“Помнете затворниците, като да сте с тях затворени” - така повелява затворникът за Господа свети апостол Павел. Нека последваме тази заповед и да си спомним за чудесата на блажения Никон, в чиято съдба несъмнено се е проявила силата на Господа, освобождаващ Своите окованици.

Блаженият Никон бил родом от Киев и произхождал от знатни родители. Когато дошъл в Печерския манастир, той преди всичко доброволно предал разума си и целия себе си в послушание на Христа и станал опитен монах. После, по време на нашествието на злочестивите половци, той бил пленен заедно със свети Евстратий Печерски и отведен в тяхната земя, където пребивавал в тъмница. Един христолюбив киевски гражданин се явил там, за да откупи пленниците, но Никон се отказал от това. Христолюбецът помислил, че блаженият има богати роднини и желае да бъде откупен от тях. Той освободил много пленници, завърнал се в Киев и разказал за блажения Никон. Като научили това, роднините му пристигнали при половците с големи съкровища, но Никон им казал:

- Не пилейте напразно състоянието си заради мене: ако Господ желаеше свободата ми, не би ме предал в ръцете на беззаконниците. Той Сам предава в плен онези, които иска. “Нима доброто ще приемаме от Бога, а злото да не понасяме?”

Роднините укорявали блажения, но били принудени да се завърнат обратно с богатствата си, без да го откупят. Когато видели, че не постигат целта си, половците започнали немилосърдно да измъчват Божия раб. Цели три години блаженият бил непрестанно притесняван, с оковани ръце и нозе, измъчван с огън, ножове, глад и жажда, лишаван от храна за много дни. През лятото го държали под палещите лъчи на слънцето, а през зимата го изхвърляли на снега и студа. Те му причинявали всичко това, за да се откупи, но блаженият Никон само благодарял на Господа и непрестанно се молел. След известно време той обявил на мъчителите си, че Христос даром ще го освободи от ръцете им и той вече е известен за това.

- Яви ми се - казал той - моят брат Евстратий, когото предохте на иудеите за разпятие. Заради това те ще бъдат осъдени заедно с предците си, които някога викаха: “кръвта Му нека бъде върху нас и върху чедата ни”. А вие, нечестивци, ще бъдете мъчени заедно с Иуда, предал Господа на кръстни страдания. Мъченикът, който ми се яви, каза, че след три дни по молитвите на светите отци Антоний и Теодосий и други печерски угодници, ще бъда върнат в Печерската обител.

Като чули това, половците решили, че иска да избяга и затова подрязали жилите му под колената, за да не може да ходи, и започнали да го охраняват още по-бдително. И ето, на третия ден, в шестия час, когато около него стояла стража с оръжие в ръце, блаженият затворник станал невидим, а пазачите му чули глас от небето да възпява:

- Хвалете Господа на небесата!

Така по чуден начин и невидим за никого светият бил пренесен в Печерската църква на Пресвета Богородица, когато на божествената литургия започнали да пеят причастния стих. Около него веднага се събрали братята и започнали да го разпитват как е попаднал тук. Отначало той искал да скрие дивното чудо, но всички виждали тежките вериги, неизлечимите рани и гнойните струпеи, а когато видели кръвта, струяща от срязаните му жили, започнали да го умоляват да открие истината. Затова въпреки желанието си той им разказал всичко, което станало, но не позволявал да свалят оковите от ръцете и краката му. Тогава игуменът казал:

- Брате! Ако Господ желаеше тези окови, не би те освободил от плена, затова се покори на нашата молба.

Монасите свалили оковите на преподобния и направили от тях утвар, необходима за олтара.

След известно време, когато с половците бил сключен мир, в Киев пристигнал воинът, който държал блажения в плен. Той отишъл в Печерския манастир, видял тук своя бивш пленник, познал го и разказал всичко подробно на игумена и братята. Той се умилил от чудото и повече не се завърнал в страната си, а се кръстил и заедно с други свои роднини, които го съпровождали в Киев, приел монашество и завършил живота си в покаяние в Печерската обител, служейки на пленника си - блажения Никон.

И много други удивителни чудеса вършел този блажен и свят наш отец. Ще разкажем за някои от тях.

Веднъж, докато бил още при половците, пленниците се разболели и едва не умрели от глад и лишения. Блаженият им забранил да вкусват каквото и да е от храната на нечестивите и с молитвата си подал на всички изцеление и възможност невидимо за никого да се освободят от тъмницата.

Друг път се разболял пленилият го половец. Вече на смъртен одър, той завещал на жените и децата си да разпнат пленения Никон над гроба му. Но блаженият пленник, прозрял с духовните си очи, че в края на живота си този човек ще се покае, се помолил за него и го изцелил, като избавил себе си от телесна, а него и от духовна смърт.

Блаженият Никон се нарича Сухи, защото още приживе изтекла кръвта му, той изгнил от многото си рани и изсъхнал от мъчения, така че можел да каже за изгубеното си в плена здраве с думите на пророк Давид: “Силата ми изсъхна като чиреп” и “костите ми са обгорени като главня”. А какво можем да кажем за това ние, удивлявайки се на изумителната му сила - не телесната, а тази, която е присъща на безплътните сили небесни - освен думите на апостола: “това съкровище ние носим в глинени съдове”. Наистина този затворник, по чуден начин освободен от оковите, при цялата си телесна немощ горял с Божествен огън и сияел със своите добри и богоугодни дела. Затова бил освободен от телесните окови и вместо бързопреходното и бързо увяхващо здраве в този живот получил от Бога неувяхващо нетление за своето тяло, което и досега пребивава неизменено в пещерата. Духът му се удостоил с “наследство нетленно, чисто, що не увяхва, съхранено на небесата” при източника на вечния живот и получил венец на славата. С този венец по молитвите на преподобния Божий угодник Никон да се сподобим да бъдем увенчани и ние от Царя на славата Христос Господ, на Когото слава с безначалния Му Отец и с Пресветия и Благ животворящ Дух сега и винаги и в безконечните векове. Амин.