При царуването на император Диоклетиан, при областния управител Валериан, който преследвал християните, в Сицилия живеело дванайсетгодишно момче на име Вит, син на знатния и богат гражданин Гилас. Бащата поддържал елинското нечестие, а синът му, блаженият Вит, просветен свише от чудодейната благодат на Светия Дух, в детските си години познал единия истински Бог, сътворил небето и земята. Като повярвал в Него, той постоянно, денем и нощем отправял към Него молитви, облечен във власеница. Юношата се сподобил да чуе божествен глас, който изрекъл:
- Молитвата ти е чута. Ще ти явя милостта Си.
След тоя чуден глас му била дарувана от Бога сила да върши чудеса. И той изцелявал хорските недъзи, увещавал неверните да познаят истинния Бог и наставял всички по правия път. Защото всемогъщият Бог пожелал да Си създаде хвала чрез устата и делата на тоя юноша за посрамване на идолопоклонническото нечестие. Господ сподобил Вит с необикновена разсъдливост и дар за чудодейство, та още в детската си възраст блаженият да бъде мъж силен в слово и дело и чрез това да се прослави Бог, дивен в Своите светии.
Областният управител Валериан научил за това свято дете от хулите и клеветите на мнозина езичници и като извикал бащата на Вит при себе си, казал:
- Чувам, че синът ти се покланя на същия Онзи Бог, Когото почитат християните? Ако желаеш да го видиш здрав и невредим, потруди се да го отклониш от тая заблуда.
Гилас се върнал вкъщи и започнал да увещава сина си да не оставя древното елинско служение на неговите богове. Блаженият юноша Вит отговорил на баща си:
- Не познавам друг Бог освен Единия, Който съществува от века, Чийто Дух се носел над водите и отделил светлината от тъмнината. Служа на Тоя Бог, Който е сътворил небето и земята. Той е светият Господ Иисус Христос, Царят на ангелите. Него изповядвам и ще изповядвам до края на земните си дни.
Бащата на Вит силно се разгневил от думите му и заповядал юношата да бъде бит с пръчки. При това говорел:
- Кой те научи на тия думи? Нима не знаеш, че ако за това разбере управителят, ще загинеш?
Понасяйки побоите, юношата отговорил:
- Научи ме Христос, аз съм Негов раб. А от гнева на управителя изобщо не се страхувам.
Тогава Гилас извикал Модест, възпитателя на неговия син, и му казал:
- Гледай синът ми никога да не споменава за Христа.
Но свети Вит престъпил заповедта на баща си и постоянно както в сърцето си, така и в устата си носил Христовото име и бил утешен от Христа с ангелско явление. Във видение му се явил Господен ангел, който казал:
- Не се бой, а дерзай за името на Иисуса Христа. Аз съм ти даден за пазител и ще бдя над тебе до самата ти кончина. Знай, че по Божия милост ще ти бъде дадено от Бога всичко, което просиш от Него.
Светият отрок се утешил и зарадвал от това ангелско видение и с още по-голяма ревност започнал да изповядва и прославя името Господне.
Но бащата на юношата много скърбял за него, понеже бил негов единствен син. Затова се стараел с лъстивите си речи да го съблазни към служение на демоните. Свети Вит му казал:
- На какви богове ми заповядваш да се покланям?
- Нима не знаеш, сине мой - отговорил бащата, - нашите богове: Зевс, Херкулес, Юнона, Минерва, Веста, Аполон и другите, на които се покланят царете и князете?
Светецът му рекъл:
- Тия, за които говориш, са бездушни идоли, направени от човешки ръце. Те имат уста, но са неми, имат очи, но са слепи, имат ръце и нозе, но са неподвижни. Аз пък вярвам в Единия жив и всемогъщ Бог, “защото ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме”. Вярвам в Твореца и Промислителя на всяка твар, в Отца и Сина, и Светия Дух. Изповядвам Единия Изкупител и Спасител на човешкия род, Сина Божий, претърпял мъчения заради нашите грехове. С Неговата кръв ние сме получили спасението си.
