Страдание на свети мъченик Аскалон

Когато управителят Ариан пътувал от град Ермопол за град Антиноя довели при него един християнин, на име Аскалон. Като го видял, управителят казал:
- Кой е този?
Един от съветниците на управителя, на име Аполонид, казал:
- Мисля, че е християнин.
Управителят казал на Аполонид:
- Попитай го, кой е?
Аполонид попитал светеца:
- Кой си ти?
Светецът отговорил:
- Аз съм християнин.
Управителят му казал:
- Чувал ли си за императорските укази, изпратени във всички страни, които задължават християните да принасят жертви на боговете?
Аскалон отговорил:
- Да, чувал съм за тези нечестиви укази, издадени за съблазън на мнозина.
Управителят казал:
- Как смееш да обиждаш така императорите, като наричаш техните свещени и спасителни укази съблазън?
Светецът отговорил:
- Прави с мен каквото искаш, защото аз не признавам тези укази; те се издават не за полза, а за гибел на хората. Защото, нима може да има полза от укази, които призовават към поклонение на идолите?
Управителят казал:
- Не се задоволяваш с това, да обиждаш императорите ни, но и боговете ни наричаш идоли. Кълна се в боговете, че ако не им се поклониш и не им принесеш жертва, ще бъдеш предаден на мъченията, приготвени за непокорните.
Светецът отговорил:
- Не се страхувам от твоята заплаха, а се страхувам от Този, Който е казал: “И не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оногова, Който може и душата и тялото да погуби в геената”. Затова е необходимо да се боим от Бога, Който може вечно да мъчи целия човек, а не от вас, които мъчите само тялото, и то не вечно, а за кратко време.
Управителят казал:
- Послушай ме и принеси жертва на безсмъртните богове; защото, ако не ме послушаш, вече са подготвени и мястото за мъчение, и мъчителите.
Светецът отговорил:
- Да видим кой от нас ще излезе по-силен: дали ти чрез мъчения ще ме убедиш да нарека идолите богове, или аз ще те убедя да признаеш моя Господ Христос за истинен Бог и Създател на всичко.
Разгневеният управител наредил да съблекат мъченика гол и като го окачат на едно дърво, да го бият и да стържат тялото му с железни куки. А светецът, докато жестоко изтезавали и разкъсвали тялото му така, че падали парчета от него на земята, мълчал, без да издава стон и без да произнася нито звук.
Управителят му казал:
- Не се ли смекчи сърцето ти, за да принесеш жертва на боговете?
Един ритор, на име Визамон, който бил наблизо, казал:
- Смъртта вече се приближи към него и той изпадна в умопомрачение.
На мига светецът му казал бодро:
- Не се намирам в умопомрачение и от Бога, моя Създател, никога няма да се отрека.
Ариан казал:
- Пак се ожесточава сърцето ти. Обаче това място, насред пътя, не е достатъчно удобно да бъдеш мъчен, както заслужаваш. Ще отидем в града и там ще получиш за непослушанието си достойни за теб мъчения.
Като казал това, управителят заповядал да развържат мъченика и да го вземат със себе си. По пътя, близо до града, течала голямата река Нил. Светият мъченик Аскалон бил доведен в град Антиноя преди пристигането на управителя, който, без да бърза, вървял отзад. Антинойските граждани, които били излезли да посрещнат управителя, заобиколили светеца, който гол и наранен лежал до брега на реката (тъй като от раните си той не можел нито да стои, нито да седи) и му съчувствали, а като видели, че управителят е стигнал до отсрещния бряг на реката и се настанява в една лодка, се приготвили да го посрещнат и да го поздравят. А светият мъченик, като чул да говорят, че управителят преминава реката с лодка, като събрал силите си, станал от земята и като повдигнал ръцете си към небето, извикал към Господа:
- Боже мой, Иисусе Христе, заради Когото търпя тези мъки и заради любовта си към Когото стоя гол за позор пред всички! Чуй ме сега за прослава на Твоето свято име и простри всемогъщата Си ръка: задръж тази лодка, в която седи нечестивият управител, на средата на реката и не му позволявай да достигне отсамния бряг, докато не изповяда, че Ти Си Единият истинен Бог, Създател и Владика на всичко и докато не прослави пред целия народ Твоето Свято име, Което той ненавижда.
