Житие на преподобния наш отец Пимен Многоболезнени

Житие на преподобния наш отец Пимен Многоболезнени

Пристъпвайки към разказа за блажения Пимен, да спрем нашето внимание върху неговото велико мъжество в страданията и оттук да се поучим, че болестта трябва да се понася търпеливо и че силата Божия в немощ се проявява.
Блажени Пимен бил болен още от своето рождение; болестта не го оставила през целия му живот, но тази болест на тялото не позволила да се развие в него болестта на душата. Той бил чист от пороци и пазел девство още от майчината си утроба. Неведнъж умолявал своите родители да му позволят да се уедини в манастир, за да приеме пострижение в монашеския образ, но поради силната си любов към него те отказвали да изпълнят молбите му, желаейки да го имат за свой наследник след смъртта си. Веднъж, по действието на Божествения Промисъл, който устроява всичко, за да води то към добро, блажени Пимен особено тежко заболял, така че дори не се и надявал вече да оздравее. Принудени от необходимостта, родителите му тогава го донесли в Печерския манастир, умолявайки живеещите в него преподобни отци да се помолят, та техният син да бъде избавен от болестта. Но усърдните молитви на монасите не донасяли изцеление на болящия; молитвата на блажения била по-силна от молитвите на всички тях. Той измолвал от Господа за себе си още по-тежка болест, тъй като се опасявал, че след като оздравее, родителите му отново ще го отведат от манастира и по този начин ще го лишат от възможността да получи пострижение. Поради това, докато неговите баща и майка седели до него, без да му позволяват да приеме пострижение, блажени Пимен силно скърбял и се молел на Бога, та Той да изпълни желанието му, по какъвто начин Му е угодно. И ето - една нощ, когато родителите му и слугите им били потънали в дълбок сън, при него дошли светли ангели, едни от тях - в образа на прекрасни юноши, а други изглеждали като игумена и братята от манастира. В ръцете си те носели светото Евангелие, свещи, власеница, мантия, було и всичко останало, което е нужно при пострижението.
- Искаш ли да те пострижем? - попитали те преподобния.
Той с радост отговорил:
- Искам! Господ ви изпрати, господари мои! Изпълнете желанието на сърцето ми!
И те веднага започнали да му задават определените въпроси, извършвайки всичко, което е положено в устава на монашеското пострижение. Така те го постригали във великия ангелски образ, облекли го в мантия и було, като го нарекли Пимен. След като му дали, според обичая, запалена свещ, те му казали:
- В продължение на четиридесет дни и нощи тази свещ няма да угасне.
Заедно с това, те му предсказали, че болестта му ще го съпътства през целия му живот, а избавянето му от нея ще бъде знак за скорошното настъпване на неговата смърт. След като дали целувание на блажени Пимен, те се оттеглили в църквата, където върху ковчега на преподобния Теодосий поставили косите му, които завили в парче плат.
Монасите, които се намирали в близките килии, като чули песнопения, разбудили останалите, мислейки, че или игуменът с някои от братята постригва болния, или - че той се е преставил. Те се отправили към килията, където лежал преподобният. Тук намерили бащата, майката и слугите заспали. Монасите ги разбудили и забелязали, че килията е изпълнена с благоухание и че болният, обхванат цял от радост и веселие, е облечен в монашеска дреха.
- Кой те пострига и какви са тези песнопения, които се носеха тук, но които твоите родители не чуха? - попитали те преподобния.
- Аз мисля - отговорил той, - че ме пострига, като ме нарече Пимен, игуменът, който дойде тук с братята. Те пяха това, което сте чули. Те също ми дадоха и тая свещ, която виждате, като ми казаха, че тя ще гори непрекъснато в продължение на четиридесет дни и нощи. След това сложиха косите ми в кърпа и се оттеглиха с тях в църквата.
Като чули това, монасите побързали да отидат в църквата, но когато стигнали до нея, я намерили затворена. Те събудили клисарите и ги попитали дали някой е влизал в църквата след вечерните молитви. Клисарите отвърнали, че никой не е влизал, тъй като и ключовете се намират у еклесиарха. Събудили и еклесиарха (но той никому не бил давал ключовете и с никого не бил влизал в църквата). Монасите взели ключовете и влезли в храма и действително намерили увити в кърпа коси върху ковчега на преподобния Теодосий. После известили за всичко това игумена. Той много се удивил и старателно започнал да издирва - кой би могъл да постриже преподобния Пимен, но неговите търсения останали напразни. Тогава за всички станало очевидно, че пострижението, по Божие повеление, е било извършено от свети ангели. Дълго разсъждавали игуменът и братята дали да приемат това чудесно пострижение като заменящо обичайното, което се извършва по устава. Накрая решили да не извършват повторно пострижение над блажения Пимен, тъй като имали ясни доказателства за действителността на извършеното над него пострижение. Монасите наистина намерили, както им казал и блажени Пимен, косите му върху ковчега на преподобния Теодосий, а и свещта, за която и един ден би бил достатъчен, за да изгори, горяла в продължение на четиридесет дни и нощи, без да изгасне, за което предварително говорел и преподобният веднага след пострижението си. Предвид всичко това, те само казали:
- За тебе, брате Пимене, са достатъчни даруваните ти от Бога образ и име.
