На 12 октомври Руската църква празнува пренасянето на три велики светини - част от Животворящия Кръст Господен, чудотворния образ на Филермската Божия Майка, изписан от свети евангелист Лука, и дясната ръка на свети Иоан Кръстител - от остров Малта в Гатчина.

Ще разкажем накратко историята на всяка една от тях и на установяването на празника в тяхна чест.

През 326 година станало чудното намиране на Кръста Господен на Голгота от света царица Елена. Скоро след това по царска заповед бил започнат строежът на нов храм в името на Възкресение Христово, на който било отсъдено дълги години да бъде пазител на тази велика за целия християнски свят светиня. Храмът пази светинята и досега. Но не бива да мислим, че тя е се е съхранила цяла, както била намерена от света царица Елена. Преданието ни съобщава за много части на Кръста Господен, които още в дълбока древност били отделени от него и разнесени по всички краища на света, за да го осветят. Тези частици пазел Изтокът, пазел ги и християнският Запад.

Също и светата Рус в хилядолетния период на своята християнска история нееднократно е получавала от Изтока частици на Животворящия Кръст Господен, които и досега пази в катедралните храмове, в древните манастири и енорийски църкви, в царските дворове и дори в частни домове. Една от тези частици тя получила от Запада, от рицарите на Малтийския орден. Съдбата на този орден винаги е била тясно свързана със съдбите на православния Изток и дори със съдбините на онова Честно Дърво, което винаги е било непоклатима опора и победно оръдие против всички бедствия и козни от страна на другоплеменния езически свят.

По онова време, когато някои от западните християни със страннически жезъл предприемали благочестиви пътешествия на Изток за поклонение пред неговите светини, сред които винаги първото място безспорно принадлежало на Животворящото дърво на Кръста, други, облечени във воински доспехи, се устремявали натам, за да пролеят кръвта си, защитавайки както поклонниците, така и самите светини, които ги привличали към себе си, а трети си вменили задължението съединени в общности да дават приют на първите и да лекуват раните на вторите в чуждите земи. Една от най-древните подобни общности е орденът на иоанитите, който се наричал така, защото църквата при неговия хоспис била посветена на свети Иоан Кръстител. Отначало орденът бил учреждение само с благотворителни цели, но впоследствие, когато настоятелството над него било поверено на дейния французин Раймонд дьо Пюи, той получил нов устав, според който цел на дейността му била вече и въоръжената защита на поклонниците по пътя им към Иерусалим. Това разширяване на дейността му било прието много съчувствено в Европа: благочестивите рицари от различни държави бързали да постъпят в новия орден. Седемстотингодишната борба с неверниците за защита на християнството завоювала на иоанитите вечна слава. Впоследствие иоанитите били принудени да напуснат Палестина, но те показали изключително мъжество и себеотрицание още по време на пребиваването си в Иерусалим (1118-1187) в сраженията с войските на египетските и багдатските халифи. Като награда за подвизите си тогава получили частица на Животворящия Кръст Господен, която пазели и в Птолемаида, и на островите Кипър, Родос и накрая - в Малта, откъдето я пренесли в Русия при император Павел.

 

Едновременно с частицата от Животворящото дърво на Господния Кръст от остров Малта иоанитите пренесли в Русия и друга, също така благоговейно почитана и дълго време пазена от тях светиня: Филермската икона на Божията Майка Одигитрия.

Идващото от дълбока древност предание гласи, че тя е изписана от свети евангелист Лука и осветена с благословията на Самата Приснодева, защото евангелистът живописец имал обичай да ѝ донася за благословия трудовете на своите ръце. Около 46 година иконата била пренесена в родината на свети Лука - Антиохия, където се пазела до царуването на Константин Велики, когато заедно с други светини от земния живот на Иисус Христос и апостолите била пренесена във възстановения от царя Иерусалим. Около 430 година императрица Евдокия я препратила като благословия в Константинопол, при света Пулхерия, сестрата на императора Теодосий Младши. Света Пулхерия построила нов храм - Влахернския, и тази света икона на Божията Майка била поставена в него, като за много столетия напред станала пазителка на Константинопол.

