ДУХОВНА ГОРДОСТ И СМИРЕНИЕ

“Всеки, който превъзнася 
себе си, ще унизен,
а който се смирява, ще 
бъде въздигнат”. /Лук. 18:14/

В света съществуват крайности, които са в една плоскост и са напълно противоположни. Известен е закона за противоречията, за взаимно изключващите се неща.. Когато едната се появи другата изчезва.Да вземем за пример светлото и тъмното. Едното отрича другото. Има и други състояния в плоскостта, но те не са едното или другото. Не са светло или тъмно.Във времето като понятие съществува или едното или другото, но никога и двете едновременно. Същото е когато говорим за живота и смъртта. Животът като явление отрича смъртта.Смъртта е противоположно начало на живота.Когато смъртта се яви, животът отстъпва. Когато има живот, смъртта няма място там.Противоречията в този свят взаимно се предполагат, но и взаимно се отричат в тяхната крайна форма или състояние. Това важи както за материалната така и за духовната действителност.

В духовният свят това особено релефно се наблюдава. Вижда се как човешкият дух се движи между две крайности, между две противоположности: истината и лъжата, доброто и злото, добродетелта и порока. Във всеки отделен момент от живота си, човек служи или на истината, или на лъжата. Човек е или добър или лош, или добродетелен или порочен. Господ Иисус Христос особено ясно ни показва това с думите Си: “Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се превърже, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона.” /Мат.6:24/ Този закон, тази истина Спасителят образно е представил в евангелската притча за митаря и фарисея. Двама човека, разказва Христос, влязоха в храма да се помолят: единият фарисей, а другия митар. Първият от съсловие което мислело за себе си, а и другите считали за издигнато и високопоставено. Там са избраните; там са най-добрите тълкуватели на Словото Божие, най добрите законодатели, изобщо най-добрите в Израиля. Другият – митар, един служител на омразния поробител, който събирал данъци от народа в полза на Рим. В тази дейност митарите често злоупотребявали и събирали повече от колкото трябва и с това печелили народната омраза и представата че са хора – грешници. Митар в очите на хората значело човек – грабител и голям грешник.

В случая Христос ни говори за двама влезли в храма: един, който считал себе си , и минавал в очите на народа, за праведник и втори, който знаел че е грешник, а и другите го сочели като такъв. “Фарисеят, разказва по-нататък Иисус, като застанал отпред, на лично място, се молил в себе си тъй: Боже, благодаря Ти, че не съм като другите човеци, грабители, не праведници, прелюбодейци, или като тоя митар: постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, що придобивам.” / Лук.18:11/ Може да се запитаме: за какво в същност е дошъл фарисея в храма – да се помоли ли? Но той в същност не се моли. Той се хвали пред Бога и то така, че и другите да разберат това. Той намира себе си не такъв, каквито са другите хора. Той не е грабител, не е не праведник, или прелюбодеец. Най-вече – не е като тоя митар. В какво се състояла неговата праведност? В това че постел два пъти в седмицата и давал десятък от това що придобивал. С това се изчерпвал неговия морален кодекс. Ако той беше извършил и други добри неща, сигурна не би пропуснал да ги спомене. Но ето, че не може нищо друго да си спомни. Цялата негова праведност опира да буквата на закона. В очите на хората той не е лош човек защото спазва закона. Има хора, които като изпълнят формалностите на закона, мислят че всичко са изпълнили и това ги поставя над другите, на които гледат от високо и с презрение. Той, фарисеят, не е грабител. И формално е така. Но в същност, той принадлежи на класата на богатите хора в Израиля. И се получава тъй – един богат човек влязъл в храма да се хвали,че не е грабител. Да бъдеш богат, когато има множество бедни около тебе на които не си помогнал и да се смяташ за праведник е смущаващо, защото няма добродетелно богатство при наличието на бедност. Щом има богати и бедни – това е беззаконие от гледище на вечността. Щом има гладни и сити, които преяждат – тава е беззаконие от гледище на човечността. Щом има разкошно облечени, ненужно задоволени и дрипави, отритнати,и изоставени – това е беззаконие от гледище на социалната справедливост. Не можете да служите едновременно на Бога и на мамона, на Висшата справедливост и на жаждата за забогатяване, казва Христос. Фарисеят се явил пред Бога като един изключително земен човек, който се ръководи от формалните и временни човешки разпоредби и закони и изтъква себе си като праведник. Една от големите грешки, които прави човек в живота си е, че сравнява себе си винаги с тези които стоят по-ниско. Той казва: аз съм образован!Защо? Защото има по-малко образовани. Или пък: аз съм добър! Защо? Защото има по-лоши от него. Фарисеят направил тъкмо тази грешка. Поискал да сравнява себе си с грабителите, с крадците, с насилниците и прелюбодейците, с митарите,които всички считали за грешници. И затова намирал себе си за много праведен и искал да благодари за това на Бога, благодарност, която излиза като хвалба. Той не сравнява себе си с действителните праведници, които ръководени от възвишени чувства, отдавали себе си в служение на Бога и на ближните. Нито формалният пост, нито десятъка по закон не биха били тежест сами по себе си, ако има по-висока цел – постигате на щастлив живот, в благоденствие, за всички. Постигане на един ред, който Христос нарича в Евангелието царство Божие. “А митаря, продължава да разказва по-нататък Христос, като стоеше надалеч, не смееше дори очи да повдигне към небето: но удряше се в гърдите и казваше: Боже, бъди милостив към мене, грешника!” /Лук.18:13/ Веднага личи разликата в молитвата на единия и на другия. Митаря не тръгва да сравнява себе си с други по-големи грешници от него, каквито вероятно е имало. Той не казва: благодаря, Ти ,че не съм такъв краен грешник, като останалите митари. Благодаря Ти, че ми позволи да бъда по-добър от тях. Затова Ти въздавам хвала. Не! Митаря видял себе си в светлината на наистина по-добрите хора от него. Това го накарало да се ужаси от своята греховност. Колкото по-светло и по-фино е огледалото в което човек се оглежда, толкова той по точно вижда бръчките и недостатъците по своето лице. Колкото по-голяма е светлината на доброто,толкова повече на нейния фон се откроява сянката но злото и духовната грозота у човека. 