След като светецът се помолил, лодката, в която седял управителят, внезапно спряла насред реката и по никакъв начин не можела да помръдне от мястото си. Като видял това, Ариан се удивил и като си спомнил думите на мъченика, който му обещал, че ще го накара да признае Христос Бог, казал на слугите си:
- Как си обяснявате спирането на лодката на средата на реката? Дали това не стана заради магиите на този християнин?
Като казал това, управителят заповядал да докарат друга лодка и седнал в нея. В същия миг лодката, която напуснал управителят, помръднала от мястото си; а тази, в която седнал, все едно, че се закотвила и по никакъв начин не могла да се помръдне, въпреки че гребците били много, платната били вдигнати и вятърът бил попътен. Управителят, като видял това, изпратил да кажат на мъченика:
- Тъй като ти се уплаши от мъченията, с които те заплаших, със своите магии направи така, че да не мога да преплувам реката и да вляза в града.
Мъченикът отговорил на пратеника:
- Жив е Господ, моят Бог, и лодката, в която се намира Ариан, няма да се помръдне, докато той не изповяда името на моя Господ Иисус Христос, както му казах и по-рано.
Пратеникът му казал:
- Дори и управителят да изповяда името на твоя Бог, намирайки се на средата на реката, както ти искаш, по какъв начин ти, седейки на брега, ще чуеш гласа му, защото реката, както виждаш, е много широка?
Мъченикът му казал:
- Нека напише, че изповядва моя Бог върху хартия и да ми я изпрати, и в същата минута лодката ще се помръдне от мястото си и ще дойде до брега.
Пратеникът, като се върнал, съобщил на управителя думите на мъченика. Управителят веднага взел хартия и собственоръчно написал следното:
“Един е истинният Бог - Този, Когото почита Аскалон и няма друг, освен Него. Той е Създател и Господар на всичко”.
Като написал това, управителят го изпратил на Аскалон. А мъченикът, като прочел написаното, се помолил на Бога и в същия миг лодката с управителя тръгнала и стигнала до брега.
Като влязъл в града, управителят седнал на съдийското място и когато изправили мъченика пред него, му казал:
- Ти опълчи срещу мен цялата си богоненавистна магьосническа сила, за да ме задържиш в реката, а на сушата аз ще приложа върху теб цялата сила на властта си.
И веднага заповядал да съблекат мъченика, да го окачат на дърво и да обгарят ребрата и корема му, докато не се запали цялото му тяло.
Обгарян, светецът мълчал.
Ариан му казал:
- Аскалон, както виждам, ти вече си умрял.
Светецът отговорил:
- Дори и да умра, пак ще живея.
Управителят казал на слугите си:
- Само си правим труд, като го мъчим. Виждам, че той по-скоро ще умре, отколкото да се отрече от вярата си. Но ще направим това, което е по силите ни.
Като казал това, управителят заповядал да привържат към нозете на светеца един голям камък и да го хвърлят в най-дълбоката част на реката. Войниците хванали светеца и го повели към реката. След тях вървели много хора, сред които имало и немалко християни, дошли да видят кончината на мъченика. Християните, като взели със себе си хляб, умолявали светеца да хапне. Но той не пожелал и им казал:
- Няма да вкуся от тази тленна храна, защото съм се подготвил да отида и да приема това, което “око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало”. Постарайте се и вие, братя, да получите благата, приготвени за Божиите светии.
Докато светецът казвал това, войниците го настанили в лодката и като отплувал от брега, започнали да привързват към нозете му голям камък. А той се обърнал към стоящите на брега християни с думите:
- Братя мои, не забравяйте да ме погребете!
Но не търсете тялото ми днес и утре, а на третия ден елате в северната част на града и там, на брега, ще намерите тялото ми с привързан към него камък. Погребете ме заедно с този камък.
И всичко станало точно така. На третия ден след удавянето на мъченика християните открили святото му тяло, както той казал, със завързан за него камък и го погребали с чест, прославяйки нашия Господ Иисус Христос, на Когото се отдава чест и поклонение, с Отца и Светия Дух, сега и винаги, и във вечни векове. Амин.
 
На този ден се чества пренасянето на светите мощи на Алексий, митрополит на цяла Русия и чудотворец.
 
В същия ден се чества паметта на с вети Довмонт - Тимотей, княз Псковски, през 1299 година.

Всички жития за месец Май »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