Ето че вече сме пред прага на Великия пост – велик не само по продължителност и строгост, но и по значение за нашето духовно узряване и спасение. Бързо и неусетно изминаха четирите подготвителни към поста седмици, отекнаха в сърцата ни и посланията на трите Недели. В първата от тях св. Църква ни припомни за мнимия праведник – фарисея, и за каещия се грешник – митаря; във втората – за блудния син, който лекомислено напуска бащиния дом, понася ужасите от това бягство и разкаян се завръща у дома. Миналата Неделя – тя разгърна пред погледите ни картината на Страшния съд, за да раздвижи в нас силите на покаянието, да ни накара да си дадем сметка за собствената си греховност и да се покаем.





Но покаянието не е временно настроение – то е продължителен процес, който включва в себе си не само съжаление и съкрушение за сторените от нас грехове, не само отказ от тях, но и принасяне на плодове на покаяние, т.е. вършене на добри дела, дела на любов и милосърдие.

За такова именно покаяние Църквата е отредила Великия пост, по времето на който ние чрез телесно и духовно въздържание трябва да се подготвим за достойно посрещане на най-светлия ден – празника на Христовото Възкресение. Ето защо от утрешния понеделник в храмовете се свалят цветните одежди, покривки, завеси и всичко се облича в черно – в знак на траур за безчислените човешки грехове по земята, за съществуващите неправди по света, за “греховните бури и сътресения в душите и живота на хората”.

Постът е време за особен духовен подвиг, подвиг в добрите дела, които ни водят към Бога. А Бог е любов и прошка. За да се доближим до Него, ние трябва да очистим сърцата си от всички лоши чувства и да дадем път на любовта. Ако тя проникне в душите ни, ние ще намерим сили да простим на ближните си прегрешенията и сами да поискаме прошка от тях. Защото по трудния път на покаянието и пречистването е невъзможно да се върви с дяволското бреме на завистта и злобата.


Затова Църквата е отредила самото навечерие на поста, Неделя Сиропустна, да бъде ден на Всеопрощението. На вечерната служба на този ден всички християни се опрощават взаимно, за да поемат с чисти сърца и души по дългата покайна пътека. Има нещо много вълнуващо и затрогващо в тази вечерна служба, в този древен християнски обичай. В края на вечернята, когато започне пеенето на богородичния химн “Всем предстателствуеши, Благая”, всички – и духовници, и богомолци – целуват св. икони и с целувка или ръкостискане взаимно се опрощават с думите: “Простено – прости!” Мелодията на химна е така тържествена и умилителна, настроението – така заразително, атмосферата – така възвисяваща, че и най-скептичният отваря сърцето си за любовта и прошката.


Неделя Сиропустна, денят на Всеопрощението, е твърде важен момент от живота на всеки християнин. Ще намерим ли сили да проедолеем огорченията и обидите и искрено да простим на тези, които са ни ги нанесли? Ще съумеем ли да превъзмогнем гордостта и честолюбието си и сами да помолим за прошка тези, които сме наранили и засегнали? Нека опитаме – този ден ни е даден именно за това. Успеем ли, това ще бъде първата ни сериозна стъпка към себеочистването, поемане по спасителната стълба на християнската любов.