Яков бил роден в едно село на Костурската епархия. Родителите му се наричаха Мартин и Параскева. Бил овчар и от това спечелил богатство. Обаче възбуди завистта на брата си, както Авел на Каина, който го наклеветил пред турския съдия, че намерил съкровище. За да избегне братската завист, той отишъл в Цариград и там станал джелепин, тоест продавач на овце, и от тоя занаят станал много богат. Един ден на угощение при някой си агарянски началник той чул от него да се възхищава от християнската вяра... Жена му била бесновата, завели я при тогавашния патриарх свети Нифонт и щом светецът зачел над нея Светото Евангелие, той и неговите слуги видели, че се отворил покривът на църквата и слязла светлина от небето, която покрила патриарха и жената и осветила цялата църква.

 

 

Като чу това, Яков се умилил, отиде при патриарха и се изповяда. Малко по-късно раздаде всичкото си имущество на бедните, което възлизаше на триста хиляди гроша, тоест 600 кесии, и отиде на Света Гора. След като направи поклонничество по всички свещени обители, прие монашество в манастира “Дохиар”, като се упражняваше в крайно въздържание. Оттам отиде над Иверската обител, където намери някакво старо манастирче “Св. Иоан Предтеча”, обнови го и се усамоти в него, като се подчини в послушание на един старец Игнатий. Там вечнопаметният водеше ангелско житие: ядеше само 6 унгии хляб на ден, правеше всенощни бдения, лежеше на земята и изсушаваше плътта си с такъв суров живот. Затова понесе много изкушения от дявола: който се явяваше във вид на змии, плъхове и много други призраци. Обаче получи утехата на Светия Дух в сърцето си, тоест някаква топлина, смесена с радост и любов към Бога и ближния. А след това една сладка и неизречена светлина възсия в душата му, която изобилваше в него и го грабна на една непонятна висота, откъдето гледаше долу цялата чувствена твар - слънцето, звездите, земята, бездната, чувствения рай. Чрез тази светлина беше грабнат и по-горе от небето и гледаше светлина и красота неизречени и всички чинове на ангелите. Чрез тази светлина беше грабнат на още по-горна висота и видя Господа Иисуса Христа в плът, облян в непристъпна светлина. Чрез същата светлина видя и горния Иерусалим, града на блажените, и неговата неизречена хубост, която нито око е видяло, нито ухо е чувало, нито сърце на несъвършен човек е помислило. Друг път беше грабнат в преизподнята, където са душите на грешниците в такава тъмнина като заключени в затвор. И почти нищо от видимите и невидими неща не остана, което блаженият да не види чрез тази светлина. Заради това се удостои и с дара на прозорливостта и да узнава сърдечните тайни, обогати се и с благодатта да върши чудеса. По негова молитва избликна извор в Предтеченския скит, който и досега се нарича Аязмото на свети Яков. На два пъти поразително напълни съда за елей, след като се беше вече изчерпал; като се смили, излекува с молитва един бесноват послушник на манастира “Ватопед”, който притежаваше някакви сатанински заблудни видения; по време на суша се помоли и сведе дъжд от небето; пътувайки веднъж с един брат, падна гъста мъгла и тъмнина така, че имаше опасност да паднат в някоя пропаст, но по неговата молитва мъглата се раздели на две, докато стигна в келията, която търсеше; веднъж ожадня и като не намери вода по пътя, се помоли, пред него бликна вода и се напи.

 

 

Понеже желаеше по-голямо безмълвие, от иверския скит отиде по-навътре в Атон и там с шест свои ученици обработваше меда на добродетелта, като се упражняваше в духовни подвизи и божествени видения. Цяла седмица не разговаряше с никого, освен в събота и неделя. И накратко казано, признаваха го за светилник и общ учител на добродетелта за цялата Света Гора, който води всички по незаблудния път на спасението. И понеже му дойде мисъл да излезе от Света Гора и да отиде в Етолия, взе учениците си и възлезе на върха Атон да се помоли. Там направи всенощна молитва и като изпадна във възторг, видя един старец, който му каза, че има воля Божия да отиде там. Също така видя и ангел, който му донесе три черни хляба и му рече да ги изяде. Тия хлябове му бяха откровение, че той и двама негови ученици ще пострадат мъченически. И така тръгна от Света Гора с учениците си и пристигна в крепостта, наричана Петра, за която предсказа, че след три дни ще бъде опожарена, което и стана. Оттам дойде в Метеора и настави тамошните монаси. Оттам възлезе в Навпакт в манастира “Свети Предтеча”, който е близо до селото Тревекиста, където се явила небесна светлина три нощи, преди да пристигне там преподобният. Макар и да се срещаше с мнозина, светецът не оставяше обичайния си подвиг и въздържание. Голямо множество християни се стичаше при него от всички съседни места, за да чуят душеполезното му учение за тях; извърши и много чудеса: освободи бесновата мома от демона; момче, което по дяволско въздействие ядеше въглени вместо храна, освободи от този навик чрез знака на честния кръст; някой си християнски магьосник предаде на сатаната, задето не искаше да изповяда магиите, които правеше. И много други чудеса извърши, докато се намираше там.

