При царуването на Диоклетиан и Максимиан в Римската империя се почитали различни богове, а на Христовите изповедници не само отнемали цялото имущество, но и ги подлагали на най-жестоки мъчения. По това време в Рим живеел един мъж на име Панхарий. Той бил от страната на узите, от град Вилапат. Неговите родители и предци били християни. Панхарий се отличавал със своя висок ръст и телесна красота. Като дошъл в Рим, той станал близък с Максимиан и с времето заел първото място между неговите приближени, като се ползвал с особено благоволение от страна на императора. За да запази тази любов на императора към себе си, Панхарий се отрекъл от вярата си в Христа. От любов към него Максимиан му поръчал да приема и да разпределя ястията и всичките други неща, които били подарявани на императора - едните да разпраща по обичайното им предназначение, а от другите имал правото да се ползва и по този начин можел да си събере собствено състояние, което да му осигури удоволствия в настоящето и удобства в бъдеще. Панхарий така и постъпвал и във всичко бил съгласен с императора. Междувременно майка му и сестра му, като узнали това, му изпратили писмо, в което го убеждавали най-напред да върне в сърцето си страха Божий, а после да си спомни и за бъдещия страшен Христов съд, тъй като мнозина, като чули за него, смело заявявали пред царе и управители своето желание да наследят това обещание, за което се говори в Евангелието. По-нататък те го съветвали да помисли на какво страшно осъждане ще се подхвърли онзи, който се е отрекъл от вярата си в Божествеността на Христа (вж. Мат. 10:33; Марк 8: 38; Лук. 9:26); и накрая му напомняли думите на Христа: “каква полза за човека, ако придобие цял свят, а повреди на душата си?” (Марк 8:36). И каква придобивка ще е това за него, защото, ако той повреди на душата си, с какво ще я откупи? (вж. Марк 8:37). Като получил и прочел писмото, Панхарий дошъл на себе си и горчиво заридал. Той паднал на земята и скърбейки в сърцето си, викал към Господа:

- Господи Вседържителю! Помилуй ме, и на Твоя съд не посрамвай Своя раб пред ангелите и пред човеците, но ме пощади по голямата Си милост!

Някои от придворните видели Панхарий да плаче и да произнася такива думи и съобщили за това на Максимиан. И когато Панхарий дошъл при императора, той го попитал:

- Любезни Панхарий, кажи ми, нима и ти си назарянин?

- Да, царю - отвърнал Панхарий, - аз съм назарянин и бях такъв, преди да стана твой единомисленик.

- Откажи се - казал му Максимиан - от това свое признание заради любовта, която имам към теб. В противен случай няма да те пощадя - нека това да ти е известно! И няма бързо да те предам на смърт, но ще умреш едва след като те измъча с различни и жестоки мъчения.

На това Панхарий отговорил:

- О, царю! Аз се ужасявам, когато си спомням своето минало и се страхувам да не бъда поразен с огън от небесата за това, че досега бях твой единомисленик. Но от този час никога вече не ще се отрека от моя Господ Иисус Христос - нито сега, нито тогава, когато подложиш тялото ми на много и различни жестоки мъчения!

Като чул този отговор от Панхарий, Максимиан заповядал да го съблекат и пред очите на всички присъстващи царски сановници да бият голото му тяло с ремъци от волска кожа. След това се обърнал към обкръжаващите го и казал:

- Сега вие разбрахте, че Панхарий, който беше сакеларий на моя двор и мой близък приятел, падна в галилейската вяра. Кажете ми как да постъпя с него?

На това сановниците отвърнали:

- О, царю! Заповядай да го отведат на мястото, където стават народните зрелища; там да го съблекат и да го бият пред всички. А след това го изпрати при управителя на Никомидия. Нека той да го подложи на мъчения, за да не бъдем ние виновни за смъртта му, тъй като ти имаш към него голяма любов.

Този съвет допаднал на Максимиан, защото той наистина силно обичал Панхарий и не намирал сили в себе си да го убие. Затова той заповядал да го заведат в цирка и да му нанесат жесток побой пред очите на целия народ, а след това го предал на войниците, за да го съпроводят до Никомидия. По тях той изпратил на никомидийския градоначалник писмо, в което нареждал, след като бъде подложен на много мъчения, Панхарий да бъде предаден на смърт.

Когато светият мъченик пристигнал в Никомидия и бил доведен при управителя на съд, му казал:

- Всичко това, което ти заповядва императорът относно мене, изпълн съвършено точно.

Тогава управителят на града го попитал:

- Кое е твоето име?

- Моето име - отговорил светият мъченик - е Панхарий. Предците ми и самият аз бяхме християни, но поради злата си воля се отклоних в нечестивата вяра на императора и във всичко бях единодушен с него. Но Бог, както и моята майка и сестра ми, ме наставиха на истинския път и аз се върнах към вярата в моя Христос. Сега горя от желание да умра за Него, та със смъртта си да изкупя своето отричане и отстъпление.

На това управителят му отвърнал:

- Откажи се от думите си, които така необмислено произнасяш, като сам се подхвърляш на страшни мъчения, но по-добре изпълни волята на императора; и ето - като си такъв красив и знатен, недей да погубваш славата и доброто си име на земята.

- Славата, за която говориш ти - отговорил светият, - е временна, но може да стане средство за получаване на вечния живот за тези, които се отказват от нея заради Христа.

Управителят, като се убедил в непреклонността на свети Панхарий, пристъпил към изпълнение на императорската присъда. Светият Христов мъченик Панхарий се помолил, след което бил обезглавен, и така приел мъченическа смърт. Това станало в деветнадесетия ден на месец март, в град Никомидия.