ДА ПОСРЕЩНЕМ СПАСИТЕЛЯ В ДУШИТЕ СИ (ЦВЕТНИЦА)
Днес празнуваме тържественото влизане на Господ Иисус Христос в Йерусалим – едно от най-забележителните събития в Неговия земен живот, което станало в неделя, седмица преди Възкресението Му.
В онези дни Йерусалим бил пълен с поклонници, от близо и далеч за празника Пасха. По това време Иисус с учениците Си бил във Витания – селото на възкресения наскоро от Него Лазар, съвсем близо (на половин час път) от Йерусалим. Чули вестта за предстоящето Му идване в града, тълпи нетърпеливи йерусалимци и поклонници отишли във Витания, за да видят с очите си както необикновения Пророк, така и възкръсналия Лазар. А Иисус яхнал едно осле и, придружен от учениците Си, приветстван от съпътстващото ги огромно множество, тръгнал към свещения град. И там Го чакало още по-голямо множество хора – тълпи ентусиазирани посрещачи излезли да Го приветстват, постилали пътя Му с цветя, с дрехите си, размахвали палмови клонки и викали:
“Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев!” Тогава, в оня радостен пролетен ден, народът бил обхванат от небивало въодушевление, защото очаквал Христос да се възцари и да възстанови Давидовото царство, т.е. независимостта на юдейската държава.
През целия Си земен живот Иисус винаги бил образец на кротост и смирение. В този ден обаче Той допуснал такава демонстрация на възторг към Себе Си, такъв небивал изблик на всеобщо преклонение. През целия си земен живот Спасителя винаги пресичал всякакви опити да бъде възвеличаван и превъзнасян. Този път обаче Той допуснал това, макар да знаел, че застланият с цветя и палмови клони път ще Го отведе право към Голгота. Така Иисус пожелал да насочи погледите на хората към великата жертва, която щяла да увенчае мисията Му; Той искал чрез събитията, които предшествали тази жертва, да обърне вниманието на хората към самата жертва. След Неговото разпятие много очевидци щели да си припомнят тази единствена тържествена сцена от живота на Иисус; свързвайки я именно с Неговата кръстна смърт и Възкресение и осмисляйки пророчествата, те щели да стигнат до извода, че Той наистина бил Месия, т.е. Христос, и щели да станат Негови последователи...
И така, Цветница е празник на посрещането на Господа Христа. Носейки в ръце осветените върбови клонки и цветята като спомен за онова тържествено събитие в Йерусалим, ние се включваме в ликуващото множество, което някога с толкова радост е приветствало Спасителя. С картината на това посрещане пред духовния ни взор оживява и картината на Христовото възхитително и славно влизане в човешките души, където вярата и любовта полагат най-благоуханните цветя. Неслучайно за народа този ден е също празник на цветята и е изпълнен с песни и много съдържателни и красиви обичаи.
Днес, когато държим в ръцете си върбови клонки и цветя и когато тържествено посрещаме в душите си Христа Спасителя, не можем, обхванати от бурния възторг на онова хилядно множество в Йерусалим, да не възкликнем: “Осанна! Осанна на Давидовия син! Осанна на Възкресителя на мъртвите, на Победителя на смъртта!” Всеки миг от живота ни е среща с Господа Христа, защото Той е винаги при нас – не само сега, когато държим върбовите клонки и цветя, а във всеки един момент Той стои пред входа на душите ни, кротък и благославящ както някога.
Как ние Го посрещаме? Ето въпросът! Безспорно – с радост. Но дали зад тази радост няма и нещо друго, което и сега би Го натъжило?
Днес ние правилно разбираме Христа – знаем, че Неговото царство не е от този свят и затова Го посрещаме не като земен, а като небесен Цар. И все пак Той може да се яви пред нас с насълзени очи. Чист ли е нашият, християнският свят от пороците, които Той отрече като гнили язви на живота? Нима в душите ни, които Му пеят “Осанна!” и “Спаси ни!” всичко е така, както Той желае?
Как ние посрещаме Спасителя?
Нека на този въпрос всеки отговори в себе си искрено и честно и да избере пътя си в живота...
От утре започва седмицата на Христовите страдания. В скръбните богослужения ще проследим и съпреживеем последните драматични дни от земния живот на Господ Иисус Христос. Моето желание е тази седмица да премине за нас в печалните тонове на Голготската трагедия, а душите ни, макар и натъжени, да продължават да пеят възторжената песен на йерусалимци: “Осанна! Благословен е Идещият в името Господне!” Защото след жертвата идва изкуплението, а след кръста – Възкресението.
