Страдание на светите мъченици Петър, Дионисий, Андрей, Павел, Христина, Ираклий, Павлин и Венедим

По време на гоненията срещу християните, повдигнати от езичниците, верните Христови воини полагали душите си за своя Господ, при което цялата вселена се обагряла с мъченическа кръв. По време на едно от гоненията бил хванат от езичниците и християнинът Петър, красив младеж, силен тялом и духом. Хванали го в хелеспонтския град Лампсак. Когато Петър бил заведен на разпит при управителя Опитимин, управителят го попитал:
- Ти християнин ли си?
- Да, християнин съм - отговорил Петър.
Управителят казал:
- Ти сам виждаш с очите си заповедите на нашите непобедими императори. Принеси жертва на нашата велика богиня Венера.
Момъкът отговорил:
- Учудвам се, управителю, как смееш да ме убеждаваш да се поклоня на една скверна и блудна жена, позволяваща си да върши такива мерзки дела, че за тях е срамно дори да се говори. Нима сега не преследвате и не наказвате със закон тези, които си позволяват да вършат такива дела, каквито вие приписвате на вашата богиня Венера? Но ако вие считате една блудница за ваша богиня, как аз бих могъл да се поклоня и да принеса жертва на мерзка блудница? Не, аз съм длъжен да се покланям на живия и истинен Бог, Царя на всички векове, моя Господ, Христос. Единствено на Него подобава да се отдава жертва на молитва, хвала и умиление.
Като чул тези думи, управителят заповядал на войниците си да завържат младежа на колела за мъчение и да изтезават тялото му с дървени и железни предмети, чупейки костите му. Но Божият раб Петър, колкото по-жестоко бил изтезаван, толкова по-твърдо и по-здраво се утвърждавал в надеждата си за помощ от Господ Иисус Христос, като се надсмивал над безумието на управителя. После Петър вдигнал очи към небето и започнал да се моли така:
- Благодаря Ти, Господи, Иисусе Христе, за това, че ми даде такава сила и твърдост сред мъченията. Удостой ме мъжествено да завърша докрай подвига си и да победя нечестивия враг.
Управителят, като разбрал, че с мъчения няма да успее да сломи волята на мъжествения момък, заповядал да отсекат главата му с меч.
През това време бил хванат и хвърлен в затвора един друг християнин, на име Дионисий. Когато управителят се готвел да тръгне от Лампсак за Троада - град, разположен близо до Хелеспонтската област, при него довели двама войници, християни, родом от Месопотамия, чиито имена били Андрей и Павел. Заедно с тях бил доведен и християнинът Никомах, който непрестанно и гръмогласно викал:
- Аз съм християнин!
Управителят, като видял Никомах, който на всеослушание изповядвал, че е християнин, се обърнал към Андрей и Павел:
- А вие какво ще кажете?
Те отвърнали:
- И ние сме християни.
Тогава управителят казал на Никомах:
- Принеси жертва на боговете, съгласно царската заповед.
Никомах отговорил:
- Нима не знаеш, че християните не принасят жертви на бесовете?
Управителят веднага заповядал на войниците да съблекат Никомах гол, да го окачат на дървото за мъчения и да стържат тялото му с куки.
Когато Никомах бил вече близо до смъртта и му оставало да потърпи още малко, за да получи мъченически венец (който, като че ли вече бил в ръцете му), той неочаквано се лишил от този славен венец. Като оставил изповедничеството, той се отрекъл от Христа и извикал на всеослушание:
- Аз никога не съм бил християнин! Съгласен съм да принесе жертва на боговете!
Войниците веднага прекратили изтезанието и го свалили от дървото за мъчения.
Когато окаяният богоотстъпник принесъл жертва на идолите и им се поклонил, изведнъж го нападнал бяс, който силно го ударил в земята, така че Никомах започнал да се гърчи, да хапе езика си и да изпуска от устата си кървава пяна, докато накрая окаяната му душа го напуснала.
В същото това време сред народа, струпан наоколо, стояла една шестнадесетгодишна девица, на име Христина. Тя се обърнала към бесноватия Никомах и му казала:
- О, окаяни и погубващ себе си човеко! Само заради един час ти си спечели вечна и неописуема мъка.
Като чул тези думи, управителят заповядал да хванат девицата и да я изправят пред съдилището. След това я попитал:
- Ти християнка ли си?
