Неделя Сиропустна (1)
ОПРОЩЕНИЕТО Е ЗАЛОГ ЗА СПАСЕНИЕ
Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.(Мат. 6:14-15).
Сиропустна Неделя е последната подготвителна неделя за Великия Пост. Според църковния Устав разрешават се млечни храни и риба. Смисълът на древния обичай засвидетелстван още в V век е да се отучим постепенно от вкусните ястия и без съжаление да преминем към великопостно въздържание. Според преданието обичаят станал закон след обета даден от византийския император Ираклий /610-641/. Той воювал с персийския цар Хозрой завоевател на Светата земя.
Императорът дал обещание на Господа, че ако го победи, ще се откаже от месото още в седмицата преди поста. Затова последната неделя преди поста се нарича сиропустна, т.е. в този ден се прекратява вкусването на млечни продукти. През тази неделя Църквата напомня в молитвите и песнопенията за грехопадението на прародителите ни, поради недоверието към думите на Спасителя и невъздържанието им. Гордостта и своеволието водят до разрушаването на първоначалната хармония,изгнанието от рая. Ние сме изгнаници и земният ни живот е търсене на онова блажено състояние....
В този ден по установен от древност обичай искаме прошка за взаимните обиди и прегрешения. Това е необходимо, за да живеем с Господа на земята и да се преселим във вечния живот. Ние желаем вечно спасение, но то е възможно, само ако в сърцето ни няма обида, осъждане и неприязън, а има мир, драгоценното свещено благо, което ни дарява Сам Иисус Христос. Трябва да простим на всеки и да поискаме прошка от тези, които волно или неволно сме обидили. Иначе напразни биха били трудовете ни през настъпващия пост.Сам Господ Иисус Христос, като дава образеца на молитвата, ни призовава: ”Защото ако простите на човеците съгрешенията им и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”/Мат.6:14-15/.
Св. Йоан Златоуст по повод на тези дума в една от беседите си пише следното: ”С това Иисус Христос е искал да покаже, че от всичко най-много ненавижда и се отвращава в човека от злопаметността и одобрява най - много противоположната добродетел. Той поощрява последователите си към изпълнение на тази заповед с думите за предстоящата награда и вечни мъки. Той напомня за Своя Отец и за Себе Си, за да посрами онзи, който иска да бъде син на такъв Отец, а пък е звероподобен по нрав и има плътско мъдруване. Ние трябва да бъдем чада Божии не само по благодат, но и според делата ни. Нищо не ни уподобява така на Бога, както великодушното опрощаване на нанесените ни обиди и огорчения, защото и слънцето свети на зли и добри”.
“Как можете да вдигате ръка към небето, продължава той, как можете да се молите и да изпросвате опрощение на греховете си? Бог иска да ви прости, но вие Му пречите, като не прощавате на брата си”.”Ти не можеш да бъдеш безгрешен и затова не преставай да се молиш за прошка, но още повече не преставай да прощаваш на другите. Колкото повече искаш да ти бъде простено, толкова повече трябва да прощаваш. Само при това условие ще бъдеш опростен. ”На вечерното богослужение се извършва Чин на опрощаването.
Той се появява в манастирския живот на египетските монаси. Преди настъпването на Великия пост, за да усилят подвига на молитвата и да се подготвят за светлия празник Пасха, монасите се отдалечавали по един в пустинята за целия период на поста. Някои не се завръщали, други били разкъсвани от дивите зверове или загивали в пустинята.
Преди да напуснат манастира те се опрощавали взаимно за сторените волни и неволни грехове. Всеки прощавал от душа, защото осъзнавал, че срещата им в преддверието на Великия Пост може да се окаже последна. В това се състоял смисъла на чина на опрощаването – всеки да бъде примирен и опростен с братята и благодарение на това, със Самия Бог. Опрощението и въздържанието са добродетели,които най-много ни доближават до Господа. Затова и в литургийното евангелско четиво се дават указания какви трябва да бъдем, за да имаме съкровища на небесата. „Не си събирайте съкровища на земята,пише св. Йоан Златоуст в Словото си за днешния празник.
