СЛОВО ЗА ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ ОТ ТВОРЕНИЯТА НА СВЕТИ ЕФРЕМ СИРИН СЪБРАНИ ОТ СВЕТИ ТЕОФАН ЗАТВОРНИК

Христолюбиви мои братя! Чуйте за Второто и страшно пришествие на нашия Владика Иисус Христос. Спомних си за този час и изтръпнах от голям страх, като си помислих какво ще се открие тогава. Кой може да го опише? Кой език ще го изрази? Кой слух ще вмести в себе си чутото? Тогава Царят на царете, като се вдигне от Престола на славата Си, ще слезе да посети всички обитатели на Вселената,ще тегли чертата и както подобава на Съдията, на достойните ще въздаде добра награда, а онези, които заслужават наказание, ще накаже. Когато мисля за това,страх обзема всичките ми членове и цял изнемогвам,от очите ми потичат сълзи,гласът изчезва, устата ми се затварят, езикът се вцепенява и помислите замлъкват.Такива велики и страшни чудеса не е имало от началото на творението и няма да има през всички родове! Ще се изпълни времето, ще удари последният час на световното битие:огнената река ще потече с ярост, подобно на свирепо море; ще погълне планините и дебрите и ще изгори цялата земя и всичко, което е на нея. Тогава от този огън реките ще оскъднеят и изворите ще пресъхнат; и в същото време там, горе,звездите ще паднат, слънцето ще помръкне, луната ще премине и небесата ще се свият като книжен свитък (Ис. 34:4). 

Кой ще намери в себе си толкова сила, за да понесе без разтърсващо съкрушение мисълта за тази страшна промяна на цялото творение?След това ще се чуе глас на тръба, по-силен от всякакъв гръм - глас, викащ и събуждащ всички от векове заспали, и праведни, и неправедни. И за един миг всяка човешка душа ще се вдигне от мястото си и всички хора от четирите краища на земята ще бъдат събрани на Съд. Защото ще заповяда великият Цар, Който има власт над всяка плът, и веднага с трепет и готовност ще дадат: земята - мъртъвците си, а морето - своите,което са разкъсали зверовете, което са раздробили рибите, което са разхитили птиците - всичко това ще се яви в един миг, и дори един косъм няма да липсва.Ето, всички са се събрали и в трепетно мълчание очакват да се яви славата на великия Бог Съдия (Тит.2:13), снизхождането на Който ще се открие с явяването на знамението на Сина Човечески (Мат. 24:30), с явяването на Кръста, този скиптър на великия Цар,и като Го видят, всички ще разберат, че след него ще се яви и Самият Цар. И наистина, скоро след това ще се чуе от небесните висини:ето, младоженецът иде (Мат. 25:6); ето, приближава се Съдията; ето, явява се Царят; ето, Бог на всичко идва да съди живи и мъртви! Тогава, братя мои, от този глас ще потръпнат земните основи от край до край; тогава всеки човек ще го налегнат теснота, и страх, и изстъпление, от очакването на онова, което ще се случи с Вселената. Тогава ще се притекат Ангели, ще се съберат ликовете на Архангелите, Херувимите и Серафимите; и всички пълни с очи високо и силно ще възкликнат: свет, свет, свет е Господ Бог Вседържител, Който е бил,Който е и Който иде! (Откр. 4:8)Тогава всяка твар на небето и на земята и под земята с трепет ще извика: благословен Идещият в име Господне! (Мат. 21:9) Тогава ще се разтворят небесата и ще се открие Царят на царете, предивният и преславен наш Бог, подобно на страшна мълния, с голяма сила и несравнима слава,както проповядвал и Иоан Богослов, като казва: ето,иде с облаците, и ще Го види всяко око, и ония, които Го прободоха; и ще се разплачат пред Него всички земни племена! (Откр. 1:7)

