Сред християните е известно едно богослужебно последование, наречено петохлебие.
Често може да се чуе препоръката :
„Направи си петохлебие за здраве” или „за да ти върви в живота”. В някои битува неправилното разбиране, че това е вид жертва. А основата, върху която лежи създаването му, е онзи евангелски откъс, разкриващ чудото, извършено от Господ Иисус Христос с преумножаването на петте хляба и двете риби, с които се нахранили повече от пет хиляди мъже, без жените и децата. По-подробно може да се запознаем с това събитие на следните конкретни места в евангелието Мат. 14:14-21;Марк 6:32-44; Лука 9:10-17; Йоан 6:4-15.

Смята се, че петохлебието съществува като богослужебен чин (не като днешния) от ранно християнско време. Тогава са се извършвали така наречените вечери на любовта (агапии). Християните с по-големи възможности са донасяли хлябове,пшеница, вино и елей. След молитвите се раздавали на бедните и нуждаещите се. С развитието на богослужебната практика на Църквата, петохлебието намира място на всенощното бдение в края на великата вечерня.

По време на четенето на апостолските послания, християните сядали,а специално упълномощен човек минавал и раздавал на всеки присъстващ от благословените хляб и вино, за да се подкрепят телесно, тъй като богослужението било продължително. Така раздавали и на пристигащите понякога отдалече, за да участват в бдението. После никой нищо не вкусвал до сутринта, когато се причастявали.

В установения сегашен ред, петохлебието се отслужва на вечернята след края на просителната ектения. На масичка в средата на храма се слагат в поднос пет малки питки (с формата на просфората), пред тях се нареждат в средата пшеницата (несварено жито), от дясната й страна червеното вино, а от лявата елеят (олио или зехтин).

Свещеникът започва с ектенията „Помилвай ни, Боже, по голямата си милост...”. Тук се споменават имената на онези, за които се извършва петохлебието и честват празника. Следва главопреклонителната молитва „ Владико, многомилостиви, Господи, Иисусе ...”.

В нея се призовават Божията майка, различни светии, споменава се името на светията, което носи съответният храм, както и тези, чиято памет се чества в същия ден. По техните молитви Господ „да направи благоприятна нашата молитва,да ни дарува прошка на греховете”, да сме под Негова закрила и да „прогони от нас всеки враг и противник”, да „спаси нашите души”. После свещеникът взема кадилницата, а срещу него от другата страна на масата застава свещоносец. Така те обикалят три пъти около масата. Действието не е обикновено физическо изпълнение,а намира смисъл в кръга като символ на духовната радост и вечния живот. Каденето с тамян от свещеника ни напомня да се молим усърдно и прошенията ни да се издигнат до Бога.

През това време певците пеят три пъти: „Богородице Дево,радвай се! Благодатна Марие, Господ е с Тебе! Благословена си Ти между жените и благословен е плодът на Твоята утроба, защото си родила Спасителя на нашите души”. Всъщност, в по-голямата си част това е текстът на благата вест, отправена от св.архангел Гавриил към Светата Дева. Пеейки тази молитва, изпросваме застъпничеството на
св.Богородица. Когато се чества голям Господски, Богородичен или на някой светия празник, се пее и съответният тропар (кратко песнопение, с което се прославя събитие или светия). След като се върне на мястото си, свещеникът чете следната молитва : „Господи, Иисусе Христе, Боже наш, Който си благословил пет хляба и с тях си наситил пет хиляди души.

Сам благослови тези хлябове, пшеницата, виното и елея (при произнасяне на тези думи свещеникът с дясната си ръка посочва хлябовете, стоящата зад тях пшеница, виното от дясно и елея, стоящ от ляво - така се изобразява кръст) , и ги умножи в този град (село или света обител, ако се извършва в манастир), в целия Твой свят, и вкусващите от тях верни освети......”.

В края на молитвата свещеникът взема питката, която е най-отгоре, разчупва я кръстообразно,като пее песнопението: „Богатите обедняха и огладняха, а търсещите Господа няма да се лишат от никое благо”.

Певците го изпяват още два пъти. Това песнопение е взето от Псалом 33:11 „Богатите обедняха и търпят глад...” и е преработено.

