Когато Пречистата Богоотроковица, Преблагословената Дева Мария Богородица навършила три години, светите и праведни Нейни родители Иоаким и Анна решили да изпълнят дадения от тях обет - да отдадат в служба на Бога роденото от тях дете. Те извикали в Назарет, където живеели, всички свои родственици от царския и архиерейския род - понеже сам праведният Иоаким бил от царския род, а неговата съпруга, света Анна, била от архиерейския род, а също така и хор непорочни девици. Приготвили много свещи и обградили Пречистата Дева Мария с царско благолепие, както за това свидетелствуват светите отци.

 

Свети Иаков, архиепископ Иерусалимски, говори от лицето на праведния Иоаким така:

- Повикайте непорочните еврейски дъщери, за да вземат горящи свещи.

Свети Герман, патриарх Цариградски, говори от лицето на праведната Анна така:

- Аз изпълнявам пред Господа обета, който изказах в състояние на скръб и затова събрах хор девици със свещи, извиках свещеници, поканих сродници, като казвам на всички: радвайте се всички с мене, понеже станах майка и родителка, и сега довеждам своята Дъщеря не при земен цар, но при Бога, небесния Цар.

За царската украса на Богоотроковицата свети Теофилакт, архиепископ Български, говори:

- Трябваше въведението на най-Божествената Отроковица да бъде достойно за Нея, да не се докосва до този пресветъл и много ценен Бисер бедна одежда. Трябваше именно с царска одежда да Я облекат, за най-голяма слава и украса.

Като устроили всичко така, както трябвало да бъде за честното и славно въведение, те се отправили на път от Назарет за Иерусалим и пътували в продължение на три дни.

Като стигнали в град Иерусалим, те тържествено влезли в храма и повели там одушевения Божий храм, тригодишната Отроковица, Пречистата Дева Мария. Пред нея вървял хор девици със запалени свещи, както свидетелства свети Тарасий, архиепископ Константинополски, който влага в устата на света Анна следните слова:

- Започнете (шествието), деви, които носите свещи, и предшествайте мене и Богоотроковицата.

Светите родители, застанали от двете ѝ страни, хванали за ръце дадената им от Бога Дъщеря и с нежност и чест Я водели. След тях радостно следвало цялото множество родственици, съседи и познати със свещи в ръце и окръжавали Пречистата Дева както звезди светлата луна за удивление на целия Иерусалим. Свети Теофилакт описва това по следния начин:

- Дъщерята забравя дома на отца Си и се довежда при Царя, пожелал Нейната красота. Довежда се не без почести и не без слава, но с тържествено изпращане. Ето, Тя се извежда от бащиния дом със слава при всеобща радост. След родителите ѝ тръгнали родственици, съседи и всички, които ги обичали. Бащите се радвали заедно с бащата, а майките - заедно с майка ѝ. Малките момиченца и девиците със свещи в ръце пристъпвали пред Богоотроковицата. Целият Иерусалим, като някакъв звезден кръг, сияещ с луната, се събрал да гледа това небивало изпращане и да види тригодишната Отроковица, окръжена с такава слава и почетена със свещи, носени пред Нея. И не само гражданите на земния Иерусалим, но и на небесния - светите ангели, се стичали да видят преславното въведение на Пречистата Дева Мария, и като гледали, удивлявали се, както възпява това Църквата. 

Като се съединил с видим хор на непорочните девици, невидимият хор на безплътните чинове вървял, съпровождайки Пречистата Дева в Святая Святих, и по заповед на Господа Я окръжавал като избран Божий съсъд. Архиепископът на Никомидия свети Георги говори така:

- Родителите вече водели към вратите на храма Девата, окръжена от ангели, при сърадването на всички небесни сили. Понеже ангелите, макар и да не знаели силата на тайната, но по заповед от Господа служели при въведението ѝ в храма. И така: първо, те се удивлявали, като виждали, че Тя ще бъде драгоценен съсъд на добродетели, че носи признаците на вечната чистота и има такава плът, до която никога не ще се докосне греховна нечистота. Второ, те изпълнявали Господнята воля, като извършвали служението, което им било заповядано.

