Свети Мелетий отначало бил епископ Севастийски в Армения, но после бил поставен на архиепископския престол в Антиохия. Антиохийският архиепископ Евдоксий, последовател на арианското заблуждение, прелъстен от богатството на Константинополския престол, пожелал да премине там, тъй като заемащият преди това архипастирското място - злочестивият еретик Македоний, бил низвергнат. При царуването на Констанций, сина на Константин Велики, Константинополската църква изобилствала със съкровища и била много по-богата от другите църкви. Затова Евдоксий пренебрегнал Антиохийския престол и започнал да се домогва до Константинополския. Като научили за козните на своя архиепископ, жителите на Антиохия се обидили много и го прогонили, негодувайки, че презира църквата си. Той се отправил в Константинопол и там получил престола, а антиохийците свикали събор, за да решат кого да изберат на мястото му. По-голямата част от присъстващите на събора били ариани, които тогава имали голяма сила. Православните били малко и освен това били презирани и наричани евстатиани, по името на свети Евстатий, архиепископ на Антиохия, който претърпял изгнание заради православната вяра. На устата на всички участници било името на свети Мелетий, всички желаели той да бъде техен архиепископ, но особено много това искали арианите, защото го смятали за свой единомишленик и се надявали, че ще склони към мъдруването им евстатианите и ще научи цяла Антиохия на арианското заблуждение. И така, съборът единодушно го избрал на архиепископската катедра. Решението било потвърдено от подписите на всички участници и дадено за съхранение на присъстващия там свети Евсевий, епископ Самосатски, който бил православен. После те изпратили молбата си заедно с царската грамота до свети Мелетий и с големи почести, в присъствието на много хора, го довели в Антиохия. Пристигането на този свят мъж в града епископ Теодорит описва така:

“Когато призованият от царя велик Мелетий се приближавал към Антиохия, насреща му излезли всички църковнослужители и граждани. Тук имало и иудеи, и невярващи, и всички желаели само едно - да видят славния Мелетий.”

Свети Мелетий бил възведен на архиепископския престол в Антиохия, защото бил достоен, премъдър и изпълнен със святост мъж. За това свидетелства и неговият съвременник свети Епифаний. Като го обсипва с похвали, той пише:

“Този мъж е на голяма почит при нас, навсякъде се ползва с добра слава, в живота си е постоянен, честен, нравите му са достохвални, народът го обича заради непорочния му живот и всички много му се дивят.”

А колко го обичали хората, се вижда от това, че при посрещането му всеки се стараел да го покани в дома си, желаейки посещението на светеца да му донесе благословение.

Когато встъпил на Антиохийския престол, свети Мелетий започнал ревностно да поучава на добродетелен живот и благи нрави и да приготвя в сърцата на паството си път към истинското правоверие, защото смятал, че с по-голям успех може да посее семената на православието в душите на хората, ако отначало изправи злите им нрави и изтръгне тръните и плевелите от сърдечната им нива. По това време той поставил за дякон и Василий Велики, който дошъл от Иерусалим в Антиохия. Тогава прочутият свети Иоан Златоуст бил още невръстно момче. Той приел кръщение от архиепископа, бил сред хората, които го посрещали, а докато Василий пребивавал в Антиохия, преминавал книжно обучение. Впоследствие в своето похвално слово за свети Мелетий той описал тридесетдневното му отлъчване от Църквата, на което светият бил подложен от еретиците. Това станало така. Целият народ искал точно да знае към какво изповедание се придържа новият архиепископ и когато го попитали за това, той се обърнал в църквата към народа с проповед на словото Божие, в което прославял православната вяра, утвърдена на Първия вселенски събор в Никея. Той изповядал също, че Син Божий е единосъщен, съестествен и равен с Бога-Отец, че Той не е създаден и е Творец на цялата твар. Така светият високо и ясно учел народа, а архидяконът на Антиохийската църква, споделящ нечестивото учение на Арий, се приближил и с дръзка ръка затворил устата на своя архиепископ, за да не може да изповядва истинската вяра и да поучава на православие. И макар да не можел да говори, свети Мелетий протегнал ръка към народа и с пръстите си още по-ясно, отколкото със слова, изповядал Света Троица. Отначало той показал три пръста, изобразявайки по този начин трите Лица на Божеството, а като свил два от тях, изобразил едното Божество в три Лица. Като видял това, архидяконът пуснал устата на светеца и сграбчил ръката му, така ясно изобразяваща Троица. Освободеният светец започнал с уста да изповядва и прославя Едната Троица, увещавал народа крепко и неотстъпно да се придържа към изповеданието, утвърдено на Никейския събор: всеки - казвал той, - който отхвърля догматите на Никейския събор, стои далече от истината. И така продължавало дълго време: архидяконът или заграждал устата на светителя и не му давал да говори, или сграбчвал ръката му, като му пречел с пръсти да изобрази Троицата, а светителят въпреки това ясно проповядвал на народа православната вяра. Тогава православните, наричани от еретиците “евстатиани”, се възрадвали с голяма радост, защото видели толкова благочестив архиерей на апостолския престол, и с ликуващи възклицания подкрепяли истинското изповедание на своя пастир. А арианите силно се огорчили, прогонили Божия архиерей от църквата и започнали да го хулят навсякъде, като твърдели, че той е еретик и последовател на учението на Савелий. Те внушили на цар Констанций да осъди свети Мелетий и да го изпрати на заточение в родната му Армения. Една нощ светителят бил изведен от Антиохия и отпратен към Армения, а на негово място бил избран някой си Евзой, последовател на Арий, който при избирането на Мелетий бил още дякон.