Какъв страх и трепет, и изстъпление ще бъде в онзи час! Кой ще понесе тази гледка? И кой ще устои на сиянието на Този, от Чието лице побягна земята и небето (Откр. 20:11). Земята и небето ще побегнат! И кой,след всичко това, ще бъде в състояние да устои? И къде ще избягаме ние, грешните, когато видим престолите поставени и Владиката на всички векове да седи; когато видим безбройните войнства да предстоят около Престола? Защото тогава ще се изпълни пророчеството на Даниил: Видях най-сетне, че бидоха поставени престоли, и седна Старият по дни ... Хиляда хиляди Му служеха, и десетки хиляди по десет хиляди предстояха пред Него; съдии седнаха, и книги се разтвориха (Дан.7:9, 10). О, теснота; о, скръб и мъчение на духа! Неподкупният Съд започва и се разтварят страшните книги, в които са записани нашите думи и дела, и всичко, което сме казали и направили в този живот, което сме мислили да скрием от Бога, Който изпитва сърца и вътрешност (Откр. 2:23). О, колко сълзи са ни нужни заради този Час! Тогава с очите си ще видим, от една страна - неизказаното Небесно Царство, а, от друга - откриващите се и страшни мъчения; а сред тях - всяко коляно и всяка човешка душа, от прародителя Адам до
родения най-последен. Там цялото човечество ще бъде поставено между Царството и осъждането, между Живота и смъртта, между Рая и ада. Всички ще тръпнат в очакване на страшния Час на Съда, и никой не ще бъде в състояние да помогне на никого.Тогава ще се поиска от всеки изповядване на вярата, задължителност на кръщението, вяра, чиста от всяка ерес. Велик ли е някой или малък - всички еднакво сме изповядали вярата си и сме приели светия печат;всички еднакво сме се отрекли от дявола, като сме духнали върху него, и всички еднакво сме дали обещание на Христа, като сме Му се поклонили. Отричането, което даваме при Светото Кръщение, се изразява с малко думи, но по съдържащия се в него смисъл е многообхватно. Защото в малко думи се отричаме от всичко - отричаме се не от едно, не от две или от десет лоши дела, а от всичко лошо, от всичко, което е омразно на Бога; отричаме се от сатаната и неговите дела. От кои дела? Чуй ги: блуд, прелюбодеяние, нечистота, лъжа,кражби, завист, отравяне, гняв, хула, вражда, кавги, ревност, пиянство, празнословие, гордост, безделие,присмиване, свирене, бесовски песни, развращаване на деца, гадаене, викане на духове. От всичко това и подобното на него; от всичко, за което се знае, че това са дела и дяволски учения, се отричаме чрез отричането при Светото Кръщение. За това отречение и добро изповядване ще потърсят отговор от всеки от нас в онзи Час и Ден, защото е писано: по думите си ще бъдеш оправдан (Мат. 12:37); и още Господ казва: с твоите уста ще те съдя, лукави рабе (Лук. 19:22).

Тези наши думи или ще ни осъдят, или ще ни оправдаят в онзи Час. За тях ще разпитват всеки, и всеки - в неговия чин. Епископите ще бъдат питани и за собствения им живот, и за паството им: от всеки ще изискат словесните овци, които е приел от Пастиреначалника Христос. По подобен начин и презвитерите ще дадат отговор за своята Църква, а заедно с тях и дяконите.И всеки вярващ ще даде отговор за себе си и за дома си, за жена си, децата си, робите и робините си: възпитавал ли ги е в учение и наставление Господне (Еф.:6:4), както е заповядал Апостолът? Тогава ще бъдат изпитани царете и князете, богатите и бедните, великите и малките за всички дела, които са извършили; защото е писано, че всички ще застанем пред съдилището Христово (Рим. 14:10) , за да получи всякой заслуженото,според доброто или злото, което е извършил с тялото си (2 Кор. 5:10).
Какво ще стане, след като бъдат изследвани и обявени делата на всички пред Ангелите и пред човеците,не може да бъде разказано без сълзи и стенания, защото то ще бъде вече последното. Тогава Съдията ще ни раздели едни от други, както пастирът отлъчва овците от козите. Тези, които имат добри дела и добри плодове, ще бъдат отделени от безплодните и грешните и ще просветнат като слънце. Това са всички, които са обичали Господните заповеди, били са милосърдни, обичали са бедните, сираците, обличали са голите, посещавали са затворниците в тъмниците, застъпвали са се за угнетените, наглеждали са болните, които са плакали,както е казал Господ (Мат. 5:4), обеднели са заради богатството, приготвено на Небесата, прощавали са прегрешенията на братята си, опазили са печата на вярата цял и чист от всяка ерес. 

