В съседни домове живеят две семейства – едното вярващи, другото невярващи. Невярващите по цял ден се карат, а у вярващите винаги цари мир и тишина.

Жената от невярващото семейство казва на мъжа си:

- Иди у съседите и виж какво правят, та у тях винаги е толкова тихо.

Отишъл той, надникнал крадешком и почнал да наблюдава какво става вътре. Вижда жената да мие пода. По едно време нещо й привлякло вниманието и тя изтичала в кухнята. В това време мъжът й се прибрал у дома, но не забелязал ведрото с водата, спънал се в него и водата се разляла... Идва жена му, извинява му се и казва:

- Прости, скъпи, аз съм виновна...

А той:

- Не, ти прощавай, аз съм виновен...

Невярващият мъж се разстроил и се върнал у дома, а там жена му го пита:

- Е, какво, видя ли?

Мъжът отвръща:

- Видях!

Жената:

- И какво?

Мъжът:

- Стана ми съвсем ясно! У нас ВСИЧКИ са прави, а у тях ВСИЧКИ са виновни.