В онези дни Йерусалим бил пълен с поклонници, от близо и далеч за празника Пасха. По това време Иисус с учениците Си бил във Витания – селото на възкресения наскоро от Него Лазар, съвсем близо (на половин час път) от Йерусалим. Чули вестта за предстоящето Му идване в града, тълпи нетърпеливи йерусалимци и поклонници отишли във Витания, за да видят с очите си както необикновения Пророк, така и възкръсналия Лазар. А Иисус яхнал едно осле и, придружен от учениците Си, приветстван от съпътстващото ги огромно множество, тръгнал към свещения град. И там Го чакало още по-голямо множество хора – тълпи ентусиазирани посрещачи излезли да Го приветстват, постилали пътя Му с цветя, с дрехите си, размахвали палмови клонки и викали:
“Осанна! Благословен Идещият в име Господне, Царят Израилев!” Тогава, в оня радостен пролетен ден, народът бил обхванат от небивало въодушевление, защото очаквал Христос да се възцари и да възстанови Давидовото царство, т.е. независимостта на юдейската държава.
През целия Си земен живот Иисус винаги бил образец на кротост и смирение. В този ден обаче Той допуснал такава демонстрация на възторг към Себе Си, такъв небивал изблик на всеобщо преклонение. През целия си земен живот Спасителя винаги пресичал всякакви опити да бъде възвеличаван и превъзнасян. Този път обаче Той допуснал това, макар да знаел, че застланият с цветя и палмови клони път ще Го отведе право към Голгота. Така Иисус пожелал да насочи погледите на хората към великата жертва, която щяла да увенчае мисията Му; Той искал чрез събитията, които предшествали тази жертва, да обърне вниманието на хората към самата жертва. След Неговото разпятие много очевидци щели да си припомнят тази единствена тържествена сцена от живота на Иисус; свързвайки я именно с Неговата кръстна смърт и Възкресение и осмисляйки пророчествата, те щели да стигнат до извода, че Той наистина бил Месия, т.е. Христос, и щели да станат Негови последователи...
И така, Цветница е празник на посрещането на Господа Христа. Носейки в ръце осветените върбови клонки и цветята като спомен за онова тържествено събитие в Йерусалим, ние се включваме в ликуващото множество, което някога с толкова радост е приветствало Спасителя. С картината на това посрещане пред духовния ни взор оживява и картината на Христовото възхитително и славно влизане в човешките души, където вярата и любовта полагат най-благоуханните цветя. Неслучайно за народа този ден е също празник на цветята и е изпълнен с песни и много съдържателни и красиви обичаи.
Днес, когато държим в ръцете си върбови клонки и цветя и когато тържествено посрещаме в душите си Христа Спасителя, не можем, обхванати от бурния възторг на онова хилядно множество в Йерусалим, да не възкликнем: “Осанна! Осанна на Давидовия син! Осанна на Възкресителя на мъртвите, на Победителя на смъртта!” Всеки миг от живота ни е среща с Господа Христа, защото Той е винаги при нас – не само сега, когато държим върбовите клонки и цветя, а във всеки един момент Той стои пред входа на душите ни, кротък и благославящ както някога.
Как ние Го посрещаме? Ето въпросът! Безспорно – с радост. Но дали зад тази радост няма и нещо друго, което и сега би Го натъжило?
Днес ние правилно разбираме Христа – знаем, че Неговото царство не е от този свят и затова Го посрещаме не като земен, а като небесен Цар. И все пак Той може да се яви пред нас с насълзени очи. Чист ли е нашият, християнският свят от пороците, които Той отрече като гнили язви на живота? Нима в душите ни, които Му пеят “Осанна!” и “Спаси ни!” всичко е така, както Той желае?
Как ние посрещаме Спасителя?
Нека на този въпрос всеки отговори в себе си искрено и честно и да избере пътя си в живота...
От утре започва седмицата на Христовите страдания. В скръбните богослужения ще проследим и съпреживеем последните драматични дни от земния живот на Господ Иисус Христос. Моето желание е тази седмица да премине за нас в печалните тонове на Голготската трагедия, а душите ни, макар и натъжени, да продължават да пеят възторжената песен на йерусалимци: “Осанна! Благословен е Идещият в името Господне!” Защото след жертвата идва изкуплението, а след кръста – Възкресението.
