Пренасяне мощите на свети Иларион, епископ Мъгленски, в град Търново

Пренасяне мощите на свети Иларион, епископ Мъгленски, в град Търново

Блаженият Иларион произлезе от родители много бележити и боголюбиви, усърдни във всичките Господни заповеди и постоянната молитва. Те бяха бездетни и желанието им беше да получат плод от своя брак. Майка му възложи себе си на Божията Майка и често прибягваше към нейния храм и проливаше пред нея своите сърдечни стенания и горещи сълзи. Една нощ се яви Пресвета Богородица в сънно видение и като я побутна с ногата си, рече: “Стани, жено, защото ще получиш исканото! Ще родиш син, който ще обърне мнозина от дълбока заблуда към светлината на богопознанието.” След време тя зачена и роди блажения Иларион. Когато беше на три години, детето запя ангелската песен: “Свят, свят, свят е Единият Бог.” Майката като чу това, изпълни се с радост и недоумение и се чудеше на думите му.
 
Отхраниха го и го дадоха да изучава Свещените Писания. А като навърши осемнадесет години, остави родителите си и света, постъпи в един тамошен манастир и се облече в монашески образ. Той беше като плодовита маслина в Божия дом, и като друг Исаак се повинуваше на своя духовен отец във всичко, като отсичаше докрай своята воля и изпълняваше с усърдие всяко послушание. И толкова просия в добродетел, че цялото братство се хвалеше с него и се украсяваше с неговата добродетел. Гледайки това неговият духовен отец и предвиждайки с окото на душата си благодатта, която Бог ще му даде, се молеше той да си остане такъв докрай.
 
Минаха доста години, когато неговият отец разбра за своето заминаване при Господа. Затова свика при себе си всичките братя, доста ги поучи, връчи на Иларион предстоятелството на манастира, малко дни поживя и предаде духа си на Господа. Иларион, като стана наследник на председателството, благодатта и молитвата на своя отец, пазеше връченото му стадо, смиряваше себе си пред братята във всичко и на всички предлагаше своя пример: обуздаваше себе си с пост и бдение, проливаше потоци сълзи всяка нощ и във всичко подражаваше на великия общежител Теодосий.
 
Веднъж настана голям глад и братята бедстваха, понеже се свърши пшеницата. Тогава блаженият Иларион прибягна към молитва и със сълзи измолваше Божието милосърдие. И о, чудо! Житницата внезапно се изпълни с жито и братята се успокоиха! Защото, бидейки близо, Господ послуша молитвата на ония, които Му се боят. И много други достойни за слушане дела извърши блаженият, които ако започнем подробно да разказваме, словото ни ще стане много дълго. Той се проявяваше така пред своите ученици, а те добиваха още по-голямо усърдие и вяра към него, и числото им се умножаваше. И всички хора от околността се стичаха при него, едни - за да получат неговото благословение, а други се обличаха в монашески образ и величаеха Бога заради него. Слухът за него се пренесе навсякъде и нямаше място, където да не беше стигнало неговото име. Но Иларион съвсем не се услаждаше от това, а се приучаваше на смирение и си казваше: “Не нам, Господи, не нам, а на Твоето име дай слава”!
 
Понеже така добре управляваше монашеското общежитие, Господ не изтърпя още дълго неговата светлина да стои скрита под крина, а пожела чрез него да просвети едно осиротяло стадо и да украси един архиерейски престол. Света Богородица застана на сън пред Охридския архиепископ Евстатий и така му рече: “Архиепископе, не отлагай да положиш светилника на свещник - Иларион, наставника на общежитието, за пастир на Мъгленците, защото той мнозина ще обърне от заблуда към светлината на богопознанието!” Архиепископът изслуша това, разбра силата на съновидението и побърза да превърне в дело заповяданото. Същата нощ и на блажения Иларион се представи някакво светло видение и му рече така: “Ето, днес ще започна да те издигам изсред Израилевите синове! Аз, Господ Бог, те призвах към праведност, и ще поддържам ръката ти, и ще те подкрепям! И ще те поставя завет за народа, светлина за езичниците, за да отвориш очите на слепите, да изведеш вързаните от техните окови и от тъмница - седящите в тъмнина”! Като се събуди, разбра, че явлението е от Бога, и макар да скърбеше за разлъката си с братята се покори на божественото повеление.
 
След няколко дни бе ръкоположен за епископ на град Мъглен от споменатия архиепископ. Като дойде в своя град и влезе в съборната църква, усърдно целуна божествените икони и направи прилежна молитва за стадото си, преподаде мир на всички и изпълни сърцата им с веселие. Поучи ги да държат за правата вяра, да бъдат прилежни към Господните заповеди и да следват повеленията на православието, а от нечестивите ереси да стоят надалеч според казаното: “Аз ли да не мразя ония, които Тебе мразят, Господи.” Да прибягват към съборната Църква и да странят от всеки човек, който постъпва безчинно! Да вярват в неразделната Троица, - Отец и Син и Светия Дух, както и в Христовото въплътяване и в животворящото кръстно дърво като в непобедимо оръжие срещу невидимите врагове! Да почитат мощите на светците, като на близки Божии угодници, а всички еретици да проклинат - Арий и Евномий, Савелий и Македоний, Аполинарий и Ориген с техните писания, Теодор Мопсуетски и неговия ученик Несторий, Диоскор, Север и Евтихий, Манент и Павел Самосатски - да се гнусят от цяла душа от тях и от ученията им. Това и много друго им проповядва, преподаде мир на стадото си, и ги отпусна да си идат. Верните слушаха, радваха се и изповядваха на Бога своята голяма благодарност, че им е дал такъв пастир и учител, но еретиците се разпалваха от завист и гняв. Така блаженият се стараеше да преумножава връчения му талант.
 
