След смъртта на нечестивите и богоненавистни римски императори Диоклетиан и Максимиан на царския престол се възкачил благочестивият Константин Велики, при царуването на когото се умножила вярата в нашия Господ Иисус Христос. По това време едни христолюбиви хора от Александрия намерили мястото, където били положени честните останки на светия славен Христов мъченик Мина и построили там църква на негово име.

Случило се така, че в Александрия пристигнал един благочестив търговец от Исаврийската земя, за да купи стока. Като чул за многото чудеса и изцеления, които ставали в църквата на свети Мина, той си казал:

- Ще ида и аз да се поклоня на честните мощи на светия мъченик и ще отнеса дарове в църквата му, за да ме помилва Бог по молитвите на Своя страдалец.

Той тръгнал към църквата и взел със себе си торба злато. При крайморското езеро намерил превоз и стигнал до мястото, наречено Лозонета. Тук слязъл на брега и потърсил къде да пренощува, защото вече било вечер. Влязъл в една къща и казал на стопанина:

- Друже, окажи ми милост, пусни ме да пренощувам, защото слънцето вече залезе, а аз се страхувам да вървя сам по-нататък.

- Влез, брате - казал му стопанинът, - и остани тук до сутринта.

Гостът приел поканата, влязъл в къщата и легнал да спи. А стопанинът, като видял у пътника торба със злато, се съблазнил и по внушение на злия дух намислил да убие гостенина си, за да завладее богатството му. В полунощ той станал и удушил търговеца, разрязал тялото му на части, сложил ги в една кошница и ги скрил във вътрешната стая. После много се развълнувал и като се оглеждал настрани, търсел скришно място, където да зарови убития.

Докато размишлявал за това, му се явил свети мъченик Мина в образа на конник, сякаш пратеник на царя. Той влязъл през вратите и попитал за убития гост. Убиецът пък се оправдавал, че не знае за какво става дума, и казал на светеца:

- Не зная какво ме питаш, господине, никой не е идвал при мене.

Но светецът слязъл от коня, отишъл във вътрешната стая, взел кошницата, изнесъл я навън и казал на убиеца:

- Какво е това?

Той много се уплашил и паднал в безсъзнание в нозете на светеца. А свети Мина съединил отсечените членове, помолил се и възкресил мъртвия, а после му казал:

- Въздай хвала на Бога.

Търговецът станал, сякаш пробуден от сън, и като разбрал, че е пострадал от стопанина, прославил Бога и с благодарност се поклонил на воина пред себе си. А светецът взел златото от убиеца, върнал го на възкресения човек и казал:

- Върви си по пътя с мир.

После се обърнал към убиеца и започнал да го бие. Убиецът се разкаял и поискал прошка. Тогава мъченикът му дарувал прошка за убийството и като се помолил за него, станал невидим.

В Александрия живеел един човек на име Евтропий. Той дал обет да пожертва за църквата на свети Мина едно сребърно блюдо. Повикал златар и му заповядал да изработи две блюда - на едното да напише: блюдо на свети великомъченик Мина, а на другото: блюдо на Евтропий, александрийски гражданин. Златарят изпълнил поръчаното и когато двете блюда били готови, оказало се, че блюдото за свети Мина се е получило много по-красиво и блестящо от другото. Златарят надписал върху съдовете имената на свети Мина и Евтропий и му ги дал.

Веднъж Евтропий плавал по море и на трапезата си на кораба сложил двата нови съда. Като видял, че блюдото на свети Мина е много по-красиво от неговото, не пожелал да го даде в дар на светеца, а заповядал на слугите си да му поднасят ястията в него. В дар на църквата на свети Мина решил да прати блюдото със своето име. След края на трапезата слугата взел блюдото с името на мъченика и отишъл на края на палубата, за да го измие в морето. Изведнъж го обзел голям ужас, защото видял, че от морето излязъл човек, който взел блюдото от ръцете му и станал невидим. Робът, поразен от страх, се хвърлил след него в морето. Като видял това, господарят му също се уплашил и като заплакал горчиво, казал:

- Горко на мен, окаяния, че пожелах да взема за себе си блюдото на свети Мина - така погубих и блюдото, и своя роб. Но Ти, Господи Боже мой, не се гневи против мен докрай и яви Твоята милост на слугата Си. Ето, давам обещание, че ако намеря тялото на своя слуга, ще заповядам да направят същото такова блюдо и ще го принеса в дар на Твоя свят угодник Мина или ще дам на църквата толкова пари, колкото струва то.

Когато корабът стигнал брега, Евтропий слязъл и започнал да търси изхвърленото от морето тяло на своя слуга, за да го погребе. И видял роба си да излиза от морето с блюдото в ръце. Уплашен и зарадван, той високо извикал:

- Слава Богу! Наистина си велик, свети мъчениче Мина!

Щом го чули, всички хора, които били на кораба, слезли на брега и преизпълнени с удивление, прославили Бога. Когато взели да разпитват роба как е останал жив и е излязъл невредим от водата, той казал:

- Когато вчера се хвърлих в морето, един благолепен мъж заедно с други двама ме взеха и ходеха заедно с мен, а днес ме доведоха тук.

