По времето на нечестивия римски император Диоклетиан имало жестоко гонение срещу християните и всички, живеещи богоугодно, се намирали в беда. Навсякъде било неспокойно. Поради страх от императора мнозина предавали близките си на смърт: баща - сина си, брат - брат си, роднина - роднината си. В арменския град Севастия пристигнал един управител на име Филомарх. Като събрал много идолски жреци, той им заповядал да принесат жертви на скверните си богове, с венци на главите, тържествено и с веселие, под звуците на тръби и кимвали, със свирня на гусли и пищялки. А самият той, като седнал на съдилището пред народа, заповядал на глашатая силно да вика следното:

- Граждани и всички знатни хора, подчинете се на царската заповед, елате и принесете жертви на боговете!

И колкото хора имало, всички отвърнали:

- Ние сме християни и няма да се поклоним на идолите!

Тогава мъчителят заповядал на войниците да ги бият и мнозина умрели за Христа и приели небесни венци. След това началникът на отряд войници - Николай, отишъл при мъчителя и му казал:

- Господин управител! Тук има един човек, на име Атиноген, християнски епископ, който обръща всички към своята вяра. Той живее в село Пидахтон.

- Управителят веднага изпратил войници да го хванат. Свети Атиноген живеел в малък манастир на уединено място близо до селото, в който, заедно с десет свои ученици, пребивавал в пост и молитви. Войниците отишли в манастира, но не намерили светия епископ: той бил заминал някъде. Тогава те вързали учениците му и ги отвели в Севастия. Управителят заповядал да ги отведат в тъмницата, да ги оковат във вериги и строго да ги пазят. А на войниците казал:

- Намерете ми техния учител!

Войниците тръгнали навсякъде да търсят Атиноген. А Божият мъж, като се върнал в манастира и като не намерил братята си, влязъл в молитвения храм и като гледал през сълзи към стоящия там честен кръст, казал:

- Къде са братята ми, които Ти връчих? Кой ще извършва заедно с мен обичайните молитви към Бога? Къде са прекрасните маслинови клонки? Какво е станало с тях? Не знам!

Светецът дълбоко скърбял. Като излязъл от манастира, той обикалял около него, като се чудел и недоумявал къде са отишли те. И ето, към него притичал един елен, който неотдавна бил нахранил с ръцете си, и започнал да се умилква около него и да ближе ръцете му. После той срещнал един познат човек, който го попитал:

- Къде беше, Светейши Владико, когато хванаха твоите ученици? Управителят изпрати за тях войници, заповяда да ги вържат и да ги отведат в града, за да ги изтезават.

Като чул това, светецът се зарадвал и като погледнал към небето, казал:

- Благодаря Ти, Господи Иисусе Христе, че Си призовал достойните Си раби в Царството Небесно!

Като отпратил елена в гората, той тръгнал към град Севастия при учениците си. Като отишъл при градския съдия, той започнал да говори високо:

- Мъчителю, защо ме ограби, като опустоши църквата ми? Нека Бог види злото дело, извършено от теб, и нека изпрати гнева Си върху тебе!

В същия миг войниците хванали светеца и го завели при управителя, като казали:

- Ето Атиноген, когото ти заповяда да търсим, той много оскърбява твоя светлост.

Управителят веднага заповядал да го хвърлят в тъмницата, в която били затворени заради Христа неговите братя. Като видял братята си, светецът много се зарадвал и им казал:

- Мир вам! Христовата благодат да бъде с вас, деца мои! Вие се оказахте угодни на Бога и затова Той ви покани на небесен обяд! Бъдете твърди, не се бойте от изкушенията на мъчителя; утре Бог ще ви помогне да извършите подвига си и заедно с ангелите и с ликовете на светиите ще влезете в райската радост и във веселие вечно ще славите небесния Владика!

На следващия ден мъчителят седнал на съдийския престол и заповядал да доведат при него Атиноген и десетте му ученици. Той им казал:

- Принесете жертва на боговете съгласно императорската заповед. А ако не се подчините, ще ви измъчвам жестоко и ще отнема живота ви, както погубих упорстващите преди вас: от зла смърт умряха злите.

А свети Атиноген му отговорил:

- Мъчителю, тези, които ти наричаш мъртви, не са загинали, но заедно с ангелите ликуват на небесата.

Управителят казал:

- Не ме бави, Атиноген, а по-скоро ме послушай и заедно с другарите си принеси жертва на боговете, за да не загинете от лоша смърт.

