СТРАШНИЯТ БОЖИЙ СЪД

“Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете
царството, приготвено вам от създание мира” ( Мат. 25:34).

Месопустната Неделя е една от тъй наречените подготвителни Недели към светата Четиридесетница, които имат за цел да пробудят у нас особени чувства на покаяние и да ни подготвят за Великия пост.Днес Светата Православна Църква ни напомня, че нашия постен подвиг трябва да бъде съпроводен и с добри дела, и ни предлага едно надеждно средство,което винаги да ни държи будни, а именно: мисълта за Страшният Божи съд и за вечната участ на човека (Мат. 25:31-45).Ето буквално и самите думи по този основен и централен за нас въпрос,казани от Спасителя: “А кога дойде Син Човечески в славата Си, и всички свети Ангели с Него, тогава ще седне на престола на славата Си, и ще се съберат пред Него всички народи” (Мат.25:33-34).Кога ще стане това? Отговорът е: при свършека на света, в онзи последен ден от съществуването на нашия свят в този му вид, в който го виждаме сега, когато слънцето и луната ще потъмнеят и звездите ще изгубят блясъка си, когато моретата и океаните ще зашумят със страшна сила,когато цялата земя се разтресе и всички гробове по нея се разтворят, и мъртвите възкръснат.

Възкресението на мъртвите е основна догматическа истина на нашето верую. Вярата във възкресението на мъртвите е едновременно учение и събитие. Господ Иисус Христос учеше за възкресението на мъртвите. Това Свое учение Той подкрепи и утвърди с факта на Собственото Си възкресение. А Христовото възкресение направи от вярата във възкресението на мъртвите една абсолютна увереност в собственото ни възкресение. “Чакам възкресение на мъртвите” – на всеослушание заявяваме в Символа на вярата ни. Без възкресение на мъртвите “празна е нашата проповед, празна е и вашата вяра” (1 Кор. 15:14) – заявява св. ап. Павел.

Църквата Христова диша и живее чрез вярата в Христа,Който “възкръсна от мъртвите и за умрелите стана начатък” (1 Кор. 15:20).От днес прочетеното литургийно евангелие вие чухте, как ще стане Страшният Божи съд и каква ще бъде съдбата на праведниците и грешниците.Ще дойде Син Човечески в славата Си и всички свети Ангели с Него, ще седне на престола на славата Си и ще отреди на всеки място според делата му. Както добрият пастир познава своето стадо и отделя козите от овците, така и Господ ще отдели овците – смирените, кротките,праведните и милостивите отдясно. Те са удостоени да чуят блажения Му зов:“Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира”(Мат. 25:34).Смиреният и проливащ сълзи на покаяние християнин вижда Божия образ във всеки човек,тъй като човек е създаден по образ и подобие Божие (Бит. 1:26). Всеки гладен, жаден, странник,гол, болен и затворник е негов брат. 

Душата му съпреживява страданието на нуждаещите се от топлина и любов братя. В съзнанието му постоянно присъства Христовата повеля: “Бъдете съвършени, както е съвършен и Небесният ваш Отец”(Мат. 5:48). А вкамененото от себелюбие сърце остава глухо към стоновете на страдащите. Мисълта за справедливия Божи съд никога не го спохожда.То с лекота престъпва Божиите повели и гради пътя на своята неправда. Така делата противни на Божия закон ще предизвикат думите: “Идете от Мене, проклети, в огън вечний, приготвен за дявола и неговите ангели” (Мат. 25:41).Живата престава за страшния, но справедлив Божи съд трябва винаги да държи будна християнската ни съвест. Затова и светите подвижници са държали в килията си, винаги пред погледа си, човешки череп. Той им напомнял за смъртта, за края,за съда Божи, за нашата отговорност. Има една много интересна и поучителна картина, изобразяваща свети Антоний Велики. Светецът стои пред пещерата си, а не далече от него се мяркат образът на блудница, на другата страна пир и други съблазни. Свети Антоний е стиснал здраво между ръцете си човешки череп и възнася гореща молитва към Бога. Мисълта за смъртта, за суетата на всичко световно, за Страшния съд и вечните мъки е давала на светеца сили да отбива всички пристъпи на плътта, дявола и света.

Затова и премъдрият Иисус, син Сирахов, ни съветва: “Във всичките си работи помни за твоя край, и во веки не ще съгрешиш” (Сир. 7:39). А по думите на св. Иоан Златоуст: “Ако искаме да направим душите си достойно жилище на Бога,винаги трябва да помним оня страшен ден, в който, събрани в подножието на Божия престол, ще трябва да дадем отчет за всичко, което сме вършили на земята; в който ден нашите грехове ще бъдат обявени пред целия свят и всички наши действия,дори отдавна забравени от нас, ще се открият; в който ден ще видим огнената река ..., ще се разтворят книгите на нашите сърца и от висотата на Божието съдилище ще се прочете историята на нашия живот”.И наистина, може ли нашата душа да не се пробуди и стресне, като слуша каква участ, каква съдба ще я сполети на другия свят, когато праведният Съдия ще награди всеки според делата му. Не, не може човек да бъде равнодушен и хладнокръвен,но понякога, забързани и впрегнати в житейските си грижи, ние често забравяме, че всяко начало има своя край. Нашето земно съществуване, свързано с ритъма на времето, ще свърши и то в момент,когато най-малко очакваме, защото “на човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд” (Евр.9:27). Тогава ще бъде късно да се покаем за делата си. Нека всеки от нас се вгледа в себе си,осмисли делата си, надникне дълбоко в мислите и чувствата си и обича ближните си. Защото такъв е нашия дълг – да обичаме ближните си, защото те са Божии чеда, най-малки Христови и наши братя. А как да ги обичаме, казва ни Сам Христос в днешното евангелско четиво. Да ги обичаме не отвлечено, не интелектуално, не с неуловимо чувство, а с живи дела на добро, като им служим. “И тъй, докле имаме време, нека правим добро на всички...” (Гал.6:10).

Братя и сестри, на днешния ден Светата Православна Църква иска да ни въоръжи с чудното духовно оръжие – мисълта за Страшния съд и за последната съдба на човека. Това оръжие ни прави силни в борбата с греха по пътя на съвършенството.Нека винаги да звучи в ушите ни гласът на Господа от Откровението на свети апостол и евангелист Иоан Богослов: “Ето, ида скоро, и отплатата Ми е с Мене, за да въздам всекиму според делата му” (Откр. 22:12).Нека се подготвим за Великия пост с взаимна братска любов. Да се огледаме и видим кои от нас са в нужда, в беда и да им помагаме, със съзнанието,че всичко добро, каквото сторим на тях, сторили сме го на Христа. Тогава на Страшния Божи съд и ние можем да чуем блажените думи: “Дойдете вие,благословените на Отца Ми, наследете царството,приготвено вам от създание мира” (Мат. 25:34).Амин!