Неделя Сиропустна (2)
СПАСИТЕЛНАТА СИЛА НА ВСЕОПРОЩЕНИЕТО
“Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.” (Мат. 6:14-15)
Светата човеколюбива Църква знае от какво се нуждаем. Тя ни дава богослужението, благодатните тайнства. В храма Божий ние в един порив на вярата възнасяме към Бога нашите молитви за страданията и нуждите ни. Църквата определя седмиците на Великия Пост за период на подготовка, за да може всеки християнин да влезе в благодатта Божия и да надникне в тайната на своя живот и душа.Всеки от нас знае какво се таи в душата му. Грях,злодеяние, престъпление,ожесточение, гордост или надменност.
Като съгрешава, човек забравя за въздаянието, което получава тук на земята. Това е вразумлението Божие, което идва, за да може, когато дойде часът,да влезе чист в лоното на Небесния Отец. Църквата днес ни зове със словата на евангелист Матей:” Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”.(Мат. 6:14-15)” С това Иисус Христос е искал да покаже, пише св.Йоан Златоуст, че от всичко най-много ненавижда и се отвращава в човека от злопаметността и одобрява най-много противоположната добродетел. Той поощрява последователите си към изпълнение на тази заповед с думите за предстоящата награда и вечни мъки.
Той напомня за Своя Отец и за Себе Си, за да посрами онзи,който иска да бъде син на такъв Отец , а пък е звероподобен по нрав и има плътско мъдруване. Ние трябва да бъдем чада Божии не само по благодат, но и според делата ни. Нищо не ни уподобява така на Бога, както великодушното опрощаване на нанесените ни обиди и огорчения, защото и слънцето свети на зли и добри”.
Да прощаваме на длъжниците ни призовава Сам Иисус Христос и в Господнята молитва, в петото прошение. Този, Който ни е оставил образеца на молитвата, ни е заповядал да изпросваме от Бога прощение на греховете при условие, че и ние прощаваме на длъжниците си. Длъжниците са онези, които не ни дават според закона Божий любов. На всички такива събратя ние според християнския дълг не само че не трябва да въздаваме зло за зло, но сме задължени великодушно и нелицемерно да прощаваме, за враждата да им се отплащаме с любов, като по такъв начин побеждаваме злото с добро. Ако молещия се е непримирим с ближните си,до него не може да се приближи благостта и милосърдието Божие, той не може да има истинско общение с Бога.
Ако нямаме възможност да намерим този, който враждува с нас или пък той е неразположен за помирение с нас, достатъчно е да се примирим в сърцето си с него пред очите на всевиждащия Бог. Св. Ап.Павел ни призовава: “Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци”/Рим. 12:18/. “Невъзможно е да се спасиш иначе, казва преп.Макарий Египетски, освен чрез ближния и заповедта: простете и ще ви се прости. Това е духовен закон записан в сърцата на верните”.Словото Божие в Неделя на Прошката още ни казва, че където е съкровището ни, там ще е и сърцето ни.
Ако в сърцето ни се събират всички стремежи, мисли и желания за добро, там ще е и съкровищницата от добродетели. От добро сърце излизат слова на утешение,на радост, назидание и помощ.За да имаме добродетели, трябва да спазваме съвета, който ни дават светите Отци: всеки ден преди да отидем да спим, да си спомним всички свои, макар и в незначителна степен, лоши дела, думи и дори мисли. И за всичко това да помолим Бога за прошка.
Можем да си поставим и още по-важна задача - не само вечер, но и в течение на целия ден неотклонно да следим за всички свои дела. А най-вече, да следим нашият непрестанно грешащ език, помнейки думите на Господа Иисуса Христа: „Казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден: защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден.“/Мат12:26-37/
И така, братя и сестри, да наблюдаваме постоянно движенията на сърцето, за да укрепваме в добродетелността. Да простим на ближните си.