Светецът отвърнал на управителя:

- Баззаконни мъчителю, безсрамен и скверен! Няма да ни изплашиш със заплахите си, прави каквото искаш: ние сме готови да търпим всичко заради нашия Бог.

Тогава мъчителят се разгневил и заповядал да окачат десетте ученици на Атиноген голи на един дъб, да ги бият жестоко и да стържат телата им с железни гребени. А те, като страдали, казвали:

- Ние сме готови да получим рани заради безсмъртния Христос. Няма да се отречем от Теб, Владико, Боже наш!

Мъчителят, като видял тяхното мъжество и търпение, непреодолимо от никакви мъки, заповядал да ги посекат с меч. И светците починали в доброто изповядване и със слава преминали в райските селения. След избиването на светите десет мъченици, управителят се обърнал към светия епископ Атиноген с думите:

- Къде е твоят Христос, Когото ти наричаш Бог? Защо Той не дойде тук и не избави твоите ученици от ръцете ми?

След тези думи управителят заповядал да окачат и него гол на дървото и да го бият. А светецът, докато го биели, казвал:

- Слава на Тебе, Боже, че ме удостои да страдам заради Твоето име!

Тогава управителят заповядал да го свалят от дървото и отново да го бият жестоко по ребрата, а светецът възкликнал, обръщайки се към Бога:

- На Тебе, Господи, се уповах, спаси ме по Твоята милост!

И към него дошъл божествен глас:

- Дерзай, избранико Мой! Аз, твоят Бог, Който те пази, съм с теб!

Този глас бил чут не само от светеца, но и от слугите, които го изтезавали. Те били обзети от страх и не можели повече да измъчват Божия човек, тъй като ръцете им се вцепенили. Един от приятелите на управителя, на име Филип, който седял до него, му казал:

- Не ти ли казвах по-рано, че християните са магьосници? Погуби и този по-скоро, за да не се съблазнят и тия, които го гледат.

Управителят веднага дал заповед да умъртвят мъченика с меч, а светецът казал на мъчителя:

- Моля те, управителю, заповядай да ме отведат в моя манастир и там да ме умъртвят.

Управителят изпълнил молбата му.

Докато водели светеца към манастира, той пеел стихове от Давидовите псалми и се радвал, че скоро ще се раздели с тялото си и ще отиде при Господа. Когато бил вече близо до манастира, еленът, за който се грижел, излязъл от гората и сякаш се поклонил в нозете на светеца. А той казал:

- Ти се лиши от братята си, а сега се лишаваш и от този, който те хранеше. Нека Вечният Бог да не предава теб и чедата ти в ръцете на ловците, но потомството ти да идва тук в наша чест за заколение и за храна, за слава Божия на тези, които ще идват да честват нашата памет.

Еленът паднал в нозете на светеца, а той, като го осенил с кръстния знак, казал:

- Иди с мир в пустинята!

Като влязъл в манастира, свети Атиноген се помолил на Бога така:

- Господи, Боже мой! Приеми с мир душата ми и ме удостой да бъда заедно с моите братя, за да славим заедно Твоето пресвято име във вечни векове. Дай, Господи, вечното Си благословение на всички, почитащи с любов моята памет, на всички, които Ти се молят, споменавайки моето име; яви им Твоята благодат и им изпращай бърза помощ във всяка тяхна нужда.

По време на молитвата му се чул глас от небето:

- Днес ще бъдеш в рая с Мен и със своите ученици и всичките ти молби ще бъдат изпълнени!

Като чул този глас, мъченикът много се зарадвал и с весело сърце подложил главата си под меча. Отсекли главата му и така той починал в Господа. Вярващите погребали честното му тяло и всяка година в деня на кончината му се събирали на това място, за да честват тържествено неговата памет. И ставало дивно чудо: еленът, когото светецът хранел и с благословение отпуснал в гората, идвал според заповедта му на празника и водел със себе си малките си. Като ги оставял, той се връщал в планината и никой не му пречел. Еленът правел това всяка година: идвал на празника и водел своето чедо, което заколвали и изяждали в памет и чест на светия мъченик епископ Атиноген и на десетте му ученици, за слава на Христос, нашия Бог, прославян с Отца и Светия Дух сега и в безкрайните векове. Амин.

 

 

Последвал словата на Владиката, като изряден пастир си положил душата си за Христовите овци, свещеномъчениче Атиногене; затова възхваляваме теб и десетимата твои ученици, които пострадаха, наставлявани от страха Божий и от твоите поучения. Така угодили на Владиката, Той ви увенча с животворящата Си десница: Него молете за всички нас.