Страдание на светия мъченик Юлиян

Страдание на светия мъченик Юлиян

По време на царуването на император Антонин езичниците принуждавали християните да принасят жертви на боговете. В противен случай те заплашвали християните с люти мъки и смърт. В провинция Кампания игемон тогава бил Флавиан, твърде жесток човек, който ненавиждал името Христово.
Игемонът Флавиан изпратил своите нечестиви слуги по цялата провинция, за да залавят всички срещнати християни и да ги водят в Атина, където се намирал по това време.
В това време в Кампания пристигнал от Далмация някакъв мъж, млад на години, но стар по поведение и християнска мъдрост, прекрасен по тяло, но още по-прекрасен с благодат и святост. Бил благороден по произход, но с още по-голямо благородство по вяра. Името на този мъж било Юлиян. Когато Юлиян минавал край град Анагния, случайно се натъкнал на воините на игемона. Юлиян ги приветствал с християнския поздрав, като казал:
- Мир вам, братя!
Воините, като се досетили по тези думи и по кроткото поведение на светеца, че е християнин, започнали да го разпитват: кой е, откъде е, как е името му, каква вяра изповядва?
Божият раб Юлиян, като желаел да пострада и умре за Христовото име, безстрашно отговарял:
- Аз съм християнин. Името ми е Юлиян. Произхождам от Далмация. Идвам в тези страни, като навсякъде увещавам хората да отхвърлят поклонението на идолите и да повярват в Единия истински Бог и в Неговия Син Господ Иисус Христос. Увещавам хората да почитат Тогова, за Когото проповядвам и заради Когото съм готов да положа живота си. - Воините много се удивили на мъжествения отговор на светеца и все пак го хванали, завързали го и го повели, като го удряли с палки и оръжие, говорейки:
- Да видим, доколко верни ще бъдат думите ти за това, че желаеш да умреш за Разпнатия!
Като понасял побоите, светецът се молел на Бога, просейки сила да претърпи докрай страданията за светото Му име. И молитвата на свети Юлиян била чута от Бога, понеже слязъл глас, който го укрепявал и казвал:
- Не се бой, Юлияне! Ще бъда с тебе и ще ти дам сили и мъжество.
Тогава светият юноша принесъл благодарение на милосърдния Бог, след което бил отведен при игемона и по негово нареждане затворен в страшната тъмница, наричана “Студеният ров”. В тази тъмница държали светеца седем дни без ядене и питие, като мислели да го погубят с глад и жажда.
Бог не оставил Своя раб, но изпратил при него свят ангел. Окованикът Христов се наслаждавал от лицезрението и беседата с този ангел, приемайки небесна храна от ръцете му.
След седем дни игемонът излязъл на публичното съдилище (тук по-късно била построена църква в чест на Пречистата Богородица) и седнал като съдия в присъствието на множеството събран народ. След това заповядал да му представят мъченика за разпит. Когато светецът бил доведен, игемонът го запитал:
- Не е ли срамно за тебе, толкова красив и честен юноша, да се покланяш на малко известния Назарянин, разпънат на кръста? Не би ли било по-добре да се отречеш от тази лоша вяра? Поклони се на нашите богове, тогава царят ще бъде милостив към тебе.
Мъченикът отвърнал:
- Моята слава и похвала е разпнатият Христос, моят Бог. Аз не желая с нищо друго да се хваля, освен с Кръста на моя Господ. А за святата вяра, която ти наричаш лоша, аз съм готов да умра. Но твоите богове наистина са мерзки, понеже са бесове. Нека се срамуват от тях всички, които им се покланят.
След тези думи на светеца игемонът се разярил и наредил да го бият по устата, а също и да го мъчат, като го разтягат на дърво за мъчения. Като приемал побоите, светецът се молил на Бога, говорейки така:
