НЕДЕЛЯ СИРОПУСТНА (3)
„Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости небесният ви Отец“ (Мат. 6:14)
Великият пост стои пред нас и св. Църква, още в неговото навечерие на Неделя Сиропустна, призовава всички да си простим едни на друг съгрешенията. И за това в днешния ден в края на неделната вечерня е установен много трогателния чин на взаимното опрощение. Какво сме длъжни да си прощаваме един на друг? Естествено взаимните грехове, сторени волно или неволно един против друг.
Това се подразбира и от евангелския текст, където веднага след Господнята молитва „Отче наш”, в която се казва: “и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници”, Спасителя разяснява смисъла на тези слова по следния начин: “Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец. Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.”(Мат.6:14-15)
Просейки от Господа през Великия пост, по време на нашия покаен подвиг, прошка на нашите собствени грехове, ние сме длъжни преди всичко от цялото си сърце, както учи св. Църква, да простим един другиму нашите взаимни грехове. Да простим личните обиди, неправди и оскърбления, нанесени един на друг - цялото това лично зло, което хората съзнателно или несъзнателно, си причиняват взаимно, и това е толкова понятно, разумно и справедливо! Ако просим от Бога да бъде снизходителен към нашите грехове и неправди, с които ние нанасяме на Нашия любящ Отец, обиди и оскърбления, то естествено и от нас се изисква да проявяваме снизходителност и любов по отношение към нашите ближни, и така да докажем, че заслужаваме, по закона на Висшата Божествена Правда, същото снизхождение и всеопрощение.
Още повече, както Сам Господ ни казва, че греховете на нашите ближни против нас са така нищожни в сравнение с нашите грехове против Бога. (Мат.18:23-35). “Прости сам - и ще бъдеш простен!” - така изразително пояснява еп. Теофан Затворник, и в умиление възкликва: “Денят на прошката - какъв велик небесен ден Божий!” За съжаление, в природата на съвременния “културен” човек е дълбоко вкоренено злото, и той поставя себе си безмерно високо в своето самолюбие. За това греховно самолюбие, което мнозина днес считат дори за “добродетел”, няма нищо потрудно да се признае за виновно в каквото и да е, и да прощава на другите. Затова съвременният човек, дори християнин, е готов да “прощава” на другите всичко, само не и личните обиди и оскърбления, нанесени му лично. Не е лесна прошката.
Понякога усилието да се прости събужда старата болка, стихналото негодувание, притъпената омраза. Истинската прошка е възможна само тогава, когато съзнаваме, че и ние сме простени от Бога. Ако греховете ни не бяха простени чрез жертвата на Христос, ние едва ли бихме могли да понесем товара на своите грехове. На - важното за покаянието е истината, но истината е непоносима, ако няма надежда за помирение. На кръста Бог ни прости веднъж и завинаги.
Да бъдеш християнин означава да простиш непростимото, защото Бог е простил непростимото в тебе. Затова, трябва погледнем ближните си в очите и протегнем ръка за искрена прошка, за да започнем поста с чисто сърце. На нас е дадено право да прощаваме греховете на нашите ближни против нас, и даже това ни се вменява в дълг, но съвсем не ни се дава право да прощаваме всичките им грехове въобще. Такова право и власт принадлежи само и единствено на Бога!
Евангелието забранява осъждането на ближния със зло чувство против него, осъждане, произтичащо от недобри, греховни подбуди, но не забранява различаването на добро и зло у ближния, безпристрастната оценка, съждение за него. Повелено ни е да прощаваме на своите лични врагове, но не и на Божиите врагове, не и на враговете на нашата вяра и Църква, не и на служителите и сеячите на всяко зло и неправда - на всяко нечестие.
Днес ние виждаме в нашето време безпощадна злоба и пълна непримиримост към личните врагове и пълна „любвеобилност” и снизхождение към всички останали хора, които “нас лично” не закачат, дори и да са най-големи престъпници, хулители и подигравачи на нашата света вяра и Църква и явни богоборци.
От утре започва Великият пост, който продължава до Възкресение Христово. По този начин ще вървим по стъпките на Спасителя, който пости 40 дни, преди да обяви Евангелието пред света. Преди Него Ной пребивава в ковчега 40 дни. Моисей общува с Бога на Синай 40 дни. Израилтяните скитат в пустинята 40 години.
Символика намираме и в 40-те седмици на бременността, преди да се роди новият живот. Всички тези 40 дни, седмици, години са подготовка за нещо ново. При Ной – нов свят, очистен от греха чрез потопа. При Мойсей – нов народ на завета. При израилтяните – нов живот в Обетованата земя. При Христос – раждане на новия Израил, който е освободен от греха, примирен с Бога и подчинен на закона на духа, а не на закона на плътта.
Нека, във деня на всеопрощението, установен от св. Църква преди Великия Пост и във всички други случаи от нашия живот, от все сърце да простим на нашите ближни всичките им грехове против нас, без злопаметство и не помисляйки за отмъщение, а прошката на останалите ни грехове ще предоставим на Безпристрастния Съдия Бога, Който знае всички съкровените тайни!
Нека прощаваме така, както и Господ Иисус Христос прости на своите убийци на кръста,(Лук. 23: 34) както св. архидякон Стефан прости на своите мъчители (Деян . 7: 60), както св. Серафим Саровски не само прости на разбойниците, които до смърт го бяха били, но дори се яви и техен защитник пред гражданския съд. Да простим, та със спокойна съвест и леко сърце да започнем нашия великопостен подвиг и да намерим и ние опрощение пред нашия Небесен Отец. Амин.
