ПРОПОВЕД В ДЕНЯ НА СВЕТИ МЪЧЕНИК ИУСТИН ФИЛОСОФ
“Понеже светът със своята мъдрост не позна Бога в премъдростта Божия, Бог благоволи да спаси вярващите с безумството на проповедта.”(І Кор1:21)
Свети Иустин е един от най-бележитите философи през ІІ век след р.Хр. Родил се в самарийския град Сихем, наричан още Неапол Сирийски. Родителите му били богати и знатни люде и се погрижили за неговото образование. Иустин от ранни години се пристрастил към науката: той посещавал найдобрите училища, учел се при най-бележитите философи. Повече от другите учения го привлякло учението на Платон, което се отличавало с възвишеност на стремежите и на някои понятия за Божеството и за безсмъртието на душата. Иустин страстно се заел да изучава книгите на Платон.
Той често търсел усамотение, за да може свободно и задълбочено да мисли за предмета, който така силно занимавал душата му. В една такава минута му се случило да чуе за Христовото учение. Той сам покъсно разказвал, как станало това. Веднъж той излязъл от града и вървял по морския бряг. Ненадейно срещнал почтен старец, който влязъл с него в разговор. Иустин започнал да му говори за философията, за своето желание да узнае истината, хвалел учението на Платон.
Старецът започнал да оборва мнението му и да доказва, че само със своя разум, без помощ отгоре, човек не може да дойде до познание на истината и до възвишеното понятие за Бога. „Аз не допускам - казал той, - че в учението на Платон и на другите философи ти можеш да намериш истинска мъдрост, която довежда до познание на Бога. Човешкият ум, ненаставляван от Светия Дух и непросветен чрез вяра, не може да познае Бога“. Иустин слушал стареца с изумление. „А къде според твоето мнение мога да намеря учител, който би ми показал истината, ако няма пълна и съвършена истина в книгите на Платон?“ - запитал той.
Старецът упоменал за пророците. „В старо време - казал той, - много време преди философите, живеели праведни и святи мъже, които Господ обикнал. Изпълнени с Дух Светий, те предсказвали, какво имало да се случи по-късно. Господ им говорел или възвестявал откровения и това те без страх съобщавали на людете. Техните писания съществуват и досега и просвещават умовете, за да познаят истината, защото те били свидетели на истината. Те вярвали в Бога, Създателя на света, и възвестявали за дохождането на земята на Син Божий, Иисус Христос.“ Посочвайки Свещеното Писание и пророчествата, които вече се били изпълнили, старецът продължавал да доказва на Иустин, че ученията на езическите философи далеч не са съвършени и че истината той може да намери в християнското учение. „Моли се на истинския Бог - казал му старецът - да ти отвори Той вратите на светлината, понеже никой не е в състояние да разбере божественото, ако Сам Бог не му помогне.
Но Той открива истината всекиму, който я търси с молитва и който с любов прибягва до Него.“ Като поговорил доста дълго с Иустин, старецът си заминал. „Аз повече не го срещнах но в душата ми пламна огън от любов към пророците и светите мъже, които са приятели Христови. Като размислих за думите на стареца, аз разбрах, че едничка истинска мъдрост е тая, за която ми говори той. Започнах да изучавам книгите на пророците и апостолите. Аз станах философ - християнин.“ Като не се задоволявал с изучаването на християнските книги, Иустин пожелал да узнае, как живеят християните и изпълняват ли те правилата, завещани от Техния Божествен Учител. За християните имало тогава най-нелепи слухове: езичниците ги ненавиждали, обвинявали ги в престъпления и в безнравствен живот. Името „християнин“ било в очите им позор и гавра.
Подобни слухове стигнали и до Иустин и твърде го учудвали. Той никак не могъл да съгласува чистотата на Христовото учение с ония постъпки и дела, които се приписвали на християните. Иустин се постарал да се сближи с тях и когато видял, че те живеят свято и благочестиво, че с кротостта, милосърдието и търпението те съединяват непоколебима твърдост на вярата и духа, той искрено ги обикнал и сам пожелал да приеме свето кръщение. „Най-силното, което ми подейства, - пише той, - това бе мъжеството на християните и спокойствието, с което те понасят мъченията, като изповядват вярата си“. Като повярвал от цялото си сърце и като приел свето кръщение, Иустин започнал усърдно да проповядва словото Божие. С тая цел той пътешествал по разни страни и градове, а между другото отишъл и в столицата на империята - Рим.