- Но все пак, открий ни - казвал игуменът, като донесъл със себе си книгата с чина на пострижението - кои бяха тези, които те постригаха и не пропуснаха ли нещо от написаното в тази книга?
Блаженият Пимен казал на игумена:
- Защо ме разпитваш, отче? Та нали ти сам, като дойде тук с цялото братство, извърши над мене всичко, което е определено според тази книга. При това ти ми каза, че ще трябва цял живот да търпя страданията на болестта и че само преди смъртта ще бъда избавен от нея, така че ще бъда в състояние да повдигна смъртния си одър. Моли се за мене, свети отче, за да ми дарува Господ търпение!
След като изслушали това, всички го оставили.
А блаженият Пимен, според предсказанието на тези, които го постригали, в продължение на много години лежал в тежка и предизвикваща отвращение болест. От нея се гнусяли всички, които му прислужвали, и често даже по три дена не му давали нито да яде, нито да пие. Но той понасял всичко с радост, благодарейки на Бога.
Случило се така, че един болен, който страдал от същия недъг, бил донесен в Печерския манастир и постриган тук. Монасите, върху които лежало задължението да служат на болния, го настанили при блажения Пимен, за да им служат едновременно, но отнасяйки се небрежно към своите задължения, те често забравяли за тях, така че болните понякога изнемогвали от жажда. Тогава блаженият Пимен казал на лежащия заедно с него болен:
- Тъй като тези, които ни прислужват, се гнусят от нас поради смрадта, която излиза от нас, то би ли пожелал, братко мой, да понесеш техните задължения, ако Господ те повдигне и изцели?
Болният обещал на преподобния с усърдие да служи до самата си смърт. На това блаженият Пимен отговорил:
- Ето Господ отнема болестта ти и ти, като ставаш здрав, изпълни обещанието си: служи на мен и на подобните на мене, а върху тези, които нерадиво изпълняват своите задължения, Господ ще изпрати люта болест, та те, като изпитат наказанието, да получат спасение.
Болният на часа станал и започнал да прислужва на преподобния. А нерадивите прислужващи, според неговите думи, били поразени от недъг.
Избавилият се от болестта си брат не служил дълго на преподобни Пимен: като не издържал смрадта, той се отстранил от него и го оставил да се мъчи от глад и жажда. Като се махнал оттам, той се поселил в друга килия. Но внезапно го обхванала силна треска, подобно на огън. Нямайки сили да се повдигне, той три дена се мъчил от жажда и накрая започнал да вика:
- Заради Бога, смилете се над мене, защото умирам от жажда!
Монасите, които се намирали в най-близките килии, чули виковете му и дошли при него. Като видели страданието му, те съобщили на преподобния Пимен:
- Братът, който ти служи, умира.
- Каквото посее човек - отвърнал преподобният, - това и ще пожъне (срв. Гал. 6: 7): той ме изостави гладен и жаден и сам претърпя същото, защото излъга Бога и презря моето недостойнство. Но ние сме научени да не отвръщаме на злото със зло, затова - идете и му кажете: вика те Пимен, стани и отиди при него.
Веднага щом предали на разболелия се това, той оздравял и като станал, без всякаква помощ дошъл при преподобния. Блаженият Пимен дълго го увещавал, говорейки му:
- Маловерецо, ето, ти си здрав. Внимавай да не съгрешиш отново! Нима не знаеш, че еднаква награда ще имат, както търпящият болестта, така и този, който му служи. Търпението на унизените не ще остане без плод: тези, които тук изпитат кратковременна скръб и тегота, ще изпитват радост и веселие там, където няма нито болка, нито печал, нито въздишка, но живот безконечен. Заради това и аз търпя всичко. Бог, Който чрез мене те избави от твоя недъг, може и мен да повдигне от този одър и да изцели моята немощ, но аз не желая това: “който претърпи докрай, ще бъде спасен” - е казал Господ. За мен е по-добре в тоя живот да се превърна в труп, за да бъде в другия тялото ми нетленно. По-добре тук да претърпя смрадта, за да се наслаждавам там на неизречено благоухание. Величествено е, брате мой, църковното служение в светло, чисто и свято място, където богоугодно и сладостно, заедно с невидимите ангелски сили, да възнасяш молитви към Бога, поради което и църквата се нарича земно небе, а тези, които стоят в нея, се приемат като стоящи на небето. А пък тази тъмна и смрадна килия не е ли съд преди съда? Не е ли мъка преди безконечната мъка? Но този, който търпи това с благодарност, може с право да каже: “Твърдо се уповавах на Господа, и Той се наклони към мене”. Утешавайки подобни страдалци, апостолът казва: “Ако търпите наказание, Бог постъпва с вас като със синове. Защото кой е тоя син, когото баща му не наказва? Ако пък оставате без наказание, на което всички станаха съучастници, тогава сте незаконни деца, а не синове”. И Сам Господ ни увещава, брате мой, като казва: “с търпението си спасявайте душите си”.