Бащата със сълзи говорел на юношата:
- Мило чедо! Послушай полезния и разумен съвет на родителя си и остави тая безумна вяра, според която почиташ напразно един неизвестен умрял човек. Остави я, да не би разгневеният управител да те погуби и да увеличи страданията на сърцето ми.
Блаженият Вит отговорил:
- О, татко, да беше и ти познал Кой и какъв е Този, Когото унижаваш и наричаш умрял човек! О, да беше се и ти поклонил Нему заедно с мене! Защото Той е Христос, Син на Живия Бог, Агнец Божий, поел върху Себе Си греховете на света.
Гилас казал:
- За тоя Христос, Когото наричаш Бог, зная, че по заповед на Пилат, управлявал Иудея, бил предаден на мъчения, осъден на смърт и разпнат на кръста от иудеите и Пилатовите слуги.
Светият юноша отговорил:
- Да, истина е, което казваш. Но в това има велика, предивна и свята тайна.
Гилас запитал:
- Ако разсъждаваме здраво, това дело е справедливо да се нарече не тайнство, а наказание.
- Чуй ме с кротост, татко - рекъл блаженият, - и познай истината: смъртта и разпятието на Господа Иисуса Христа са нашето спасение. И знай, че никой никога, с никакви мъчения не ще ме отдели от любовта към Него.
Тогава Гилас прекъснал разговора, огорчен дълбоко в сърцето си заради своя син.
По Божията благодат, която била в отрока, ставали много чудеса: слепи проглеждали, болни се изцелявали и демоните, изгонвани от хората, изповядвали голямата святост на това младо момче.
Всичко това не останало скрито за управителя Валериан. Седнал в съдилището, в присъствието на много хора той казал на Витовия баща:
- Благородни Гиласе! Стана ми известно, че твоят син усърдно почита така наречения Христос, разпнат в Иудея. На тоя Христос той се покланя, а боговете на предците отрича. Затова трябва да застане пред нас на съд, доведи го тук.
Когато юношата бил доведен в нечестивото съдилище, управителят му казал:
- Защо не принасяш жертви на нашите безсмъртни богове? Нима не си чувал за царската заповед - да се наказват със смърт след мъчения всички, които се осмеляват да почитат Разпнатия?
Блаженият юноша, преизпълнен от Светия Дух, ни най-малко не се уплашил. Той се осенил с кръстно знамение и отговорил:
- Не желая да се покланям на бесовете и няма да почитам каменни и дървени кумири, защото имам живия Бог, Комуто служи моята душа.
А бащата на светеца, Гилас, се обърнал към своите роднини и познати и със сълзи възкликнал:
- Плачете заедно с мене, приятели, защото виждам, че единственият ми син загива!
Тогава свети Вит високо викнал към баща си:
- Не загивам, а се сподобявам да бъда причислен към сонма на праведниците и угодниците Божии.
Валериан рекъл на светеца:
- Досега се сдържах заради благородния ти произход и уважението ми към твоя баща. Досега не прилагах към тебе царските заповеди, издадени за законопрестъпниците. Но като се убедих, че си се ожесточил в съпротивата си, ще заповядам на законно основание да бъдеш измъчван, та като понесеш наказание, да оставиш упорството си.
И управителят заповядал да бият с пръчки блажения юноша.
Това продължило доста дълго, а после мъчителят казал:
- Чуй ме сега и принеси жертва на боговете.
- Вече ти казах, управителю, че се покланям на Христа, Сина Божий - отговорил мъченикът.
Тогава, още по-разгневен, управителят заповядал да бият момчето с железни пръчки. Но слугите едва понечили да сторят това и ръцете им се вцепенили. Същото станало и с ръката на управителя, с която посочвал на слугите си, и той завикал от болка:
- Горко ми! Погубих ръката си и силно се мъча.