 

 

Понеже правеше чудеса и много народ се стичаше при него отвсякъде, местният архиерей Акакий, вършейки някой беззакония и боейки се да не ги разкрие светецът със своята прозорливост (пък и ума му смутиха някои лъжемонаси, които завиждаха на преподобния), отиде клетникът и предаде светеца на местните властници, като го наклевети, че събира много хора по суша и море и че той не отговаря, ако стане някакъв смут. Те, като чуха клеветата, много се смутиха и написаха донесение на бея в Трикала. Като научи това, беят се ядоса и веднага изпрати 18 въоръжени войници да доведат преподобния вързан. Той обаче предвидя това по божествено откровение и го предсказа на учениците си, като ги поучаваше през цялата нощ и заповяда да привършат литургията по-бързо, понеже беше неделя. Още преди да свърши, пристигнаха изпратените агаряни като диви зверове. Учениците му много се изплашиха, като ги видяха. А светецът ги попита: “Кого търсите?” Те отговориха: “Стареца.” Той им каза: “Аз съм!”. Като видяха дръзновението му, те се отнесоха с уважение и с мирни думи му предадоха заповедта на бея. Светецът ги нагости и тръгна с тях към бея заедно с двама свои ученици. Беят много разследва преподобния кога с мирни думи, кога с изтезания, дали е истина това, което се говори против него. И макар да намери, че е лъжа, го хвърли в затвора за 40 дни, докато дойде решението на султана. Двама от неговите ученици - отец Теона, който първо се подвизаваше в манастира “Пантократор”, а после стана негов ученик, и Мартирий - го запитаха какво ще стане с манастира и с братята след неговата смърт? Той им отговори загадъчно: “Когато бъдем свободни от ръцете на султана, ние пак ще бъдем заедно близко до Солун, дето ще се намери манастир за наше жилище, и там ще останем неразделни в сегашния век и в бъдещия!”. И действително близо до Солун, в Галатиста, има манастир “Света Анастасия”, където сега се намират мощите на преподобния и на двамата негови ученици съмъченици и на свети Теона, бивш игумен на тази обител и след това Солунски архиепископ. Написа писмо от затвора до братята на манастира при Тревекиста, в което ги съветва да се подвизават, както подобава, и им постави за игумен отец Теона, като им нареди да му се подчиняват както и да отслужат заедно свети четиридесет литургии подир смъртта му.

 

 

Изпратените от султан Селим вдигнаха светеца с двамата му ученици дякон Яков и монах Дионисий, оковаха ги в железни вериги и ги отведоха в Одрин. Но като не намериха там султана, ги отведоха в Димотика, където се намираше той. Султанът изгледа светеца с див поглед и му рече: “Какво е това, което чух за твоето слово? И по каква причина събираш множество християни с твоите речи? Да не би ти да си някакъв властник?”. Светецът отговори: “Ти си властникът, който господарства над този свят. А на мене ми се даде друга власт и съд от Бога.” Султанът попита: “Е, какъв съд ти се даде от Бога?”. Светецът отговори: “Да уча на Божия закон моите единоверци християни да изпълняват заповедите Му и да не вършат нищо зло”. Султанът му рече с гняв: “Нечестива главо, кажи ми истината за това, което те питам, и не скривай онова, което аз научих от моите единоверци!”. Преподобният отговори: “Истината, която търсиш, царю, е тази, която ти казах. Ако не вярваш, аз съм в ръката ти, прави каквото искаш!”. Тогава султанът заповяда да бият с бич светеца и учениците му. Светецът го понасяше мъжествено, като че ли друг страдаше, без да каже нищо. И така, султанът заповяда да ги хвърлят в затвора.

