Слово на свети Иоан Златоуст за светия мъченик Варлаам

Слово на свети Иоан Златоуст за светия мъченик Варлаам

1. На този свещен празник и тържество ни призова блаженият Варлаам не заради желанието ни да го прославяме, а за да му подражаваме, не за да бъдем слушатели на похвалите, но за да бъдем подражатели на неговите подвизи. В житейските дела хората, достигнали висока власт, никога не биха поискали да видят други да споделят тяхната чест, понеже там злобата и завистта нарушават любовта. В духовните дела обаче не е тъй, а съвършено различно: мъчениците тогава именно чувстват своята чест, когато виждат подобни на себе си раби, достигнали участие в техните блага. Така че, който иска да хвали мъчениците, нека да им подражава, който желае да възнесе похвала на подвижниците на благочестието, нека подражава на трудовете им - това ще достави на мъчениците радост не по-малко от собствената им доблест. А за да се убедиш, че те действително чувстват по особен начин собствените блага, когато ни виждат в безопасност и го считат като най-голяма чест за себе си, чуй Павел, който казва: "ние сме живи сега, когато вие стоите в Господа. Преди него Моисей говорил на Бога: прости им техния грях; ако ли не, изличи и мене из книгата Си, в която си ме записал"; аз не чувствам, казва той, високата си чест, поради техните нещастия. Обществото на верните е едно тяло: каква е ползата главата да бъде увенчана, когато нозете се подлагат на мъчение?
 
А как е възможно, ще кажеш, да подражаваме сега на мъчениците? Днес не е време на гонение. Зная го и аз; не е време на гонение, но е време за мъченичество. Не е време на такива подвизи, но е време за венци; хората не ни преследват, но ни преследват бесове; не ни гони мъчител, но ни гони дявол, който е по-лош от всички мъчители; ти не виждаш пред себе си въглени, но виждаш разпаления пламък на похотта. Те са потъпкали въглени, а ти потъпкай огъня на естеството; те се борили със зверове, а ти обуздай гнева, този див и неукротим звяр; те устояли на непоносимите мъчения, а ти преодолявай непристойните и порочни помисли, изобилстващи в твоето сърце - тъй подражавай на мъчениците. "Защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата". Похотта на естеството е огън, неугасим и постоянен, неистов като бясно куче. Макар ти хиляди пъти да го прогонваш, той ще те напада хиляди пъти и не ще престане. Жестоко парят въглените, но пламъкът на похотта е още по-лош. И в тая война никога няма примирие, няма почивка в настоящия живот, но борбата е постоянна, за да е светъл венецът. Затова и Павел ни въоръжава, понеже винаги е време на война и врагът винаги бодърства. Искаш да узнаеш как похотта изгаря също като огън? Чуй Соломон, който говори: "Може ли някой да ходи по живи въглени, без да опари нозете си? Това същото бива и с оногова, който влиза при жената на ближния си: който се допре до нея, няма да остане без вина". Виждаш ли, че похотта по своето естество съперничи с естеството на огъня? Както е невъзможно да не се изгори оня, който се докосва до огъня, тъй погледът към красиви лица по-бързо от огън обхваща невъздържаната душа. Каквото е горивото за огъня, това е телесната красота за очите на похотливи хора. Затова не следва да се дава на огъня на похотта храна - външно съзерцание, но всячески да го покриваме и да го погасяваме с благочестиви мисли, да обуздаваме разпространението на пламъка и да не позволяваме да съкрушава твърдостта на духа ни. И всяко удоволствие по време на преобладаване на страстите изгаря душата по-силно от огън, освен ако някой мъжествено, с търпение и вяра не противодейства на всяка страст, подобно на това, как блаженият и доблестен Христов подвижник Варлаам постъпил със своята ръка. Той държал в дясната си ръка горящ огън и не се поддал на болката, но останал по-безстрастен и от статуите. Или по-точно, макар да изпитвал болка и да страдал, понеже имал тяло, а не желязо - страдайки, показал в смъртното си тяло любомъдрието на безплътните сили.
 