Великият пост стои пред нас и св. Църква, още в неговото навечерие на Неделя Сиропустна, призовава всички да си простим едни на друг съгрешенията. И за това в днешния ден в края на неделната вечерня е установен много трогателния чин на взаимното опрощение. Какво сме длъжни да си прощаваме един на друг? Естествено взаимните грехове, сторени волно или неволно един против друг.
Това се подразбира и от евангелския текст, където веднага след Господнята молитва „Отче наш”, в която се казва: “и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници”, Спасителя разяснява смисъла на тези слова по следния начин: “Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец. Ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.”(Мат.6:14-15)
Просейки от Господа през Великия пост, по време на нашия покаен подвиг, прошка на нашите собствени грехове, ние сме длъжни преди всичко от цялото си сърце, както учи св. Църква, да простим един другиму нашите взаимни грехове. Да простим личните обиди, неправди и оскърбления, нанесени един на друг - цялото това лично зло, което хората съзнателно или несъзнателно, си причиняват взаимно, и това е толкова понятно, разумно и справедливо! Ако просим от Бога да бъде снизходителен към нашите грехове и неправди, с които ние нанасяме на Нашия любящ Отец, обиди и оскърбления, то естествено и от нас се изисква да проявяваме снизходителност и любов по отношение към нашите ближни, и така да докажем, че заслужаваме, по закона на Висшата Божествена Правда, същото снизхождение и всеопрощение.
Още повече, както Сам Господ ни казва, че греховете на нашите ближни против нас са така нищожни в сравнение с нашите грехове против Бога. (Мат.18:23-35). “Прости сам - и ще бъдеш простен!” - така изразително пояснява еп. Теофан Затворник, и в умиление възкликва: “Денят на прошката - какъв велик небесен ден Божий!” За съжаление, в природата на съвременния “културен” човек е дълбоко вкоренено злото, и той поставя себе си безмерно високо в своето самолюбие. За това греховно самолюбие, което мнозина днес считат дори за “добродетел”, няма нищо потрудно да се признае за виновно в каквото и да е, и да прощава на другите. Затова съвременният човек, дори християнин, е готов да “прощава” на другите всичко, само не и личните обиди и оскърбления, нанесени му лично. Не е лесна прошката.
Понякога усилието да се прости събужда старата болка, стихналото негодувание, притъпената омраза. Истинската прошка е възможна само тогава, когато съзнаваме, че и ние сме простени от Бога. Ако греховете ни не бяха простени чрез жертвата на Христос, ние едва ли бихме могли да понесем товара на своите грехове. На - важното за покаянието е истината, но истината е непоносима, ако няма надежда за помирение. На кръста Бог ни прости веднъж и завинаги.
Да бъдеш християнин означава да простиш непростимото, защото Бог е простил непростимото в тебе. Затова, трябва погледнем ближните си в очите и протегнем ръка за искрена прошка, за да започнем поста с чисто сърце. На нас е дадено право да прощаваме греховете на нашите ближни против нас, и даже това ни се вменява в дълг, но съвсем не ни се дава право да прощаваме всичките им грехове въобще. Такова право и власт принадлежи само и единствено на Бога!
Евангелието забранява осъждането на ближния със зло чувство против него, осъждане, произтичащо от недобри, греховни подбуди, но не забранява различаването на добро и зло у ближния, безпристрастната оценка, съждение за него. Повелено ни е да прощаваме на своите лични врагове, но не и на Божиите врагове, не и на враговете на нашата вяра и Църква, не и на служителите и сеячите на всяко зло и неправда - на всяко нечестие.
Днес ние виждаме в нашето време безпощадна злоба и пълна непримиримост към личните врагове и пълна „любвеобилност” и снизхождение към всички останали хора, които “нас лично” не закачат, дори и да са най-големи престъпници, хулители и подигравачи на нашата света вяра и Църква и явни богоборци.
От утре започва Великият пост, който продължава до Възкресение Христово. По този начин ще вървим по стъпките на Спасителя, който пости 40 дни, преди да обяви Евангелието пред света. Преди Него Ной пребивава в ковчега 40 дни. Моисей общува с Бога на Синай 40 дни. Израилтяните скитат в пустинята 40 години.
Символика намираме и в 40-те седмици на бременността, преди да се роди новият живот. Всички тези 40 дни, седмици, години са подготовка за нещо ново. При Ной – нов свят, очистен от греха чрез потопа. При Мойсей – нов народ на завета. При израилтяните – нов живот в Обетованата земя. При Христос – раждане на новия Израил, който е освободен от греха, примирен с Бога и подчинен на закона на духа, а не на закона на плътта.
Нека, във деня на всеопрощението, установен от св. Църква преди Великия Пост и във всички други случаи от нашия живот, от все сърце да простим на нашите ближни всичките им грехове против нас, без злопаметство и не помисляйки за отмъщение, а прошката на останалите ни грехове ще предоставим на Безпристрастния Съдия Бога, Който знае всички съкровените тайни!
Нека прощаваме така, както и Господ Иисус Христос прости на своите убийци на кръста,(Лук. 23: 34) както св. архидякон Стефан прости на своите мъчители (Деян . 7: 60), както св. Серафим Саровски не само прости на разбойниците, които до смърт го бяха били, но дори се яви и техен защитник пред гражданския съд. Да простим, та със спокойна съвест и леко сърце да започнем нашия великопостен подвиг и да намерим и ние опрощение пред нашия Небесен Отец. Амин.