Евтропий взел блюдото и отишъл в църквата на свети Мина. Той му се поклонил и оставил обещания дар на светеца, а после си отишъл, благодарейки на Бога и прославяйки Неговия свят угодник Мина.

Една жена на име София отивала на поклонение в храма на свети Мина. По пътя я срещнал войник и като видял, че е сама, решил да я обезчести. Тя се съпротивлявала и призовавала на помощ светия мъченик Мина. И светецът не я лишил от помощта си, наказал насилника, а нея запазил невредима. Когато войникът вързал коня си за десния си крак и поискал да извърши насилието, конят изпаднал в ярост и не само попречил на намерението на стопанина си, но го повлякъл по земята и не спрял дотогава, докато не стигнал до църквата на свети Мина. Той цвилел и буйствал и с това привлякъл много хора, защото денят бил празничен и църквата била пълна. Като видял толкова много народ и това, че конят още е разярен, а той самият няма откъде да очаква помощ, войникът се изплашил да не претърпи нещо още по-ужасно от буйното животно. Затова оставил срама и изповядал пред всички нечестивото си намерение. Конят веднага се успокоил и станал кротък, а войникът влязъл в църквата, паднал през мощите на светеца и молел за прошка на греха си.

Около църквата на светия мъченик имало един хром и една няма жена, които очаквали да получат изцеление. В полунощ, когато всички спели, свети Мина се явил на хромия и му казал:

- Иди мълчешком при нямата жена и хвани крака.

Човекът отговорил:

- Божий угодниче, нима съм някой блудник, че ми заповядваш да сторя това?

Но светият три пъти му повторил думите си и добавил:

- Ако не направиш това, няма да получиш изцеление.

Хромият изпълнил повелението на светеца, допълзял и хванал нямата за крака. Тя се събудила и завикала, негодувайки против него. А той се уплашил, скочил на крака и побягнал. Така и двамата почувствали, че са изцелени - нямата проговорила, а хромият избягал бързо. И двамата благодарили на Бога и на свети мъченик Мина.

Един евреин имал приятел християнин. Веднъж, когато заминавал в далечна страна, той дал на приятеля си за съхранение ковчеже с хиляда жълтици. Но се забавил в пътуването си и християнинът намислил да не му връща златото, а да го вземе за себе си. Когато се върнал, евреинът отишъл при християнина и го помолил да върне златото, което му дал да пази. Но онзи отказал с думите:

- Не зная какво искаш от мене. Нищо не си ми давал и аз нищо не съм вземал от тебе.

Като чул такъв отговор от приятеля си, евреинът се натъжил и като сметнал златото си за изгубено, казал на християнина:

- Брате, никой не знае това, освен Бог. Ако отказваш да върнеш златото, което ти оставих да пазиш, и уверяваш, че не си го вземал от мене, потвърди това с клетва. Нека идем в църквата на свети Мина и там се закълни, че не си вземал от мене ковчежето с хиляда жълтици.

Християнинът се съгласил и те заедно отишли в църквата на светеца, където християнинът се заклел на евреина пред Бога, че не е вземал златото му за съхранение. Като изрекъл клетвата, те излезли от църквата и щом яхнали конете си, конят на християнина побеснял, така че той не можел да го удържи. Конят разкъсал юздата, изправил се на задните си крака и хвърлил господаря си на земята. При това от ръката на християнина паднал един пръстен, а от джоба му изпаднал ключ. Християнинът станал, усмирил коня, яхнал го отново и тръгнал заедно с евреина. След известно време той казал на евреина:

- Приятелю, ето едно удобно място, нека слезем от конете, за да хапнем малко хляб.

Те слезли от конете, оставили ги да пасат и седнали да хапнат. След малко християнинът изведнъж видял пред себе си своя роб, който в едната си ръка държал ковчежето на евреина, а в другата - падналия от ръката на господаря си пръстен. Като видял това, християнинът се ужасил и попитал:

- Какво значи това?

Робът отговорил:

- Един страшен воин на кон дойде при госпожата, даде този ключ и пръстена и каза: прати колкото се може по-скоро ковчежето на евреина, за да не се случи голяма беда със съпруга ти. И тя ми даде да донеса всичко това при тебе, както си заповядал.

Като видял това чудо, евреинът се зарадвал и заедно с приятеля си се върнал в храма на свети мъченик Мина. Там той се поклонил доземи и поискал да бъде кръстен, защото повярвал чрез чудото, което видял. А християнинът се помолил на свети Мина за прошка, че нарушил Божествената заповед. И двамата получили онова, за което молели - единият кръщението, а другият прошка за греха си, и се завърнали радостни, прославяйки Бога и величаейки Неговия свят угодник Мина.

 

 

Взел те от временното, те показа съобщник на нетленното воинство, страдалче Мина, нашият Христос Бог, Който е нетленен венец на мъчениците.