2. Но за да бъде тази история по-ясна, по-нататък ще разкажа за неговото мъченичество, а ти обърни внимание на коварството на дявола. Едни от светиите той поставял върху скари, други хвърлял в котли, кипящи по-силно от огън, на едни стъргал хълбоците, други потопявал в морето, други давал на зверове, някои хвърлял в пещ, на едни раздробявал членовете, на други, още живи, одирал кожата, на някои под окървавените им тела подлагал въглени и искрите, попадащи в раните им, ги терзаели по-люто от звяр, за други измислял още по-тежки мъчения. Но като виждал, че всичко това останало осмяно и че страдалците го преодолявали с голяма твърдост, а за идещите след тях на същите подвизи служили като най-голям подтик към мъжество - какво прави той? Той изобретява нов вид козни, та с изненадващи и необичайни уловки да успее да низвергне душата на мъченика; тъй като вече известното и за което сме чували, дори да е непоносимо, бива пренебрегвано като известно и очаквано, а неочакваното, макар и леко, е по-трудно преодолимо. И тъй, нека има нова борба и необикновена хитрост, та новостта и изненадата да смутят подвижника и лесно да го повалят. Какво прави той? Извежда вързан светията от тъмницата. Това било част от същото коварство, да не се употребяват отначало тежките оръдия на мъчение, нито да се причинят страшни мъки, но да се започне от по-малкото. Защо ли? Затова, че ако подвижниците бъдат победени, поражението им да бъде позорно, защото не са устояли и против лекото изпитание. Ако пък преодолеят и победят, то като изчерпят силите си за по-малкото, да бъдат лесно победени при по-големите изпитания. Не искал да бъде измамен: ако аз надделея, разсъждавал той, ще им се надсмея; ако ли не надделея, ще ги направя по-слаби в бъдеще. И така, извеждат светията от тъмницата, той излязъл като доблестен подвижник, дълго време упражнявал се на арена, и действително тъмницата била за мъченика школа за борба, там, докато беседвал насаме с Бога, той се научил от Него на всякаква борба, понеже където има такива окови, там е и Христос.
 
И тъй, той излязъл, закрепнал още повече поради дългото пребиваване в тъмницата. После дяволът посредством служителите на своето беззаконие го извел по средата, но не го привързал към дървото и не го обкръжил с палачи, понеже виждал, че желае това и предварително е свикнал с мисълта за това наказание. Този път използвал ново, необикновено и неочаквано оръдие: та нали във всички случаи дяволът се стреми повече с измама да повали светиите, отколкото да ги мъчи с болка. Какво било това оръдие? Заповядали на светията да простре над жертвеника отворена ръка и поставили върху нея горящи въглени и тамян, та ако той от болка обърне ръката си, те ще му го вменят за жертвоприношение и отричане (от вярата). Виждаш ли колко е коварен дяволът? Но погледни как “Той улавя мъдрите в тяхното хитруване”.Господ сторил напразни неговите козни и самото напрежение на разнообразните хитрости обърнал във въздигане и умножаване на голямата слава на мъченика. Когато врагът, употребявайки безчислени коварства, се оттегля победен, подвижникът за благочестието се явява още по-славен, както станало и този път. Блаженият Варлаам стоял, без да помръдва ръката си, като че тя била направена от желязо, всъщност, ако само бе обърнал ръката си, и това дори би било вина за мъченика.
 
 
3. Тук внимателно ме чуйте всички, за да се убедите, че ако и да беше се обърнала неговата дясна ръка, това не би било поражение. Защо ли? Защото, както съдим за ония, на които стържат ребрата или ги мъчат по някакъв друг начин, тъй следва да съдим и тук. Ако те не издържат и принесат жертва, това е вина на тяхната слабост. Ако пък претърпят мъченията и заболеят от страданията, но не изменят на благочестието, никой не ще ги обвини за болестта им. Напротив, още повече ги хвалим и им се удивляваме, че изнемогвайки в страданията, са претърпели докрай и не са се отрекли.
 