Като се проникнал от тези наставления на преподобния, братът започнал отново да му служи и повече не го изоставил. А доблестният страдалец и истински подражател на праведния Иов - свети Пимен - лежал двадесет години върху одъра на болестта, непрестанно благодарейки на Бога. Когато вече настъпило времето на неговата смърт, в Печерския манастир се явило знамение: веднъж през нощта над трапезарията се явили три огнени стълба, които после се преместили и застанали над църквата. Само Господ знае истинското значение на това знамение, но няма да бъде в разрез с истината да се предположи, че чрез него се показвало, че Бог-Троица, Който прави “ветровете Свои Ангели, огнените пламъци - Свои служители”, вече бил изпратил Своите ангели за душата на многострадалния Пимен, както някога - за душата на Лазар. В този ден той внезапно оздравял и така узнал, че смъртта му е близо, спомняйки си за предсказанието на тези, които го постригали в монашество. Свети Пимен станал и обходил всички килии, покланяйки се на всички братя и измолвайки прошка от тях. А на болните монаси казвал:
- Братя и приятели мои, станете и ме изпратете!
И на часа, според думата му, болестта ги оставяла и те, вече оздравели, тръгвали след него. След това преподобни Пимен влязъл в църквата, приобщил се с Божествените Тайни и после, като взел смъртния си одър, понесъл го, без всякакви указания, към пещерата, в която той никога не бил ходил и която никога в живота си не бил виждал. Като влязъл в пещерата, той се поклонил на гроба на преподобни Антоний и посочил мястото, където желаел да бъде погребан. Преди смъртта си той открил чудна тайна, като посочил гробовете на някои от братята, които били наблизо:
- Тук - казал той - вие положихте през тая година двама братя, единия - без схима, а другия - в схима. Първия, който е погребан без схима, ще намерите в схима. Той дълго желаел да я приеме, но все отлагал; но тъй като показал дела, достойни за този образ, Господ му дарувал тази схима след смъртта му. А другия брат, погребан в схима, ще намерите без нея. Той не желаел схимата, докато бил жив, не показал и дела, достойни за нея, а казвал: “когато видите, че съм на път да оставя тоя свят, тогава ме пострижете в схима.” Той не помнел думите, на този, който е казал: “Не мъртвите ще възхвалят Господа, нито всички, които слизат в гроба; а ние (живите) ще благославяме Господа отсега и довека”. Поради това от него е отнето достойнството на схимата и е дадено на този, който показал достойни дела за нея: “защото всекиму, който има (добри дела), ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма (добри дела), ще се отнеме и това, що има”. Третият брат - продължил той - е погребан тук преди много години и целият е изтлял, но схимата му е останала нетленна. Тя се пази за негово осъждане и изобличаване, защото той вършел дела, недостойни за този образ; целия си живот прекарал в леност и грехове, като не помнел думите на Господа: “от всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска”. Пострижението в схима не донася никаква полза на тия, които не вършат добри дела, които избавят от вечните мъки.
След като открил тази тайна, преподобни Пимен казал на братята:
- Ето, дойдоха тези, които ме постригаха, за да вземат душата ми.
Веднага, след като изрекъл това, той легнал и се преставил в Господа. Монасите с голяма почит го погребали на посоченото от него място. А като отворили гробовете, за които преподобният им разказал, те намерили според неговите думи трима черноризци. От двамата, които неотдавна били умрели, те намерили без схима този, който бил погребан в схима; тя била възложена върху другия, който бил погребан без схима. А третия брат, който отдавна бил умрял, намерили целия изтлял и само схимата му била запазена. Всички дълго се чудели на неизказания Божий съд, който въздава на всекиго, според неговите дела. А на Бога подобава слава, чест и поклонение, сега и всякога и во веки веков. Амин.

Всички жития за месец Август »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