 

 

На другия ден султанът пак ги изправи пред себе си и постави на главите им бинтове за стягане. Светецът не пострада никак от това изтезание, но на дякон Яков му изскочи окото; султанът, като го гледаше, че е благообразен на лице, повече от другите го принуждаваше да се отрече от Христа. След това изпрати светците вързани в Одрин, където бяха неговите паши, като заповяда да ги пазят до второ нареждане. След известно време там дойде и султанът. Неговите паши му казаха, че човекът не заслужава смърт, даже има пророчески дар и предсказва на хората бъдещето им. Султанът се зарадва, като чу това, та повика преподобния и го попита: “Колко години още ще живея?”. Преподобният му рече: “Само още девет месеца е твоят живот!”. Султанът отвърна: “Не откри истината. Аз ще бъда в Родос”. Преподобният каза: “Ти умираш, защо ти е затрябвал Родос?”. Впоследствие пророчеството на преподобния се оказа истинско. Но султанът, разгневен от неговите думи, заповяда да го хвърлят в затвора. Мислеше по какъв начин благовидно да го умъртви, понеже се срамуваше да го убие по неблагословна причина, тъй като преподобният не беше виновен за смърт. Изпрати един паша да попита светеца в затвора за Христа и за Мохамеда. Пашата рече на преподобния: “Отче, как мислиш ти за Христа?”. Светецът отговори: “Съвършен Бог и съвършен човек!”. И му разказа целия план на Христовото въплъщение. Оня пак го запита: “Ами какво мислиш за нашия пророк?”. Мъченикът отговори: “Той не е пророк, а враг на нашия Бог Христос и на нашата вяра. И никой друг човек не Го е наскърбявал толкова, колкото той. И който се надява на него и го има за пророк, той няма надежда за спасение!”. Това като чу пашата, разказа го на султана, който ядосан, веднага изпрати в затвора войници, безчовечни убийци, и им каза, че ако убедят преподобните да се отрекат от Христа, ще им раздаде големи почести. Те отидоха и се мъчиха по всякакъв начин да приведат светците към своята вяра. Но те и тримата с един глас викнаха: “Не може да бъде някога да се отречем от нашия Господ Иисус Христос, пък ако ще и с хиляди изтезания да ни измъчите!”. Като чуха това изявление, войниците го съобщиха на султана. Тогава той им заповяда да доведат светците, едни да ги стържат с железни куки, други да ги бият по устата, а на трети да донесат месо и да ги принудят да ядат (понеже знаеха, че християнските монаси месо не ядат). Това направиха войниците и толкова ги изтезаваха, че земята почервеня от пролятата кръв, но преподобномъчениците мъжествено понасяха изтезанията. После по заповед на султана пак ги хвърлиха в затвора.

Три дни по-късно султанът отново ги извика пред себе си и заповяда на войниците да изрежат на светия старец ремъци от гърдите до плешките и даже до бъбреците и да полеят раните му със сол и оцет. А учениците му да бият дълго време с бичове. И пак да ги хвърлят в затвора. След това пак ги доведоха пред него. Като ги видя, че те като че ли се подиграват с него и гледат на всичките тия изтезания като на пиршество, заповяда да дерат краката им с железни нокти и ребрата им да горят с огън, а след това да трият ребрата им с грубо платно и сол. Наказвани с такива изтезания в продължение на 17 дни, в края на краищата те бяха осъдени на обесване.

 

 

