Житие на свети Вячеслав, княз чешки

Свети Вячеслав произхождал от княжески род, управлявал в Чехия и бил внук на света мъченица Людмила; освен него родителите му - Вратислав, княз Чешки, и жена му Драгомира, имали още двама сина: Болеслав и Спитигнев, и няколко дъщери; той се отличавал сред всички със своите дарби и доброта. Когато свети Вячеслав започнал да пораства, баща му, според обичая по онова време, помолил епископа и иереите с целия църковен клир да призоват върху него Божието благословение. Епископът, като отслужил литургия в църквата “Пресвета Богородица” и като поставил след това момчето на стъпалата на храма, го благословил със следните думи:
- Господи Боже Иисусе Христе, благослови това момче, както си благословил Твоите праведници - Авраам, Исаак и Иаков, и го увенчай, както си увенчал правоверните царе, равноапостолните Константин и Елена.
От този момент с Божията благодат момчето растяло и още повече преуспявало. Баба му, света Людмила, поръчала на един свещеник (на своя духовник) да го научи на славянската писменост, която светецът скоро овладял напълно. Виждайки успехите му, баща му го изпратил в град Будеч да изучава латински език и други науки; той преуспявал във всичко това за удивление на учителите си.
Но по Божия воля се случило така, че княз Вратислав скоро умрял и все още младият свети Вячеслав встъпил на родителския престол. Тук, в сана на управник, той особено ярко проявил своите дарования: заедно с майка си се стараел да подобри управлението на страната; грижел се за семейството си: омъжил сестрите си в съседни княжества, наглеждал възпитанието на по-малките си братя, не пропускайки случай и сам да разшири познанията си, така че скоро той напълно усвоил не само славянската и латинската, но и гръцката писменост, превъзхождайки в това отношение всеки свещеник и дори епископа. Бог благословил дейността му, надарявайки го с премъдрост. А той усърдно се стараел да угоди на Бога, грижел се за бедните, хранел ги, приемал странниците според Евангелското слово: “гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте”, почитал духовенството, строял и благоукрасявал църкви, отнасял се с любов към всички - както към богатите, така и към бедните, и през целия си недълговременен живот мислел само за доброто.
Но дяволът, първоначалният враг на човешкия род, и сега по всякакъв начин се стараел да посее смутове; някои злонамерени велможи пожелали да се възползват от младостта на светеца, който по време на смъртта на баща си бил едва на осемнадесет години. И ето, отначало те започнали да настройват княз Вячеслав против майка му, твърдейки, че тя е убила баба му света Людмила и че замисля зло срещу него. Отначало свети Вячеслав повярвал на тези думи и изпратил майка си в град Будеч, но скоро си спомнил словата на апостол Павел: “Почитай баща си и майка си”, върнал майка си обратно в своя дом и се клел с горчиви сълзи, казвайки:
- Господи Боже мой, не ми вменявай това в грях - и повтарял словата на Псалмопевеца: “Греховете на младостта ми и престъпленията ми не си спомняй”.
Оттогава той всячески почитал майка си, така че тя се радвала на благочестието и добрината му; той хранел сакатите, грижел се за вдовиците и сираците, откупувал пленените, на всички правел добро и навсякъде се прославяло името на добрия и праведен княз Вячеслав.
Злонамерените велможи, виждайки, че замислите им не успели поради разума и благонравието на светеца, започнали да подстрекават срещу него брат му Болеслав, който като по-малък бил длъжен да се подчинява на Вячеслав. Те внушили на Болеслав, че уж княз Вячеслав със своите съветници и с майка им замислят да го съсипят и го посъветвали, за да спаси живота си, да убие светия княз и сам да заеме княжеския престол. Тези злобни съвети на съблазнителите смутили ума на Болеслав и той започнал да обмисля смъртта на брат си, както почти сто години по-късно окаяният Святополк, желаейки да бъде единовластен господар в Руската земя, намислил да избие братята си.