И така, с чест и слава не само от хората, но и от ангелите, била въведена в храма Господен Пренепорочната Отроковица. И наистина: ако ветхозаветният ковчег, в който се намирала манната, и който служел само за предобраз на Пресветата Дева, бил внесен в храма с велика чест и пред събранието на целия Израил, то с колко по-голяма чест пред събранието на ангелите и човеците е трябвало да се извърши въведението в храма на одушевения кивот, в който се намирала манната - Христос, Преблагословената Дева, предназначена да бъде Майка на Бога.

При внасянето на ветхозаветния кивот в храма Господен отпред вървял земният цар, царстващият тогава над Израиля Богоотец Давид. При въведението в Божия храм на одушевения кивот, Пречистата Дева, отпред вървял не земният цар, а Небесният, на Когото ние всеки ден се молим така: Царю Небесни, Утешителю, Душе на Истината. Че именно този Цар предводителствал тази царска Дъщеря, свидетелства Светата Църква в днешните песнопения: В Святая Святих Светата и Непорочна от Светия Дух се въвежда. При внасянето на ковчега имало музика и песнопения, понеже цар Давид заповядал на началниците на левитите да поставят певци, които да свирят на органи, псалтири, кимвали и гусли и пеели радостни песни. При въведението на Пресветата Дева на веселието съдействали не земна музика и пение, но пеене на ангели, невидими за присъстващите. Въвеждайки Я в Святая Святих за служение на Господа, те възпявали с небесни гласове, за което днес Църквата спомня, и както се пее в кондака. Като съвъвеждат благодатната, която е в Божествения Дух, Нея възпяват ангелите Божии: “Тя е Небесното жилище”. Впрочем въведението на Пречистата Богородица в храма се представя и с човешки песнопения. Понеже праведната Анна (в словото на свети Тарасий) казва на вървящите отпред девици:

- Възпейте Тази с хвалебна песен, пейте ѝ в съпровод от гусли, възкликнете с песен духовна, прославете Я с десетострунен псалтир.

Това спомня Църквата, като казва:

- Радват се Иоаким и Анна духом, и девиците пеят на Господа, като възпяват с псалми и почитат Неговата Майка.

Оттук виждаме, че хорът на девиците, който вървял тогава пред Пречистата Дева, пеел някои песнопения от псалмите на Давид.

Съгласно с това, съставителят на днешния канон се обръща към девиците:

- Започнете, девици, и възпейте песни, Вие, които държите в ръцете си свещи.

Самите свети и праведни родители Иоаким и Анна, според свидетелството на свети Тарасий, пеели следната песен на праотеца Давида:

- “Чуй, дъще, и виж, наклони ухо и забрави твоя народ и дома на баща си. И силно ще пожелае Царят твоята красота, защото Той е твой Господ, и ти Му се поклони”.

Насреща на това славно въведение на Богоотроковицата, според разказа на свети Теофилакт, излезли свещениците, служещи в храма, и с песнопения срещнали Пресветата Дева, на която предстояло да стане Майка на Великия Архиерей, "преминал небесата". Като Я довела до вратите на храма, света Анна (както пише свети Тарасий) говорела така:

- Върви, Дъще моя, при Този, Който Те дарува на мене. Върви, Свещени Кивоте, при милостивия Владика. Върви, Врата на Живота, при милосърдния Подател. Върви, Ковчег на Словото, при храма Господен. Влез в Господнята църква, Радост и Веселие на света.

На своя сродник Захарий, като на пророк и архиерей, тя казала заедно с праведния Иоаким:

- Приеми, Захарие, чистата закрила. Приеми, свещениче, непорочния Ковчег. Приеми, пророче, Кадилницата на невеществения въглен. Приеми, праведни, Духовното Кадило.

Праведната Анна, както повествува свети Герман, казала на първосвещеника още:

- Приеми, пророче, моята Дъщеря, дадена от Бога. Приеми и като Я въведеш, постави Я на височината на светинята, в приготвеното Божие жилище, като не питаш нищо дотогава, докато Бог, Който Я призова тук, не открие окончателно волята Си за Нея.