После казал на бащата на свети Вит:
- Ти имаш не син, а влъхва.
А светецът с висок глас извикал:
- Не съм влъхва, а раб на моя всемогъщ Господ Иисус Христос, Който е възкресявал мъртви, ходил е по водата като по суша, умирявал е развълнуваното море и е изцелявал всякакви неизлечими болести. Сега Той върши същото с всемогъщата Си сила. Аз съм Негов раб и затова се старая да изпълнявам заповедите Му. А ония богове, на които ти служиш, каква сила имат? Нека те изцелят ръката ти, ако могат.
Управителят казал:
- А ти можеш ли да излекуваш ръката ми?
- Мога с името на Господа Иисуса Христа - отговорил светецът.
- Направи да оздравея - казал Валериан, - та да се убедя, че не си влъхва, а раб на истинския Бог, както твърдиш.
Тогава светият мъченик обърнал очите си към небето и казал:
- Боже, Отче небесни! Чуй недостойния Си раб заради присъстващите тук, за да повярват в нашия Господ Иисус Христос, Твоя Син, истинския и всесилен Бог, Който царува с Тебе заедно с Дух Свети. Стори така, че в името на Твоя Единороден Син да се изцели ръката на управителя.
Още не завършил тая молитва, и ръката на Валериан оздравяла и станала такава, каквато била преди.
Тогава управителят предал юношата на баща му и казал:
- Вземи сина си и го убеди да принесе жертва на боговете, за да не загине.
Гилас отвел юношата у дома и започнал лъстиво да го уговаря да склони към нечестието: устройвал пиршества, викал хорове от певци, пред юношата свирели на сладкогласни музикални инструменти, звучали цимбали и гусли; танцували красиви девойки, веселили се юноши, пеели мирски сладострастни песни, говорели множество съблазнителни слова, та да уловят за суета сърцето на младия Вит. Но душата му, твърда като диамант, не се поколебала от нищо, понеже той имал в сърцето си любовта към Бога, която побеждава всяка любов в света. Той не обръщал внимание на нищо от това, което ставало пред очите му, а устремил взор към небето, въздишал от дълбините на сърцето си и казвал:
- Не презирай, Господи, Боже мой, съкрушеното и смирено сърце!
След това Гилас заповядал да приготвят за сина му отделна стая. Отрупал я с разкош, застлал пода с красиви килими, завесите украсил с бисери, а ложето и целия чертог наредил с голямо великолепие. Заключил сина си в нея и заповядал да му прислужват най-хубавите девойки, за да го прелъстят. А целомъдреният и свят отрок, преклонил колена, се молел на Господа:
- Боже Авраамов, Боже Исааков, Боже Иаковов, Бог и Отец на възлюбения Твой Син, моя Господ Иисус Христос! Виж ме и ме помилвай, укрепи ме с Твоята сила, така че злобният и беззаконен змей да не може да осъществи чрез мене, Твоя раб, желанието си и езичниците да не поругаят верния Твой раб, и да не рекат: къде е техният Бог?
Докато светецът се молел с такива думи, внезапно горницата била озарена от неописуема светлина и той видял дванадесет светоносни лица като огнени светилници; усещало се и неизразимо благоухание, което излизало от тях. То се разляло във въздуха и изпълнило цялата къща, така че бащата на свети Вит се чудел и ужасявал заедно с всичките си домашни и викал:
- Това е велико чудо! Откъде идва това благоухание, което никога не сме усещали в храмовете на нашите богове?
После казал:
- Боговете дойдоха в дома ми при моя син.
И започнал усърдно да търси откъде иде благоуханието. Като приближил до покоите на сина си и влязъл вътре, видял ангелските лица с криле, подобни на орлите; те били преизпълнени с неизказана доброта, сияели светло и възпявали:
- Свет, свет, свет е Господ!