Още от времето на света Пулхерия във Влахернската църква по волята на създателката на храма било положено пред образа на Божията Майка във вторник да се извършва молебен, а от 626 година, когато Тя чудно се прославила, към молебена било присъединено и четене на акатист. И в тази църква се възнасяли нестихващи похвали в чест на Божията Майка, докато не настъпили тежките времена на иконоборството, когато, по думите на един съвременник, я лишили от нея “като царица от порфирата”.

След възстановяването на иконопочитанието иконата на света Богородица отново заела подобаващо място в построената в Нейна чест църква, която още веднъж се прославила с чудното явяване на Покрова на Пресвета Богородица и с новото застъпничество на Пресветата Дева срещу старите врагове на Константинопол - сарацините. Но вярата на жителите на Константинопол оскъдняла и те се лишили от Застъпницата си. Към мюсюлманите се присъединили и нови врагове - западните християни кръстоносци. По време на четвъртия кръстоносен поход иконата Одигитрия заедно с много други светини на Константинопол била взета от кръстоносците от Влахернската църква и отнесена на Запад. Пренесена отново в Палестина, тя попаднала при иоанитите. Когато след края на кръстоносните походи те трябвало да оставят Птолемаида, където живеели дотогава, и да се преселят на остров Родос, те пренесли със себе си и светата икона. И тя била тяхна неизменна собственост при всичките им по-нататъшни преселения, докато не я принесли в дар на император Павел.

 

Дясната ръка на свети Иоан Кръстител е третата светиня, в чест на която в Русия е установен празникът на 12 октомври. Когато повествува за обстоятелствата на мъченическата кончина на свети Иоан Кръстител, евангелист Матей отбелязва, че учениците му дошли, дигнали тялото му (без главата) и го погребали. На мястото на погребението му в самарийския град Севастия още в III век била построена църква в негово име. Честването на паметта му и поклонението на честните му мощи се извършвало още в апостолските времена.

Според преданието, което идва от дълбока древност, когато проповядвал Христа в Севастия, свети евангелист Лука се поклонил на останките на мощите на Неговия Кръстител и помолил жителите ѝ да му позволят да ги пренесе в Антиохия, за да бъдат спасени от поругаване и унищожаване от неверните. Но севастийците му позволили да вземе само десницата на Кръстителя, която той с благоговение пренесъл в Антиохия. От времето на пребиваването на тази светиня в Антиохия се е запазило предание за едно забележително чудо, станало от нея.

В антиохийските предели имало някакво чудовище, на което по суеверието на местните езичници ежегодно се принасяла в жертва една непорочна девица. Веднъж фаталният жребий се паднал на една млада антиохийка, дъщеря на християнин. Сломеният от мъка баща, който не желаел да дава християнска кръв за поругание от езическо суеверие, се обърнал за помощ свише. След пламенна молитва в храма на светия Предтеча, той, докато целувал нетленните му мощи, отнел от тях с устни част от пръста и го скрил при себе си. Когато дошло време за страшната жертва и приближилото се чудовище вече зинало, за да погълне невинната девица, бащата се приближил и хвърлил в пастта му частицата от пръста на десницата на Кръстителя и то веднага паднало бездиханно. Голямо било учудването на присъстващите езичници. Като научили истинската причина за внезапната гибел на чудовището, мнозина от тях оставили предишното суеверие и се обърнали към Христа. На мястото на суеверните жертвоприношения те построили храм в чест на Кръстителя. Преданието за това чудно събитие пояснява и сегашния изглед на десницата на Кръстителя, при която липсва част от малкия пръст. Голяма била вярата на антиохийците в тази скъпоценна светиня, запазена в града им. За светинята знаел Юлиан Отстъпник, знаел и за любовта на антиохийците към нея, защото сам на младини живял в Антиохия.

Като предал на огъня всичко, напомнящо за християнството, той не могъл да отмине светинята, когато, тръгвайки на поход срещу персите (през 362 г.), пристигнал в Антиохия. Случило се така, че по това време изгорял любимият му храм на Аполон в Дафна. Той подозирал, че за пожара имат вина християните и разгневен, заповядал за отмъщение публично да изгорят главната светиня на Антиохия - десницата на свети Иоан Кръстител. Но се оказало, че вярващите още преди пристигането на Юлиан са скрили светинята си в една от градските кули и царските слуги напразно я търсили. След смъртта на Юлиан тя отново била положена в главния храм на града, където се намирала още около шестстотин години, до завоюването на Сирия от мюсюлманите. През 639 година Антиохия била превзета, а заедно с нея била пленена и десницата на Кръстителя. Много пъти византийските императори се опитвали да я изнесат от града, но старанията им не постигали желаната цел.