Свети Яков отиде пеша до мястото на екзекуцията за чудо и удивление на присъстващите, тъй като нозете му бяха станали голи кости без месо. А двамата му ученици доведоха, като ги поддържаха, защото бяха съвършено изтощени. Когато пристигнаха там, преподобният поиска време да се помоли. И като получи разрешение, постави дякон Яков от дясната си страна, а монах Дионисий - от лявата, и им рече: “Чеда мои, време е да отидем при възлюбления Христос, заради Когото претърпяхме тия изтезания. Затова нека Го призовем за целия свят и за Църквата и нека Му благодарим, задето ни освободи от суетния свят и ни удостои да станем наследници на безкрайното Му Царство!” И като паднаха ничком на земята, поклониха се три пъти на Бога. После светецът извади от пазвата си три частици свето Причастие и даде двете на учениците си, а третата прие самият той. Като вдигна ръце и очи към небето, с висок глас каза: “Господи, в Твоите ръце предавам духа си!” И с изражение на най-голяма радост върху лицето предаде душата си и умря. Войниците, като видяха това, станаха като поразени и съобщиха на султана. Той заповяда да обесят тялото му, макар и мъртво, а отдясно и отляво да обесят учениците му. Така свършиха добропобедните мъченици и получиха мъченически венци. А честните им мощи откупиха някои християни и ги отнесоха на три километра далеч от тяхното отечество, в село Албани, и ги положиха в три отделни гроба. И всяка неделя и в празник над гробовете им се явяваше небесна светлина, която виждаха всички тамошни обитатели.

 

 

След кончината на светците един артински свещеник на име Николай, чийто брат живееше на река Дунав, тръгна да го види. Като пристигна в Одрин, се разболя конят му и той не можеше да пътува. Затова, принуден от нуждата, си спомни за свети Яков и рече: “Свети преподобномъчениче Христов Якове, помогни ми, защото тук съм пътник от чужда страна!”. И о, чудо, веднага в същия час конят му оздравя! Свещеникът незабавно отиде на мястото, където бяха погребани мощите на светите мъченици, и разказа чудото на местните хора. И така много ги молеше, че всички заедно отидоха и откриха гроба на преподобния. Намериха го пълен с пресладко и неизречено благоухание. Свещеникът взе частица от мощите на преподобния и тръгна да търси учениците му. Като ги намери, разказа им за чудото, което светецът направи с неговия кон, и че той има частица от неговите мощи. Като чу това, икономът на метоха Неофит, който имаше болно око, се приближи до светите мощи, призова молитвено преподобномъченика и веднага се излекува. После придружи свещеника и отидоха на Света Гора и намериха другите ученици на светеца, а те като видяха светите мощи, ги целуваха, радваха се и благодаряха на Господа. Тогава изпратиха свещеника с един монах Теофил и пренесоха от Одрин останалите мощи на преподобния и на двамата му ученици, които също така благоухаеха. Там пък стана друго чудо от божествените мощи. На един свещеник Калист, не знам как, се изкривиха окото му и устата му на едната страна на лицето му. Но щом той пристъпи към божествените мощи, веднага се излекува, прослави Бога и светеца и разгласяше навсякъде за станалото чудо.

 

 

Не мина много време и учениците на светеца - поради недостатък в продоволствието, но по-скоро поради пророчеството на светеца - напуснаха манастира “Симонопетра” на Света Гора и носейки светите мощи, дойдоха близо до Солун, при село Галатиста, където намериха едно старо манастирче “Света Анастасия”, което обновиха и се поселиха в него. За малко време поради славата на светите мощи там се събраха до 150 братя; приеха монашество, а игумен им стана всепреподобният свети Теона, който по-късно стана Солунски митрополит и подир смъртта му бе канонизиран за светец, както вече казахме. Един иеромонах на име Варлаам отказал веднъж послушание на игумена и веднага го обзел демонът така силно, че го разтърсвал в припадъци до тридесет пъти в денонощието. Игуменът измил светите мощи с вода, напоил болния и го направил здрав. По същия начин един платен слуга полудял, но като изпил вода от светите мощи, веднага се излекувал. И не само честните мощи на светеца вършеха чудеса, но и части от дрехите му: хвърлени върху жени, които трудно раждат, помагали им да родят децата си с лекота. Но и един солунчанин по име Филип един път бил в опасност в морето и щом призовал името на светеца, веднага избегнал опасността, поради което от благодарност за благодеянието даваше на манастира нужния за кандилата зехтин до края на живота си. Същият Филип дал веднъж на един турчин 700 гроша на заем. Като минало време, потърсил парите си от турчина, който обаче не само се отрекъл, но и се разгневил против него. Тогава Филип призовал светеца на помощ и отново отишъл при своя длъжник, който го приел с радост и му дал дължимите пари.

 

 

Това е животът, мъченичеството и чудесата на светия преподобномъченик Яков, по чиито молитви и по молитвите на неговите съмъченици нека и ние се сподобим с вечните блага на Небесното Царство! Амин!