Накратко това е богослужебното последование на петохлебието; това са действията, които се извършват. После хлябовете и виното се раздават, а с елея свещеникът помазва християните на утренята в чест на празника. Някъде има традиция хлябовете да се напоят с виното и така да се раздават. Прието е питките или хлебчетата, приготвени за петохлебие,да не съдържат мляко, яйца и сирене.

Някои християни носят направени от тях просфори с печат, подобно на използваните за св.тайнство Причастие. Петохлебието, заедно с другите приноси, се споделя с останалите християни,може да се занесе на бедни хора,а една част– у дома. Неправилно е разбирането, че петохлебието трябва да се вкусва само от тези, чиито имена са споменати или от техни близки. След последованието да се вземе осветеното и да се отнесе в дома– често наблюдаваме това в храмовете. Забравяме или не се сещаме дори, че Спасителят преумножи хлябовете не само за Себе Си и апостолите. Та нали и христи ните от първите векове носеха, за да споделят с всички.
Чакаме преумножаване,а старателно си прибираме осветеното и си го носим вкъщи. Може в някои случаи причината да е незнание, но в други е егоизмът ни, отчуждението между нас, липсата на мисъл за ближния.

Св. Симеон Солунски изказва мнение,че ако не се извършва бдение, не е необходимо да се отслужва петохлебие, тъй като единственият му смисъл бил да се подкрепят присъстващите до сутринта,когато щели да се причастят. Отслужването на петохлебие в края на утренята или след завършека на литургията било по-скоро изключение.

Днес в енорийските храмове почти никъде не се извършва бдение в истинското му последование, така че не се налага хората да стоят до сутринта и с петохлебието да се подкрепят телесно. Това му предназначение вече не е актуално. Но нима трябва да спрем да го отслужваме?

Това е една благочестива традиция и не може, не бива с лека ръка да се зачеркне. На много места се прави компромис – освен на вечернята, петохлебието да се извършва преди или след края на светата Литургия.

Недопустима е обаче практиката, наложена в някои храмове, петохлебие да се отслужва на причастния концерт по време на св.Литургия. Въпреки всичко, похвално е старанието на благочестивите християни да носят в храма нужните приноси за извършването на богослужебния чин.

Когато това се прави със силна вяра и от любов към тези, за които се принася и на които се раздава, заслужава да се оцени подобаващо, заслужава разбиране. Може би няма да е пресилено, ако кажем, че в стремежа си да споделят с ближните си онова, което е благословено, те са доня- къде следовници на древните християни,участвали във вечерите на любовта.

Мнозина идват в храма да бъде отслужено петохлебие с молитвена просба болен да оздравее, на някого да се усили вярата, на трети да се разрешат житейските трудности. И те вярват, че както Господ преумножи хлябовете, така ще прояви милост и снизхождение към тези, за които се извършва петохлебието. Ставал съм свидетел как чрез отслужване на петохлебие тази вяра не е била посрамена.

Примерите са много.

Не може да поощрим обаче онези, които имат към петохлебието механичен и магически подход, лишен от чиста вяра в Бога.
Бих си позволи да кажа още,че това е до голяма степен подход консуматорски.

Има нещо красиво в това, да приготвиш или да купиш необходимото за богослужебния чин и след молитвата да раздаваш,да споделяш, да проявяваш милосърдие подобно на апостолите, които носеха пълните кошове с хлябове на насядалите групи хора. А онези, които вкусват от даденото им петохлебие, нека бъдат съпричастни с молитва за приносителите.

Някои приготвят петохлебие, за да почетат голям празник или честват имен ден, а в някои храмове се извършва за всички енориаши - да се преумножи и усили вярата им. Това е станало традиция. Традиция, която е плод на жива вяра, не може да се спре. Петохлебието е прекрасен спомен за великото Христово чудо.

Напомня ни, че Той е истинският Подател на благата.

Насочва вниманието ни не толкова към вещественото, а към истинския Хляб на живота – Господ Иисус Христос.

Колко мъдро в края на богослужението звучи следното песнопение, какво великолепно послание ни отправя: „Да не се надяваме на богатства и материални ценности, които лесно се губят и водят до нищета, а да търсим Господ, Който никога няма да ни лиши от потребното за нас.”

Протойерей Дончо Александров