“Там - пише блаженият Иероним - имало петнадесет стъпала на църковния вход, по броя на петнадесетте степенни псалми, понеже на всяко от тези стъпала свещениците и левитите, качващи се за служение, пеели отделен псалом. И ето, праведните родители поставили пренепорочната Отроковица на първото стъпало. Тя веднага твърде бързо сама изкачила останалите стъпала, без да бъде водена и поддържана от никого. Като стигнала последното стъпало, Тя застанала, укрепявана от Божията невидима сила. Удивили се всички, като видели тригодишната Отроковица, изкачила се по тези стъпала толкова бързо, но особено се удивил на това великият първосвещеник Захария и като пророк, по Божие откровение, предсказал бъдещето на тази Дева, понеже, по думите на свети Теофилакт, бил обзет от Духа. Също и свети Тарасий говори, че като се изпълнил с Дух Свети, Захария възкликнал:

- О, чиста Отроковице! О, Дево, незнаеща съблазън! О, Девице прекрасна! О, украшение на жените! О, красота на дъщерите! Ти си благословена между жените! Ти във висша степен Си прославена с чистота, запечатана Си с девство. Ти Си освобождение на Адам от клетвата!

Като държал за ръка Отроковицата - казва свети Герман, - Захария Й говорел така, като Я въвеждал в Святая Святих:

- Върви, изпълнение на моето пророчество, върви, изпълнение на Господните обещания, върви, откриване на Божието намерение, върви, изпълнение на тайните Му, върви, огледало на всички пророци, върви, обновление на овехтелите от грехове, върви, светлина за лежащите в тъмнина, върви, най-нови Божествени Дар. Влез най-напред в долната част на храма на своя Господ, която е достъпна за човеците, а след немного време - в горната и непристъпна за тях.

С веселие и голяма радост Отроковицата вървяла в Господния дом като в чертог, понеже, макар и малка по възраст, но била съвършена по Божия благодат като предпозната и предизбрана от Бога преди създание мира.

Така Пречистата и Преблагословената Дева Мария била въведена в храма Господен. При това първосвещеник Захария извършил необикновено и удивително за всички дело: той въвел Отроковицата в самата скиния, наричана “Святая Святих”, която била зад втората завеса и където бил ковчегът на Завета, обкован отвсякъде със злато, с Херувими на славата, осеняващи очистилището, където не бивало да влизат не само жените, но и свещениците, а само първосвещеникът, един път в годината. Там отредил първосвещеник Захария място за молитва на Пресветата и Пречиста Дева. На всички останали девици при храма, според свидетелството на свети Кирил Александрийски и свети Григорий Нисийски, било определено място за молитва между църквата и олтара. Нито една от тези девици по никакъв начин не трябвало да доближава олтара, понеже това се забранявало най-строго от първосвещениците. На Пречистата Дева пък, от момента на въвеждането ѝ, не било забранено да се приближава до олтара, ежечасно да влиза във вътрешния олтар, зад втората завеса, и да се моли там. Това било направено от първосвещеника по тайнствено Божие вразумление, за което свети Теофилакт говори така:

- Първосвещеникът, бидейки тогава вън от себе си, обзет от Божия Дух, разбрал, че тази Отроковица е вместилище на Божествената благодат и че повече от него е достойна винаги да предстои пред Божието Лице. Като си спомнил казаното в Закона за ковчега, че трябва да се намира в Святая Святих, той веднага разбрал, че това било преднаписано за тази Отроковица, ни най-малко не се усъмнил и не се спрял, дръзнал, въпреки Закона, да Я въведе в Святая Святих.

Праведните родители Иоаким и Анна, както пише блаженият Иероним, като връчили детето си на волята на Небесния Отец, пренесли дарове на Бога, жертви и всесъжения. Получили благословение от първосвещеника и от целия събор на свещениците, върнали се у дома си заедно с всички свои сродници и устроили там пир, като се веселели и благодарели на Бога.