Той носел облекло на философ и отворил училище за християнска мъдрост и благочестие. Около него се събирали много ученици, които той се стремял да насочи към истините, разкрити в християнското учение. Но езическите философи, с които спорел, го намразили и се стараели по всякакъв начин да му навредят. В това време римски император бил Антонин Пий (138161). Той преследвал християните, но не от омраза към тяхното учение, а защото вярвал на клеветите, които им приписвали. Тогава Иустин написал „Апология - защита на християнската вяра“. В това съчинение, което Иустин философ изпратил на самия император, той опровергал лъжливите слухове и злостните обвинения против християните, обяснил същността на тяхното учение и описал живота им. Думите му силно подействали на императора, който заповядал да прекратят гоненията. След това Иустин напуснал Рим. В Ефес той водил спор с мъдрия еврейски учител Трифон, комуто се старал да докаже истината на християнското учение. Това съчинение дошло по предание и до нас под името „Беседа с Трифон иудеина за истинността на християнската вяра“.
Тук Иустин разказва за своето обръщение към християнството и обяснява старозаветните пророчества за идването на Месия-Христос. Съчиненията на Иустин Философ са пълни с духовна мъдрост и пламенна вяра. От тях можем да узнаем много за обичаите на християните от онова време и за техния живот. Иустин отново дошъл в Рим вече в царуването на Марк Аврелий (181-182), известен под името „философ“. Марк Аврелий бил един от най-добрите императори, които някога управлявали Рим. Той се придържал във високите правила на добродетелта, но при все това жестоко преследвал християните, като не разбирал тяхната вяра и ги считал за врагове на държавата. Непрестанно се издавали жестоки смъртни присъди.
Предавали се на смърт християни. Иустин написал „Втора апология - защита на християните“. В това съчинение той доказвал, колко несправедливо е да се предават на смърт люде, които не са извършили никакво престъпление. Но този призив към съвестта на управниците в Римската империя останал без въздействие. Гонението свирепствало с предишната сила и скоро самият Иустин бил подложен на същата участ с тия, които той така горещо и смело защитавал. Езическите философи намразили Иустин. В числото на най-непримиримите негови врагове бил философът Крискент, известен със своя порочен живот и голяма омраза към християните. По неговите клевети свети Иустин бил затворен в тъмница и приел мъченическа смърт: според едни - от отрова, тайно донесена му от Крискент, а според други - бил обезглавен с меч. Не го спасило и званието му „философ“, тъй уважавано при император Марк Аврелий.
Това станало около 166 г. след рождение Христово. Свети Иустин, оставил след себе си много писания, необходими и полезни за Христовата Църква и изпълнени с премъдростта на Светия Дух. Заставайки пред Подвигоположника Христа Господа, той получил от Него страдалчески венец и бил причислен към лика на светите мъченици, славещи Светата Троица, Отца и Сина и Светия Дух, во веки. Амин.
Свети Иустин е един от най-бележитите философи през ІІ век след р.Хр. Родил се в самарийския град Сихем, наричан още Неапол Сирийски. Родителите му били богати и знатни люде и се погрижили за неговото образование. Иустин от ранни години се пристрастил към науката: той посещавал найдобрите училища, учел се при най-бележитите философи. Повече от другите учения го привлякло учението на Платон, което се отличавало с възвишеност на стремежите и на някои понятия за Божеството и за безсмъртието на душата. Иустин страстно се заел да изучава книгите на Платон.
Той често търсел усамотение, за да може свободно и задълбочено да мисли за предмета, който така силно занимавал душата му. В една такава минута му се случило да чуе за Христовото учение. Той сам покъсно разказвал, как станало това. Веднъж той излязъл от града и вървял по морския бряг. Ненадейно срещнал почтен старец, който влязъл с него в разговор. Иустин започнал да му говори за философията, за своето желание да узнае истината, хвалел учението на Платон.
Старецът започнал да оборва мнението му и да доказва, че само със своя разум, без помощ отгоре, човек не може да дойде до познание на истината и до възвишеното понятие за Бога. „Аз не допускам - казал той, - че в учението на Платон и на другите философи ти можеш да намериш истинска мъдрост, която довежда до познание на Бога. Човешкият ум, ненаставляван от Светия Дух и непросветен чрез вяра, не може да познае Бога“. Иустин слушал стареца с изумление. „А къде според твоето мнение мога да намеря учител, който би ми показал истината, ако няма пълна и съвършена истина в книгите на Платон?“ - запитал той.
Старецът упоменал за пророците. „В старо време - казал той, - много време преди философите, живеели праведни и святи мъже, които Господ обикнал. Изпълнени с Дух Светий, те предсказвали, какво имало да се случи по-късно. Господ им говорел или възвестявал откровения и това те без страх съобщавали на людете. Техните писания съществуват и досега и просвещават умовете, за да познаят истината, защото те били свидетели на истината. Те вярвали в Бога, Създателя на света, и възвестявали за дохождането на земята на Син Божий, Иисус Христос.“ Посочвайки Свещеното Писание и пророчествата, които вече се били изпълнили, старецът продължавал да доказва на Иустин, че ученията на езическите философи далеч не са съвършени и че истината той може да намери в християнското учение. „Моли се на истинския Бог - казал му старецът - да ти отвори Той вратите на светлината, понеже никой не е в състояние да разбере божественото, ако Сам Бог не му помогне.