Нищо не жадува притежаването на имот така, както стремежът за власт. По-горе Иисус говореше, че трябва да бъдем милостиви, а сега изяснява колко много подобава да даваме милостиня, затова рече: не събирайте имот. А после изброява недостатъците на земното съкровище: то е разяждано от ръжда и молци, подкопавано от крадци. Напротив – небесното никога не може да бъде откраднато.
Защото, дето е съкровището на човека, там е и сърцето му. Ако си привързан към низките неща, ще изпаднеш в не малка беда. Този, който подчини ума си на жаждата за богатство, избира робството вместо свободата, отпада от небесата и е измъчван от алчността си по-люто, отколкото песът, привързан към яма с железни вериги, лаещ по приближилите, винаги с единствената цел да пази чуждия имот.
Обаче, ако ти изоставиш земните дела и чрез даване на милостиня се приобщиш към небесните, тогава печалбата ти ще бъде голяма и ненакърнима”. Всички в по-голяма или по-малка степен сме заразени от недъга на лъжливото самоутвърждаване или неспособността да погледнем критично на себе си отстрани. Затова днешният ден е предшестван от три подготвителни седмици в песнопенията и молитвословията на които се разкрива учението на Църквата за важността на покаянието.
Настъпващият пост трябва да бъде и за тялото и за душата - въздържание от храна и въздържание от лоши дела, мисли и желания.
Трябва да встъпим в поста с такова душевно състояние, при което всички хора да са ни скъпи като братя, никого да не обиждаме и на никого да не се сърдим. Да си спомним думите на св. Серафим Саровски,че са важни началото и краят на пътя.
Началото - е днешното ни покаяние, откритостта ни, готовността ни да бъдем „свои“, а не чужди едни на други, да се обичаме, дори с цената на страдания, болка и кръст;краят – това е радостта от посрещането на Пасхата Господня, посрещането на Възкресението, встъпването в Божието Царство, във вечността и в тържеството на победата! Амин.
Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец, ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.(Мат. 6:14-15).
Сиропустна Неделя е последната подготвителна неделя за Великия Пост. Според църковния Устав разрешават се млечни храни и риба. Смисълът на древния обичай засвидетелстван още в V век е да се отучим постепенно от вкусните ястия и без съжаление да преминем към великопостно въздържание. Според преданието обичаят станал закон след обета даден от византийския император Ираклий /610-641/. Той воювал с персийския цар Хозрой завоевател на Светата земя.
Императорът дал обещание на Господа, че ако го победи, ще се откаже от месото още в седмицата преди поста. Затова последната неделя преди поста се нарича сиропустна, т.е. в този ден се прекратява вкусването на млечни продукти. През тази неделя Църквата напомня в молитвите и песнопенията за грехопадението на прародителите ни, поради недоверието към думите на Спасителя и невъздържанието им. Гордостта и своеволието водят до разрушаването на първоначалната хармония,изгнанието от рая. Ние сме изгнаници и земният ни живот е търсене на онова блажено състояние....
В този ден по установен от древност обичай искаме прошка за взаимните обиди и прегрешения. Това е необходимо, за да живеем с Господа на земята и да се преселим във вечния живот. Ние желаем вечно спасение, но то е възможно, само ако в сърцето ни няма обида, осъждане и неприязън, а има мир, драгоценното свещено благо, което ни дарява Сам Иисус Христос. Трябва да простим на всеки и да поискаме прошка от тези, които волно или неволно сме обидили. Иначе напразни биха били трудовете ни през настъпващия пост.Сам Господ Иисус Христос, като дава образеца на молитвата, ни призовава: ”Защото ако простите на човеците съгрешенията им и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”/Мат.6:14-15/.
