Когато в Римската империя се възцарил нечестивият Максимиан, бидейки неукротим отмъстител за непочитането на езическите богове, той предавал на мъчения тези християни, които живеели в Никомидия, а против останалите, обитаващи другите места на империята, пламтял от ярост, подобна на силен пламък. Като събрал веднъж единомишлениците си, и така да се каже, съратниците си, а също и всички сановници, които били под негова власт, той с гръмък глас им казал:

- Ако някой от вас се е предал на нечестивата вяра и на служенето на Бога на християните и не желае да служи на прославянето на нашите богове с необходимото усърдие, не желае да им се покланя и да се обръща към тях с молитви, нека снеме пояса си пред всички и се отдалечи от нашия двор и нашия град, защото жителите на този град от времето на своите предци са свикнали да служат на боговете, а не на Единия Разпнат Бог.

От тези думи било явно с какво презрение се отнасял нечестивият цар към християнската вяра. Затова мнозина, вярващи в Христа, изпаднали в страх и ужас, и някои от тях искрено обещали на царя да служат на боговете, други - само за да избегнат мъченията, а тези, които имали истинна любов към Бога, отговаряли на мъчителя с това, че снемали поясите си и си отивали от него. По това време премъдрият и силен духом Урпасиан, който бил един от царските сановници, възпламенен от ревност по Бога, се приближил към беззаконния цар и като хвърлил пред очите на всички мантията и пояса си, казал:

- Царю, тъй като от този ден аз съм воин на небесния и безсмъртен Цар, на Господа Иисуса Христа, моя Бог, то вземи си обратно дадените ми от тебе знаци на честта и славата, защото тези чест и слава са временни и аз повече не се нуждая от тях.

Тези думи на Урпасиан били така неочаквани за Максимиан, че той, като ги чул, изменил лицето си и дълго време не могъл да каже нито дума. След това разтъркал лицето си, погледнал с ярост към светия мъченик, изревал като див звяр и казал:

- Още сега завържете този негодник и го бийте по тялото с волски жили.

Заповедта на царя била изпълнена незабавно; и когато изтезавали светия мъченик дълго и немилосърдно, той, издигнал очи към небето, се молел и не усещал никаква болка. След това мъчителят заповядал да снемат светеца от дървото и казал на присъстващите:

- Заключете този изменник в мрачна тъмница, докато измисля с каква смърт да го погубя.

В тъмницата светият мъченик се радвал и веселил, възнасяйки молитвите си към Господа. Междувременно Максимиан заповядал да донесат едно оръдие за мъчения, представляващо желязна клетка, и като извели светеца от тъмницата, го сложили в тази клетка и го закачили към върха ?. Когато тази заповед на царя била изпълнена и свети Урпасиан вече висял, жестокият мъчител наредил да запалят факли и да обгарят тялото му от всички страни. И докато се извършвало това, светият Христов мъченик, висейки вътре в клетката, се отдавал на молитва; мъчителите го горели с факли дотогава, докато тялото му не изкапало на капки по земята и разтопено като восък, не се смесило със земния прах, а костите му не се изпепелили и не станали като прах. Когато изгаряли по този начин светия мъченик, потопен в молитва, въздухът се изпълвал с благоухание на миро, и накрая святата му душа във вид на ярка звезда, както се удостоили да видят някои от вярващите, се възнесла към Бога. Тогава свирепият и жестокосърдечен цар, все още пламтящ от гняв към светия мъченик, заповядал внимателно да съберат земята, на която е изкапало тялото му и където е лежал прахът от костите му, и пред него да ги изсипят в морето. Всичко това се случило в град Никомидия.