Но Той открива истината всекиму, който я търси с молитва и който с любов прибягва до Него.“ Като поговорил доста дълго с Иустин, старецът си заминал. „Аз повече не го срещнах но в душата ми пламна огън от любов към пророците и светите мъже, които са приятели Христови. Като размислих за думите на стареца, аз разбрах, че едничка истинска мъдрост е тая, за която ми говори той. Започнах да изучавам книгите на пророците и апостолите. Аз станах философ - християнин.“ Като не се задоволявал с изучаването на християнските книги, Иустин пожелал да узнае, как живеят християните и изпълняват ли те правилата, завещани от Техния Божествен Учител. За християните имало тогава най-нелепи слухове: езичниците ги ненавиждали, обвинявали ги в престъпления и в безнравствен живот. Името „християнин“ било в очите им позор и гавра.
Подобни слухове стигнали и до Иустин и твърде го учудвали. Той никак не могъл да съгласува чистотата на Христовото учение с ония постъпки и дела, които се приписвали на християните. Иустин се постарал да се сближи с тях и когато видял, че те живеят свято и благочестиво, че с кротостта, милосърдието и търпението те съединяват непоколебима твърдост на вярата и духа, той искрено ги обикнал и сам пожелал да приеме свето кръщение. „Най-силното, което ми подейства, - пише той, - това бе мъжеството на християните и спокойствието, с което те понасят мъченията, като изповядват вярата си“. Като повярвал от цялото си сърце и като приел свето кръщение, Иустин започнал усърдно да проповядва словото Божие. С тая цел той пътешествал по разни страни и градове, а между другото отишъл и в столицата на империята - Рим.
Той носел облекло на философ и отворил училище за християнска мъдрост и благочестие. Около него се събирали много ученици, които той се стремял да насочи към истините, разкрити в християнското учение. Но езическите философи, с които спорел, го намразили и се стараели по всякакъв начин да му навредят. В това време римски император бил Антонин Пий (138161). Той преследвал християните, но не от омраза към тяхното учение, а защото вярвал на клеветите, които им приписвали. Тогава Иустин написал „Апология - защита на християнската вяра“. В това съчинение, което Иустин философ изпратил на самия император, той опровергал лъжливите слухове и злостните обвинения против християните, обяснил същността на тяхното учение и описал живота им. Думите му силно подействали на императора, който заповядал да прекратят гоненията. След това Иустин напуснал Рим. В Ефес той водил спор с мъдрия еврейски учител Трифон, комуто се старал да докаже истината на християнското учение. Това съчинение дошло по предание и до нас под името „Беседа с Трифон иудеина за истинността на християнската вяра“.
Тук Иустин разказва за своето обръщение към християнството и обяснява старозаветните пророчества за идването на Месия-Христос. Съчиненията на Иустин Философ са пълни с духовна мъдрост и пламенна вяра. От тях можем да узнаем много за обичаите на християните от онова време и за техния живот. Иустин отново дошъл в Рим вече в царуването на Марк Аврелий (181-182), известен под името „философ“. Марк Аврелий бил един от най-добрите императори, които някога управлявали Рим. Той се придържал във високите правила на добродетелта, но при все това жестоко преследвал християните, като не разбирал тяхната вяра и ги считал за врагове на държавата. Непрестанно се издавали жестоки смъртни присъди.
Предавали се на смърт християни. Иустин написал „Втора апология - защита на християните“. В това съчинение той доказвал, колко несправедливо е да се предават на смърт люде, които не са извършили никакво престъпление. Но този призив към съвестта на управниците в Римската империя останал без въздействие. Гонението свирепствало с предишната сила и скоро самият Иустин бил подложен на същата участ с тия, които той така горещо и смело защитавал. Езическите философи намразили Иустин. В числото на най-непримиримите негови врагове бил философът Крискент, известен със своя порочен живот и голяма омраза към християните. По неговите клевети свети Иустин бил затворен в тъмница и приел мъченическа смърт: според едни - от отрова, тайно донесена му от Крискент, а според други - бил обезглавен с меч. Не го спасило и званието му „философ“, тъй уважавано при император Марк Аврелий.
Това станало около 166 г. след рождение Христово. Свети Иустин, оставил след себе си много писания, необходими и полезни за Христовата Църква и изпълнени с премъдростта на Светия Дух. Заставайки пред Подвигоположника Христа Господа, той получил от Него страдалчески венец и бил причислен към лика на светите мъченици, славещи Светата Троица, Отца и Сина и Светия Дух, во веки. Амин.
