“ Татко, съгреших против небето и пред тебе,
и не съм вече достоен да се нарека твой син.” (Лука 15:21)

Светата Църква премъдро е отредила големите църковни празници да бъдат предшествани от подготвителен период,в който първоначално само се загатва идеята на празника, а после все повече се навлиза в нея, докато се стигне до кулминацията, която е самият празник. После в обратен ред до тъй нареченото Отдание на празника. Колкото по-голям е празникът, толкова по-голям е и подготвителният период. А най-големият и най-светлият за Православната църква празник - Възкресение Христово - не само че се предшества от 48-дневния Велик пост,а и от четири подготвителни недели, във всяка от които се акцентира върху определена християнска истина, за да се усили постепенно покайното настроение у християните.В Неделята на Митаря и Фарисея обръщаме внимание на два от най-тежките грехове за човека - гордостта и осъждането на ближния. Има един лек и за двата гряха: повече вглеждане в себе си,в своите слабости и несъвършенства, тогава и гордостта ни ще отслабне и към чуждите недостатъци ще станем по-снизходителни.

И така, да обърнем погледите си навътре и водени от Словото Божие, да продължим да се себеизучаваме, защото как можем да се променим към добро, ако не знаем какво имаме да променяме?Блуден син! – Това е всеки човек. Има ли човек без грях? – Няма! Св. ап. ев. Иоан Богослов пише : “Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим,и истината не е в нас.” (1 Иоан 1:8 ) , а “грехът е беззаконие.” ( 1 Иоан 3:4), нарушение на Божия закон, престъпване на Божията воля. Следователно грехът е оскърбяване на Бога. Всякога, когато грешим ние, образно казано,напускаме бащиния дом,като блудния син и живеем в чужда земя.Всеки от нас има, като блудния син, даден му от Бога имот – здраве, сила, дарби, блага и др.Как често, подобно на блудния син всичко прахосваме и в нравствено отношение изпадаме в най унизително положение: ставаме роби на страсти, грехове и пороци. И като блудния син ставаме пастири на свини и сме петимни за тяхната храна.Ще запитате – Има ли спасение? Възможно ли е връщане? – Да! Има, и е възможно! Пътя е посочен именно в тази притча. От грешника се иска да направи онова, което сторил блудния син, а именно, най напред да дойде на себе си! – Това ще рече : духовно да се пробуди, да разбере своето нравствено състояние.

Втората степен е горко да оплаче себе си. Това ще рече - да пролее сълзи за греховете си. Спомнете си за блудния син, който през сълзи викал: “От глад умирам” – това е плача на гладната за добродетели душа, спомнете си и за св. ап. Петър, който след тежкото съгрешаване – отричането от Спасителя Христа, паднал на земята (Марк 14:72) и плакал горко (Мат. 26:75). Но това не стига - осъзналият се грешник трябва да реши да се върне при баща си и да поиска прошка, да реши да заживее нов живот в бащиния дом. Блудният син казал: “Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: “Татко, съгреших пред небето и пред тебе, и не съм достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците!” Решението не е достатъчно!Трябва незабавно да се изпълни! За блудния син се казва: “И стана, та отиде при баща си”. Извърши ли това синът, тогава бащата с отворени обятия ще го приеме. Какво направил бащата на блудния син? Казано е в притчата: “И когато беше далеч, видя го баща му и му домиля, и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува”. А синът му рекъл: “Татко, съгреших против небето и против тебе и не съм достоен да се нарека твой син”. Тоест, синът направил изповед. – Грешникът трябва да се изповяда! След изповедта на сина бащата казал на слугите си: “Изнесете най-хубавата премяна и го облечете и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете, па докарайте и за колете угоеното теле: нека ядем и се веселим, защото моя син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери. И взеха да се веселят”. Не само простил на сина си, но му върнал синовното достойнство. Приел го не като наемник, а като син. В тайнството изповед не само ни се прощават греховете, но ни се връща и синовната чест. И влязъл бащата в най-тясно единение със завърналия се син, чрез богатата трапеза, която по негова заповед била сложена. Това е образ на светото Причастие, в което ни се дава Тялото и Кръвта на Господ Иисус Христос, и така ние се съединяваме с Него, пребъдваме в Него и Той в нас (Иоан 6:56). Покаялият се и изповядал се грешник трябва да се причасти с светите Тайни. Синът останал в бащиния си дом,заживял под неговия покрив и закрила, под бащино ръководство и помощ. Това прочее е, пътя на нравственото изправление, който грешникът трябва непременно да извърви, особено през предстоящия Велик пост.Нека всеки от нас провери себе си - с Бога ли е, или без Него. В бащиния дом ли живее или в чужда далечна земя. Хляба на живота ли яде или е петимен за “рошковите”, предназначени за свинете – израза е метафоричен!Това иска да ни каже Спасителят чрез днешното св. Евангелие за назидание в тази Неделя на блудния син!

Братя и сестри, Бог обича еднакво всички човеци. Той помага на праведните да постоянстват в доброто, а грешните призовава към покаяние. За всяка обърната човешка душа към Бога, на небето се радват повече, отколкото за стотици праведници (Лука 15:7) ,затова нека не отлагаме от днес за утре! Отлагането може да се окаже гибелно! Може да имаме и имаме такива много и много случаи.Това не трябва да ни отчайва! Божието милосърдие към каещия се грешник е безкрайно!Житията на светиите ни разкриват колко големи грешници, чрез искрено и дълбоко разкаяние са получили от Бога прошка и помилване и чрез духовните си подвизи са станали светии и наши молитвени ходатаи пред Бога.Да побързаме и да се възползваме от любовта и милосърдието на нашия Небесен Отец, докато имаме благоприятно време и ден за спасение! (2 Кор. 6:2). Амин!