Гилас ослепял от силното сияние, понеже очите му били нечисти и недостойни да съзерцават ангелската светлина, скрита на небесата, защото могат да я съзерцават само онези, които имат чисти душевни очи.
Когато видял, че баща му е ослепял, блаженият Вит изпитал естествена синовна обич и започнал да се моли на Бога да го помилва. Завършвайки молитвата си, той добавил:
- Но, Владико, нека бъде не моята воля, а Твоята. Нека бъде така, както Ти е угодно.
А Гилас викал от силната болка в очите:
- Горко ми! Изгубих светлината на очите си. Тежка болест ме налегна!
Всичките му домашни, робите и робините, като виждали господаря си да страда много, плачели така, че воплите им се чували в съседните къщи, и скоро целият град научил какво е станало с Гилас. Към къщата му заприиждали много граждани, побързал да дойде и управителят Валериан. Като видял, че Гилас е ослепял, че се опира на робите си и вика от болка, Валериан го запитал как е станало всичко това. Гилас отговорил:
- Видях в горницата на сина ми крилати богове; очите им бяха като звезди, а лицата им - като мълнии. Не изтърпях сиянието им, очите ми се повредиха и изгубих зрението си.
Валериан казал:
- Без съмнение тия богове са много силни, затова трябва да им се помолиш да те изцелят.
И той завел слепия Гилас в храма на Зевс. А Гилас се молел там с думите:
- О, Зевсе, боже всесилни! Ако излекуваш очите ми, ще ти принеса безбройни жертви, ще ти направя телец със златни рога. Също и на тебе, богиньо Веста, ще доведа чисти девици, ако получа помощта ти.
Така се молел Гилас на суетните си богове, но не само, че не получавал изцеление, а усещал още по-силна болка. А свети Вит, преклонил колена пред Господа, се молел в горницата си за своя баща:
- Владико, просветил слепия Товит, стори милост на моя баща, ако той Те познае.
Накрая робите отвели неизцеления Гилас от идолското капище в дома му. Като влязъл в горницата, където свети Вит се молел на Бога, той паднал в нозете му и рекъл:
- Възлюбени сине! Изцели ме!
Свети Вит му отговорил:
- Искаш ли да оздравееш, татко?
- Да, наистина искам - казал Гилас.
- Ако искаш да получиш изцеление - продължил светията, - отречи се от Зевс, Херкулес, Юнона, Минерва, Веста и Аполон.
- Как да се отрека от тях? - възкликнал Гилас.
Свети Вит му казал:
- Не ги наричай богове, а демони. Идолите, които досега си почитал, не почитай повече, а ги смятай за нищо като вещи бездушни и безполезни. И ако обещаеш от цялото си сърце да направиш това, очите ти веднага ще оздравеят.
Гилас казал:
- Отричам се от боговете и обещавам да направя това, което ми каза.
- Зная - отговорил светецът, - че сърцето ти е ожесточено и думите ти не са истинни. Но ще ти покажа силата на моя Владика заради тия, които стоят тук, за да повярват и прославят името на моя Господ Иисус Христос, макар ти да не си достоен за него.
Като казал така, светецът сложил ръката си върху болните очи на баща си и се помолил на Бога:
- Господи Иисусе Христе, просветил очите на слепородения, като си победил природата! Просвети и очите на моя баща, макар и да не е достоен поради неверието си. Но извърши това за слава на Твоето име, за да видят и се посрамят враговете Ти и да се прославят всички, познаващи и любещи името Ти.
Докато светецът се молел така, от очите на слепеца паднали струпеите, той оздравял и прогледнал. Но скоро, вместо да познае истинския Бог и да Му въздаде благодарение за полученото от Него изцеление, той започнал да хули Благодетеля си и казал на сина си:
- Изцели ме не твоят Бог, а моите богове, на които служа и на които обещах да принеса дарове.
И прославил своите нечестиви богове, казвайки пред всички:
- Благодаря на моите богове, задето ме изцелиха!
