Свети мъченик Евпсихий, син на знатни родители, се е родил и получил възпитание в Кесария Кападокийска. Прекарвал годините на своята младост непорочно в християнско целомъдрие, като имал разум, който “е седина за людете, и безпорочният живот - възраст на старостта”. През царуването на богопротивния Юлиан Отстъпник встъпил в законен брак, но още преди да завърши брачното тържество, той проявил своята голяма ревност и любов към Христа.

В град Кесария имало капище на нечестив идол, когото наричали Тих, което значи Фортуна, или щастие. Това капище било много почитано, и когато цар Юлиан идвал в Кесария, ежедневно принасял нечестивите си жертви в него. Случило се така, че брачното тържество на Евпсихий съвпаднало с нечестивия идолски празник. Той видял елините, които отивали в капището, да принасят жертви, и се възпламенил от ревност по Господа. Повикал със себе си множество християни, отишъл и разбил идолите, а идолския храм разрушил до основи. Елините веднага доложили на цар Юлиан, а Евпсихий, като знаел какви страдания го очакват, раздал имота си на бедните и се приготвил за мъченически подвиг, пребивавайки в пост и молитва. Цар Юлиан, като чул, че храмът на неговите богове е разрушен, се изпълнил със страшна ярост, разгневен не само на Евпсихий, но и на целия град. Заповядал незабавно да заловят всички знатни граждани, някои от тях осъдил на смърт, а други изпратил на заточение, като ги лишил от имуществото им; той отнел имуществото и на всички кесарийски църкви, а духовниците заповядал да запишат на военна служба и насилствено да ги отвеждат в полковете. На града било отнето почетното име Кесария, получено при царуването на Клавдий, и отново започнал да се нарича с предишното си име Маза, като го изключили от числото на градовете и го понижили в степен на селище, а на жителите му, верни християни, бил наложен огромен данък, с най-строгата заповед разрушеното капище непременно да бъде възстановено. Юлиан заплашвал с клетва, че няма да престане да държи града в немилост и няма да остави живи галилейците (така наричал той християните), ако не възстановят отново разрушения храм на елинските богове. Тази заплаха сигурно щяла да бъде изпълнена, ако скорошната гибел не постигнала богоненавистния цар.

Юлиан заповядал да подложат на мъчения Евпсихий, главния виновник за разрушаването на храма, принуждавайки го да принесе жертва на идолите. Светият мъченик бил окован във вериги, често го извеждали за изтезание и го принуждавали към идолослужение. Обещавали да му простят, задето е дръзнал да разруши храма, стига само да се поклони на идолите. Но Христовият воин не отстъпвал и мъжествено изповядвал Христовото Име. Окачили го на висилка и с железни гребени го стържели чак до вътрешностите, но посред мъките му се явили ангели и го подкрепяли. Накрая, след дълги и тежки изтезания, отсекли главата му с меч, а от раната по чудо вместо кръв изтекли мляко и вода. Верните взели светото негово тяло и го погребали с чест.

В това време Юлиан, който бил тръгнал на поход срещу персите, преминавал през Кападокия и наближавал Кесария; голяма опасност застрашавала града, тъй като беззаконният мъчител вече явно изказвал намерението си да разруши града до основи. Тогава свети Василий Велики, въздавайки чест на Юлиан като на цар, излязъл да го посрещне и му поднесъл заблагословение три ечемичени хляба, с каквито се хранел самият той.

Царят заповядал на оръженосците си да вземат хлябовете, а на свети Василий да дадат стиска сено с думите:

- Ти ни даде ечемик, животинска храна, вземи пък от нас сено.

Свети Василий Велики отвърнал:

- Царю, поднесохме ти това, с което се храним ние, а ти ни даде животинска храна; присмиваш ни се, защото с твойта власт не можеш да превърнеш сеното в хляб - естествената храна за човека.

Юлиан гневно отвърнал:

- Знай, че с това сено ще те храня, като се върна от Персия. Ще разруша града до основи, мястото му ще разора с плуг и ще го направя на поле. Защото не ми е неизвестно, че народът по твоя съвет е дръзнал да разруши изображението и храма на Фортуна.

Царят казал това и продължил пътя си, но скоро загинал: бил убит от свети великомъченик Меркурий, както разказва за това житието на свети Василий Велики.

След смъртта на Юлиан народът на Кесария създал прекрасна църква над гроба на свети мъченик Евпсихий и от неговите свети мощи извирали целебни потоци за слава на нашия Бог Христос, с Отца и Духа прославян навеки. Амин.