Родителите на свети Иоан Дамаскин взели в дома си в Дамаск едно християнско сираче на име Козма, родом от Иерусалим, което осиротяло още в ранните си детски години. Благочестивите и нищелюбиви родители на свети Иоан Дамаскин го приели като син и го възпитали заедно и наравно със собствената си рожба. От агаряните те купили като роб един монах, който също се наричал Козма, и му поверили обучението на двамата отроци. Козма, обучил се при този образован монах на цялата премъдрост на християнското познание и достигнал съвършен разум и възраст, оставил суетния свят и се оттеглил в една обител, поел бремето на монашеския подвиг и добре се подвизавал в него. Като звезда върху небесната твърд - така просиял той в Христовата Църква с житието и богопросветеността си.

Когато Църквата била завладяна от иконоборството, преподобният Козма подбудил свети Иоан Дамаскин да защити светите икони, като напише за православните изследване за поклонението на иконите, и споделил с него труда по съставянето на съчиненията против иконоборците. Също така той благоукрасил църковното богослужение с прекрасни, вдъхновени тропари и канони. Свети Козма почел с песнопения Лазаревото възкресение, доброволните страдания на Христа и някои Господски празници. Впоследствие Иерусалимският патриарх поставил свети Козма за Маюмски епископ. В този сан светецът много и Богоугодно се потрудил, като ръководел паството си по спасителната Христова ливада и после мирно се преставил в Господа, достигнал дълбоки старини.

 

 

Украсен с добродетели, Козма Боговдъхновени, си бил украшение на Христовата Църква: с песни си я украсил, блажени. Но моли Бога да се избавим от всички козни на врага, като ти зовем: радвай се, отче пребогати.