Преподобният наш отец Сава от най-ранна възраст възлюбил Христа и възненавидял света. Той дошъл при преподобния Сергий Радонежки и приел пострижение от него. В монашески образ, той с особена ревност се борел със страстите и се упражнявал в добродетелите, стремейки се към небесните блага, приготвени от Бога за угодилите Му. Много изкушения и съблазни изпитал от бесовете, но с Божия помощ победил всичките, непрестанно пребивавайки в пост, бдение, молитва и други духовни подвизи.

Като се утвърдил в добродетелите, преподобният си спечелил добра слава и уважение от князете. Христолюбивият княз Георгий Димитриевич дошъл в обителта на преподобния при блажения Сава и го помолил да построи обител на удобно място в неговото имение. Тогава Сава напуснал обителта на свети Сергий и се заселил на пустинно място в планината, наречена Сторожи, в горното течение на река Москва, близо до Звенигород, на 50 версти от царстващия град Москва; това място той избрал за бъдещата обител. Тук свети Сава живеел в пълно безмълвие и уединение, търпейки студ и горещина. Но не за дълго живял сам. Мълвата за неговите подвизи и свят живот започнала бързо да се разпространява и при него започнали отвсякъде да идват монаси и миряни с молба да ги ръководи в духовния живот. Преподобният приемал с любов всички, давайки им пример в смирението и монашеските трудове: сам черпел вода от реката, носел я на раменете си на високата планина и изпълнявал други необходими работи. С това той желаел да приучи братята към труд, за да не губят дните си в празност, която е майка на всички пороци.

След това христолюбивият княз Георгий Димитриевич дал на преподобния необходимите средства за построяване на храм, и Сава издигнал храм в чест на честното и славно Рождество на Пречистата Божия Майка и устроил обител, чудна и голяма, за душеспасително пребиваване на монасите в нея.

Преподобният бил добър пастир на събраното в тази обител Христово стадо и възвеждайки го на духовното пасище, го утвърдил в много добродетели. Като достигнал преклонна възраст, Сава се разболял; тогава той повикал братята и добре ги наставил в Божествените Писания, убеждавайки ги да пазят телесната чистота, да живеят в любов помежду си, да се украсяват със смирение, и непрестанно да пребивават в пост и молитви. След това преподобният поставил за игумен над тях един от своите ученици и заповядал на всички братя да пребивават в послушание и подчинение на игумена. Като дал мир и последна целувка на всички, свети Сава в добро изповядване предал душата си в Божиите ръце в третия ден на месец декември.

Вестта за преставянето на светия угодник бързо се разнесла по околностите и всички христолюбиви граждани на Звенигород, както знатните, така и простият народ, с голяма любов се събрали на погребението на починалия светец, носейки със себе си недъгавите и болните. Като извършили надгробно пение над починалия, го погребали с чест в построената от него църква на Рождество на Пресвета Богородица. От честните мощи на преподобни Сава и до днес се подават много и различни изцеления на всички, с вяра прибягващи към тях, за слава на Христа, нашия Бог, Който и след преставянето на Своите свети угодници извършва чрез тях преславни чудеса. Слава на нашия Господ, сега и винаги и во веки веков. Амин.