От самото начало на живота си в дома Господен Преблагословената Дева била дадена в помещението за девици, понеже Иерусалимският храм, построен от Соломон, след това разрушен и отново построен от Зоровавел, имал много жилищни помещения, както пише древният иудейски историк Иосиф. Отвън, към стените на храма, били пристроени каменни здания, на брой 30, отделени едно от друго, просторни и много красиви. Върху тях имало други здания, над тях трети, така че общият им брой бил деветдесет и те имали всички удобства за живот в тях. Височината им се изравнявала с височината на храма. Те били като стълбове, поддържащи стените му отвън. В тези здания се намирали помещения за различни лица: отделно живеели девиците, посветени на служение на Бога до време; отделно живеели вдовиците, дали обет на Бога да пазят чистота до смъртта си, като пророчица Ана, Фануиловата дъщеря. Отделно живеели мъжете, наричани назореи, които, подобно на монасите, живеели безбрачно. Всички тези лица служели на Господа при храма и се препитавали от доходите на храма. Останалите здания били определени за пребиваване на странници и пришълци, дошли отдалеч на поклонение в Иерусалим.

Тригодишната Отроковица, Пречистата Дева Мария, била отдадена в помещението за девици, при което към нея били прикрепени по-големи на години и изкусни в писане и ръкоделие девици, за да може Богоотроковицата от млада възраст да се научи на писане и ръкоделие. Богоотците Иоаким и Анна често Я посещавали. Света Анна особено често идвала като майка да види Дъщеря си и да Я поучи. Според свидетелствата на свети Амвросий и историка Георгий, Девата скоро изучила ветхозаветното еврейско Писание в съвършенство. И не само Писанието, но Тя изучила прекрасно и ръкоделието, както за това говори свети Епифаний:

- Тя се отличавала със сила на ума и любов към учение. Не само се поучавала от Свещеното Писание, но се упражнявала в предене на вълна и лен и шиене на коприна. С благоразумието Си удивлявала всички. Занимавала се предимно с неща, потребни на свещениците при служението в храма. Тя така изучила ръкоделието, че впоследствие, при Сина Си, можела да изкарва прехраната Си с него. С ръцете Си Тя направила хитон за Господа Иисуса, който не бил ушит, а целият изтъкан.

Пречистата Дева, както и другите девици (казва същият светия) обикновено приемали храна от храма. Но Тя я давала на просяците и странниците, понеже се хранела с небесен хляб, както възпява Църквата. Свети Герман говори, че Тя обикновено пребъдвала в Святая Святих, където приемала сладка храна от ангел. Свети Андрей Критски говори така:

- В Святая Святих, като в чертог, Тя приемала необикновена и нетленна храна.

Преданието разказва, че Пречистата Дева често пребъдвала във вътрешната скиния, намираща се зад втората завеса и наричана Святая Святих, а не в обикновеното за девиците при храма помещение, и там пребъдвала на молитва. Като навършила пълнолетие, научена от детски години на Свещеното Писание и прилежно ръкоделие, Тя още повече се упражнявала в молитва, по цяла нощ и по-голямата част от деня. За молитва влизала в Святая Святих, а за ръкоделието се връщала в жилището си, понеже според закона не трябвало да се прави нищо друго или да се внася нещо в Святая Святих. По-голямата част от живота си Тя прекарвала в храма зад втората завеса, във вътрешната скиния, в молитва, а не в отреденото ѝ жилище с ръкоделие. Затова всички учители на Църквата единогласно говорят, че целия си живот, до дванадесетгодишната си възраст, Пречистата Дева прекарала в Святая Святих, тъй като рядко излизала от там, за да се прибере в жилището си.

Какъв бил животът ѝ в млада възраст, блаженият Иероним описва така:

- Още от детство и младенчество, заедно с връстниците ѝ девици при храма, блажената Дева прекарвала живота си в строг ред. От ранно утро до третия час на деня стояла на молитва. От третия до деветия час се упражнявала в ръкоделие или четене на книги. От деветия час тя отново започвала молитва и не я прекъсвала, докато не се появявал ангел, от чиито ръце обикновено приемала храна. Така Тя възраствала все повече и повече в любов към Бога.

