Житие на свети Алексий чудотворец, митрополит Московски митрополит Московски и на цяла Русия

Житие на свети Алексий чудотворец, митрополит Московски митрополит Московски и на цяла Русия

Свети Алексий произхождал от болярски род. Родителите му Теодор и Мария били боляри от Черниговското княжество. Той се родил в Москва, при Московския княз Даниил Александрович, чийто син и наследник Иоан Данилович, тогава още юноша, станал негов възприемник в светото Кръщение. На младенеца било дадено името Елевтерий. Момчето пораснало и го дали да се обучава на книги. Веднъж, когато бил на дванадесет години, той излязъл в полето, за да сложи мрежи за лов на птици. По едно време заспал и чул глас:
 
- Защо се трудиш напразно, Алексий? Аз ще те направя ловец на човеци.
 
Като се събудил от сън, юношата не видял никого около себе си и много се чудел на станалото. Оттогава започнал да размишлява какво означава този глас. От ранни години възлюбил Бога, той оставил родителите си, отказал се от женитба и желаейки да работи на Единия Владика Христос, приел монашество в Богоявленския манастир в Москва. При пострижението му дали името, което чул в сънното си видение - Алексий. Тогава игумен на манастира бил Стефан, братът на великия чудотворец Сергий Радонежки. Той сам постригал Алексий, който тогава бил на двадесет години.
 
Оттогава до четиридесетата си година свети Алексий неуморно се трудел, постел, молел се всяка нощ и се упражнявал в други монашески подвизи, така че мнозина се удивлявали на неговата ревност. Всички го почитали и уважавали заради богоугодния му живот и дори самият велик Московски княз Симеон Иоанович и митрополит Теогност много го обичали. Заради многото си добродетели той бил поставен за епископ на град Владимир.
 
Когато се преставил митрополит Теогност, княз Иоан Иоанович, който поел управлението след брат си, със съборно постановление избрал за митрополит свети Алексий и го изпратил за посвещение в Цариград при светейшия патриарх Филотей, който поставил свети Алексий за митрополит Киевски и на цяла Русия. След завръщането си от Цариград той поел управлението на цялата Руска църква и започнал да се подвизава още по-усърдно. Така станал светилник за всички, давайки пример със слово, дело и живот, вяра и чистота, дух и любов.
 
Славата на светителя се разпространила не само между вярващите християни, но дори и сред мохамеданите. Съпругата на татарския хан Джанибек - Тайдула, вече три години не виждала. Като научил, че Бог върши много чудеса по молитвите на свети Алексий, Джанибек се обърнал към великия Московски княз Димитрий Иоанович с молба да му изпрати този Божий човек, за да се помоли на Бога за царицата и да я изцели. При това допълнил:
 
- Ако царицата получи изцеление по молитвите му, ти ще живееш в мир с мене, а ако не го изпратиш, с огън и меч ще разоря земята ти.
 
Свети Алексий много скърбял, защото смятал, че това дело не е по силите му, но по молба на великия княз Димитрий отишъл при хана. Преди да тръгне, заедно с духовенството отслужил молебен в съборния храм в чест на Успение на Пресвета Богородица. По време на молитвеното пение свещта при гроба на светия чудотворец Петър се запалила от само себе си и всички видели това чудо. По него митрополитът разбрал, че Господ благоволява да му извести, че пътешествието ще бъде благополучно. Той взел част от восъка на тази свещ и направил друга, по-малка, а после заедно с клира си започнал да се стяга за път, твърдо уповавайки на Божията милост.
 
Още преди блаженият да пристигне в столицата на монголите, царицата насън видяла Божия светител в архиерейски одежди, съпроводен от иереи. Щом се събудила, тя веднага заповядала да приготвят за тях скъпоценни дрехи по подобие на тези, които видяла в съня си. Когато свети Алексий наближил татарската столица, Джанибек излязъл да го посрещне с големи почести и го въвел в палатите си. Светителят започнал молебен и заповядал да запалят малката свещ, която носел със себе си. След дълга молитва той наръсил със светена вода царицата и тя веднага прогледнала. Ханът, велможите и всички присъстващи се изумили от това дивно чудо и възнесли хвала на Бога. Джанибек почел Алексий и спътниците му, наградил ги щедро и с мир ги отпратил обратно.
 
След известно време светителят бил принуден отново да се отправи в Ордата. Хан Джанибек починал, а на престола му седнал неговият жесток и кръвожаден син Бердибек. Той убил всичките си дванадесет братя и искал да тръгне на война против Руската земя. По молба на великия княз Иоан свети Алексий се отправил в Ордата и със своята кротка, разумна беседа укротил яростта на жестокия хан. Той изпросил от страшния владетел мир за християните и се завърнал в Москва, защото свети Петър, Киевският митрополит, пренесъл тук престола на Киевската митрополия поради честите войни и нападенията на варварските народи.
 
Когато починал великият княз Иоан, върху светителя легнала грижата за непълнолетния Московски княз Димитрий Иоанович. Суздалският княз Димитрий Константинович поискал от Ордата великокняжеската власт и я получил. Светителят бил принуден да го благослови да поеме властта, но решително отказал да изпълни молбата му да живее във Владимир, защото искал да остане настойник на княз Димитрий Иоанович. Междувременно в Ордата започнали смутове, а през 1362 година се появили двама съперници на хана. Младият Димитрий изпросил от единия званието Велик княз на Русия и принудил Димитрий Константинович да се оттегли. Светителят Алексий с радост благословил своя питомец като Велик княз с чудотворната Владимирска икона на Божията Майка.
 
Свети Алексий се занимавал със създаването на монашески обители. На брега на река Яуза той построил храм в името на Неръкотворния Образ на нашия Господ Иисус Христос, устроил при него манастир и въвел общежителен устав. Ръководството на новата обител той поверил на Андроник, ученика на светия чудотворец Сергий. Освен тази обител светителят построил и други църкви и манастири в Москва и в други руски градове. В Москва той построил каменната църква в името на свети Архистратиг Михаил, в чест на славното му чудо в Колоса, и устроил манастир, който и до днес се нарича Чудов. Тук светителят заповядал да погребат тялото му.
 
Като предузнал отхождането си, той отслужил Божествена служба и се причастил със Светите Тайни. Митрополитът пожелал на всички да пребивават в мир, въздал им последно целувание и спокойно предал душата си на Господа на 12 февруари 1378 г. Великият Божий служител заемал светителския престол 24 години, а живял 85 години. Тялото му било погребано с подобаващи почести в създадения от него храм в името на Архистратиг Михаил в допълнителния олтар, посветен на Благовещение.
 
След много години неговите свети и целебни мощи били намерени напълно нетленни. Дори ризите на починалия светител били съвсем неповредени, сякаш току-що били облечени. По-късно светите мощи били пренесени в църквата, построена в името на този Божий угодник.
 
От тях като от непресъхващ извор се подават много изцеления и светите му молитви помагат на всички, които с вяра се притичат към ковчега му, по неизреченото милосърдие на нашия Господ Иисус Христос, на Когото слава во веки. Амин.

Всички жития за месец Февруари »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