Св. Йоан Златоуст по повод на тези дума в една от беседите си пише следното: ”С това Иисус Христос е искал да покаже, че от всичко най-много ненавижда и се отвращава в човека от злопаметността и одобрява най - много противоположната добродетел. Той поощрява последователите си към изпълнение на тази заповед с думите за предстоящата награда и вечни мъки. Той напомня за Своя Отец и за Себе Си, за да посрами онзи, който иска да бъде син на такъв Отец, а пък е звероподобен по нрав и има плътско мъдруване. Ние трябва да бъдем чада Божии не само по благодат, но и според делата ни. Нищо не ни уподобява така на Бога, както великодушното опрощаване на нанесените ни обиди и огорчения, защото и слънцето свети на зли и добри”.
“Как можете да вдигате ръка към небето, продължава той, как можете да се молите и да изпросвате опрощение на греховете си? Бог иска да ви прости, но вие Му пречите, като не прощавате на брата си”.”Ти не можеш да бъдеш безгрешен и затова не преставай да се молиш за прошка, но още повече не преставай да прощаваш на другите. Колкото повече искаш да ти бъде простено, толкова повече трябва да прощаваш. Само при това условие ще бъдеш опростен. ”На вечерното богослужение се извършва Чин на опрощаването.
Той се появява в манастирския живот на египетските монаси. Преди настъпването на Великия пост, за да усилят подвига на молитвата и да се подготвят за светлия празник Пасха, монасите се отдалечавали по един в пустинята за целия период на поста. Някои не се завръщали, други били разкъсвани от дивите зверове или загивали в пустинята.
Преди да напуснат манастира те се опрощавали взаимно за сторените волни и неволни грехове. Всеки прощавал от душа, защото осъзнавал, че срещата им в преддверието на Великия Пост може да се окаже последна. В това се състоял смисъла на чина на опрощаването – всеки да бъде примирен и опростен с братята и благодарение на това, със Самия Бог. Опрощението и въздържанието са добродетели,които най-много ни доближават до Господа. Затова и в литургийното евангелско четиво се дават указания какви трябва да бъдем, за да имаме съкровища на небесата. „Не си събирайте съкровища на земята,пише св. Йоан Златоуст в Словото си за днешния празник.
Нищо не жадува притежаването на имот така, както стремежът за власт. По-горе Иисус говореше, че трябва да бъдем милостиви, а сега изяснява колко много подобава да даваме милостиня, затова рече: не събирайте имот. А после изброява недостатъците на земното съкровище: то е разяждано от ръжда и молци, подкопавано от крадци. Напротив – небесното никога не може да бъде откраднато.
Защото, дето е съкровището на човека, там е и сърцето му. Ако си привързан към низките неща, ще изпаднеш в не малка беда. Този, който подчини ума си на жаждата за богатство, избира робството вместо свободата, отпада от небесата и е измъчван от алчността си по-люто, отколкото песът, привързан към яма с железни вериги, лаещ по приближилите, винаги с единствената цел да пази чуждия имот.
Обаче, ако ти изоставиш земните дела и чрез даване на милостиня се приобщиш към небесните, тогава печалбата ти ще бъде голяма и ненакърнима”. Всички в по-голяма или по-малка степен сме заразени от недъга на лъжливото самоутвърждаване или неспособността да погледнем критично на себе си отстрани. Затова днешният ден е предшестван от три подготвителни седмици в песнопенията и молитвословията на които се разкрива учението на Църквата за важността на покаянието.
Настъпващият пост трябва да бъде и за тялото и за душата - въздържание от храна и въздържание от лоши дела, мисли и желания.
Трябва да встъпим в поста с такова душевно състояние, при което всички хора да са ни скъпи като братя, никого да не обиждаме и на никого да не се сърдим. Да си спомним думите на св. Серафим Саровски,че са важни началото и краят на пътя.
Началото - е днешното ни покаяние, откритостта ни, готовността ни да бъдем „свои“, а не чужди едни на други, да се обичаме, дори с цената на страдания, болка и кръст;краят – това е радостта от посрещането на Пасхата Господня, посрещането на Възкресението, встъпването в Божието Царство, във вечността и в тържеството на победата! Амин.
