При царуването на римските царе Диоклетиан и Максимиан управител на град Аназарв бил някой си Пелагий, жесток гонител на християните. Той заповядал на слугите си да издирят християните по цялата му област, за да ги хванат и доведат при него на съд, където те, като изслушат царската заповед, трябвало да се поклонят на боговете. Слугите тръгнали да изпълняват заповедта и хванали една жена християнка, на име Теодулия. Тя, боейки се не толкова от мъките, колкото от това, да не бъде осквернена от неверните, им предлагала много злато, молейки ги да я пуснат. Но те не взели златото, а довели Теодулия при своя военачалник и му казали, че тя искала да се откупи от тях със злато. Управителят похвалил слугите, задето не взели златото и не я пуснали, и ги наградил с дарове. Самият той, като седнал в съдилището, поставил блажената жена пред себе си и я попитал за името . Тя отговорила:

- Аз съм християнка.

Военачалникът Пелагий казал:

- Преди да започна да те мъча, кажи ни името си.

Светицата отговорила:

- Вече казах и не излъгах, че се наричам християнка. Това мое име е почетно и вечно, а хората ме наричат Теодулия, родила съм се от родители християни и съм получила добро възпитание в християнския закон.

Управителят казал:

- Виждам, че ми отговаряш безумно.

- Вие самите сте безумни - отговорила света Теодулия, - защото, оставили Бога, се покланяте на камъка.

Управителят продължил:

- Увещавам те като сестра - принеси жертва на боговете, и тогава иди и се наслаждавай в моето имение и ще бъдеш удостоена с велика почит.

- Наслаждавай се в своето имение ти и твоят баща - сатаната, и двамата ще наследите вечните мъки.

На това управителят казал:

- Зная, че вие, жените, сте избухливи и гневливи и досаждате на властите; но аз не изпадам в гняв бързо и с кротост те наставлявам да ми се покориш и да принесеш жертва на боговете, за да не погубиш душата си.

Светицата отговорила:

- Пребъдвайки в изповядване на Бога, аз не погубвам душата си, но я спасявам, а тялото ми ще отиде в земята; и така, говоря ти не като безумна: мъчи тялото ми, ако искаш. А Бог, виждайки моето търпение и пълната ми готовност да пострадам за Него, ще ми подаде Своята помощ, защото и Той Сам е пострадал за нас на кръста, устройвайки спасението на Своите люде.

На това Пелагий казал:

- И мислиш с тези думи да възбудиш ярост в мен, за да те погубя по-скоро; знай, че дълго ще те мъча, режейки членовете ти един по един, докато не те погубя.

- Лукави и хищни вълко - казала на това светицата, - как можеш да погубиш овцата, имаща за свой Пастир Христос, Твореца на всичко; нима някой може да ме изтръгне от ръката Му?

Тогава мъчителят, разгневен, заповядал да съблекат светицата гола, да я закачат на кипариса и да я мъчат с нажежени железни куки, обгаряйки гърдите. Сред мъченията светицата казала:

- Виждаш ли, управителю, че аз не чувствам мъки - а ти, както виждам, повече се мъчиш и си победен от мене.

На това управителят  отговорил:

- Нашите богове са милостиви и знаят, че ти ще се обърнеш към тях, затова, щадейки те, те отстраниха болката от тебе, за да не чувстваш мъченията.

А светицата казала:

- Къде са твоите богове, които ме щадят, за да мога да им отдам чест.

Като чул тези думи, управителят много се зарадвал и заповядал по-скоро да я отвържат и да я отведат в храма на Адриан, когото те почитали като жив и могъщ бог. Като влязла в този храм, светицата видяла идола на Адриан и като се помолила на Истинния Бог, духнала върху идола, той паднал като поразен от гръм и се счупил на три части. Излизайки навън, светицата казала на военачалника:

- Влез и окажи помощ на своя бог, защото той падна и се счупи.

Като влязъл, управителят видял идола, лежащ на земята на три части, и заридал със силен плач за него. Слухът за счупването на идола на Адриан стигнал до царете; те изпратили свой човек в град Аназарв да се увери в истинността на този слух, и ако той е верен, да предадат управителя да бъде изяден от зверовете. Като узнал за това, той паднал пред света Теодулия с плач, умолявайки я отново да направи цял техния бог и обещал да стане християнин, ако види този бог на същото място, на което стоял преди.