Отишъл в капището и започнал да им принася благодарствени мерзки жертви, както бил обещал. При това сърцето му било толкова ожесточено от дявола и заслепено от злобата, че естествената бащина любов прераснала в ненавист и той решил да умъртви светия си син, невинния юноша. Но Господ, Който бди над Своите раби, изпратил ангел да го пази: в образа на прекрасен и озарен от светлина юноша Божият ангел се явил през нощта на престарелия Модест, възпитателя на Вит, който вярвал в Христа, и му казал:
- Вземи момчето и тръгни с него към морето. На брега ще намерите малка ладия; качете се в нея и ще стигнете в страната, която ще ви покажа.
Модест рекъл на ангела:
- Господи! Не зная по кой път да тръгна!
- Аз ще ви водя - отговорил ангелът.
Модест станал, взел своя ученик, а също и кърмачката му Крискентия, вярна Христова рабиня, и тръгнал с тях към морето, следвайки ангела, който ги водел.
Когато стигнали морския бряг, намерили ладията, приготвена от Господа. И ангелът казал на свети Вит, като че ли го изкушава:
- В коя страна ще идеш?
Свети Вит отговорил:
- Ще отидем там, където ни поведе Господ.
- Имаш ли да платиш? - запитал ангелът.
Момчето казало:
- Този, на Когото служим, ще ти въздаде.
После се качили в ладията и отплавали от Сицилия. Стигнали до Лукания, една от италианските страни, до мястото, наречено Алектория. Когато слезли на брега, Господният ангел, който бил с тях в ладията в образа на юноша, станал невидим.
Те тръгнали по пътя и дошли до реката Силар, която се вливала в морето. Спрели да отдъхнат под едно красиво клонесто дърво. Мястото много им харесало и те останали да живеят тук; храна им пращал Бог; както в древността по Божие повеление свети Илия бил хранен в пустинята от гарван, така и тия светци били хранени от орел, който ежедневно им носел храна. А свети Вит започнал да върши много дивни чудеса; името му се прославило по цялата страна с помощта на Господа, Който прославя Своите раби. Бесовете, които свети Вит прогонвал от човеците с Божията сила, викали:
- Какво имаш с нас, Вите? Дошъл си без време да ни погубиш!
При светеца водели и болни, и той изцелявал всички с молитва и кръстно знамение, наставяйки ги да познаят истинния Бог и да пазят заповедите Му. И мнозина неверни се обръщали към Христа и приемали свето кръщение.
По това време синът на цар Диоклетиан бил обзет от бяс, който говорел от устата му:
- Няма да си ида, докато тук не дойде Вит Луканийски!
- Къде да намерим този човек? - казал царят.
Демонът отговорил:
- Ще го намерите край реката Силар.
Царят незабавно изпратил войници в Лукания и им заповядал по-скоро да доведат Вит. Те намерили посоченото място и Христовия раб, който се молел край реката. Запитали го:
- Ти ли си Вит?
- Да, аз съм - казал светецът.
Воините му рекли:
- Император Диоклетиан те вика.
- Аз съм неизвестен и беден човек, за какво съм му на императора? - попитал свети Вит.
Воините обяснили:
- Синът му се мъчи от демон и по тая причина те вика.
свети Вит казал:
- Да тръгваме в името Господне.
И тръгнал с воините към Рим. С тях отишъл и свети Модест, а блажената Крискентия ги следвала отдалече.
Като стигнали в Рим, воините възвестили на Диоклетиан за Вит и той заповядал да му го доведат.
Когато светецът застанал пред него, царят се изумил от хубостта му: свети Вит бил наистина красив юноша, лицето му било като на ангел, а очите му сияели като слънце, защото бил преизпълнен с Христовата благодат. Диоклетиан му казал:
- Ти ли си Вит?
А светецът не отговорил.
