Светите мъченици Еспер, неговата съпруга Зоя и двамата им сина Кириак и Теодул - странници на земята, подобно на Авраам, бащата на избраните, насочващи пътя си към небесното отечество, били купени като роби от Катул, знатен римлянин, и жена му Терция. Катул се преселил от Рим в Памфилия, в град Аталия; купувайки си роби, какъвто обичай имало у римляните езичници, той придобил във Фригия тези свети мъченици, произлизащи от християнско семейство и поради това преизпълнени с вяра и надежда на Господа.

Езическото семейство на Катул, отдадено на идолопоклонство, принасяло по обичая на своята вяра жертви на идолите и ги наричало свои богове. Верните Христови раби, виждайки суетното нечестие на господарите си, силно се съкрушавали за това, и като християни, не можели да ядат от храната, която им давали господарите езичници, опасявайки се да не се осквернят, още повече, че и в самия дом на господарите им имало идоли.

Веднъж света Зоя, получила храна от господарите си, отишла до портите и казала на вратаря:

- Почини си и поспи; а ако те потърсят, ще те събудя; ти вече много се умори, тъй като цяла нощ бодърстваш, пускайки при нашия господар хора, които посещават дома му за поклонение на мнимата богиня - Фортуна.

Вратарят, изпълнявайки съвета ѝ, отишъл да почива в двора, а Зоя, опасявайки се да не го събудят с лая си вързаните наблизо кучета, им дала малко хляб, а останалата част от обяда си раздала на бедните и странниците, които идвали до портите, убеждавайки ги да преминат в християнската вяра.

Задълженията на Зоя в дома на Катул се състояли в това, да храни домашните животни, които държали господарите ѝ, мъжът ѝ и децата ѝ вършели всички други работи на стопаните. Те се трудели през целия ден, по залез слънце вкусвали малко храна от тези ястия, за които били напълно сигурни, че не са осквернени от езическите обреди. Тази храна им се изпращала по Божий промисъл; вкусвайки я, те си спомняли думите, казани от Господа в Неговото свето Евангелие: “Погледнете птиците небесни, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и вашият Отец Небесен ги храни”.

Веднъж, когато блаженият Еспер бил изпратен от своите господари на някаква работа, синовете му, Кириак и Теодул, казали на майката:

- Ние не искаме повече да живеем с идолопоклонниците; нали ти ни учеше според божественото Писание да пазим апостолската заповед: “Не се впрягайте заедно с неверните”. Ако ние, подчинявайки се на божественото Писание, бихме пожелали да спазим Господните заповеди, но не се отдалечим от езичниците, ще получим от Господа еднакво възмездие с тях, и ще погинем заедно с тях.

Майката отговорила на синовете си:

- Скъпи мои деца! Как можем да се отдалечим от тях? Нали те са ни господари; те имат власт и над телата ни.

На това синовете ѝ отговорили:

- Христос за нас е предал Себе Си в ръцете на неверните иудеи, бил е разпнат, погребан, и в третия ден е възкръснал. Ако и ние предадем телата си на мъчение във властта на нечестивия Катул за Христовото име, той даже и да ни умъртви след изтезания, душите ни ще живеят вечно. И така, представи си, как се радваме и веселим пред нашия господар и каквото вложи Господ в устата ни, това и ще говорим.

И двамата добри младежи се подготвяли, като добри воини, за страдалчески подвиг за Христа, очаквайки удобен случай да застанат пред господаря си и да изповядат пред него името на Господа Иисуса Христа. Те си говорели помежду си:

- Ако бъде благоугодно на нашия Господ да умрем за Неговото свято име, за награда ще се удостоим да Го видим и да пребиваваме с Него вечно.

Когато майка им, опасявайки се децата ѝ да не се изплашат от мъките и, подобно на другите, да се предадат на идолослужение, и по тази причина се бавела да изпълни молбата им (до този момент господарите им не знаели, че те са християни), синовете ѝ казали:

- Защо се бавиш? От какво се боиш? Нима не знаеш какво казва Писанието: “Ще говоря за Твоите откровения пред царете, и няма да се посрамя”?

Веднъж Катул се връщал отнякъде по обяд. Двамата братя, Кириак и Теодул, излезли да го посрещнат и му казали:

- Добър ден, господарю на телата ни, които са видими: господар на невидимите ни души е истинният Бог Господ Иисус Христос, пребиваващ на небесата.

Катул много се удивил на думите им и казал:

- Тези двама младежи са си загубили ума: те произнасят странното и непознато за мен име на Иисус Христос, наричайки Го Бог и Господ.

След това, обръщайки се към слугите, казал:

- Доведете при мен бащата и майката на тези младежи.

Слугите веднага тръгнали и като не намерили бащата, довели само майката на младежите. Катул я попитал:

- Къде е мъжът ти?

Тя му отговорила:

- Ти го изпрати по някаква работа в селището Тритония?

- Ако и вие сега бяхте с него в Тритония - казал Катул, - не бихте ме смутили с думите си за Бога, Когото изповядвате, и за Когото нито аз, нито другите са чували нещо. Сега не искам да ви разпитвам; но когато Терция роди, по този случай ще принеса благодарствена жертва на нашата велика богиня Фортуна, и тогава ще ви разпитам.