Така и тук: ако блаженият Варлаам не бе понесъл изгарянето и бе обещал да принесе жертва, би бил победен. Но ако ръката му се беше обърнала, докато той самият не отстъпваше, това не е по вина на волята на мъченика. Това би станало от немощ не на волята, но поради естеството на ръката, тя би се свила от огъня, независимо от волята на мъченика. Както не осъждаме ония, на които стържат ребрата за това, че плътта им се разкъсва, или по-добре - да приведа по-близък пример: никой не ще порицае страдащите от треска и гърчове за това, че им се извиват ръцете, понеже това става не поради изнеженост, но от болезнената топлина, която изтощава влагата и неестествено свива нервите, тъй никой не би порицал и този светия, ако ръката му се беше преобърнала. Ако треската и без волята на страдащия обикновено стяга и изкривява членовете, то още повече биха могли да сторят това поставените на дясната му ръка въглени, макар той да не се поддавал. Обаче не станало така, за да се убедиш напълно, че Божията благодат придружавала и укрепявала подвижника и изправяла недостатъка на природата. Затова ръката му не изпитала свойственото за нея, но като че направена от диамант, си оставала изправена.
 
Кой не би се удивил, гледайки това? Кой не би потреперил? Гледали го от небето ангелите и архангелите; гледката била блестяща и наистина превишаваща човешката природа. Наистина, кой не би пожелал да види човека, който се подвизавал и не изпитвал свойственото за хората, който сам бил и жертвеникът, и жертвата, и жрецът? Затова се въздигал двоен дим, един от горения тамян и друг от топящата се плът; и последният дим бил по-приятен от първия, последното благоухание по-добро от първото. Тук се случило същото, както и с къпината: както онази къпина горяла и не изгаряла, тъй и тук ръката горяла, но душата не изгаряла; тялото се унищожавало, но вярата не се изтощавала; плътта изнемогвала, но ревността не изнемогвала. Горящите въглени прогаряли средата на ръката и падали на земята, но мъжеството на душата не отпадало. Ръката била повредена и изчезнала - защото била от плът, а не от диамант, но душата искала още една ръка, за да покаже и на нея своето търпение.
Като храбър воин, навлязъл сред неприятелите и разбил строя на сражаващите се с него, счупил меча си от множеството непрестанни удари, търси, обръщайки се, друг меч, понеже не се е наситил да избива враговете - също тъй и душата на блажения Варлаам, загубвайки една ръка при поражението на бесовските опълчения, изисквала още една ръка, за да покаже и на нея своята ревност. Не ми казвай, че е дал само едната си ръка; представи си първо, че той би дал и главата си, дал би ребрата си, би противостоял и на огъня, и на зверовете, и на морето, пропастта, кръста, колелото и на всички, въобще някога измислени мъчения, и всичко би претърпял, ако не действително, то с намерението си. Мъчениците отиват не на определени мъчения, но се готвят за неизвестни; те не са господари над волята на мъчителите и не им назначават мерки и предели на мъченията, но излизали с решимост - да претърпят всички беди. Тъй, плътта му загивала, а волята ставала все по-ревностна, превъзхождайки с блясъка си въглените, и сияела повече от тях, понеже в него горял духовен огън, много по-ярък от естествения. Той не чувствал външния пламък, защото в него горял светлият огън на Христовата любов.
 
 
4. Нека ние, възлюбени, не само слушаме за това, но и да му подражаваме. Казвам ви, както и отначало: нека всеки не само да се удивява на мъченика в сегашния момент, но да отведе със себе си този светия, нека да го въведе в дома си, или още по-добре - в сърцето си, чрез спомена за нашия разказ. Приеми го и постави в сърцето си мъченика с простряната ръка, приеми увенчания победител и никога не допускай да излезе от мислите ти. Затова сме ви довели при гробниците на светите мъченици, та като ги гледате, да ви вдъхновят към добродетели и да се подготвите за също такава ревност. Тъй воина го вдъхновява и мълвата за героя, но много повече видът му и неговият пример, особено когато воинът влезе в самия шатър на героя и види окървавения меч, отрязаната глава на неприятеля, висящата отгоре плячка, навсякъде лежащите копия и щитове, стрели и всякакво друго оръжие. Затова сме се събрали тук. Гробът на мъчениците е воински шатър. Ако погледнеш с очите на вярата, ще видиш тук лежащата броня на правдата, щита на вярата, шлема на спасението, обувките на благовестието, духовния меч, самата глава на дявола, захвърлена на земята. Когато при гроба на мъченика видиш бесноват да се търкаля по земята и често да хапе сам себе си, виждаш не нещо друго, а отсечената глава на лукавия. Тези оръжия и днес лежат при воините Христови; както царете погребват герои заедно с оръжието им, тъй сторил и Христос, погребал ги заедно с тяхното оръжие, та да може и преди възкресението да покаже славата и силата на Своите светии. Познай тяхното духовно всеоръжие и ще си идеш, получил най-голяма полза. Голяма е и у теб, възлюбени, войната с дявола, голяма, силна и постоянна.
 
