Житие на свети Стефан, цар Сръбски

Житие на свети Стефан, цар Сръбски

Свети Стефан Урош бил син на прочутия сръбски владетел Стефан Душан, който, като обединил под своя власт почти всички сръбски земи и завоювал няколко области, принадлежащи на гръцкото царство, се провъзгласил за цар на сърбите и гърците. Той се родил от брака на Душан с Елена, сестрата на българския цар Александър Асен. Детството му преминало във времето на най-усилената дейност на баща му. Като приел царската титла през 1346 г., Стефан Душан се увенчал заедно със съпругата си с царска корона, а сина си Урош, който тогава бил само на десет години, увенчал с княжеска корона. Така от ранно детство Урош станал “младият” крал - прозвище, което му останало завинаги.
След смъртта на своя родител, която последвала през 1355 г., Стефан Урош получил царската корона, бидейки на осемнадесет години, и трябвало да приеме под свое управление обширното сръбско царство. Това дело било твърде трудно. Сам Стефан Душан, за да управлява многобройните области с разнородно население (сръбско, българско, албанско и гръцко), ги давал във властта на велможи, които по гръцки обичай получавали от царя различни титли - кесар, деспот и други. Те, ползвайки се с почти пълна самостоятелност, можели да оказват съпротива срещу царя и била необходима твърдата ръка на Душан, за да ги държи в подчинение.
Младият му приемник по природа се отличавал с телесна красота, душевна кротост и простота на ума. Да управлява обширната държава, му било трудно. По примера на баща си, той трябвало да управлява чрез посредничеството на велможите, но той нямал твърд характер и умения, за да ги държи в необходимото подчинение. Управниците на различните области започнали да ръководят по своя воля, а не по указанията на царя. Особена сила в държавата получили велможите Марняновичи, братята Вълкашин, Углеша и Гойко. Вълкашин първоначално получил от царя титлата кесар, а след това и сръбски крал, така че от свое име пишел и кралски грамоти. Стефан Урош нямал действителна власт, задоволявал се само с титлата цар. Наложило му се да изпита много скърби, нужди и унижения, но той понасял всичко с кротост.
Но това не било достатъчно на честолюбивите велможи: те искали напълно да го отстранят. Към това се стремял най-вече крал Вълкашин, поддържан от братята си. Урош, лишен от власт, живеел последователно в различни сръбски градове и области; по едно време живеел при княз Лазар, управляващ, подобно на Вълкашин, отделна област, Поддунавската, но отнасящ се доброжелателно към Урош.
 
Външно и Вълкашин показвал доброжелателност към него и се стараел да успокои все още живата му майка Елена, останала вдовица след Стефан Душан, която се страхувала за съдбата на сина си. Желаейки да засвидетелства своето разположение към Урош, Вълкашин веднъж го поканил заедно с него на лов в планинската страна близо до Косово поле. По време на този лов Вълкашин намерил възможност предателски да го убие. През нощта тялото му било положено тайно в новата гробница при храма “Успение на Пресвета Богородица”, близо до замъка Петрич, нерядко служещ за местожителство на сръбските владетели.
Вълкашин казвал, че Урош е изостанал някъде по време на лова и че той не знае къде се намира. Поразена от скръб, майка му Елена и съпругата Анна взели всички мерки за търсене на изгубилия се цар, но напразно. Но няма тайна, която да не се открие. Разпространили се слухове за нощното погребение на някого в църквата “Успение Богородично” близо до Петрич.
 
Когато снели плочата от гробницата, видели тялото на невинно загиналия страдалец, цар Стефан Урош. Майка му и съпругата му, и всички, които били там, горчиво оплакали починалия и тържествено, по царски, извършили обреда на погребението в същата църква. Стефан Урош бил последният сръбски цар и последният владетел от рода на Неманичите.
 
Светите мощи на цар Стефан Урош дълго почивали в този храм, където бил погребан, но по-късно, поради опасения от поругание от страна на мюсюлманите, били пренесени от православни сръбски преселници от Турция в Австрийски Срем, в манастира "Ясак".
 
Подобно на всички сръбски владетели, Стефан Урош построил за спасение на душата си манастира “Рождество Богородично” в град Скопие. Църковната служба на Стефан Урош го възпява като светец, който “от младостта си бил предан на Господа, бащински успокоявал вдовици и сираци, умирявал враждите и утвърждавал мира, милвал бедните, защитавал обидените”.

Всички жития за месец Декември »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