг път един селянин, Симеон Василиев, близък на княз Костров, дошъл при преподобния и горчиво се оплаквал, че му били откраднали коня и оттогава били минали вече пет дни. Тогава свети Никандър с кротост започнал да говори:

- Сине мой, не скърбя за това, че са ти откраднали коня, че той се е загубил. Скърбя за този човек, който го е откраднал, защото той е сторил това по внушение на дявола.

А Симеон казал на светеца:

- Удивлявам се, отче, че скърбиш за крадец.

Подвижникът отговорил със смирение:

- Който много греши, той е изпълнен и с греховна кражба.

И добавил:

- Сине мой, Симеоне, върви си вкъщи; а откраднатото скоро ще намериш.

Думите на светеца се сбъднали: в същата нощ конят сам се върнал вкъщи. Симеон дошъл втори път при преподобния, благодарил му и му разказал за случилото се.

- А човекът, който отвлече коня ми - добавил той, - минаваше през реката и се удави.

Като чул това, Никандър се опечалил и започнал да поучава Симеон така:

- Сине мой, трябва да скърбим за християните, умрели без покаяние в греховете си.

Тогава Симеон паднал на колене и започнал да моли прошка за греховете си. Преподобният го поучавал дълго и със своите назидания, изпълнени с любов, просветил душевните очи на Симеон. Той се завърнал у дома си, като благодарял на Бога и прославял Неговия угодник.

Като почувствал, че наближава краят на земния му живот, преподобният Никандър решил да приеме велика схима. Той се отправил към Демяновския манастир и приел великото пострижение от ръцете на игумена; това станало осем години преди кончината му.

По това време при преподобния често идвал един дякон от град Порхов, на име Петър, за душеспасителни беседи. По време на едно посещение свети Никандър съобщил на Петър:

- Брате Петре! От много време насам страдам от краката си, сега чувствам облекчение.

Петър погледнал нозете на светеца, видял само кости, непокрити от кожа и бил силно поразен от това.

Друг път свети Никандър рекъл на Петър:

- Брате Петре, Господ скоро ще повика при Себе Си душата ми; и тогава ти погреби грешното ми тяло.

- Когато ме известиш за заминаването си при Бога - казал Петър, - аз, многогрешният, ще изпълня всичко по твоето слово.

Подвижникът отново започнал да моли Петър да дойде тогава в пустинята и честно да погребе тялото му. А той попитал кога ще бъде кончината му.

Преподобният отговорил:

- Не зная как ще те известя, защото по това време ще има война; тогава тук ще дойдат полски и литовски войски и ще държат Псков и Порхов в обсада; а ти, когато чуеш за кончината ми, погреби тялото ми, без да се страхуваш, и над моя гроб ще бъде издигната църква в чест на великото и славно Благовещение.

Така свети Никандър мирно се готвел да остави този временен свят. След като изминали тридесет и две години и два месеца откакто преподобният за последен път се поселил в своето уединение, той изпаднал в телесна немощ. Скоро светецът почувствал приближаването на смъртта и със сълзи започнал да моли Господа да му дарува опрощаване на всички прегрешения, призовавал в молитвите си всички светии и връчил своето пустинно местожителство на грижата на Пресвета Владичица Богородица. След това преподобни Никандър легнал на одъра, сложил ръцете си кръстообразно и с думите: “Благословени Боже, Който така Си решил, слава на Тебе!” предал духа си на Господа.

Така дивният наш отец преподобният Никандър Пустинножител с мир починал в Господа на 24 септември 1581 г.

По неговото предсказание полският крал Стефан Баторий насочил по това време полковете си към руската земя. Враговете обсадили градовете Псков и Порхов и из цялата тази област плъзнали поляци и литовци, така че за гражданите станало невъзможно да излизат извън градските стени. Тогава в пустинята, където живеел преподобният, дошъл, за да получи благословение от светеца, един селянин от село Боровичи, на име Иоан, по прякор Дългия. Като почукал веднъж, втори и трети път на вратата на килията на Никандър, Иоан все не получавал отговор от подвижника; тогава влязъл в килията и видял, че свети Никандър е отишъл при Господа, а цялата колиба била изпълнена с необичайно благоухание. Иоан благоговейно взел чистото тяло на светеца и го заровил в земята близо до дъба. После, по молитвите на светеца, незабелязан от полските войски, той дошъл в град Порхов и разказал на жителите му за кончината на преподобния и за това, че погребал тялото му. При това известие гражданите на Псков започнали да ридаят и да скърбят, че са се лишили от такъв усърден застъпник и молитвеник пред Бога. Те силно желаели да отидат и да погребат светеца, но се боели от враговете. Тогава дякон Петър, като видял колебанието на съгражданите си, се обърнал към тях със следните думи:

- Мъже братя, чуйте какво ще ви кажа за новопреставения отец Никандър. Самият преподобен ми предрече преставянето си в Господа; той предсказа, че кончината му ще стане по време на нашествие на литовците; а вие не се страхувайте и не се бойте, но смело идете и предайте на погребение честното тяло на подвижника, защото самият преподобен каза, че Господ Бог няма да ви предаде в ръцете на враговете.

Със своята реч Петър убедил съгражданите си без боязън да отидат в пустинята, където така ревностно се подвизавал Божият угодник в течение на земния си живот. Незадържани от никого, всички граждани - игумени, свещеници, дякони и множество народ в деня на празника Покров на Пресвета Богородица дошли в пустинята, на мястото на подвизите и кончината на преподобни Никандър, донесли много свещи и тамян и тържествено погребали тялото му.

През дните на своя дългогодишен живот преподобният вярно и нелицемерно служил на Господа, като оставил светската суета, като се поселил в безлюдната пустиня, в дебрите на гората, сред непроходимите блата, като повече от всичко се опасявал и избягвал славата от хората.

Уединеното място на подвизите на светия Пустинножител не останало забравено. Две години и половина след кончината на преподобни Никандър над гробницата му била издигната църква в чест на Благовещение на Пресвета Богородица. През 1585 г. на това място дошъл един мирянин. Тук той приел монашеско пострижение с името Исаия. Исаия дълго време страдал от заболяване на краката и накрая, по молитвите на преподобния, получил изцерение от своя недъг. Той устроил манастир на мястото на подвизите на преподобни Никандър и събрал в него многобройно братство. По настоятелните молби на братята той приел игуменство и бил възведен на този свещен сан от Новгородския митрополит Александър.

Мощите на преподобни Никандър почивали в земята повече от сто години, а после били намерени нетленни. През 1686 г. по разпореждане на Всеруския патриарх Иоаким те били освидетелствани, след което патриархът заедно със Събора на духовенството причислили Божия угодник към лика на светиите и постановил паметта му да се празнува в деня на неговата кончина - 24 септември. Всемогъщият Бог подава много изцеления и чудеса на тези, които с вяра прибягват при нетленните мощи на Неговия угодник и усърдно викат към него: “Преподобни отче Никандре, моли Бога за нас”.

 

 

Като слънчев лъч те яви Христос, преподобни; сияеш в росийската земя с благодатта на чудесата и прогонваш тъмнината на страстите и скърбите от идващите с вяра при теб. Затова почитаме паметта ти, отче наш Никандре, и ти зовем: Радвай се, украшение на пустинножителите и похвала, и утвърждение на православните християни.