И тъй, изучавай способите на борбата, за да подражаваш и на победата. Презирай богатството, парите и всеки житейски разкош. Не считай блажени забогатяващите, но облажавай мъчениците, не онези, които са в разкош, но хвърлените в огъня; не седящите на разкошна трапеза, но хвърлените в кипящия котел, не които ежедневно влизат в баните, но хвърлените в нажежени пещи; не миришещите на благовония, но изпускащите дим и смрад от изгаряната плът. А за да се убедиш, че разкошът е зло, също както и мазането с благовонни масла, и пиянството, и неумерената употреба на вино, и разкошната трапеза, послушай какво говори пророкът: "Горко вам... които лежите на одрове от слонова кост и се обтягате на леглата си, ядете най-добри овни от стадото и телета от тлъсто пасбище, ... пиете вино от чаши, мажете се с най-добри мазила". Ако това се забранявало в Стария Завет, още повече при благодатта, където любомъдрието е повече. Това го казвам както на мъжете, тъй и на жените; попрището ни е общо - няма различие на пола в Христовия стан, едно е събранието. И жените могат да надяват броня, да се ограждат с щит и да хвърлят стрела, както по време на мъченичество, тъй и когато е необходимо голямо дръзновение. Както превъзходен стрелец, изкусно хвърляйки стрела, привежда в смут целия неприятелски строй - тъй светите мъченици и всички поборници за истината, противейки се на дяволските козни, изкусно пускат слова, подобно на стрели, летящи по въздуха, които попадат в невидимите пълчища на бесовете и обръщат в паника цялото им войнство. Същото станало и с този блажен Варлаам: с прости думи, като с летящи стрели, той обръщал в ужас вражеския стан. Да подражаваме и ние на това изкуство. Не виждате ли колко изнемощели се завръщат хората от зрелища? Причината е, че те внимателно следят което става там и се завръщат, съхранили в душите си образите на всички показани видове гримаси и движения на тялото. Колко е нелепо, че за гибел на душата си те показват такава грижа и пазят в паметта си случилото се там, а ние, които можем да се сравняваме с ангелите, ако подражаваме на мъченика, не показваме усърдие, равно на тяхното? Умолявам ви: не бъдете тъй небрежни за своето спасение, но нека всички пазим в душите си мъчениците с техните нагорещени скари, с котлите, с другите мъчения и както живописците често почистват картина, потъмняла от дим, от сажди и от времето, тъй и ти, възлюбени, се възползвай от спомена за светите мъченици. И когато житейски грижи помрачат душата ти, очисти я чрез спомена за мъчениците. Ако носиш този спомен в душата си, не ще се удивяваш на богатство, нито ще оплакваш бедността, нито ще възхвалиш слава или власт. Съвършено нищо от човешките дела - блестящите от тях не ще считаш велики, прискръбните - непоносими, но ще стоиш по-високо от всичко това и ще имаш в постоянното съзерцание на този образ урок на добродетел. Който вижда ежедневно воини, мъжествено сражаващи се, той не ще пожелае разкош. Не ще се възхищава от изнежен и разсеян живот, но от строг, твърд и готов за подвизи живот. Та и какво общо би могло да има между пиянство и сражение, между чревоугодие и мъжество, между благовонни масла и оръжие, между войната и пиршествата? Ти си воин Христов, възлюбени: въоръжавай се, не се грижи за украшения; ти си доблестен подвижник: бъди мъжествен, не се грижи за премени. Като подражаваме на светиите, ще почетем тези герои, увенчани победители, Божиите приятели, и като изминем път, еднакъв с техния, ще се удостоим с еднакви на техните венци, с които да се сподобим всички ние, по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, прославян с Отца и Светия Дух, днес и винаги и във вечни векове. Амин.
 
Кондак:
 
Явил си се преудивителен по сила и си принесъл себе си като благовонен тамян в жертва на Христа, и приел венеца на почестите, Варлааме, моли винаги за нас, страдалче.

Всички жития за месец Ноември »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