Тях Господ ще постави овците от дясната Си страна, а козите - от лявата (Мат. 25:33),именно онези, които са безплодни, огорчили са Добрия Пастир, не са слушали думите на Пастиреначалника, били са високомерни, користни, сластолюбиви,които в сегашното време на покаяние, като кози играят и се ленят и прекарват целия си живот в преяждане, пиянство и всякакви утехи и веселби, а към нуждаещите се са немилосърдни, подобни на богатия, който не проявил жалост към бедния Лазар.Като раздели така всички, на стоящите отдясно Господ ще каже: дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира (Мат. 25:34)! А стоящите отляво ще чуят тази горчива и строга присъда: идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели! И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен (Мат. 25:41, 46).Спомних си за тази бедствена раздяла и не мога да я понеса. Който има сълзи и съкрушение, да плаче,защото в онзи страшен Час с такава бедствена разлъка ще бъдат отделени всички едни от други и всеки ще се пресели на мястото, от което няма завръщане. Тогава ще бъдат разделени родителите от децата си, приятелите от приятелите си, съпрузите от съпругите си,даже и тези, които са се клели да не се разделят никога.

Тогава грешните ще бъдат накрая изгонени от Съдилището и поведени към мястото за мъчения от немилостивите ангели, като понасят от тях блъскане, побои,като скърцат със зъби и все по-често се обръщат, за да видят праведниците и радостта, от която самите те са отделени. И ще видят онази неизказана светлина, ще видят райските красоти и великите дарове, които ще приемат от Царя на Славата тези, които се подвизават добре. След това, като се отделят постепенно от всички праведници, приятели и познати, накрая ще се скрият и от Самия Бог, изгубили възможността да съзерцават радостта и истинската светлина. След всичко това ще стигнат до местата на неописуемите мъчения и там ще бъдат разпръснати и разпилени.Тогава ще видят, че са напълно оставени, че всяка надежда за тях е погинала и никой не може да им помогне или да се застъпи за тях. Тогава, накрая, като ридаят с горчиви сълзи, ще кажат: “О, колко време изгубихме в нехайство и как ни излъга нашата заслепеност! Там Бог ни говореше чрез Писанието, но ние не слушахме; тук викаме към Него, но Той отвръща лицето Си от нас!Каква полза ни донесе всичко, което е в света? Къде е баща ни, който ни е създал? Къде е майка ни, която ни е родила? Къде са братята ни? Къде са приятелите ни?Къде е богатството ни? Къде са хорските похвали? Къде са пировете? Къде са многолюдните веселби?” Отникъде няма помощ; оставени сме от всички: и от Бога, и от светиите. И за покаяние вече няма време; и от сълзи няма полза. Да викнем: “Спасете ни, праведници! Спасете ни, Апостоли, Пророци, мъченици! Спаси ни, лик на Патриарсите! Спаси ни, чин на подвизаващите се!Спаси ни, Честний и Животворящи Кръсте! Спаси ни и ти, Владичице Богородице, Майко на Човеколюбеца Бог!”. Да викнем така, но вече кой ще ни чуе! А и ако ни чуе, каква полза! Защото вече мина времето за всяко застъпничество”. В такива терзания на безутешно отчаяние всеки, макар и против волята му, накрая ще бъде отведен на мястото на мъчението, което е приготвил за себе си с лошите си дела, дето червеят им не умира, и огънят не угасва (Марк. 9:48).