Тогава императорът започнал да разпитва Модест, като възнамерявал от него да научи за светеца. Но поради своята старост и простота Модест не могъл да даде на царя подобаващ отговор. Затова императорът го поругал с безчестни думи и възнамерявал да го прогони. Тогава свети Вит отворил уста и казал на Диоклетиан:
- Защо така дръзко разпитваш стареца, сякаш е юноша? Не трябва ли да го почетеш, макар и заради белите му коси?
Императорът отговорил на свети Вит:
- Откъде имаш тая дързост, та се осмеляваш да ни говориш с гняв, унижавайки нашето достойнство?
Светецът казал:
- Гняв няма в нас, понеже сме приели духа на незлобивостта от Христа, нашия Господ, и подражаваме в кротост на гълъбите. Защото нашият Учител е бил благ по природа, велик по власт, незлобив, смирен и кротък по нрав. Затова и учениците Му трябва да са кротки и смирени по сърце, а не яростни и гневни, както ти ни наричаш.
Докато светецът говорел така, бесът внезапно викнал с устата на царевия син:
- О, Вите! Защо без време тъй жестоко ме мъчиш?
А светецът нищо не отговорил на беса.
Диоклетиан запитал:
- Можеш ли да изцелиш моя син?
- Синът ти - отговорил светецът - може да стане здрав, но не аз мога да му дам здраве: Христос, Синът Божий, ако пожелае, може лесно да го избави чрез мене, Своя раб, от демонското мъчение, понеже е всесилен.
Тогава Диоклетиан почнал да моли светеца да изцели сина му. Като приближил бесноватия, светецът сложил ръка на главата му и казал:
- В името на нашия Господ Иисус Христос излез, дух нечисти, от Божието създание!
И бесът веднага излязъл от царския син, но не без вреда за присъстващите, понеже по Божието допущение той внезапно умъртвил мнозина неверни, които се надсмивали над свети Вит със слово или в ума си, и отвлякъл мерзките им души като плячка в ада.
Императорът много се учудил, като видял сина си здрав и мнозина от свитата си - мъртви. Но вместо да познае силата на името Христово и да прослави Единия истински Бог, той замислил как да склони Вит към своето нечестие. Диоклетиан бил очарован от красотата на светеца и започнал лъстиво да беседва с него:
- Любезни Вите, послушай ме и принеси заедно с мене жертва на боговете. Тогава ще ти дам половината от царството си, ще те наградя със злато, сребро и скъпоценни предмети, ще те облека в царски дрехи и ще станеш мой искрен и най-близък приятел.
Свети Вит отговорил:
- Не ми трябва нито царството ти, нито богатствата ти, защото имам Господа и моя Бог. Ако вярно Му служа, Той ще ме облече в нетленните и пресветли одежди на безсмъртието в Царството Небесно.
- Не говори така, Вите - казал Диоклетиан, - а пожали живота си. Принеси жертва на боговете, за да не погинеш след много мъчения с най-горчива смърт.
Светията казал:
- Много искам да приема мъченията, с които ме заплашваш. Тогава по-скоро ще достигна венеца, който Господ е обещал на избраниците Си.
Диоклетиан заповядал да хвърлят Вит и Модест в мрачна и смрадна тъмница, да ги оковат с тежки окови и да запечатат вратите и прозорците с царския му пръстен, та никой да не може да им даде хляб или вода - мъчителят искал да ги погуби с глад и жажда.
Когато светците били затворени в тъмницата, внезапно в нея засияла светлина. Това видели и тъмничарите, надзъртащи през ключалката. А свети Вит високо възклицавал към Бога:
- Боже, дойди на помощ и ни избави от тия окови, както си избавил тримата момци от горящата пещ и Сусана от беззаконните лъжесвидетели.
Докато светецът се молел, основите на тъмницата се разтресли, засияла още по-силна светлина и навсякъде се разляло неописуемо благоухание. Господ Иисус Христос му се явил и казал:
- Утеши се, Вите, и бъди мъжествен и твърд, защото съм винаги с тебе.