Учейки и наставлявайки верния народ, светецът узна, че голяма част от народа беше манихейска и арменска, а и богомилска, които ковяха планове и замисли против него, имаха намерение да прострелят в тъмнината правите по сърце и разпръсваха и разграбваха православното стадо като диви зверове. Гледайки как се умножават всеки ден, тежка печал го ядеше и от сърце възнасяше прилежни молитви към всесилния Бог, Той да запуши техните немлъкващи уста и често отправяше поучения към своя народ, като ги учеше и утвърждаваше да държат православната вяра. Еретиците често слушаха от него това, сърцата им се късаха и като диви зверове скърцаха със зъби срещу него, правеха му разни пакости и страстно спореха с него. Но добрият пастир на Христовите словесни овци постави Всевишния за свое прибежище, всичките им козни раздираше като паяжина и радваше цялото народно изпълнение на Православната Църква.
 
Веднъж при него дойдоха кротичко поборниците на скверната манихейска ерес като вълци, облечени в овча кожа, изкушаваха го и се мъчеха да го хванат на дума, както някога фарисеите Господа. Но неправдата излъга сама себе си. Те се оплетоха в примката, която сами бяха скроили и лъжата беше изобличена от истината. Попитаха го и казаха: “Ние казваме, че добрият Бог направил небето, а земята и всичко на нея сътворил друг, зъл творец. Как така ни противоречите и не се покорявате на истината?” Божественият Иларион отговори: “Чуйте какво казва Христос в Евангелието: “учението Ми не е Мое, а на Оногова, Който Ме е пратил.”И аз няма да говоря от себе си, но от Христовото Евангелие и от Апостола, на които и вие мислите, че се основавате. Затова, ако желаете да ме изслушате, захвърлете всяка гордост!”
 
“Как така казвате, че добрият Бог създал само небето, а за земята и всичко по нея измисляте друг творец? А някои от вас и самото небе с всичко в него наричат творение на врага. Ако небето според вас е дело на лукавия, как тогава добрият Бог пребъдва на небесата? Спасителят ни предаде оная чудна молитва, с която ни научи да се молим, като каза: “Отче наш, Който си на небесата... да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята”. И пак е казал: “Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец.” И още: “който изпълни волята на Моя Отец Небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка.” Кой какво има да каже, когато Сам Спасителят ни проповядва, че Неговият Отец е небесен? Което и още по-ясно е казал: “прославям Те, Отче, Господи на небето и на земята!” Тук ясно нарича Същия не само Господ на небето, но и Господ на земята. Виждате ли, че докато мислите да се обосновавате с думите на Евангелието, вие тъкмо от тях се опровергавате? А какво каза Спасителят на Петра: “ще ти дам ключовете на царството небесно.”А чуйте и това: “И като се кръсти, Иисус веднага излезе из водата, и ето, отвориха Му се небесата.” Как се отворило за кръщавания Син на добрия Отец небето, ако то е създание на лукавия? Но и защо се отвориха? - “видях Духа да слиза от небето като гълъб”, свидетелствува Иоан. Ето изобличението на вашето нечестие с малко думи! Как така Божият Дух ще приеме образ на гълъб, който според вас е творение на лукавия, и ще слезе над Господа? Но вижте и още едно изобличение на вашето нечестие: “И ето, глас от небесата, който казваше: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение.” Кой е Този? - Кой се кръщаваше във водата, Комуто се отвориха небесата и над Когото слезе от небето Духът на Отца във вид на гълъб! Ето, ясно показахме истината, че Бог е Творец на небето и на земята с всичката твар!”
 
Тогава го попитаха: “А как така наричате “горен Иерусалим” Пречистата Богородица? От кое Писание, от кой свят пророк или апостол го взехте това? Кого имахте за учител в такова едно безумие, за да провалите себе си в такава лоша пропаст, когато евангелист Матей така безспорно и ясно говори: “рождението на Иисуса Христа стана тъй: след сгодяване на майка Му Мария за Иосифа, преди още да бяха се те събрали, оказа се, че тя е непразна от Духа Светаго.” И като минава подробно рождението Му, стига до мъдреците и казва: “И като влязоха в къщата, намериха Младенеца с майка Му Мария и паднаха, та Му се поклониха.” Също така и Лука най-категорично разказва за рождението на Господа по плът от Богородица Мария. И много други свидетелства ще намерите в евангелските и апостолски книги, че пречистата Богородица Мария е родила по плът Господа Иисуса Христа. Затова и Сам Спасителят много пъти в евангелската книга нарича Себе Си Син Човечески. Ето и тук ви показахме истината, че евангелистите никъде не са нарекли света Богородица “горен Иерусалим”, както вие си мислите.”
 
