За чудотворната икона на Пресвета Богородица, наречена Одигитрия

Известно време след слизането на Светия Дух над Апостолите, свети Апостол и Евангелист Лука, който бил изкусен иконописец, нарисувал върху дъска образа на Пресветата наша Владичица Богородица и го занесъл на Самата Пречиста Дева. Като погледнала изображението на Своя лик на иконата, Пречистата си спомнила своето предишно пророчество за Себе си и казала: “отсега ще ме облажават всички родове”. После, посочвайки иконата, казала: “нека моята благадат да бъде с тази икона.” И тези думи на света Богородица се изпълнили в действителност: по благодатта на Преблагословената Дева, от тази икона произтичали много различни и неизказани чудеса, а на страдащите се давало изцеление.
По-късно Евангелист Лука изпратил тази икона в Антиохия на Теофил, който бил сред повярвалите в Христа и за когото Лука написал своето Евангелие и книгата “Деяния на светите Апостоли”. В Антиохия иконата била достойно почитана не само от Теофил, но и от всички намиращи се тук християни.
След това изминали много години и светата икона била взета от Антиохия и пренесена отначало в Иерусалим, а по-късно в Константинопол. Нейното пренасяне в столицата на гръцкото царство се извършило при следните обстоятелства.
Царица Евдокия, съпругата на византийския император Теодосий Младши, като отишла на поклонение в светата земя, взела нарисуваната от Евангелист Лука икона на Пресвета Богородица и я изпратила като дар на царската сестра, блажена Пулхерия, както за това е написано в житието. Пулхерия с радост и любов приела чудотворната икона и я поставила в църквата на Пресвета Богородица, построена от нея във Влахерна. Оттогава иконата станала дивно украшение за престолния град, понеже от нея се изливали множество различни чудеса и изцеления за страдащите. След като минало известно време иконата била наречена “Одигитрия”, което означава “Пътеводителка”. Това название за нея се утвърдило след като Сама Богородица се явила на двама слепци, завела ги в Своята Влахернска църква при чудотворната икона и те, като се помолили пред нея, прогледнали.
По време на управлението на Ираклий, гръцкото царство било нападнато едновременно от персите и от скитите. Военачалникът на персийския цар Хозрой, Сарвар, и скитският княз настъпвали с многобройни войски към Константинопол и обкръжили града, като го откъснали от останалия свят, готвейки се да му нанесат решителен удар. Тогава Константинополският патриарх Сергий, като взел с особено благоговение чудотворната икона “Одигитрия”, а също и ризата на Пречистата Богородица, започнал да обикаля с тях и с други свещени икони стените на града и извършвал молебно пеене към Господа и Неговата Пречиста Майка. И по Божията милост, по застъпничеството на Пресвета Богородица, на гърците било дадено чудно избавление от варварите. Когато патриархът и духовенството, след усърдна молитва пред иконата на Пречистата Дева, спуснали ризата на Богородица във водите на морския залив, в морето се появило вълнение и потопило корабите на настъпващите врагове; заедно с тях изпаднали в смут и тези, които били на суша, и затова без особено усилие били прогонени от гръцките войски. В памет на това предивно застъпничество на Пречистата, проявено към престолния град, било установено ежегодно да се извършва пеене на Акатист на Пресвета Богородица в петата седмица на великия пост.
Когато се разпространила и господствала иконоборческата ерес, от нечестивите царе било повдигнато гонение срещу иконите и срещу техните почитатели, тогава някои от православните с духовен сан тайно през нощта взели от Влахернския храм иконата “Одигитрия” и я отнесли в манастира “Пантократор”. Тук я скрили в църковната стена; след това като се помолили, запалили пред светия образ кандило и го заградили, за да не бъде поруган от иконоборците.
Така чудотворната икона престояла в течение на много години, докато не измрели всички покровители на ереста. И когато в Църквата отново настъпил мир и се прекратило противоборството срещу светите икони, дълго търсили честната икона на Пресвета Богородица, нарисувана от Евангелист Лука и наречена по-късно Одигитрия. Накрая, по Божие откровение, намерили иконата скрита в стената на църквата на манастира “Пантократор”; запаленото пред нея кандило не било изгаснало. Всички верни, като разбрали за намирането на чудотворната икона, се изпълнили с велика радост, и с молитви и песнопения тържествено я пренесли на предишното място във Влахернския храм.

Всички жития за месец Юни »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