Като гледал как Антиохийската църква силно се вълнува от еретиците, прогонили невинния си епископ, свети Евсевий, епископ Самосатски, много съжалявал за това. Той напуснал Антиохия, без да съобщи на никого, и се отправил в своя град. Когато научили за заминаването му, арианите си спомнили, че при него е грамотата за архиепископството на свети Мелетий, съставена и подписана от целия събор. Те се страхували свети Евсевий да не ги изобличи някога на събор, че сами единодушно са избрали архиепископ, а после сами са го прогонили. Затова измолили от царя, който по това време бил в Антиохия, да вземе грамотата.

Царят веднага пратил един конник, за да настигне колкото се може по-скоро епископа. Когато пратеникът го настигнал и му предал царската заповед, светият епископ отговорил:

- Не мога да дам грамотата сега - ще я дам само тогава, когато всички, които са ми я поверили, се съберат отново заедно.

Пратеникът се завърнал, без да постигне нищо. Тогава царят силно се разгневил, написал послание и го изпратил до свети Евсевий. В него се казвало, че ако не предаде грамотата, ще бъде наказан с отсичане на дясната ръка. Царят написал това само за да сплаши светителя, но забранил на пратеника си да приложи наказанието. Когато царският пратеник отново пристигнал при светия епископ и му връчил заплашителното послание, Евсевий го прочел, протегнал и двете си ръце и казал:

- Можете да отсечете и двете ми ръце, но няма да ви дам грамотата, защото тя явно изобличава злобата и беззаконието на арианите.

Пратеникът се завърнал отново без успех. Като чул отговора на светеца, царят много се удивил на неустрашимото му мъжество и твърдо постоянство и впоследствие пред мнозина се отзовавал за него с големи похвали.

След свалянето на свети Мелетий от архиепископския престол, православните се отделили от арианите. Те започнали да се събират в една църква, която се намирала извън градските стени, на мястото, наричано Палея, където презвитер Павлин служел за тях по чина на православната църква. След няколко години цар Констанций починал, а неговото място заел Юлиан Отстъпник. В началото на царуването си той показвал лицемерно благочестие, освободил всички епископи, които били в изгнание, и им заповядал да се завърнат на престолите си. Тогава по силата на царската заповед и свети Мелетий се завърнал от заточението си в Антиохия. Той намерил, че църквата на православните се е разделила на две: едни очаквали неговото завръщане на архиепископския престол, а други избрали за епископ презвитер Павлин. Привържениците на презвитера се наричали павлиниани, а другите - мелетиани. Разделението произтичало и от това, че павлинианите не приемали в общение онези последователи на Арий, които се завърнали в православието чрез учението на свети Мелетий. Те правели това поради две причини: първо, защото тези хора получили кръщение от арианите; и второ, защото самият свети Мелетий бил избран на престола от ариани, които на събора били повече от православните. И двете групи еднакво се придържали към православните догмати, но описаните обстоятелства станали повод за разделението им. След завръщането си светият започнал ревностно да се грижи отново да съедини Христовото стадо. Кротък и смирен по сърце, той не отричал епископството на Павлин, признавал го и ръководел новото стадо - онези, които се обърнали към православието от арианството и не били приемани в общение от павлинианите. Когато беззаконният Юлиан се утвърдил на престола, явно се отрекъл от Христа и започнал да се покланя на идолите, свети Мелетий отново бил прогонен от Антиохия. По цялата огромна империя започнало гонение против християните, което било особено силно в Антиохия. След време беззаконният цар тръгнал с войската си на поход против Персия и пристигнал в Антиохия. Тук той принасял много жертви на идола на Аполон в предградието Дафна, където били положени и мощите на свети мъченик Вавила с тримата младенци. Веднъж царят попитал своя лъжлив бог Аполон, който някога давал отговори на хората, дали ще победи персите. Идолът нищо не му отговорил, защото, откакто там били пренесени мощите на свети Вавила, бесът побягнал и престанал да дава отговори. Царят бил опечален, че идолът вече не прави предсказания. Като научил от местните жители, че причина за мълчанието на идола са мощите на свети Вавила, той заповядал на галилейците - така наричал християните - да ги махнат оттам. Но когато те били взети, върху храма на Аполон паднал огън от небесата и изгорил капището заедно с идола. Това много огорчило и поразило нечестивите жреци и те решили да отмъстят на християните. Те започнали да говорят пред царя, че водени от ненавистта си, галилейците през нощта са подпалили храма на Аполон. Царят се преизпълнил от ярост против християните и заповядал да бъдат преследвани и гонени. Свети архиепископ Мелетий бил прогонен от града, а други християни сами избягали и се криели в тайни убежища. Тогава били подложени на мъчение и двамата свети антиохийски презвитери - Евгений и Макарий, и свети Артемий. Когато богоненавистният цар Юлиан загинал с ужасна смърт, на царския престол седнал благочестивият и христолюбив Иовиан. Свети Мелетий отново станал пастир и учител на православна вяра в Антиохия, а царят много го почитал и обичал. Затова и арианите започнали да се страхуват от светеца. Някои от техните епископи започнали дори лицемерно да покровителстват православното изповедание, като желаели по този начин да угодят на царя и на Антиохийския архиепископ.