Като желаел да изпълни престъпното си намерение, Болеслав поканил брат си за освещаване на църква, което трябвало да стане в един неделен ден, който тогава съвпадал с празнуването на паметта на светите Козма и Дамян. Свети Вячеслав дошъл и след като изслушал светата литургия, пожелал да се върне обратно в Прага, но Болеслав започнал да го задържа, умолявайки да не го обижда с отказ от угощението, което бил приготвил. Светецът се съгласил да остане, макар че, когато бил в Болеславовия двор, слугите го предупредили за замислите на брат му. Светецът не повярвал на това, но възложил цялата си надежда на Бога. Те прекарали заедно в радост целия ден; а през нощта злодеите се събрали в двора на един от заговорниците на име Гневиса и заедно с Болеслав обмисляли как да убият свети Вячеслав, и решили да го нападнат веднага щом той стане и отиде на утреня, тъй като знаели, че поради благочестието си светецът няма да пропусне службата. И предположенията им се сбъднали: веднага щом се разнесъл камбанният звън за утренята, свети Вячеслав станал от леглото с думите:
- Слава на Тебе, Господи, Боже мой, защото си ми дал светлина да доживея и до това утро.
След това се облякъл и като се измил, тръгнал към църквата; на вратата на къщата го догонил Болеслав. Светецът, като се обърнал, казал:
- Здравей, братко; вчера добре...
Но не успял да довърши думите си, когато Болеслав по внушение на дявола извадил меча си от ножницата и ударил с него брат си по главата с думите:
- Днес още по-добре ще те нагостя.
Вячеслав възкликнал:
- Братко, какво си намислил?
И като го хванал, повалил го на земята и го попитал:
- Братко мой, какво зло ти сторих?
Но тук притичал един от заговорниците и ранил светеца в ръката. Тогава той, оставяйки Болеслав, побягнал към църквата. Заговорниците се спуснали след него и двама от тях - Честа и Тира - го съсекли пред самите църковни двери, а трети - Гневиса - го пробол с меч в ребрата. Блаженият умрял с думите:
- Господи, в Твоите ръце предавам духа си.
След убийството на княза злодеите започнали да избиват дружината му, да ограбват и прогонват всички, които свети Вячеслав бил приютил в дома си; заговорникът Тира започнал да съветва Болеслав да нападне и майка си, за да се избави наведнъж и от брат си, и от майка си, но той му отговорил, че и това ще стане, но по-късно, тъй като тя няма къде да се скрие.
Заговорниците насекли тялото на свети Вячеслав на парчета и го захвърлили без погребение, само един свещеник го прикрил с покривало. В това време майката на светеца, като чула за убийството му, се втурнала да го търси и като видяла насечените му останки, се обляла с горчиви сълзи. Тя събрала всички части на тялото му и като не смеела да ги отнесе със себе си, ги умила и облякла тук, в двора на свещеника на тази църква, и тогава го внесли в църквата и го положили там. Като отдала този последен дълг на своя мъченически загинал син, майката на свети Вячеслав, спасявайки се от смърт, се укрила в страната на хърватите, така че, когато Болеслав намислил да прати убийци и при нея, те вече не могли да я намерят.
Останките на блажения княз стояли още известно време в църквата, очаквайки погребение, докато накрая позволили да повикат свещеник, за да извърши опело на светия мъченик и да го погребе. А кръвта му, пролята пред църковните двери, както и да се стараели, не успели да отмият. След като изминали три дни, тя сама изчезнала по чудесен начин.
Скоро братоубиецът Болеслав осъзнал тежкия си грях и горчиво плачел, разкайвайки се и казвайки:
- Съгреших и греха си, и беззаконията си зная, Боже, помогни на мен, грешния.
Той изпратил свещеници и свои приближени да пренесат мощите на свети Вячеслав в престолния град Прага и те били положени с чест в дясната страна на олтара в църквата “Свети Вит”, която бил съградил самият светец.

Всички жития за месец Септември »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