Той отвърна: “А откъде изнамерихте това хулно и богоненавистно учение, което и демоните не смеят да изрекат, защото и те изповядваха Христа за Син Давидов, а вие безсрамно дръзвате да говорите, че Той донесъл плътта Си от небесата? Ако тялото Христово беше небесно, не трябваше да подлежи на човешки страдания: глад и жажда, сън и умора, печал и сълзи. Ако беше небесен човек, с когото в един състав се съединило Божието Слово, Той не би бил тленен и смъртен, защото небесните жители са нетленни и безсмъртни. Тогава каква нужда имаше да се въплъщава от Дева? И не само това, ами и подир възкресението Си, уверявайки Своите ученици, че не е привидение или въображение Неговата плът, която възприе от нас човеците, Спасителят рече: “Вижте ръцете Ми и нозете Ми: Аз съм Същият; попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам!” Ако би бил привидение, тогава чии ребра Тома опипа? А чуйте и великия Павел какво говори на евреите: “А понеже децата са участници в плът и кръв, то и Той еднакво взе участие в същите.” А отблъсквайки мнението за някаква небесна плът, той прибавя: “Защото... не от Ангели приема естество, а от потомството Авраамово приема; затова длъжен бе да прилича по всичко на братята.” Ето, така става ясно, че Христос възприел тленна и смъртна плът от пречистата Богородица Мария.”
 
“Отгде пък изнамерихте тази язва за душата,че старозаветният закон бил от лукавия? О, човеци, издигнете се над тъмнината, която ви е налегнала! Отърсете от очите си съня на безчувствието! Ако старозаветният закон би бил от лукавия, тогава защо, запитан коя от заповедите на старозаветния закон е първа и най-голяма, Спасителят отговори: “Първата и най-голямата е: “слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ.”И когато запиталият се съгласил, Той пак му отговорил: “не си далеч от царството Божие.” Ако Моисеевото законодателство би произхождало от врага, тогава как заповядва да признаваме единия истински Господ Бог? Ако ли Мойсей проповядва единия Господ Бог, къде остават приписващите старозаветното законодателство на лукавия? А че древният закон е божествен, това казва ясно Павел, проповедникът на истината: “Какво, прочее, ще кажем? Нима законът е грях? Съвсем не!” И пак казва: “Защото знаем, че законът е духовен.”И още: “с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий.” И пак: “с ума си служа на Божия закон, а с плътта - на греха.”И пак: “Тъй че законът е свет, и заповедта - света, справедлива, и добра.”
 
“При всички тези неуместности смеете още и кръста да хулите и да го наричате “вражда”, без да се срамувате от апостолите. Ако следвате апостолските предания, както се препоръчвате, защо не се покланяте на кръста когато апостол Павел говори: “а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа, чрез който за мене светът е разпнат, и аз за света?”И пак: “словото за кръста е безумство за ония, които гинат, а за нас, които се спасяваме, е сила Божия.” Ако кръстът е Божия сила, както и е, защо тогава не вярвате на Божията сила? Тъй като вярвате на апостолската проповед, където се казва: “С вяра Авраам...” направи това и това, но вярата е нещо неизследимо и съвсем не може да се изрази с плътски език. С вяра се получава очакваното, което всички светии, вярвайки, получиха. Като сте приели и вие такава вяра, поклонете се на кръста, тоест на Божията сила! Всички дела и чудеса Христови са велики, но най-велико от всичките е животворящият кръст. С нищо друго, а само с кръста смъртта е обезсилена, грехът на прародителите Адам и Ева е унищожен, адът е захвърлен, възкресението е подарено и на нас се даде сила да пренебрегваме настоящето, та дори самата смърт. Как станахме чеда Божии и наследници на царството, ако не чрез кръста на Господа Иисуса Христа? Чрез него всичко се прави: “които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме”, в Христа се облякохме. Защото Христос е “Божия сила и Божия премъдрост”. Ето на, Христовата смърт - тоест Христовият кръст - ни е облякла с Божия сила и премъдрост. Той ни е даденият знак на лицето, както на Израиля обрезанието. Заради него верните бягаме от неверните и верните се познаваме. Той е наш щит и оръжие и победа срещу дявола. Той е нашият печат, за да не се докосне до нас губителят. Той е вдигане на падналите, утвърждение на стоящите, подпора на немощните, жезъл на пастирите, ръководител на обърнатите - дървото на вечния живот. Именно това прескъпо дърво, на което Христос принесе Себе Си жертва за нас и което се освети от прикосновението с Неговото свето тяло и кръв, оправдано приемаме и достойно му се покланяме. А се покланяме и на образа на честния кръст, макар и да е направен от друга материя, като почитаме не материята, а образа като Христово изображение. Защото Той рече на Своите ученици: “тогава ще се яви на небето знамението на Сина Човечески”, който е честният кръст. Затова и ангелът на възкресението им рече: “зная, че търсите разпнатия Иисуса!” И апостолът говори: “а ние проповядваме Христа разпнатия.” Не е рекъл “прободения”, а “разпнатия”! Някога дървото на живота, насадено в рая, беше предобраз на честния кръст. Понеже заради дърво дойде смъртта, затова пак чрез дърво трябваше да се даде живот и възкресение. Яков размени ръцете си кръстообразно, за да благослови Иосифовите синове. Мойсей с жезъла си кръстообразно благослови, и раздели морето. И с една дума казано - чрез кръста се извърши спасението на целия свят.”
 
