Светият благоверен княз Роман Углички живял в тежкото време на татарското нашествие в руската земя. Той бил втори син на втория углички феодален княз Владимир Константинович и внук на Константин Всеволодович, първоначално ростовски, ярославски и углички феодален княз, а след това велик владимирски княз. Владимир Константинович получил във владение Углече поле, или град Углич, в ранно детство. Той встъпил в брак с княжна Фотиния и имал двама сина, Андрей и Роман.

При управлението на Владимир в Углич над руската земя се разразила страшна буря: Батий, след разоряването на Москва и Владимир и избиването на семейството на великия княз, се придвижил отвъд Волга, където се отдалечил великият княз Юрий Всеволодович, събирайки войска. По този път татарите покорявали под своя власт всички срещнати градове, а тези, които не искали да се покорят, разрушавали и избивали жителите им. Изправен пред явна и неизбежна опасност, угличкият княз Владимир решил да не се съпротивлява безсмислено, а да спаси града и жителите му, показвайки покорност пред татарите. Самият той със семейството си не искал да понесе позора и търсел спасение на север, отдалечавайки се в новгородските предели. След неуспешната битка при река Сити и гибелта на великия княз Юрий руските князе трябвало да признаят властта на татарите и да им плащат данък. На тази участ трябвало да се покори и угличкият княз, който, след отдалечаването на Батий на юг, подобно на други князе, след отминаването на опасността, се върнал в Углич и започнал да управлява, вече като васал на хана. Не е известно дали княз Владимир е ходил в ордата с изявление на покорност пред хана, както се изисквало и както трябвало да правят всички князе. Преданието, записано в пространното житие, гласи, че Владимир не отишъл в ордата, но за да избегне опасността, не останал и в Углич, а живеел в други градове и починал във Владимир на 27 декември 1249 г. Тогава тялото му било пренесено от жена му и децата му в Углич и погребано в Преображенската църква.

Детството на благоверния княз Роман, както и на по-големия му брат Андрей, преминало сред големи тревоги и бедствия, повече в изгнание и странствания, отколкото в спокойно пребиваване с родителите в Углич.

След смъртта на Владимир углички княз станал по-големият му син Андрей, който тогава бил само на 16 години. Но при него била майка му, която ръководела децата. Андрей починал в 1261 г., без да остави деца, и княз станал брат му Роман, който тогава бил на 26 години.

Княз Роман се отличавал с благочестие и не показвал голяма склонност към шумния живот и веселието. Бидейки достатъчно просветен, той се занимавал с четене на книги, обичал Божиите храмове, духовенството и църковните служби. Към неговото управление се отнасят много църкви в Углич и пределите на угличкото княжество, което при него живеело в мир, доколкото това било възможно през тежкото време на татарското владичество.

Княз Роман се отличавал с благотворителност, грижел се за построяване на старопиталища и странноприемници.

В 1265 г. княз Роман се съчетал в брак с княжна Александра, но нямал потомство. Заедно с тях в Углич живеела и неговата благочестива майка, княгиня Фотиния, която на стари години приела монашески чин с името Евдокия, в 1278 г. починала и била погребана в Углич близо до съпруга си. В 1281 г. княз Роман се лишил и от съпругата си Александра и доживявал последните си години в самота, отдавайки се на дела и подвизи на багочестието. Блажената му кончина последвала на 3 февруари 1285 г., за голяма скръб на неговите поданици и родствени князе, които много го обичали и почитали. Тялото на княз Роман било положено в катедралния храм “Преображение Господне”, редом с гробниците на неговите баща, майка, брат и съпруга.

Двеста години след смъртта на княз Роман, през 1485 г., угличкият княз Андрей Василиевич пристъпил към построяване на нова, вече каменна църква на Преображение Господне в крепостта на град Углич. При копаенето на основите на новия храм Бог дарувал на княз Андрей да намери нетленните мощи на княз Роман, които след това били поставени в новопостроения храм и лежали тук цели и невредими повече от сто и двадесет години. От тези нетленни мощи ставали множество чудесни изцеления от различни болести. Както жителите на Углич, така и на съседните места, благоговейно почитали мощите на светия княз, но свидетелство от страна на църковните власти нямало.

След убийството на царския син Димитрий в Углич в края на шестнадесетото и първите години на седемнадесетото столетие започнали особено често да се повтарят чудесните изцеления на болни, прибягващи към мощите на светия княз Роман. Славата на тези чудеса се разпространила навсякъде и патриарх Иов възложил на казанския митрополит Ермоген да освидетелства на място светите мощи и сказанията за чудесата. След това освидетелстване светейшият патриарх Иов благословил да се състави житие, стихири и канон на свети Роман, а също и описание на чудесата от 3 февруари 1605 г.

През 1609 г. град Углич, както и цялата тогавашна Русия, били постигнати от голямо бедствие: литовското нашествие. Град Углич бил превзет, много от жителите му избити, а къщите, крепостта и Божиите храмове разграбени и изгорени. Враговете нахлули и в Преображенската църква, разграбили я и изгорили много неща, а нарочно и мощите на светия княз Роман, почиващи там. Благочестивите почитатели на свети Роман събрали обгорените кости на мощите му: главата, ребрата, ръцете и нозете, положили ги в нова рака и отново ги поставили в катедралния храм на Преображение, където почиват и до днес.