Казал тия слова и станал невидим. Оковите мигновено паднали от светите затворници и станали на прах. А светиите станали и започнали да пеят:
- Благословен е Господ, Бог Израилев, задето посети и извърши избавление на Своя народ!
Чували се и гласове на ангели, които пеели заедно с тях. А тъмничарите, като видели тази неизречена светлина и чули ангелските гласове, се преизпълнили от страх и ужас и паднали като мъртви. После, като дошли на себе си, уплашени побързали да идат при царя и му разказали всичко, което видели и чули. Царят сметнал, че станалото би прославило християните, и повикал уредника на обществени зрелища. Заповядал му на сутринта да приготви мястото за зрелища, където възнамерявал да хвърли затворниците на диви зверове, и казал:
- Да видим, ще може ли Христос да ги избави от ръката ми?
На следния ден светите Христови раби били отведени на определеното място. Свети Вит укрепявал своя възпитател, блажения Модест:
- Не се страхувай, отче, бъди мъжествен, не се бой от демонското оръжие, защото наближава нашият венец.
А хората, дошли да гледат зрелището, били пет хиляди души, без жените и децата, които били безчет.
Диоклетиан казал на свети Вит:
- Вите! Къде си сега?
Светията не отговорил на мъчителя, отправил очи към небето.
Императорът повторил:
- Къде се намираш сега, Вите?
- Виждам се на мястото за зрелища - отговорил светецът, - но прави по-скоро това, което си решил.
- Пожали живота си и принеси жертва на великите богове - му казал Диоклетиан.
Светецът рекъл:
- Добро да не видиш, дяволе, хищни вълко, съблазнителю на душите. Учудвам се на твоето безумие, защото ти, виждайки Божията сила, не позна Бога и не се срамуваш да ме отклоняваш с думите си от моя Бог. Вече неведнъж ти казах, че не ще принеса жертва на твоите богове, или по-точно - бесове. Но ти отново без срам ми предлагаш нечестивите си съвети. Казват на кучето: “Вън!” - и то засрамено излиза, а ти нямаш срам. Аз имам Христа, моя Бог, на Когото служех досега и на Когото принасям жертва на похвала от сърцето си. Едно ми остана - целият да стана жива жертва Нему.
Тогава императорът страшно се разгневил и вместо да пусне срещу мъчениците диви зверове, заповядал да приготвят горяща пещ и голям котел с разтопена смола, олово и сяра. После заповядал да хвърлят Вит във врящия и клокочещ котел, като казал:
- Да видим, ще му помогне ли неговият Бог?
А свети Вит, като се осенил с кръстното знамение, влязъл в котела. Веднага се явил ангел Господен, отнел силата на огъня и охладил жарта и кипенето на котела. А светият мъченик стоял като в купел и отправял песнопения към Господа:
- Ти, Боже, избавил израилтяните чрез Моисей и Аарон от тежкото египетско иго, яви милостта Си и на нас за слава на Твоето свято име.
После погледнал царя и казал:
- Благодаря на тебе и на слугите ти, Диоклетиане, че ми устроихте удобна баня, но би трябвало да има и сапун.
Всички хора, които гледали това, възклицавали:
- Никога не сме виждали такова чудо! Истинен и велик е Богът на тоя момък!
И светецът излязъл от котела без всякаква вреда за тялото си; напротив, тялото му, чисто като сняг, станало още по-бяло. И той възпявал Господа:
- Изкуси ме, Господи, като злато в огъня, изпита ме и нищо не намери!
После започнал да укорява царя:
- Засрами се, дяволе, заедно с твоя баща - сатаната, като виждаш каква велика сила явява моят Господ чрез мене, Неговия раб!
А царят, изпълнен с още повече ярост, заповядал да доведат един страшен, голям и свиреп лъв, чийто рев дори хората не можели да понесат. И казал на светеца:
- Нима и него ще победят твоите вълшебства?