Ако искаме да намерим съществуващата разлика между фарисея и митаря, ще я намерим Тук: фарисея не се потопил в божествената светлина на доброто. Той не видял себе си, такъв какъвто в същност е бил. Затова се излъгал: видял само едната страна от живота си, изпълнението на формалните задължения, а и това което виждал не било за хвала, защото било фалшиво и показно. Митаря , напротив, цялостно потопил себе си в божествената светлина и затова ясно осъзнал своето трагично положение. Застанал в един краен ъгъл на храма, в полумрака, та никой да го не види и да бъде свидетел на неговия срам и разкаяние, започнал да отразява тази благодатна светлина, защото бил оправдан. Божията светлина е навсякъде: и в храма , и извън него, и в скришните и закътани места, и навсякъде по света. Най голямата придобивка в живота е това – да съумее човек да се потопи в тази светлина, за да види и оцени правилно своето състояние и с оглед на това ясно да начертае пътя по който трябва да върви.Митарят не смеел дори очите си да повдигне към небето. Толкова дълбоко осъзнавал своята греховност. Той видял себе си в огледалото на Божията справедливост в цялата грозота на състоянието си. Това го подтикнало да се удря в гърдите,като видим знак на най-дълбоко разкаяние, и да проси милост. Явно този човек, под бремето на своите грехове, осъзнавал положението в което се намирал и, че няма кой друг да му помогне освен единствен Бог. Това е преломен момент в живота на човек, който иска да скъса с досегашния си начин на живот и да поеме по нов път, който да не го лишава от надеждата за спасение. У митарят се породило желание да служи на истината и доброто и като не намирал в досегашния си живот нищо стойностно за което да благодари на Бога и да Му въздаде хвала, той смогнал да прошепне само: Боже, бъди милостив към мене грешника.Казвам ви, завършва Спасителя притчата Си,че тоя, последния отиде у дома си оправдан повече, отколкото първия, понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен, а който се смирява, ще бъде въздигнат.Законът на противоположностите и тук е много очевиден. От една страна – превъзнасяне поради гордост, която поражда лицемерие, самохвалство и надменност. От друга страна – смирение,разкаяние породено от съзнанието за греховност и пораждането на стремеж към нов, различен, начин на живот.Фарисеят гледал с пренебрежение на заобикалящите го. Той имал високо мнение за себе си, но в същност бил унизен. Унизил се пред Бога. Унизил се и пред хората, защото останал във времето като символ на фалшив човек, който се ръководи в живота си от себичното и временното, спазвайки буквата на закона, за да може да претендира пред останалите за първенство.Митарят, напротив, влизайки в храма, видял и изповядал себе си такъв какъвто е. Съзнавайки, че се явява, не пред някой друг, а пред Божията Святост той намира сили само в смирение да моли за прошка. Осъзнавайки миналото си, той иска да го промени за да освободи гузната си съвест и да намери душевен покой. 

Затова митарят се явява изразител на човек, който преценявайки състоянието си намира сили в себе си да се промени за да напусне пътя, който води към пъкъла и да поеме по пътя на оправданието, по пътя на спасението.Притчата за фарисея и митаря, които влезли в храма да се помолят, ясно ни говори за това, че ние, като християни, в живота си се движим в една среда ръководена от закона на противоположностите. Движим се между светлината и тъмното,между доброто и злото, между гордостта и смирението. Можем да бъдем като фарисея, но можем да бъдем и като митаря. Бог ни е дал правото на избор, право което се ръководи от свободата на човешката воля и съвест, право което ни прави образ и подобие Божие. Църквата Христова, въз основа на това , иска да подпомогне своите чеда и е устроила така църковния календар, та Неделята на митаря и фарисея да е първата от трите подготвителни седмици водещи към Великия пост. 

Стъпвайки на пътеката на това време, което чрез въздържание, разкаяние и молитва води до духовно пречистване, християнинът трябва да е наясно с формата и качеството на молитвата. Притчата за митаря и фарисея ни подпомага в това отношение. В нея виждаме молитвата на горделивия и на смирения. Молитвата на първия е отхвърлена от Бога, а на втория е приета и той си отишъл оправдан. Изваждайки поука от притчата, да търсим Божията подкрепа със смирение и сълзи на очи,подобно на митаря. Особено трябва да се пазим от изкушението да сравняваме себе си със своите ближни, като ги смятаме за по-грешни от нас. Подавайки се на това изкушение, ние затваряме пред себе си дверите на разкаянието и надеждата за опрощение. В настъпващото време много пъти ще чуваме думите от молитвата но св. Ефреем Сирин: Господи и Владико на моя живот, не ми давай дух на безделие, униние, властолюбие и празнословие..Но дай на твоя раб дух на целомъдрие, смирение,търпение и любов. Господи Царю, дарувай ми също да виждам моите прегрешения и да не осъждам брата си, защото си благословен во веки-веков. Нека такъв да бъде духът на нашата молитва и да се надяваме, че ще ни се прости. Амин.