МОЛИТВА И ВЯРА


“Жено, голяма е твоята вяра, 
нека ти бъде по желанието ти!” 
(Матей 15:28)

Особеното величие на християнската вяра се състои не само в нейното свято и божествено съдържание, но и в нейната необикновена сила. Тази чудна сила, която човек може да притежава има невероятна мощ. Характерен пример за могъществото на вярата ни дава днешното евангелско четиво в разказа за жената хананейка и изцеряването на нейната болна дъщеря.Придружаван от учениците си, в онова време, Господ Иисус Христос напуснал Галилея и минава през околностите на градовете Тир и Сидон - предели,населени предимно с хананейци и езичници.

Тази област е известна като Финикия и се намира между Юдея и Антиохия Сирийска,там където учениците на Богочовека са наречени за пръв път християни. Вероятно в Антиохия се установила и християнската общност основана от св. евангелист Матей, след разрушаването на Иерусалимския храм от римляните през 70 г. Мълвата за Спасителя като невиждан пророк и чудотворен целител явно била стигнала и до тези краища,защото една местна жена, узнавайки, че минава самият Иисус, тръгва след групата и в голямото си отчаяние и болка започва да вика: „Помилуй ме, Господи, Сине Давидов! Дъщеря ми зле се мъчи от бяс!” (Матей 15:22).Но настоятелната молитва на хананейката среща безмълвието на Господ Иисус, Който след настояването на апостолите да отпрати тази жена, заявява категорично: “Аз съм пратен само при загубените овци от дома Израилев” (Матей 15:24). В тези слова откриваме трудния път по който преминава приемането на езичниците в Божия народ – Израил, трудността на първите иудео-християни да признаят, че и хананейците са чеда на Авраам – бащата на многобройните народи, и че Христос е Спасител на всички народи по целия свят.

Жената като че ли не чува тези думи и се приближава още по-близо до Христос и кланяйки се, продължава да настоява: „Господи, помогни ми!” (Матей 15:25).Тогава Христос й казва нещо, което би отказало от молбата му и би засегнало дълбоко всеки човек: „Не е редно да се вземе хляба от чедата и да се хвърли на псетата!” (Матей15:26) След тези тежки думи на Спасителя учениците навярно са си помислили, че “досадницата” ще ги остави най-сетне намира и ще си отиде. Но не! Тя намира колкото смирен, толкова и уместен отговор: „Да, Господи! Ала и прасетата ядат от трохите, що падат от трапезата на господарите им!” (Матей 15:27) В молитвата на хананейката можем само да съзерцаваме смиреното въжделение към Спасението – тя не желае да се храни от хляба на израилевите чеда, би се задоволила само от трохите, падащи от Божията трапеза, понеже сърцето и гори от силната вяра, че тези скъпоценни трохи от Господнята трапеза носят спасение и живот за целия и дом.

Хананейката е като дива маслина, присадена към питомната – Израил, която започва да дава изобилен плод, както ни уверява св.ап. Павел в своето послание до римляните(11 глава). Благовестието на Спасителя трябва да достигне до всеки човек, изкупен с пролятата от Него кръв, както самарянката и хананейката намериха живата вода, която блика за вечен живот и истинската вяра, срещайки се с Иисус Христос.След последните думи на жената Христос „се предава” : „О, жено! – казва й Той. – Голяма е твоята вяра; нека ти бъде по желанието ти!” (Матей 15:28) И в същия час дъщеря й оздравява. Трябва да използваме този дълбокопоучителен евангелски разказ, за да помислим за Божието „мълчание”, затова защо Бог понякога сякаш не чува нашите молитви. Изяснихме си, че така Той изпитва нашата вяра и калява търпението ни. Учи ни на упоритост и постоянство в молитвата ни, дава ни възможност да преосмислим и променим някои от исканията си и да ги подкрепим с покаяние и добри дела. А неразумните и неуместни наши молби просто оставя без последствия.

Жената хананейка едва ли е чувала думите на Господ Иисус „Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори. Защото всеки, който иска –получава, и който търси – намира, и на тогоз,който хлопа – ще се отвори” (Лука 11:8-10), но тя се моли точно така и молитвата й е дръзновена. Иудеите са презирали езичниците и не са общували с тях. Хананейката е знаела това, виждала е, че Христос и учениците са евреи, но въпреки всичко дръзва да се приближи до тях и да изкаже молбата си.Молитвата й е постоянна. Христос не й отвръща,но тя не се обезсърчава и не спира да се моли. Молитвата й е настойчива и непоколебима, и тя продължава да вика за помощ.Молитвата й е смирена. Приближавайки Христос тя не спира да се кланя. Тежките думи на Богочовека изобщо не я засягат. Тази отчаяна жена идва при Христос със своята болка, защото вярва, че Той ще й помогне. Тя е извикала към Него за помощ, въпреки че всичко и всички сякаш са против нея: етническият й произход, полът й - защото жените по онова време нямали право да разговарят с непознати мъже, още по-вече чуждоземци и друговерци, учениците - те не казват на Иисус „помогни й”, а - „отпрати я!”, злият дух,обладал дъщеря й, а сякаш и самият Христос е против нея. И този неин вик е вик на искрената й вяра и на надеждата, завладяла цялото й същество. Въоръжена с тях тя със смело постоянство си проправя път през пустинните пясъци на безброй пречки, отчаяна нужда и отхвърляне. И накрая получи похвалва за вярата си и изцеряване на дъщеря й.Да! Така иска Христос да Му се молим: с дълбока вяра и непоклатима надежда, с искрено смирение и несекващо постоянство, със синовно дръзновение и непоколебима настойчивост.

Всички хора, от всички народи които сме кръстени в името на Светата Троица, сме под покрова на живия Христос. Ние сме частици на Божията Църква, където намираме истината и спасението чрез молитвата произлизаща от вярата чрез благодатта на животворящия и живоначален Свети Дух и се избавяме от лъжата и измамата, от бесовските сили, които повреждат ума и волята ни и помрачават съвестта ни.Сатаната никога не се успокоява, явява се в различен вид, за да мъчи хората, докато им навреди напълно и ги доведе до отчаяние и безнадеждност. Църквата е майката на всички християни. Тя е цялостно евхаристийно тяло, в което се поместват всички православни християни независимо от националния им произход, пола, езика, общественото положение и жизненото им равнище За всичките членове на тялото Христово майката Църква се моли с една уста и с едно сърце към триипостасния Бог да се причестяват достойно със светите дарове при евхаристията, така че да се измият греховете на онези, които ги приемат. Да се просвети умът, да се очисти душата и да се разбият бесовете на високомерието, завистта, развалата и на самата смърт.

Свети Василий Велики /330 – 379/- големия кападокийски богослов и църковен учител, тълкувайки първата глава на книга “Битие” за сътворението на света, в 4 глава на своя “Шестоднев”, съзерцава непреходността и красотата на Църквата: “Ако морето е толкова прекрасно, като свързва отдалечени земи, и осигурява на плаващите свободното им придвижване от една в друга земя, то колко по-изящна е Църквата, това чудно събрание на верните, Която свързва минало, настояще и бъдеще, всеки човек от всяко време и място!”Каквито и да са тежестите и страданията на историческите условия, в които съществува Църквата Христова, за нас православните християни остава непроменено основното обещание на Богочовека за нейното съществуване, че „портите адови няма да й надделеят”(Матей 16:18). Амин!