Да се подготвим да влезем във Великия Пост, като помним думите на св. Йоан Златоуст, че „постът, е не само въздържание от храна, но и от грехове. . .Ти постиш?-казва той.- Покажи ми тогава чрез своите дела поста си. Т.е. какви дела? Ако видиш беден,дай му милостиня. Ако видиш врага си, помири се с него. Ако видиш приятел, който благоденствува, не го кълни. Ако видиш хубава жена, отмини. Не само чрез устата си пости, но и чрез очите и слуха си, с краката и ръцете си, очисти се от алчността и сребролюбието.
Пости с краката, отстъпвайки от блудни и беззаконни пътища. Пости с очите, възпитавайки ги да не подскачат към красиви и съблазнителни гледки, нито да се удивляват от чуждата хубост. Защото гледането е храна за очите. Но ако е беззаконна и натрапчива тя вреди на поста, възпрепятствайки всяко душевно спасение, ако пък е богоугодна и укрепваща духа, украсява го... Не ядеш месо? Не яж разпътство чрез очите си. Пости и със слуха. Постът със слуха е в това, да не приемаш обвинения и клевети против ближния ти.„Празен слух не приемай“ - говори св. Писание.
Пости и с устата си от срамни и хулни думи. Каква ни е ползата, ако се въздържаме от ядене на кокошки и риба, а хапем и ядем братята си? Ако обвиняваш, ядеш плътта на ближния си. Не си наранил плътта му със зъбите си, но си наранил душата му чрез клеветата.
Наранил си неговото добро име.Постът е напомняне за онова далечно време, когато нашите праотци съгрешиха в рая, като нарушиха единствената заповед на Бога да не ядат от дървото за познаване на добро и зло! Но дявола им каза: „яжте и ще станете като Богове”.
Ние страдаме, защото не сме послушали словото Божие. Те веднъж нарушиха, а ние многократно страдаме за тяхното прегрешение. Но ние имаме онази радост, от която старозаветната църква е била лишена: с нас е Спасителят на света, имаме Храма Божий, молитвата, тайнствата, имаме всичко! И поста, който прави душата лекокрила, способна да се издига над земните пристрастия и да търси небесните радости. Амин!
“Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.” (Мат. 6:14-15)
Светата човеколюбива Църква знае от какво се нуждаем. Тя ни дава богослужението, благодатните тайнства. В храма Божий ние в един порив на вярата възнасяме към Бога нашите молитви за страданията и нуждите ни. Църквата определя седмиците на Великия Пост за период на подготовка, за да може всеки християнин да влезе в благодатта Божия и да надникне в тайната на своя живот и душа.Всеки от нас знае какво се таи в душата му. Грях,злодеяние, престъпление,ожесточение, гордост или надменност.
Като съгрешава, човек забравя за въздаянието, което получава тук на земята. Това е вразумлението Божие, което идва, за да може, когато дойде часът,да влезе чист в лоното на Небесния Отец. Църквата днес ни зове със словата на евангелист Матей:” Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”.(Мат. 6:14-15)” С това Иисус Христос е искал да покаже, пише св.Йоан Златоуст, че от всичко най-много ненавижда и се отвращава в човека от злопаметността и одобрява най-много противоположната добродетел. Той поощрява последователите си към изпълнение на тази заповед с думите за предстоящата награда и вечни мъки.
Той напомня за Своя Отец и за Себе Си, за да посрами онзи,който иска да бъде син на такъв Отец , а пък е звероподобен по нрав и има плътско мъдруване. Ние трябва да бъдем чада Божии не само по благодат, но и според делата ни. Нищо не ни уподобява така на Бога, както великодушното опрощаване на нанесените ни обиди и огорчения, защото и слънцето свети на зли и добри”.
Да прощаваме на длъжниците ни призовава Сам Иисус Христос и в Господнята молитва, в петото прошение. Този, Който ни е оставил образеца на молитвата, ни е заповядал да изпросваме от Бога прощение на греховете при условие, че и ние прощаваме на длъжниците си. Длъжниците са онези, които не ни дават според закона Божий любов. На всички такива събратя ние според християнския дълг не само че не трябва да въздаваме зло за зло, но сме задължени великодушно и нелицемерно да прощаваме, за враждата да им се отплащаме с любов, като по такъв начин побеждаваме злото с добро. Ако молещия се е непримирим с ближните си,до него не може да се приближи благостта и милосърдието Божие, той не може да има истинско общение с Бога.