- На Тебе, Господи, се уповавам. С Твоята сила ме спаси. Ти си Бог мой, помощник мой, прибежище и избавител мой. Нека се засрамят всички, които се покланят на идоли и замислят да ми сторят зло. Към Тебе, Господи, викам: не ме предавай във властта на враговете ми.
И отново бил изпратен на светеца глас от небето, който го укрепявал и казвал:
- Не бой се! Подвизавай се мъжествено!
Тогава Христовият мъченик, като се обърнал към народа, казал:
- Слушайте, окаяни! Не се надявайте на боговете, които сами сте направили с ръцете си. Познайте Този Бог, Който създаде от нищо небето и земята.
Като увещавал народа с такива думи, свети Юлиян обърнал към Христа повече от тридесет мъже. След това бил отведен в тъмница.
На утрото на следващия ден светецът отново бил изведен в съдилището. Игемонът му казал следните думи:
- Бих искал да пощадя тебе, който не щади самия себе си и не иска да се поклони на непобедимите богове.
На тези думи светият мъченик отвърнал:
- Напразно ми говориш това. Ти вече не ще измениш мислите ми. Аз се покланям на Този Бог, на Когото са длъжни да се поклонят всички. Той е сътворил небето и земята.
Игемонът Флавиан се разгневил от тези думи на светеца и заповядал да го повесят на дървото за мъчения и да го изтезават с побои и със стъргане с желязо. Но по силата на Бога, Който е дивен в Своите светии, ръцете на мъчителите отслабнали и заболели, така че те не само не могли да докоснат светеца, но въобще не могли нищо да направят.
Докато игемонът твърде много се удивлявал на всичко това, дошъл пратеник, известяващ, че храмът на техния бог, наричан Серапис, паднал, и идолът на бога заедно с другите идоли се превърнал на прах.
Игемонът и неговите бесовски слуги се изумили много от това известие и се преизпълнили със срам. Християните пък, намиращи се сред народа и изповядващи тайно святата вяра, се възрадвали в душата си и прославили Христа Бога.
След това езичниците, които стоели наблизо, извикали на всеослушание:
- Да бъде погубен този влъхв, колкото се може по-скоро!
Игемонът, преизпълнен с гняв и злоба, веднага се съгласил с искането на народа и предал мъченика на смърт, като изказал решението си със следните думи:
- Нареждаме да се отсече с меч главата на Юлиян, научен от християните на вълшебна хитрост, хулител на боговете, нарушител на царската заповед. Нареждаме да се посече на мястото, където се разруши храмът, за да отмъстим за безчестието, нанесено на нашите богове.
И повели светеца към това място.
Като дошли там, светецът преклонил колене и се помолил на Бога със следните думи:
- О, безкрайна Божия благост! Благодаря Ти, Боже, за това, че сподоби мене, недостойния, с такава честна смърт, каквато е смъртта за Твоето свято име. Моля Те, умий ме с моята кръв, очисти ме от греховете ми и ме въведи в Твоето благословено Царство. Приеми духа ми в мир. Не забравяй с Твоето милосърдие и всички тези, които ще пожелаят за слава на Твоето пресвято име да почетат паметта на моето страдание.
След като светецът се помолил с тези думи, от небето се чул глас, потвърждаващ, че молитвата му е чута, и призоваващ светеца в горните селения. И той бил посечен. Святата душа на мъченика Юлиян, отделяйки се от плътта, се издигнала на небесата към Христа, нашия Бог, Който царува с Отца и Светия Дух, на Когото въздаваме слава сега и винаги, и в безкрайни векове. Амин.

Всички жития за месец Юли »

Свети отци на православието

Жития на светци

  • Официален сайт на Софийска епархия
  • Богоносци
  • ДОБРОЛЮБИЕ
  • Лествица
  • ПОКЛОННИЧЕСКО-ПРОСВЕТЕН ЦЕНТЪР Св.Йоан Рилски
  • ПРАВОСЛАВИЕ
  • ВЕРОУЧЕНИЕ ЗА УЧИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ
  • АУДИО БИБЛИЯ
  • ВСЕМИРНО ПРАВОСЛАВИЕ
  • ОФИЦИАЛЕН САЙТ НА СВ.СИНОД НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ
  • ПРАВОСЛАВЕН СВЯТ