Такъв бил животът ѝ в девството, когато още живеела с девиците - Нейни връстнички. От времето, когато от ден на ден възраствала и крепнела духом, Тя се усъвършенствала и в подвизи и укрепвала в молитва и трудолюбие, възхождайки от сила в сила, докато не Я осенила силата на Всевишния. А това, че ангел ѝ носел храна, видял с очите си сам първосвещеникът Захария, за което разказва свети Григорий Никомидийски така:

- От времето, когато Тя растяла от ден на ден, с годините възраствали в Нея и даровете на Светия Дух и Тя пребъдвала в общение с ангелите. Това узнал и Захария, понеже, когато влизал по свещеническия обичай в олтара, видял, че някой с необикновен вид беседва с Девата и ѝ подава храна. Това бил ангел. И Захария се удивил, като размишлявал в себе си така: що за ново и необичайно явление? По вид подобен на ангел и говори със светата Девица. Безплътният по образ носи храна, която храни плътта. Невещественият по природа подава на Девата веществена кошница. Явяване на ангели тук се случва само на свещеници, и то не често. При женски пол още повече при такава млада Девица, пришествието на ангел, което сега виждам, е съвършено необичайно. Ако Тя беше от числото на омъжените и свързана с недъга на безплодие, се молеше да ѝ се дарува плод, както някога Анна, не бих се удивил на явлението, което виждам, но Девицата не проси това. Ангелът ѝ се явява винаги, както и сега, от което изпадам в още по-голямо удивление, ужас и недоумение: какво ще бъде това? Какво идва да благовести ангелът? И с какви свойства е носената от него храна? От какво хранилище се взима? И кой я приготвя? Каква ръка е приготвила този хляб? Понеже не е свойствено на ангелите да се грижат за изискванията на плътта. Ако мнозина са били хранени от тях, храната обаче приготвяла човешка ръка. Ангелът, който служил на Даниил, макар и да можел със силата на Всевишния сам да изпълни заповяданото му, а не чрез другиго, изпратил обаче Авакум със съсъдите, за да не се уплаши храненият от необикновеното видение на ангела и необикновената храна. Тук пък при Отроковицата идва самият ангел - дело, пълно с тайнственост, за която недоумявам. От детство Тя се е сподобила с такива дарове, че ѝ служат безплътните. Какво е това? Не върху Нея ли ще се сбъднат предсказанията на пророците? Не Тя ли е целта на нашето очакване? Не от Нея ли ще приеме естество Искащият да дойде и да спаси нашия род? Понеже тази тайна е предсказана преди и Словото търси Тази, която ще послужи за тайната. И нима не някоя друга е предизбрана да послужи за тази тайна, а именно тази Девица, която виждам? Колко си щастлив ти, доме Израилев, от който изникна такова семе! Колко си щастлив ти, корен Иесеев, от който произлезе тази клонка, която ще произведе цвета на спасението на света! Колко съм щастлив и аз, който се наслаждавам на такова видение и приготовлявам тази Дева за невеста на Словото.

Това са думи на свети Георгий Никомидийски. Подобно на него говори и блаженият Иероним:

- Всеки ден Я посещавали ангели и ако някой ме попита: как Пречистата Дева прекарвала времето на младостта си - бих отвърнал така: това е известно на Самия Бог и на Архангел Гавриил, Неин неотстъпен хранител с другите ангели, които често идвали и с любов беседвали с Нея.

Като пребъдвала по такъв начин с ангелите в Святая Святих, Пречистата Дева пожелала вечно да живее в ангелска чистота и неповредено девство. Според свидетелството на светите учители Григорий Нисийски, Иероним и други, тази Дева първа обрекла девството си на Бога, понеже във Ветхия Завет било необичайно за девиците да не встъпват в брак, тъй като съпружеството било на по-голяма почит, отколкото девството. Пречистата Дева първа в света предпочела девството пред съпружеството и като станала невеста на Бога, служела Му с чистото си девство денем и нощем. С благоволението на Бога Отца, Пресветият Дух приготвял в Нея вместилище на Бога - Слово. Да бъде на Пресветата, Единосъщна и Неразделна Троица слава и благодарение. На Пречистата Владичица наша Богородица и Приснодева Мария чест и хвала от всички родове во веки веков. Амин.