Ако нямаме възможност да намерим този, който враждува с нас или пък той е неразположен за помирение с нас, достатъчно е да се примирим в сърцето си с него пред очите на всевиждащия Бог. Св. Ап.Павел ни призовава: “Ако е възможно, доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички човеци”/Рим. 12:18/. “Невъзможно е да се спасиш иначе, казва преп.Макарий Египетски, освен чрез ближния и заповедта: простете и ще ви се прости. Това е духовен закон записан в сърцата на верните”.Словото Божие в Неделя на Прошката още ни казва, че където е съкровището ни, там ще е и сърцето ни.
Ако в сърцето ни се събират всички стремежи, мисли и желания за добро, там ще е и съкровищницата от добродетели. От добро сърце излизат слова на утешение,на радост, назидание и помощ.За да имаме добродетели, трябва да спазваме съвета, който ни дават светите Отци: всеки ден преди да отидем да спим, да си спомним всички свои, макар и в незначителна степен, лоши дела, думи и дори мисли. И за всичко това да помолим Бога за прошка.
Можем да си поставим и още по-важна задача - не само вечер, но и в течение на целия ден неотклонно да следим за всички свои дела. А най-вече, да следим нашият непрестанно грешащ език, помнейки думите на Господа Иисуса Христа: „Казвам ви, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в съдния ден: защото по думите си ще бъдеш оправдан, и по думите си ще бъдеш осъден.“/Мат12:26-37/
И така, братя и сестри, да наблюдаваме постоянно движенията на сърцето, за да укрепваме в добродетелността. Да простим на ближните си.
Да се подготвим да влезем във Великия Пост, като помним думите на св. Йоан Златоуст, че „постът, е не само въздържание от храна, но и от грехове. . .Ти постиш?-казва той.- Покажи ми тогава чрез своите дела поста си. Т.е. какви дела? Ако видиш беден,дай му милостиня. Ако видиш врага си, помири се с него. Ако видиш приятел, който благоденствува, не го кълни. Ако видиш хубава жена, отмини. Не само чрез устата си пости, но и чрез очите и слуха си, с краката и ръцете си, очисти се от алчността и сребролюбието.
Пости с краката, отстъпвайки от блудни и беззаконни пътища. Пости с очите, възпитавайки ги да не подскачат към красиви и съблазнителни гледки, нито да се удивляват от чуждата хубост. Защото гледането е храна за очите. Но ако е беззаконна и натрапчива тя вреди на поста, възпрепятствайки всяко душевно спасение, ако пък е богоугодна и укрепваща духа, украсява го... Не ядеш месо? Не яж разпътство чрез очите си. Пости и със слуха. Постът със слуха е в това, да не приемаш обвинения и клевети против ближния ти.„Празен слух не приемай“ - говори св. Писание.
Пости и с устата си от срамни и хулни думи. Каква ни е ползата, ако се въздържаме от ядене на кокошки и риба, а хапем и ядем братята си? Ако обвиняваш, ядеш плътта на ближния си. Не си наранил плътта му със зъбите си, но си наранил душата му чрез клеветата.
Наранил си неговото добро име.Постът е напомняне за онова далечно време, когато нашите праотци съгрешиха в рая, като нарушиха единствената заповед на Бога да не ядат от дървото за познаване на добро и зло! Но дявола им каза: „яжте и ще станете като Богове”.
Ние страдаме, защото не сме послушали словото Божие. Те веднъж нарушиха, а ние многократно страдаме за тяхното прегрешение. Но ние имаме онази радост, от която старозаветната църква е била лишена: с нас е Спасителят на света, имаме Храма Божий, молитвата, тайнствата, имаме всичко! И поста, който прави душата лекокрила, способна да се издига над земните пристрастия и да търси небесните радости. Амин!