Така свети Иларион затвори устата на всички в онова нечисто събрание. Еретиците бяха много посрамени, стояха безгласни като риби и се чудеха на благодатната сила, която излизаше из устата на истинския пастир. И понеже не можаха да му възразят нито на една дума, размишляваха в себе си какво да правят.
 
Иларион пак взе думата и прибави към това: “Ако Христос се е въчовечил призрачно, както мислите вие, или ако е донесъл плътта си от небето, как тогава е бил обрязан на осмия ден според старозаветния закон? Само този единствен факт е достатъчен, за да бъдат запушени устата на неразумните глупци. Защото обрязваното беше плът, сродна на нашата. Затова по този начин става ясно, че наистина Божият Син се въчовечил от пречистите кърви на Дева. Откъде взехте това, че тялото на Господа било от злото начало? Ако ли дръзвате да го приписвате на злото начало, то как злото се е съчетало с доброто, как добрият Бог е понесъл това в зло тяло да извърши спасението на света и как го е поставил да седне върху престола на Отца? Ако лукавият беше законодателят на Стария Завет, как тогава Христос казва: “Изследвайте Писанията”, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен?” А под “Писания” разбира Мойсеевите и на другите пророци, защото още ги нямаше книгите на новозаветната благодат. Прочее,как може да се намери вечен живот в писания, гдето лукавият законодателства и заповядва? И как другаде Христос говори: “ако да бяхте вярвали на Моисея, щяхте да повярвате и на Мене, понеже той за Мене писа.” И не е рекъл “в нещичко бихте вярвали на Мойсея”, а просто го проповядва достоен за вяра. Ако старозаветното Писание е от злото начало, как великият Павел в началото на посланието си към римляните казва, че Бог чрез Своите пророци в светите им писания предвъзвести за Своя Син, Който се роди по плът от Давидовото семе? Ако ли пророците са Божии и писанията им са свети, чрез които Бог предвъзвестил за Своя Син, тогава как може Старият Завет да се приписва на лукавия? И евангелист Марко е казал: “Начало на Евангелието на Иисуса Христа, Сина Божий, както е писано у пророците”. Но и в евангелията е писано много пъти: “За да се сбъдне реченото чрез пророка” еди-кой си. Щом според апостол Павел “Божията правда се яви, засвидетелствувана от закона и пророците”, как вие смятате,че законът и пророците не са вдъхновени от добрия Бог? “Ето, доказах ви от Евангелието и Апостола, че Бог е Творец на небето и на земята и на всяка твар; че Старият и Новият закон са дадени от Него; че Христос възприе нашата тленна и смъртна плът от чистите кърви на света Дева, обожестви я, възнесе я на небесата и я постави да седне отдясно на Отца; че спаси човешкия род чрез Своя кръст, и че на Него ще “преклони колене всичко небесно, земно и подземно, и всеки език да изповяда, че Иисус Христос е Господ, за слава на Бога Отца”. Прочее, осъзнайте се от тъмнината, която ви е обхванала, и оставете празната лъжа, познайте истината и се озарете от нейната светлина! Защото ето какво говори за вас днес Господ: “Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не щяха да имат; а сега нямат извинение за греха си.” Затова пристъпете към съборната Православна Църква и приемете банята на Светия Дух за опрощение на греховете! Ето, за вас се радва небесният Отец и заколва охранения телец по случай вашето обръщение, свиква приятели и съседи” по случай вашето намиране!
Изслушали това, сърцата им се умилиха, паднаха пред него и от цялата си душа просеха дара на светото кръщение: много укориха своята вяра, пристъпиха към Православната Църква и се присъединиха към избраното Христово стадо. Православните като виждаха това, се радваха с неизречена радост, а на Бога и на своя архиерей въздаваха непрестанна благодарност за спечелването на толкова души.
 
Но водачите на арменската ерес се изпълниха с гняв и завист, отрупаха го с различни хули и го наричаха съблазнител, макар самите те да бяха синове на прелъстителната тъмнина. Но Божият архиерей безпрепятствено наставляваше, не преставаше да учи със словото на истината и да прибавя към числото на православните много и много народ. Тогава арменците подбудиха някои хора, покорни на тях, да убият светеца, който ходеше като незлобиво агне сред вълците на нечестието, като имаше в устата си думите на Псалтира: “Да тръгна и по долината на смъртната сянка, няма да се уплаша от злото, защото Ти си с мене.” Прочее, често идваха при него, но не за полза, а търсеха да хвърлят върху му някаква вина, обаче се виждаха безпомощни и като че ли ги биеха с някакъв бич, та още повече пламваше гневът им. Но веднъж спореха с него и понеже не можаха да устоят срещу премъдростта на неговите думи, немилостиво го биха с камъни, както някога първомъченика Стефан, и го оставиха, когато го помислиха вече за мъртъв. Така блаженият Иларион се яви безкръвен мъченик. Като дойде на себе си, разбра коварството на дявола и радостен си отиде в килията, защото онова място, на което го биха с камъни, беше далеч от града. Православните узнаха това и пожелаха единодушно да се спуснат и да ги изтребят докрай. Но подражателят на Христа и ученикът на възлюбления Господ им забрани, като каза: “Не, чеда! Внимавайте в думите на Господа, казани на Петра: “върни ножа си на мястото му; защото всички, които се залавят за нож, от нож ще погинат.” И апостолите, когато ги биеха заради името Господне, радостни се връщаха от синедриона на мъчителите си. Оставете ги, защото “не знаят, що правят!” А лукавото кръвопролитно арменско сборище като узна станалото, бяха в недоумение и както някога за Господа,така сега пък за него казваха: едни - “Добър е”, а други казваха: “не, но заблуждава народа!” Така произлезе всред тях голямо разногласие и спореха помежду си.
 