По това време свети Мелетий и Евсевий Самосатски свикали в Антиохия поместен събор. На него арианите изповядали единосъщието на Сина с Отца и признали вярата, утвърдена на Първия вселенски събор в Никея. Но тяхното изповедание било неискрено и лъжливо, защото, когато скоро след това умрял цар Иовиан и на престола се възкачил Валент, еретиците ясно показали, че не са отстъпили от своето зловерие. Те обърнали в заблуждението си дори и царя чрез жена му Домникия. Тогава отново започнали гонения против православната църква, отново пастирите  били пращани на заточение. Нечестивият цар дълго пребивавал в Антиохия, утвърждавайки и насаждайки арианската ерес. Подстрекаван от арианите, той прогонил и светейшия архиепископ Мелетий, който останал в изгнание до смъртта на Валент.

След него престола заел благочестивият цар Грациан. Със заповед на царя православните архиереи отново били върнати от заточение и заели престолите си. Светият за трети път се завърнал на престола си, но разногласието между верните заради двамата Антиохийски архиереи продължило. Едните все още смятали за архиерей Павлин, а другите - свети Мелетий. И двете страни странели от общение. Светият приложил цялото си усърдие, за да ги помири. Тогава и благочестивият и христолюбив цар Грациан издал повеление за цялата област, по силата на което всички църкви трябвало да бъдат отнети от арианите и върнати на православните. С тази заповед в Антиохия пристигнал царският пратеник княз Сапор и пред него свети Мелетий се обърнал към епископ Павлин с такива думи:

- Тъй като и на мен Господ е поверил грижата за това стадо, а ти взе част от него под свое ръководство, нека, брате мой, да го обединим, да прекратим всеки спор за първенство и заедно да водим словесните овци и да се грижим за тях, защото те не се различават по нищо в изповеданието на вярата. Ако пък архипастирският престол е причината за разпра между нас, аз ще се постарая да намеря изход. Нека направим така - ще сложа на престола божественото Евангелие и двамата ще седнем от двете му страни. Ако аз пръв завърша жизненото си поприще, ти ще ръководиш паството, а ако ти пръв предадеш душата си в ръцете на Бога, аз според силите си ще поема управлението му.