Светицата, като отправила усърдна молитва към всесилния Бог, заповядала на идола да застане цял на своето място, и идолът веднага се вдигнал и застанал на мястото, на което стоял преди. Изпратеният от царете човек, като дошъл и видял идола цял, се върнал при царете, без да причини на управителя никакво зло. След това дошло предписание от царете до Пелагий, заповядващо да предаде Теодулия на различни мъки и смърт. Пелагий не само не изпълнил обещанието си да стане християнин, но забравил и за благодеянието на света Теодулия и отново я подложил на мъки, като заповядал да пробият нозете  с нажежени железни пръчки. Когато изпълнявали това, към нея се приближил коментарисият Еладий и казал:

- Моля твоя светлост, отдай тази девица под моя власт и аз ще я склоня да се поклони на боговете: ако не изпълня това, ще отсечеш главата ми.

Управителят отдал светицата под негова власт. Той взел пет дълги гвоздея, забил единия в лявото ухо така, че той стигнал до дясното, втория забил в дясното ухо, и той стигнал до лявото; третия - в челото , а с другите два пронизал гърдите . Светицата, издигнала очи към небето, молела Бога да  изпрати търпение - и веднага получила Божията помощ и изцеление: гвоздеите паднали и тя отново станала невредима. Еладий взел светицата в дома си и започнал с ласкателства да я увещава да се поклони заедно с него на боговете, та и аз - казвал той - да получа чест от градоначалника, и ти да се удостоиш с велика слава от самите царе.

А светицата му отговорила:

- По-добре ти сам се убеди и стани християнин, за да се удостоиш не с кратковременна, но с вечна чест в Царството на нашия Господ Иисус Христос, Който ще съди живи и мъртви и ще въздаде на всеки според делата.

Тогава Еладий казал:

- Кажи ми цялата истина, рабиньо Христова, защото сърцето ми се разгоря в мене от твоите думи.

Тогава Теодулия започнала да му говори:

- Този свят с всичките му богатства и слава са преходни, а бъдещият век е безкраен: и който тук извърши добро, ще получи добра награда в другия свят: вършещите зло в този свят ще бъдат вечно мъчени там; и особено кланящите се на идоли, като вас, ще бъдат предадени на вечни мъки.

С такива наставления света Теодулия привела Еладий към познание на истината и той в сърдечно умиление казал:

- Моля те, господарке Теодулия, не си спомняй злото, което ти причиних, но се помоли за мене на твоя Бог, за да стана и аз християнин.

Когато настъпило утрото, Еладий заедно с Теодулия се явил при военачалника и казал:

- Аз не можах да отвърна рабинята на Истинния Бог от правия и блажен път, но, обратното, тя ме настави на правия път, като ме избави от тъмнината на неведението и ме приведе към Христа, Истинния Бог, в Когото вярвам без никакво съмнение и изповядвам Неговото свято име, и усърдно Му се покланям.

Като чул тези негови думи, военачалникът заповядал веднага да отсекат главата му с меч, а тялото му да хвърлят в морето. Това било извършено в двадесет и четвъртия ден на месец януари. А света Теодулия била хвърлена в силно нажежена пещ, но останала невредима. След това мъчителят заповядал да нагорещят огромен тиган, положил я върху него и я обливал с кипяща смола, восък и масло; но тиганът се разпръснал от огъня, при което искрите и пламъкът изгорили много от стоящите наоколо, самият военачалник, обхванат от пламъка, умрял в мъки, а света Теодулия отново останала невредима.

При вида на това чудо в Христа повярвали множество хора, сред които били почетните граждани Макарий и Евагрий.

След това невярващите отново разпалили пещта, хвърлили в нея света Теодулия, а заедно с нея и Макарий и Евагрий, както и множество вярващи в Христа. И всички, като се помолили там, приели смърт и отишли в безкрайния живот, където били увенчани с венеца на победата и тържествуват с всички светии, прославяйки Отца и Сина, и Светия Дух во веки. Амин.