След време пак дойдоха при блажения, като пияни от недъга на своята заблуда, много говориха, утвърждаваха своята ерес, хвалеха се, че православно разсъждават и че държат всички предания на съборната Православна църква. Кроткият по сърце Иларион отговори на това: “Право припомнихте, като започнахте от съборната Православна църква. Съборната Православна църква добре прие установените предания от светите апостоли, очевидци на Словото на Господа Иисуса Христа, и досега непоклатно ги държи, които и вие здраво държахте чак до IV Вселенски събор в Халкидон. Но оттогава насам се отрекохте от съборната Православна църква при вашия патриарх Иоан Мандакуни, като приехте Евтихиевото и Диоскорово злославие, и говорите, че Христос не е приел плът като нашата, а някаква нетленна, безстрастна, тънка, несътворена, небесна. Такова хулно постановление съборната Църква нито някога е приела, нито го преподава. Безстрастното нито се труди, нито спи, нито яде, нито пие, нито се поддава на осезание с ръцете. Но ако плътта на Господа беше нетленна, кой спеше в кораба? Ако Той нямаше нашето естество, тогава кой плака за Иерусалим, кой се просълзи над Лазаря, кой беше на трапеза в дома на Симона Прокажени, кой оми нозете на учениците, кой им преподаде тайнствата, кой беше вързан и отведен в двора на Кайафа, кой беше окачен на кръст, кой беше положен в гроб и кой подир възкресението рече на учениците: “попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам”. Ето, ясно ви доказахме, че наистина Господ се облякъл в тази наша човешка плът!”
 
А те, притиснати от истината на блажения, отговориха хулно и казаха: “Тази проявена Христова плът, съединена с Божеството, станала едно естество - Христос.” Но премъдрият им отговори: “Ако едно естество е Христос и всичко в Него е Божеството, а божественото естество Христово било неразлъчно от Отца, излиза, че и Христовата плът, съединена с Христовото естество, е била неразлъчна от Отца по време на страданието. Е, как тогава страдаше, задържана долу, наранявана, пробождана, истински мъртва и в гроба неподвижно лежаща? Ако Христовата плът станала божество, как Сам Христос говореше: “Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?” И как каза на Мария Магдалина: “Не се допирай до Мене, защото още не съм възлязъл при Отца Си!” И как подир възкресението Си говореше на апостолите: “попипайте Ме и вижте; понеже духът няма плът и кости, както виждате Мене, че имам”. И много други такива места в Писанието свидетелствуват за Христовото въплъщение по-ясно от гръмогласна тръба. А в трисветата песен като прибавяте “Светии Безсмъртний разпнал се”, съвсем ясно откривате своето нечестие. Ако Христовата плът е безсмъртна, нетленна и небесна, тогава как биде разпната на кръст? Ако ли пък биде разпната, как тогава я наричате божество?”
 
“А в светата литургия не привнасяте втасал хляб като нас, а безквасен. Безквасният хляб е нещо юдейско, когато Апостол Павел високо се провиква: “древното премина; ето, всичко стана ново!” Но свети Иоан Златоуст говори за Стария и Новия закон: “Там буквата, а тук духът; там животът, а тука Дева; там Аароновият жезъл, а тука кръстът; там агнец, а тук Христос; там безквасници, а тук втасал хляб.” Те се чудеха на казаното и стояха посрамени, защото нямаха какво да отвърнат. Едва след някое време отговориха: “Христос предложи на апостолите безквасен, а не втасал хляб, защото в такова време се намерил тогава. Затова и ние принасяме безквасник за жертва.” Блаженият Иларион така отговори на това: “Да допуснем, че Христос предложил на апостолите безквасник поради притесненото време, за да не остане непредадено тайнството на новозаветната благодат, защото малко по-късно Той щеше да бъде предаден на юдеите: какъвто хляб намерил, такъв и предложил! Но Неговите ученици и следващите по ред първопрестолници на Църквата, светите отци, са принасяли в жертва втасал хляб, а не безквасен, чийто пример и ние следваме и принасяме в жертва втасал хляб. Но и много други неща Христос предал иначе, а апостолите и техните приемници иначе наредили, не че се противяли на Христа, но понеже вярата растяла, то и те без страх доразвивали Христовите тайнства за слава и величие на Христа. Ето, например, когато Христос щеше да се кръщава, не се обърна на запад, за да се отрече с езика си от сатаната, нито изговори символа на вярата, нито поиска молитвите на кръщението, нито в купел се кръсти, нито със свето миро се помаза, нито след кръщението веднага се причасти с тялото и кръвта Господни. И още, духовното тайнство на Светото тяло и кръв Христос не преподаде в църква, а в горницата на обща трапеза, и най-напред седнал да яде други храни, нито беше облечен в свещенически одежди, нито изрече молитвите на нашето сегашно свещенодействие с псалми, пение и песни духовни. А ние извършваме света литургия в църквите и върху духовния жертвеник на свещената трапеза, гладни и прави, и облечени в светителски одежди: и всичко това не за да разоряваме предишното, а за да направим порядъка на службата още по-хубав. Защото апостолите и истинските пастири подир тях, учителите на Православната Църква, всички ръководени от Божия Дух и просвещавани свише, едно отмениха, друго разшириха, като действуваха за по-голяма полза и заповядваха с Божия любов.”
 
