Всеки християнин, който тръгне за поклонение по Светите места, е обхванат от особен интерес да види и почувства селищата и местностите, които са непосредствено свързани със земния живот на Господ Иисус Христос. Такива са Витлеем, където се е родил Спасителя, Иерусалим и Голгота, където Той проповядва, извърши множество чудеса, бе заловен, осъден и разпнат. Такъв обект на всеобщ интерес е и Елеонската планина. На върха на тази планина става последната по време случка, когато възкръсналия Иисус се възнася в слава от земята на небето. Това чудно и спасително събитие, дава повод за учредяване на празника Спасовден. Иисус Христос, след славното Си възкресение в продължение на 40 дни се явява на апостолите и ония, които са с тях, за да ги подготви, при новите условия, за предстоящата им велика мисия – да станат достойни проповедници и строители на Царството Божие на земята.



Последната Му среща с апостолите станала именно в четиридесетия ден от възкресението Му, когато Той ги извежда от Иерусалим и ги повежда към Елеон, като разговаря с тях и им обещава, че ще приемат сила отгоре, когато слезе върху им Дух Свети, за да Му бъдат свидетели и в Иерусалим, и в Юдея, и дори до край земя. /Деян. 1:8/ След последната Си беседа с апостолите Той ги благословил и както ги благославял започнал да се възнася към небето, докато най-сетне светъл облак Го скрил от очите им.

Те вече не Го виждали, но в душите и съзнанието им ясно звучело посланието Му: “Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари” /Марк.16:15/; “Аз ще ви изпратя обещанието на Отца Ми върху вас; а вие стойте в град Иерусалим, докле се облечете със сила отгоре”. /Лук.24:49/ Спасителят се скрил от погледа на учениците Си , за да остане и пребъде всякога в сърцата и душите на Своите последователи. Апостолите тръгнали окриляни от Елеон и се прибрали в Иерусалим, помнейки през цялото време на своето служение думите на своя Учител, че Той няма да ги остави и ще пребъдва с тях до свършека на света. /Мат. 28:20/ Чрез възнесението Си Иисус Христос преминал от видимия свят във вечното царство на Бога, или както казва св. ап. Павел – в слава. / І Тим. 3:16/

За да Се възнесе и прослави Иисус Христос преминал през горчилото на много страдания, скърби и унижения. Преди да се издигне в слава, Той извървял дълъг и трънлив път на тежка и непрекъсната борба със злите и тъмни сили в живота. Възнесението се явява последното явно свидетелство за божественото достойнство на Спасителя. Възнесението на Иисус трасира и пътя на човека към небето. Още преди възнесението Той казал на учениците си: В дома на Отца Ми има много жилища… Отивам да ви приготвя място. И като ви приготвя, пак ще дойда да ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз. /Иоан 12:2-3/ Чрез апостолите тези думи Спасителят отправя към всички свои последователи и на тях се основава вярата и надеждата за спасението ни.

По думите на Иисуса, трябва да знаем, че мястото ни е приготвено. Дали ще станем негови наследници зависи от нас. Църквата учи, че два пътя водят към небето. Единият е тесен и каменист, осеян с всевъзможни пречки. По него трудно се върви. Св.Василий Велики казва: “Животът на този свят е пълен с много униние и въздишки… Всеки ден носи своите неприятности, както на ония, що носят багреница и венец, така и на облечените в дрипи”. Но този е единствения спасителен път.

Сам нашият Господ Иисус Христос го извървя и ни показа как трябва да се върви по него. Другият път е широк, осеян с удоволствия и лекомислие, но той е опасен, защото води към погибел. Това като знаем нека се стремим да бъдем християни не само на думи, но и по дела. Нашата вяра и дела ще ни помага да вървим по пътя, който се издига нагоре и ни довежда по-близо до Бога. Само така ще се удостоим да станем участници на славата и радостта в царството Божие. Само така във великия и страшен ден на възмездието, когато Син Човечески отново ще дойде, за да съди живи и мъртви ще можем да чуем утешителните Му думи: ”Дойдете вие, благословени от Отца Ми, наследете Царството, приготвено вам от създание мира”. /Мат. 25:34/ Амин.