Мъченикът отговорил:
- Безумецо! Нима не проумя силата на Христа, Който е в мене и Чийто ангел скоро ще ме вземе от твоите ръце?
Когато лъвът тръгнал към светеца, Вит се осенил с кръстното знамение, лъвът паднал в нозете му и започнал да облизва стъпалата му. Тогава той казал на императора:
- Ето, даже звярът въздава чест на моя Бог, а ти не искаш да познаеш своя Творец. Но и сега, ако повярваш в Него, ще получиш спасение.
- Вярвай в Него ти и твоят род - отговорил императорът.
Светецът се усмихнал и рекъл:
- Истина говориш, защото аз и целият ми род, възродени в банята на светото кръщение, се надяваме да получим венеца на живота в Царството на нашия Бог.
Тогава повярвали в Христа мнозина, около хиляда души народ. А царят казал на мъченика:
- Защо нито огънят, нито зверовете могат да ти навредят? С какво вълшебство ги укротяваш и учудваш народа, тъй че мнозина вярват на твоите чародейства?
Мъченикът отговорил:
- Не укротявам огъня и зверовете с вълшебство, но всичко това прави силата на Христа, моя Бог. Огънят и звярът като Божии създания се подчиняват на волята на Създателя си, а не на мене, и почитат Твореца си, а тебе посрамват, защото и огънят като бездушна твар, и звярът като безсловесно създание познават сътворилия ги Бог. А ти, който имаш разумна душа, не искаш да познаеш Бога и така ставаш по-лош от безсловесните и бездушни твари.
Тогава императорът заповядал да окачат на дървото за мъчения светите мъченици Вит и Модест, а заедно с тях и света Крискентия, която дошла на съдилището и изповядала християнската си вяра, а царя изобличила заради нечестието му и заради страданията на мъчениците. После заповядал да режат телата им с железни остриета. свети Вит казал на царя:
- Твоята сила е жалка и достойна за насмешка, щом измъчваш жена.
Светиите били мъчени безмилостно и с такава жестокост, че плътта им се отделила, костите се показали и се виждали вътрешностите им. Тогава свети Вит извикал към Бога:
- Боже, спаси ни и с Твоята сила ни избави.
И в този час земята се разтресла, паднали гръмотевици и мълнии, идолските капища се разрушили и мнозина от неверниците, които били на това място, загинали: едни били затрупани от падналите здания, други били поразени от мълниите, а самият цар, преизпълнен със страх, избягал, като се биел по лицето и викал:
- Горко ми, победен съм от тоя млад момък!
Ангел Господен освободил светите мъченици, пренесъл ги в Лукания при река Силар и ги оставил под дървото, където преди били спрели на идване от Сицилия.
В това време дошли много християни, които живеели наоколо. Свети Вит се помолил на Бога:
- Господи Иисусе Христе, Сине на Живия Бог! Приеми в мир душите ни, а тия, които пожелаят да почетат нашите страдания за Твоя слава, съхрани от всякакво зло и доведи безпрепятствено в Твоето Царство.
Докато се молел, от небето се чул глас:
- Твоята молитва е чута!
После светецът се обърнал към християните наоколо:
- Братя, погребете тук телата ни. А ние, след като си отидем от вас, ще се молим на Бога да получите за спасението си всичко, което поискате, и Христос да ви избави от демонската злоба.
След тия думи светите мъченици едновременно и с радост предали душите си в Божиите ръце. Верните взели честните им тела, обвили ги в плащаници с благовония и ги погребали с почести на същото място (то се нарича Мариане). Свети Вит пострадал заедно със свети Модест и Крискентия в петнадесетия ден на месец юни при царуването на Диоклетиан в Рим, а сред нас, християните, при царуването на нашия Господ Иисус Христос, на Когото чест и слава во веки. Амин.