Ето, разбрахте ли какво приготвяме за себе си? Ето,чухте ли какво си спечелват нехайните, ленивите, некаещите се? Чухте ли как ще бъдат осмени онези, които се надсмиват над Господните заповеди? Чухте ли как лъже и заблуждава мнозина този развращаващ душата живот? Нека да се погрижим за това, как да се изправим, без да бъдем осъдени пред Страшния Съд в онзи трепетен и страшен Час. За този страшен Ден и Час са предрекли светите Пророци и Апостоли; за този страшен Ден и Час Божественото Писание до всички краища на Вселената, в църквите и на всяко място, проглася и свидетелства. И за какво? Затова за да измоли от всички; гледайте, бдете, слушайте внимателно, бъдете трезви, молете се, бъдете милосърдни, кайте се, бъдете готови, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий (Мат. 25:13) . Внимавайте над себе си, да не би сърцата ви да бъдат отегчавани с преяждане, пиянство и житейски грижи, и да ви застигне оня ден внезапно (Лук. 21:34).Оставете широкия път,който води към погибел; изберете тесния път, който води в живота.Скръбно е шестването по този път, но упокоението е блажено; сурово е шестването, но въздаянието е радост; в теснота е шестването, но мястото
на покоя е широко. Шестването на този път е: да бъдем укорявани и да търпим, да бъдем ненавиждани и да не изпитваме омраза, да страдаме от злото и да отвръщаме с добро, да прощаваме, да полагаме душата си за своите приятели, и, накрая, дори и кръвта си да пролеем за Христа, ако обстоятелствата го изискват. Който тръгне по тесния път, ще приеме блажена награда, която няма да има край. А широкият път и широките врата водят към гибел. 

Вървенето по него тук е радостно, но там е скръбно. Тук е леко, а там - тежко и болезнено. Тук е сладко, а там - по-горчиво от жлъчка. Това вървене по широкия път е: блуд, прелюбодеяние, нечистота,страстност, завист, ярост, разпри, а също и смях, викове, забави, свирене, танци, пищни дрехи, скъпи вечери, неподобаващи песни, меки постели, преяждане,омраза към брата и, което е най-лошо, неразкаяност и непомнене на смъртта. Мнозина вървят по този път и всички те ще достигнат до заслуженото пристанище:вместо наслаждение - глад, вместо покой - болки, вместо смях - ридание, вместо весели пирове - пребиваване с демоните, вместо светли и разкошни жилища - непрогледен мрак и огнена геена. Братя, като размисляме за този край на широкия път, нека да се отвърнем от него и да послушаме Господа, Който казва: подвизавайте се да влезете през тесните врата (Лук. 13:24)!Паметта за Страшния Съд да ни научи на това.Като са държали в мислите си този Ден, светите мъченици не са жалели тялото си; други са се подвизавали и днес се подвизават в пост и девство в пустините и планините. Като е помнел този Ден, блаженият Давид всяка нощ е намокрял постелята си със сълзите си и е умолявал Бога, казвайки: Господи, не влизай в съд с Твоя раб!Защото, ако поискаш да направиш това, пред Тебе няма да се оправдае нито един от живите (Пс.142:1, 2)! Да пристъпим и ние, братя, към този подвиг,докато още не е настъпил онзи Ден. Да изпреварим Божия лик с изповед, покаяние, молитви, пост, сълзи,посрещане на странници. Да го изпреварим, преди да е дошъл Той видимо и преди да ни завари неготови. Да не преставаме да принасяме покаяние, неотстъпно да се молим и да се готвим да срещнем Господа - всички заедно: мъже и жени, богати и бедни, роби и свободни,стари и млади.И нека никой да не казва: “Много съм грешил,няма прошка за мене!” Който казва това, той не знае,че Бог е Бог на каещите се и е дошъл на земята да призове не праведници, а грешници към покаяние (Лук.5:32). Но гледайте и никой да не дръзне да каже: “Аз не съм грешен!”. Който казва това, той е сляп. Никой не е безгрешен, никой не е чист от сквернота, никой от човеците не е без вина, освен Онзи едничък, Който заради нас обедня, бидейки богат. Нека да избегнем този недъг - да се считаме за праведни; но и да не се отчайваме за спасението си, като осъзнаем греховете си. Сгрешили ли сме? Ще се покаем. Хиляда пъти сме сгрешили? Хиляда пъти ще принесем покаяние. Бог се радва на всяко добро дело, но най-много за душата, която се кае; защото целият снизхожда към нея, приема я със собствените Си ръце и призовава, и казва: Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви
успокоя! (Мат. 11:28).Като слушаме тези благи обещания и този пресладък глас на Спасителя на нашите души, дойдете да се поклоним и да припаднем към Него, изповядвайки Му греховете си. Да не се бавим и да не престанем да викаме към Него денем и нощем със сълзи, защото Той е милостив и истинен; и несъмнено ще въздаде за онези, които викат към Него непрестанно. Той е Бог на каещите се, Отец, Син и Свети Дух. На Него слава во веки. Амин.