Девицата отговорила:
- Да, християнка съм. И сега плача и скърбя за гибелта на този окаян човек, който не пожела да изтърпи краткото мъчение, за да придобие за душата си вечен покой.
Управителят ѝ казал:
- Ето, сега той получи покой, защото принесе жертва на боговете. Но за да не би вие, християните, да го оскърбите, нашата велика богиня Диана и Венера пожелаха да го вземат оттук. Но аз искам и ти да принесеш жертва на тези богини, в противен случай ще бъдеш поругана и изгорена на огън. Светицата отговорила:
- Моят Бог за мен е по-важен от теб и затова не се боя от заплахите ти. Аз се надявам на моя Бог и вярвам, че Той ще ме защити и ще ми даде търпение във всичко.
Тогава управителят наредил да я предадат на двама блудни младежи, за да я осквернят и обезчестят. А за Андрей и Павел заповядал да бъдат изпратени в затвора, там, където се намирал и Дионисий.
Двамата безсрамни младежи бързо повели към жилището си чистата и свята девица, канейки се да я обезчестят. Но щом я довели в дома си, плътските им пожелания угаснали и до полунощ те не могли да я осквернят. А през нощта до Христина се появил светъл юноша, който облял с ярка светлина целия дом. От страх младежите паднали на земята като мъртви. Като дошли на себе си, те паднали в краката на света Христина, като я умолявали да се помоли за тях на своя Бог, та да не ги постигне някакво наказание от Него. Тя, като ги изправила на крака, им казала:
- Не се бойте, но знайте, че юношата, когото видяхте, е свети ангел, изпратен при мен от Христос, моя Бог, за да пази девството ми. Той винаги е готов да умъртви всеки, който се докосне до мен.
По такъв начин светата девица Христина, защитавана от Самия Бог, продължавала да пребъдва в чистота.
На утрото на следващия ден гражданите от този град, подстрекавани от идолските жреци, отишли при управителя и поискали от него да им предаде намиращите се в затвора християни. Управителят извел от затвора Дионисий, Андрей и Павел и им казал:
- Трябва да принесете жертва на великата богиня Диана.
Но светиите отговорили:
- Ние не познаваме нито Диана, нито някакъв друг бяс от тези, които почитата вие. Ние познаваме и почитаме само нашия Бог, Господ Иисус Христос.
Тълпата, като чула такъв отговор от устата на мъчениците, със силни викове започнала отново да иска от управителя, да предаде в ръцете ѝ тези християни, които хулят боговете. Управителят наредил да набият мъчениците, а след това да ги предадат на тълпата.
Тогава езичниците, като завързали светиите за краката, със силни крясъци ги повлекли извън града, канейки се да ги убият с камъни.
Когато ги умъртвявали по този начин, света Христина, узнавайки за случващото се, побягнала към мястото на екзекуцията и като се навела със сълзи към телата на убиваните с камъни светии, казала:
- Искам да умра заедно с вас на земята, за да живея заедно с вас и на небето!
През това време донесли на управителя, че една девица - християнка, предадена на двама младежи за оскверняване, била освободена от ръцете им от някакъв светъл юноша; като избягала от къщата на тези младежи, тя отишла на мястото, където убивали с камъни християните, и останала при тях. Като научил това, управителят наредил да я убият чрез посичане с меч.
Така светите мъченици, подвизавали се против дявола, света и управителя Опитимин, се удостоили да станат победители над враговете си с помощта на Христос, нашия Бог. При това Петър бил умъртвен след множество различни мъчения; Дионисий, Андрей и Павел били убити с камъни, а светата девица Христина била посечена с меч. Това се случило в град Лампсак, през управлението на император Декий.
А светите мъченици Ираклий, Павлин и Венедим били атински граждани. С голямо дръзновение те проповядвали Христовото име в Атина и убеждавали всички нечестивци да се откажат от суетното идолослужение и да се кръстят в името на Отца, и Сина, и Светия Дух. Заради своите проповеди те били хванати и изпратени за разпит при атинския градоначалник. На разпита те изповядали истинния Бог, Твореца на всичко, а идолите нарекли безчувствени камъни и дървета, сътворени от човешки ръце. Заради изповядването на Христовото име тези свети мъченици били предадени на различни мъчения и накрая заедно с учениците си били хвърлени в огнена пещ, след което и умрели. За своя подвиг те са приели нетленни венци от Христос, нашия Бог, на Когото подобава слава во веки. Амин.

Всички жития за месец Май »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