“Но ако разгледаме въпроса още по-внимателно, ще видим, че не без квас е бил хлябът, който Христос предложил на учениците си. Защото законът за Пасхата гласи така: “От четиринайсетия ден на първия месец вечерта яжте безквасен хляб до вечерта на двайсет и първия ден от същия месец. Седем дни не бива да има квас в къщите ви!” А Христос извърши законната Пасха и преподаде тайната вечеря преди четиринадесетия ден, именно на тринадесетия, в който ден всички свободно ядяха квасен хляб. Ако някой възрази, че Христос извършил законната Пасха и ял заедно с учениците Си безквасен хляб с горчивите треви, той нека отговори, откъде можеха да имат безквасен хляб оня ден?”
 
“А на светата литургия защо не принасяте вино смесено с вода, а само вино без вода, по който начин изразявате вярата си в едното естество Христово? Свети Григорий Богослов е казал, че изтеклите от Христовото ребро кръв и вода Го показват като човек, но и като повече от човек. Затова, когато някой пристъпва към жертвеника да се причасти с Христовата кръв от чашата, той трябва да си мисли, че е залепил устата си към Христовото ребро и от реброто Му пие. А от Христовото ребро изтече не само кръв, но и вода. А че чашата, от която Христос даде на апостолите да пият, е била смесена с вино и вода, свидетелствуват апостол Яков, брат Божий, и евангелист Марко в своите литургии, където казват: “Взе чашата, вля вино и вода, благодари, благослови, даде им и рече: Пийте от нея всички, това е Моята кръв, която се пролива за вас и за мнозина!” Прозорливецът Бог е действително нелъжовен: каквото щеше да източи из ребрата Си, това предложи предварително и на учениците Си!”
 
“И кръста, от каквото и да е направен, не го почитате, ако не го кръстите като човек, не забиете гвоздеи в него, и не го помажете с жертвена кръв. Обаче, от друга страна, считате, че освещавате себе си, когато правите кръст с ръка на челото си, или при кръщение, или в светите литургии, и на много други неща. Но, о, арменци, и на вас трябва да се кажат думите на пророка: Възприемете наставлението, за да не се прогневи Господ, и се осъзнайте от своето заблуждение и слепота! Ако кръстът, изобразен с ръка, освещава всичко, на което се положи - и водата на кръщението, и маслото, и мирото, и лицата на вярващите, и хляба на тайнството, и свещената чаша, или, с една дума, всичко - как тогава вие освещавате чрез кръщение и кръв като скверен и мерзък кръста, от каквато материя и да бъде той изработен? Как кръстът, който освещава кръщението и жертвата, бива освещаван чрез осветените от него неща? Както преди Христовото разпятие кръстът беше оръдие за смърт и образът му беше проклет, така след като Христос беше прикован на него, самият той се освети от кръвта Господня и неговият образ стана освещение за всички верни: първо убиваше човеците, а след това демоните. Затова и божественият Григорий, просветител на велика Армения, постави дървени кръстове на някои места, заповяда да им се покланят и да прибягват към тях като към извор на освещение преди още да бъде ръкоположен за архиерей и без да ги е осветил предварително чрез някакво кръщение или кръв, както вие правите сега.”
 
“И още ще ви попитам: Защо постите Арцивуриевия пост?” Те отговориха като с едни уста: “Държим този пост заради един арменец Сергий, който пострадал мъченически на наша земя.” Светецът им отговори: “Бидейки самите вие злославни, как ще докажете, че този Сергий е бил православен и че пострадал за Христа? А ние виждаме, че никой пророк, или апостол, или мъченик, или преподобен, нито самият свети Григорий, просветителят на велика Армения не са оставили предание за този пост.” Те се намериха на тясно и рекоха: “Това е Ниневийският пост, който постиха някога жителите на град Ниневия и се избавиха от жестоката пагуба при пророк Иона.”Светецът отговори: “Кой ви е заповядал да постите езически пост, който датира много години преди въчовечването на Христа, когато нито светите апостоли го поменават, нито някой събор на свети отци го предписва? Ако ни е забранено да постим еврейските пости, които Бог беше заповядал чрез Мойсея, то колко повече постите на нечестивите езичници?!” Така явно изобличени, те пак отговориха: “Това е Адамовият пост, след като бе изгонен от рая на сладостта!” Блаженият Иларион веднага отговори:
 