Накрая Господ определил християнската светиня да бъде пренесена в столицата на християнското царство. През 959 година благочестивият дякон на Антохийската църква Иов, който напразно се стараел неведнъж да склони съдохранителя в църквата на свети Петър, където заедно със свещените съсъди и други скъпоценни предмети в специално помещение се пазела десницата на свети Иоан Кръстител, да му даде светинята, се решил накрая да се възползва от слабостта на съдохранителя. Докато той спял дълбоко поради злоупотреба с вино, дяконът взел ключовете от църквата и през нощта отнесъл светинята. Със скъпоценния си товар се отправил направо в Константинопол и когато стигнал в Халкидон, изпратил в столицата известие за донесеното от Антиохия съкровище. В Халкидон бързо пристигнал кораб с патриарха и царски сановници. Скоро царят и целият народ с големи почести, умиление и възторг посрещнали на Босфора толкова трудно придобитата светиня, “сякаш самия Кръстител, слязъл от небесата”. Тя била отнесена в дворцовата църква. Забележително е, че десницата на Кръстителя, която някога докоснала главата на Владиката Господ била внесена в църквата именно в навечерието на Богоявление и при това преди самия Велик водосвет. Това съвпадение подчертало тържествеността на пренасянето и благоговейната радост на царя и народа. Без да съединява празника на пренасянето на десницата на Кръстителя с празника Богоявление, Гръцката църква постановила възпоминанието за това събитие да се чества в деня на събора на свети Иоан Кръстител на 7 януари. Както и в Антиохия, в Константинопол също било установено въздигане на десницата на Господния Кръстител пред народа, но този обред се извършвал не на Въздвижение на Кръста Господен, както било в Антиохия, а в деня на рождеството на свети Иоан Кръстител - 24 юни. Когато Константинопол паднал под натиска на турците, султан Мохамед II заповядал десницата на Кръстителя заедно с други християнски светини да бъде положена в царската му съкровищница и запечатана с неговия печат. Но за защита на поругания град и неговите светини въстанал орденът на иоанитите, който по това време имал за седалище остров Родос. Иоанитите не само мъжествено отблъснали всички атаки на турците срещу Родос, но и заплашили техните собствени владения. Тогава приемникът на Мохамед II, Баязид II, пожелал да спечели предразположението им и изпратил в дар на магистъра на ордена Пиер Обюсон десницата на Господния Кръстител. Навсякъде, където се преселвали иоанитите, били издигани църкви в чест на свети Иоан Кръстител, и оттогава при всяко преселване в новите църкви се пренасяла и десницата му. Такава църква Обюсон построил и на остров Родос, а по-късно и на остров Малта магистърът на ордена Ла-Валета.

 

Когато островът бил завладян от Наполеон и короната на магистъра на ордена преминала при Руския император Павел Петрович, който още като дете се възхищавал от славната история на малтийските рицари, благодарните за покровителството му иоанити решили да предадат в негово владение и трите велики съкровища, с никое от които те не се разделяли, откакто ги придобили.

Десницата на свети Иоан Кръстител била първата светиня, която те донесли в Русия. През 1798 г. тя била временно поместена в капелата на ордена в Петербург. През следващата 1799 година, на 12 октомври, заедно с нея в Гатчина били пренесени и останалите две светини: частиците от Господния Кръст и иконата на Филермската Божия Майка.

Императорът принесъл в дар на светините богати, златни, украсени с брилянти и други скъпоценни камъни ковчези, а за иконата на Божията Майка - също тъй скъпоценен нов обков.

Денят 12 октомври бил внесен от Светият синод сред празниците на руския месецослов.

Цяла Русия въздава в този ден слава на Бога, “защото я прослави до днес с множество светини, прославя я и сега: защото благоволи да дарува това многоценно съкровище, скривано досега в различни страни”.