Така предложил свети Мелетий, който се отличавал с необикновена кротост, но Павлин не се съгласил. Княз Сапор съобщил за това на царя и след като получил от него отговор, отнел съборния храм и другите църкви от арианите и ги предал на свети Мелетий, а Павлин продължил да води верните, които някога взел от него. По такъв начин светият архиепископ приел престола, на който бил единогласно избран със съборно постановление. Той ревностно и мъдро управлявал паството си в мир и тишина до самата си блажена кончина. Арианите вече не можели да се величаят и да причиняват утеснение на Христовата църква и на нейните добри пастири, не можели да преследват свети Мелетий, който като слънце озарявал Църквата и прогонвал мрака на ересите. Следвайки поученията му, много антиохийци преуспявали в добродетелите и православната вяра и подобно на него станали съвършени светилници на Църквата. Такъв бил Флавиан, който заел престола след светия, Акакий, впоследствие епископ Берийски, Диодор Тарсийски, Елпидий, иконом на Мелетий, после заел епископската катедра в Лаодикия, известният на всички свети Иоан, наречен по-късно Златоуст, ръкоположен за дякон от светия, и неговият приятел от детинство Василий (не Велики). Те и много други впоследствие украсявали и просвещавали Христовата Църква, всеки от своето място, като истински светилници на благочестието. По това време в Сирия, близо до Антиохия, започнал подвига си и свети Симеон, който впоследствие се изкачил на стълб. Отначало той се приковал с желязна верига за една висока скала, както разказва житието му. Като научил за това, блаженият Мелетий отишъл при него, видял го в окови и му казал:

- Човек може да владее себе си и без окови, не с желязна верига, а с воля и разум да се привърже към едно място.

Преподобният Симеон приел съвета му, свалил оковите и се свързал със свободната си воля, за да бъде доброволен окованик на Иисуса Христа.

Малко преди кончината на свети Мелетий на престола седнал благочестивият Теодосий, който преди това бил прочут военачалник при цар Грациан, почитан заради храбростта си, защото често със слава побеждавал варварските пълчища. Още преди встъпването си на царския престол той веднъж видял насън Антиохийския архиепископ свети Мелетий. Той никога не го бил виждал наяве, а само чувал за него. В съня си Теодосий видял, че светителят слага на раменете му царската порфира, а на главата му - царския венец. Като се събудил, разказал за видението си на един от домашните си, изумявайки се какво ли би могло да означава това. Скоро видението му се сбъднало. Цар Грациан се убедил, че сам не може да управлява огромната империя, която от всички страни били заплашена от варварите, и избрал за свой съуправител воеводата Теодосий като добродетелен, храбър и православен мъж. Той му поверил цялата източна половина на империята, която отначало управлявал Валент, а за себе си оставил западната част. Теодосий поел управлението на изтока и победил настъпващите в Тракия готи. После пристигнал в Константинопол и пожелал да види свети Мелетий, който в сънното му видение го увенчал с царския венец. По това време по волята на светите велики отци, православните архиереи, и по заповедта на благочестивите царе Грациан и Теодосий, в Цариград бил свикан Вторият вселенски събор. Епископи от цялата вселена били повикани на него с царски послания. Тогава в столицата пристигнал и светейшият Антиохийски архиепископ Мелетий. Цар Теодосий заповядал на болярите и домашните си да не му посочват светеца, защото искал сам да познае видения насън и окончателно да се убеди, че именно той, а не някой друг архиерей го увенчал с царския венец. Когато епископите влизали в царските палати, царят веднага видял и познал свети Мелетий. Той оставил всички, приближил се и паднал в нозете на светителя, започнал да целува ръцете, очите, устата и челото му и го посрещнал като любящ син, който отдавна очаква да види баща си. Царят му оказвал голямо почтение и разказал пред всички как светият му се явил във видение и го облякъл с царската порфира и венец. На този събор свети Мелетий удивил всички с чудно знамение. Когато арианите неправославно мъдрували за Света Троица и със злочестивото си учение развращавали благочестивата вяра, този божествен мъж станал и показал на хората, които търсели поучението му, три пръста в знак на трите Лица на Света Троица, после свил единия, а с другите два, събрани в едно, благословил хората. В това време го озарил огън, подобно на мълния, и светителят високо възкликнал:

- Разбираме три Ипостаси и говорим за едно Същество.

Така удивил всички, посрамил еретиците, а православните укрепил във вярата. Той утвърдил също и свети Григорий Богослов на патриаршеския Константинополски престол. Скоро след това, когато съборът още не бил започнал, свети Мелетий се разболял и мирно предал душата си на Господа. Това причинило на царя, архиереите и всички православни голяма скръб. Тялото на славния архипастир било пренесено в Антиохия и положено с почести близо до мощите на свещеномъченик Вавила, за защита на града, за слава на нашия Бог Христос, прославян с Отца и Светия Дух во веки. Амин.

 

 

Уплашен от твоето духовно дръзновение, отстъпникът Македоний бяга, а ние, твоите раби, извършващи молитвеното служение, се стичаме с любов, събеседниче на ангелите Мелетие, огнен меч на Христа, нашия Бог, посичащ всяко безбожие. Възпяваме те, светилниче, просветил всичко.