“Моисей писа за сътворението на света и за Адама, но никъде не споменава за такъв пост. Тогава, защо казвате, че бил Адамов пост?” - В недоумението си рекоха: “Това е пост на велика Армения, който постеха арменците, когато щяха да бъдат кръщавани от свети Григорий.” Но светецът отговори: “Не е така, но когато ви гонеха демоните преди кръщението, той ви заповяда да постите 60 дни, а после когато щеше да ви кръщава ви заповяда да постите 30 дни, както е писано в арменските книги. Но нито единият, нито другият е наречен Арцивуриев.” Те вече много засрамени и в недоумението си какво да отговорят рекоха, че това е постът на Константин Велики, който той постил, когато щял да се кръщава. Тогава светецът усмихнат смело им отговори: “О, несмислени и мудни по сърце, да вярвате на истината! Изследвайте Писанията и в тях ще намерите, че никой пост в света не е царски, нито някой е споменал за такъв пост след Константин Велики, нито някой свети събор, нито някой от светите отци споменава такъв пост. Като говорите различно и несъгласувано, по този начин вие показахте, че този ваш пост е незаконен и мерзък и е недостоен даже християнското ухо да слуша за него. Аз ще ви кажа истината за него, която и самите вие може би добре знаете... Някой си Сергий, учител на арменската ерес, имаше куче, което се наричаше Арцивурий. По демонично действие то беше предвестник на Сергий и когато той идваше, кучето предварително известяваше пристигането му. Когато искаше да отиде в някой град или село, където живееха ученици на неговата ерес, той изпращаше предварително своето куче, и те, като го видеха, излизаха да посрещнат учителя си на няколко поприща. Веднъж кучето било изпратено на такава служба, но било изядено от вълците. На другия ден Сергий тръгнал за селището, където изпратил кучето си, и понеже никой не го посрещнал, много се оскърбил. Като дошъл при учениците си, узнал, че неговият предтеча не бил дошел и изпратил да го търсят. Познали само от костите му, че е изядено от вълци. Тогава заповядал на всички арменци да постят, да скърбят на уречените дни в годината за кончината на кучето и този пост нарекъл Арцивуриев. Следвайки този устав, и вие постите този пост, но понеже се срамувате, не щете да изповядате истината. Такъв пост никой от пророците, нито от апостолите не е предал на Църквата!”
 
“Затова вдигнете се от тази дълбока заблуда, която ви е обхванала! Отърсете слепотата от очите си! Пристъпете към съборната Православна църква и се присъединете към нас, та като образуваме едно общество, благочестиво да хвалим Бога на всичко! Защото голямо безумие е да знаеш истината и да не прибегнеш при нея.”
 
Като изобличи с такива думи и разкри тяхната ерес от всички страни, съвсем им отне смелостта. Преизпълнени от срам, те окончателно стояха като безгласни. Разотидоха се, спореха помежду си всеки ден, и едни хвалеха неговите думи, а други защитаваха своята ерес. Защото толкова бяха преуспели с нея, че малко остана и византийският император Мануил Комнин да отпадне от благочестивата наша вяра, ако блаженият Иларион не го беше укрепил с догматически слова, не беше прогонил далеч от сърцето му тяхното нечестиво учение и не беше утвърдил в него семето на православието. Царят разбра и се наслади от постановленията на благочестието, изпълни се с неизречена радост и възнасяше на Бога благодарност, а към Божия архиерей проявяваше пълна покорност, поднасяше му различни дарове и редовно му изпращаше всичко потребно. Арменците пък продължаваха да спорят помежду си за вярата, стигнаха до осъзнаване на своята заблуда и много укориха своята ерес: после усърдно пристъпиха към светата съборна Православна църква и вече като верни се причастиха с честните Тяло и Кръв Господни и се присъединиха към избраното стадо. И така стана едно стадо и един пастир.
Като виждаше това, Божият архиерей се изпълваше с духовна радост и веселие. Но и благочестивият император много се зарадва, като узна това, и на всички разказваше за добродетелите и делата на добрия пастир. Написа му и писмо, с което нареждаше да очисти от Църквата богомилската ерес, и които се покорят на православните догмати, да присъедини към избраното стадо, а които не се покоряват и пребъдват в своята нечестива ерес, да бъдат прогонени далеч от православните. Като чуха това, и те пристъпиха към съборната Православна Църква, сподобиха се да получат божествено кръщение и окончателно осъдиха своята ерес. И тогава можеше да се види как обществото на православните расте, а на злославните намалява.
 
На мястото, където преди правеха своите събрания поддръжниците на споменатата ерес, а сега вече чеда на Православната църква, подражателят на Христа Иларион издигна скъп храм за своите монаси на името на светите славни и всехвални Апостоли, чиято красота мнозина възхищава и привежда към славословие на Бога. Събра в него голямо множество монаси, на които предаде правилата и уставите на светите Отци. Самият той често идваше при тях и постоянно ги поучаваше и наставляваше да държат монашеските подвизи.
 
