Свети Коприй, очевидец на живота на свети Патермутий и разказвач на чудесата му, бил презвитер и също имал от Бога благодатта да върши чудеса. Той живеел в същата египетска област, изцелявал различни болести на хората и изгонвал зли духове. Когато веднъж разказвал на събралите се при него братя, за полза на душите им, за живота на свети Патермутий и за другите светии, един брат, като не вярвал на разказите му, не го слушал и задремал. Но ето, по време на съня си той видял в ръцете на свети Коприй книга, написана със златни букви, от която той четял нещо на братята. До него стоял светлозарен мъж, почтен на вид и с прошарена коса. Този мъж, като погледнал страшно към дремещия, казал:

- Защо не вярваш на това, което се казва, не слушаш и дремеш?

Братът, като се стреснал, уплашен от съня, веднага казал на другите какво видял и оттогава започнал с вяра и внимание да слуша всички беседи на свети Коприй.

Веднъж при преподобния дошли странстващи монаси да послушат беседите му за спасение на душите си. В това време се приближил един селянин, носещ съд, пълен с пясък, и се спрял да чака стареца да завърши своята беседа. А братята, като видели човека с пясъка, попитали стареца:

- За какво е донесен този пясък?

Старецът отговорил:

- О, чеда, не би следвало да ви говоря за това, за да не се покажа тщеславен с Божиите дела и да не загубя въздаянието за труда си. Но като виждам, че сте предприели дълго и трудно пътуване към нас, няма да скрия, а за ваша полза ще ви разкажа Божиите дела, които Бог благоволи да извърши чрез нас, грешните. Земята на селото, което е близо до нас, беше много неплодородна и от зърното, което се засяваше на нивите, едва-едва си връщаха за засятото. Някакъв червей подяждаше посевите и прегризваше класовете, преди да узреят. А жителите на селото бяха идолопоклонници, но с помощта на Божията благодат ги обърнахме към своята вяра и ги кръстихме. Като станаха християни, те дойдоха при нас и започнаха да ни умоляват да се помолим на Христа Бога да изпрати плодородие на земята им. Ние им казахме:

- Ще се помолим, но вие трябва да имате непоколебима вяра в Бога.

Тогава те обещаха да поддържат твърда вярата си и като насъбраха в пазвите си пясък от земята, по която стъпват нашите грешни нозе, започнаха да ме молят да им благословя с името Господне този пясък като семена. Казах им:

- Нека ви бъде според вярата ви!

А те, като си отишли у дома, смесили пясъка с жито и засели всичко на полето. И тогава се роди толкова пшеница, колкото не се ражда в нито една област на Египет. Оттогава замеделците всяка година идват при нас и ни донасят пясък за благословение. Вярата им не ги подвежда и те имат винаги богата реколта.

Преподобният Коприй, като влязъл веднъж пред народа в спор за вярата с един еретик манихей и като видял, че не може със смирени и кротки думи да надделее над многословния горделивец, пожелал да покаже на дело правотата на вярата си. Той заповядал да разпалят голям огън и повикал при себе си еретика, за да се изясни, чия вяра е права: който не изгори, казал светецът, значи той вярва правилно. А манихеят му казал:

- Влез първо ти!

Светецът влязъл в огъня, но пламъкът пред него се отдръпнал на две страни и той в продължение на половин час стоял върху въглените като на трева, без никаква вреда за себе си; той излязъл невредим от пламъците и огънят не докоснал дори и дрехите му. Като видял това, народът много се удивил и прославил Христа Бога. А еретикът не искал да влиза, но народът го хвърлил в пламъците и той веднага започнал да гори. Но целият обгорен, той успял да изскочи от огъня и побягнал. Народът, като го хванал, крещял:

- Нека еретикът да бъде изгорен!

Преподобният Коприй успокоил народното вълнение и пуснал жив обгорелия като главня еретик.

Старецът имал неголяма градина около килията си. В нея той отглеждал житни растения и плодове, които използвал за изхранване на идващите при него странници. А един идолопоклонник, като влязъл през нощта в градината, откраднал толкова, колкото можел да носи, и като си отишъл вкъщи, започнал да вари от плодовете в котлето на огъня. Изминали повече от три часа, изгорил много дърва, а плодовете не само че не се сварили, но и водата в котлето не била загрята. Това необичайно обстоятелство довело крадеца до силно удивление и той, като осъзнал греха си и като познал Христовата сила, действаща в християните, взел всичко откраднато, дори и това, което вече било в котлето, и го занесъл при нозете на стареца, като признал за извършената от него кражба. При това той молел прошка от стареца и го умолявал да го направи християнин. Случило се, че по това време при стареца имало много гости; те се зарадвали за чудесното обръщане на този човек към Христос, вкусили от плодовете и благодарили на Бога. С Христовата благодат преподобният Коприй извършил и много други чудеса и починал в мир. Той се удостоил с еднаква част с преподобния Патермутий в Царството на нашия Господ Иисус Христос, на Когото заедно с Отца и Светия Дух подобава чест и слава във вековете. Амин.