И веднага заповядал да изпратят света Зоя с децата при мъжа ѝ в Тритония.

Преселили се тук, майката и децата се радвали, спомняйки си в песни и разговори думите от светото Писание: “Господ е Пастир мой, от нищо не ще се нуждая: Той ме настанява на злачни пасбища и ме води на тихи води” и още: “Ти избави душата ми от преизподния ад” и: “Ти избави душата ми от смърт” (в душите си светците смятали дома на своя господар за ад, Катул - за смърт, идолите - за адски огън).

И ето, на Катул се родил син. Всички граждани се радвали и празнували заедно с Катул деня на раждането на сина му, принасяйки благодарствени жертви на своята богиня Фортуна. В това време света Зоя се молела на Бога, да даде на мъжа ѝ и децата ѝ сили мъжествено да извършат своя подвиг. Междувременно Катул в края на пира казал на жена си Терция:

- Нека се повеселят на нашия празник всичките ни домашни и робите ни.

Тя му отговорила:

- Добре, нека всички се повеселят.

Тогава изпратили на робите си - между които било и семейството на Еспер - съд с вино от идоложертвения пир и блюдо с месо. Света Зоя, като видяла отдалече слугите, носещи даровете на господаря, въздъхнала и казала:

- Господи Боже, неизказани, Който знаеш тайните мисли на хората! Бъди с нас, бедните странници: освен Тебе, нашия Господ, друг бог не знаем. Помогни ни твърдо да изповядаме Твоето свято име.

При тези думи тя се приближила до донесените подаръци, взела месото и го хвърлила на кучетата, а виното изляла на земята. Робът веднага си тръгнал и разказал на господаря за това.

Тази вест силно разгневила Катул и той заповядал начаса да доведат в дома му Еспер със семейството му. По пътя към господаря Зоя, ободрявайки мъжа си и децата си, казвала:

- Няма да се изплашим от гнева на нечестивия Катул и от приготвените от него мъки за нас, но ще ги понесем мъжествено, та като завършим подвига си, да влезем в небесното царство на Христа и Неговите светии.

Когато светците били доведени в дома на господаря, Катул ги попитал:

- На чия защита се надявахте, нанасяйки ми такова оскърбление? Как се осмелихте да хвърлите на кучетата нашите дарове? Впрочем аз пазя не толкова своята чест, колкото честта на нашата велика богиня Фортуна.

На това света Зоя му отговорила:

- Нашата надежда и упование е Господ Иисус Христос, Синът на Живия Бог; а боговете, които ти почиташ, са бесове.

На това Катул казал:

- Ето, ще предам на мъки синовете ти; тогава ще видим в състояние ли е Христос, Когото вие наричате Бог, да ги избави от мъченията.

Тогава палачите съблекли двамата младежи, окачили ги на едно дърво и започнали да ги измъчват с железни оръдия. Света Зоя, гледайки страданията на своите деца, ги укрепявала с такива думи:

- Понасяйте страданията мъжествено, деца мои! Търпете, не се бойте от мъченията, които ви причинява нечестивият Катул.

Децата ѝ отговорили:

- Тези мъчения са твърде леки за нас: кажи на нечестивия господар да измисли по-големи, за да можем със своите страдания да заслужим мъченически венци в бъдещия живот.

Света Зоя казала на Катул:

- Ти с твърде леки мъчения измъчваш децата ми, те не усещат някакви особени мъки; постарай се да увеличиш страданията им.

Тогава нечестивият Катул заповядал жестоко да накажат света Зоя, блажения Еспер и децата им, да ги хвърлят в силно нагорещена пещ, и за охрана на пещта поставил стражи.

Светите мъченици възпявали и славели Господа в нагорещената пещ. А Катул, чувайки пеенето им и виждайки светците невредими, много се учудвал как така силата на огъня не ги е умъртвила и не е превърнала телата им в пепел. Предполагайки, че християните укротяват стихията с някакво вълшебство, той започнал да мисли по какви други, още по-жестоки начини, да ги умъртви. На светите мъченици било казано от Светия Дух:

- Дерзайте! Катул замисля още по-големи мъки, за да ви погуби.

Като чули това, мъчениците се молели и казвали:

- Боже, Отче на нашия Господ Иисус Христос, приеми в мир душите ни.

И скоро светците предали светите си души в Божиите ръце. Това станало при царуването на Адриан, във втория ден на месец май.

На другия ден нечестивят Катул със своите съмишленици, като се приближил до пещта, намерил мъченическите тела на светците неповредени от огъня. Телата лежали с лице на изток, светите им души се присъединили към лика на честните мъченици, ангели и архангели. И се чул глас от небето:

- Влезте, праведни, в Царството на своя Господ. А ти, нечестиви Катуле, ще отидеш в геената и там вечно ще се мъчиш в неугасимия огън.

И така, нечестивият Катул наследил вечните мъки, а светите Христови мъченици - Небесното Царство. Със своите страдания те получили вечната радост, пребивавайки с Иисуса Христа, нашия Господ, на Когото подобава вечна слава. Амин.

На този ден се чества и паметта на руските князе, светите мъченици Борис и Глеб.

На този ден се чества и паметта на светия наш отец Атанасий Велики, патриарх Александрийски. Паметта му се празнува и на 18 януари, където е поместено житието му.