Майка му изпрати своя съжител при Господа, и се веселеше, като гледаше всичко това и отправяше към Бога благодарност. После поживя малко години, и отиде и тя при Господа, а божественият Иларион с почести я погреба и извърши над нея надгробно опело. Той си беше като дърво, насадено край изворите на Духа, растеше и преуспяваше с Бога във всички догмати на благочестието, учеше и наставляваше всички хора да държат разпоредбите на благочестието и да странят от злословните ереси.
Така православните се издигнаха, а нечестието докрай угасна. Всички овци, които от вълци се промениха с добро изменение, следваха своя пастир, покоряваха му се във всичко като незлобиви агънца, укоряваха предишната си заблуда и силно проклинаха нейните водачи. Поклонниците на нечестивата богомилска ерес, които възприеха семето на благочестието, Божият архиерей съчета към стадото на православните. А които не се покориха, тях пък отстрани от благочестивото стадо с различни изгнания и заточения. Така украси своя престол и води своето стадо, щото то съвсем да няма петно или порок. Затова всички му носеха дарове, като търсеха от него благословение и полза. А споменатото монашеско братство растеше и преуспяваше за слава Божия, понеже добре беше направлявано и водено от добрия пастир.
 
Мина доста време, през което той се упражняваше в обичайните си добродетели, но най-после разбра за своето заминаване при Господа. Свика цялото монашеско братство, прилежно го посъветва да пребъдват в покорност, в любов към своя отец и във всяка служба, да не отстъпват от предадения устав и усърдно да прилежават във всяка добродетел. Постави им за предстоятел Петър, мъж добродетелен и бележит, кротък и целомъдрен, чиято добродетел познават всички околни жители и който доста години беше ученик на блажения Иларион и много му послужи. Като ги утвърди така и достатъчно ги поучи, преподаде мир на тях и на цялото стадо и заспа със съня на блажената смърт. Онова благочестиво стадо го наобиколи, обливаше мощите му с топли сълзи, почетоха го с псалми и песни, кадила и аромати, и го погребаха. Говореха за него и това, че до тридесетте години на своята младост не вкусил вино.
 
След като мина доста време и споменатите монаси живееха заедно, някои започнаха да нарушават предадения устав, да се противят на предстоятеля Петър и да въвеждат някои раздори и ереси. Предстоятелят ги съветваше, но те си оставаха непреклонни и неумолими. Свети Иларион разбра техния лош и беззаконен устрем, яви им се на сън, изобличи техните беззаконни дела и едни немилостиво би с жезъла си, а други даже предаде на смърт. Блаженият Петър добре знаеше това видение и го съобщи на всички монаси в манастира, но и битите много дни боледуваха, а и предадените на смърт бяха видени мъртви - свидетелство за станалото. Като видяха това, останалите тамошни монаси бяха обхванати от страх и трепет, пребъдваха в заповяданите им правила и ненарушимо спазваха манастирския устав. Слухът за това ужасно чудо се разнесе навсякъде, затова с още по-голяма вяра и усърдие всички пристъпваха към него, Бог вършеше много знамения и чудеса чрез Своя угодник, затова отвсякъде идваха мнозина на неговия гроб и получаваха различни изцеления. Понеже при гроба му ставаха такива безчислени чудеса, по царско и църковно решение мощите на блажения бяха извадени от земята и положени в църквата. Като отвориха ковчега на блажения, намериха два източника на благоуханно миро да извират из очите му. Множеството негови ученици видяха това и се изпълниха с неизречена радост. Благочестивите хораотоколностите като слушаха всичко това, идваха усърдно при ковчеганасветеца и почерпваха различни изцеления.
 
След много време византийската империя се смали, а българското царство много се възвеличи. Благочестивият български цар Калоян с голямата си храброст завоюва немалка част от византийската територия - Тракия и Македония, Тривали и Далмация, Неада и Елада, дори и Етолия. И понеже слушаше за чудесата и знаменията, които Бог върши заради блажения Иларион, разпали се от божествено желание да се наслади от благодатта на светеца. Затова с голямо усърдие изпрати с големи почести да вземат мощите на преподобния и да ги пренесат в неговия славен град Търново. Като чу това, Търновският патриарх излезе с целия клир да ги посрещне със свещи и кадила, усърдно целуна мощите на Христовия иерарх, обля ги с много сълзи на умиление и ги положи в една църква. По-късно цар Иван Асен, син на стария Асен, за спомен на своята победа в деня на свети 40 мъченици, издигна голяма църква в град Търново в тяхно име, в която и положи честните мощи на Христовия светител Иларион, където останаха чак до турското робство, като даваха безпрепятствено изцеления на всички, които с вяра и любов пристъпваха към тях. Сега не се знае къде се намират, ако не благоволи Господ Бог пак да ги открие, за да ги даде на Своята Църква за поклонение и за велико утешение. Амин!
 
Тропар:
 
Явил се като известие за чудо, си просиял с дела на добродетели, отгледал си монашески ликове, въздигнал си църкви на Бога, очистил си архиерейското седалище, не убоял се от нападението на еретиците, светителю Иларионе. Мъртъв, сякаш заспал, твоето тяло се запази нетленно и подава изцеления на болните, и прогонва демоните. Затова те умоляваме, моли да се спасят нашите души.

Всички жития за месец Октомври »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